Page:RBE Tom2.djvu/525
блясък на буйналите овошки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 139. Христов взе от подадената му кутия цигара, запали и жадно всмукна. X. Русев, ПЗ, 156. — Панко запали цигара, всмукна няколко пъти по ред и запита: — Ти на каква да е работа ще ли се решиш? А. Гуляшки, Л, 85. всмуквам се, всмукна се страд.
ВСМУ`КВАМ2, -аш, несв.; всму`ча, -еш, мин. св. всму`ках, св., прех. 1. Като смуча, поемам навътре в себе си течност, въздух, прах и др. Растенията бяха разтворили всички свои порички, всмукваха топлината и бързаха да пораснат през нощта по-високо, за да могат на другата сутрин да получат още повече от животворната светлина на слънцето. О. Василев, ДГ, 9. Той забеляза, че държи в шепата си стиска възсуха белезникава трева. Всмукала в себе си цвета на пясъка, тя навяваше тъга, каквато навяват изкуствените книжни цветя. Ем. Манов, БГ, 76. Младите коренчета имат малко по-нагоре от върха многобройни коренови власинки .. посредством тях растението всмуква от почвата вода и разтворените в нея соли. Бтн V и VI кл (превод), 33.
2. Прен. Поглъщам, правя част от себе си, от своята същност. В задругата на Чеславовци, под грижите и погледа на старейшината — .., детето неусетно всмукваше възгледите и обичаите на славянския род и община. А. Дончев, СВС, 152. В разцвета си Османската империя е всмукала много от нашите сили, които са умножили славата й. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 134. Големий градски пазар .. вътре в самия град всмуквал в себе си своите дребни съперници дотогава, докато търговията в целия квартал се е съсредоточавала под един покрив. Е. Белами, ССГ (превод), 33. всмуквам се, всмуча се страд. Разтвор от монозахариди може да се всмуква непосредствено от червата. Б. Банков и др., ВВ, 8.
ВСМУ`КВАМ СЕ несв.; всму`ча се и (рядко) всму`кна се св., непрех. За течност, газ, дребни частици — влизам, прониквам навътре в нещо (в специално устройство за поглъщане) в резултат на смукане или под действието на налягане, вакуум и др. Като прекосени снопи ние налягахме бърже, .. и залепихме лица плътно до земята. Аз усещах как при моето силно дишане се всмукваха прашинки и пълнеха устата и дробовете ми, а самата пръст миришеше на нещо тежко и отвратително. Вл. Мусаков, ЗР, 415. И двамата [мюфтията и Хадър бей] теглеха наргилетата, а водата кълколеше в тях .. и димът, като минаваше през водата, всмукваше се през червените маркучи и отиваше в белия им дроб. Ц. Гинчев, ГК, 155-156. Горивото, най-често смес от бензинови капчици и въздух, се всмуква в работния цилиндър и се сгъстява с помощта на бутало. Физ. VII кл, 77. Водата, солите и витамините не се преработват в организма и се всмукват в този вид, в който постъпват. Анат. VIII кл, 43. Употребяваните сега ленено масло, варена вода и други средства не можеха да предпазят да не се всмукнат в кръвта отровите, образуващи се при изгарянето на тъканите. ПН, 1932, кн. 3, 48.
• Обр. Силата преля в земята, всмука се в жилите на лозите, на дръвчетата, на тревите — даде плод. О. Василев, т, 16. Земята трижди във една прегръдка, / в едно да стегна, в нея да се всмуча, / великата й тайна да науча. Д. Габе, ЗП, 61.
◇ Всмуквам / всмуча (заедно) с майчиното си мляко. Разг. Усвоявам, получавам нещо от рождение. С майчиното си мляко сякаш бе всмукал в сърцето си Стефо Церски омразата към турците. Д. Талев, И, 108.
ВСМУ`КВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от всмуквам1 и от всмуквам се. Прангов мълчеше. Той току-що бе запушил и при честите и дълбоки всмуквания на топлия, ароматен тютюнев дим леко сияние от огънчето на цигарата откриваше сухото му мургаво лице. Г. Караславов, ОХ, IV, 290.
ВСМУ`КВАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ.от всмуквам2 и от всмуквам се; аспирация. Хоботчето при пчелата-работничка е много добре развито и нагодено за всмукване на нектар от цветовете. Б. Бижев, СП, 14. // Спец. Засмукване.
2. Физиол. Преминаване на хранителни и други вещества в кръвта или лимфата през слой от живи епителни клетки чрез активната дейност на тези клетки; резорбция. Под всмукване на хранителните вещества се разбира преминаването им от лигавицата на храносмилателния канал в кръвта и лимфата. Анат. VIII кл, 55.
3. Метал. Образуване на празнини в горната част на метални отливки при изстиването им вследствие на силно свиване.
ВСМУКВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Всмукателен. По червата се намират тънки тръбички, които едвам могат да се видят и които се наричат всмуквателни съсъди; тий всмукват хранителний сок и го прекарват в кръвта. Ч, 1872, кн. 13, 573.
ВСМУ`КНА. Вж. всмуквам1.
ВСМУКНАТИНА` ж. Метал. Кухина, която се образува в горната част на метална отливка при изстиването й вследствие на свиване. Частите, които ще се изработват чрез леене, трябва да се конструират по такъв начин, че след отливането в тях да не се получават вътрешни напрежения, всмукнатини и шупли. Л. Калев, ВТЛ, 54.
ВСМУ`ЧА. Вж. всмуквам2.
ВСМЪРДЯ` СЕ. Вж. всмърдявам се.
ВСМЪРДЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.;
