Page:RBE Tom2.djvu/456
от замърсяването на въздуха е голяма. △ Беседа за вредата от алкохола. △ Вреда от нередовен живот. △ Зная вредата от прекомерното напрежение.
3. Неблагоприятна последица за нещо, в резултат на което то се поврежда, става негодно за употреба; щета, загуба. Донори и реципиенти .. Лицата, на които са нанесени вреди при трансплантация, трябва да получат съответната компенсация. Леч., 1999, бр. 7, 7. По пътя си той [врабецът] забелязал, че вредното насекомо веднага се възползувало от отсъствието на врабците, излязло от своите скривалища, наточило си зъбите и почнало да нанася страшни вреди на ориза. И. Радичков, НВ, 26. Откъсва [катерицата] шишарките .. и изяжда семената, а остатъка от шишарките пуска на земята. По тези остатъци .. лесно може да се види нанесената на дърветата вреда от катериците. П. Петков, СП, 11.
◇ Вреди и загуби. Юрид. Щети, причинени от подсъдимия, за които тъжителят иска обезщетение. Ощетявайки станцията, вие косвено сте нанесли вреди и загуби на кооперацията. А. Гуляшки, МТС, 111.
ВРЕ`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който причинява вреда, от който има вреда. — Ако това е тропична малария, вредното действие на хинина може да се прояви утре. Д. Димов, Т, 497. — Ще се жените ли? .. — Не съм мислил за това, но сигурно ще се оженим. — Няма да бъдете щастливи! .. — понякога си мисля, че такива като нас не бива да бързат! — Неправилна теория — каза Асен. — И вредна! А. Гуляшки, СВ, 84. — Всяко снизхождене и милост са вредни сега. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 132. Неумереното употребение на кафето е вредно особито за младите, защото раздражава кръвта и произвожда безсъница. С. Бобчев, ПОС (превод), 238. Вредни насекоми. Вреден дивеч.
ВРЕ`ДЕН2, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. за. Който може да извърши някаква работа, който е способен, годен за някаква работа. — Или не съм аз вреден за ратай? Че кога идем в гората, никой не може да набере и накити като моите дърва. Т. Влайков, Съч. II, 124. Тяхната радост е бивала безкрайно голяма, когато им се представеше случай, .. да земат грижата за някое нещастно, бедно, благонадеждно сираче, .., додето стане вредно за работа, да си изкарва само хляба. Ил. Блъсков, КУ, 9. Вредният учител, при добрата метода, може да извърши чудо работа със своите ученици. У, 1871, бр. 23, 377. Ала никой юнак не се нае / да запали той шарена цръква — / я се, мале, юнак вреден наех: / турих огин от четири страни, / та запалих той шарена цръква! Нар. пес., СбНУ XLIV, 139.
2. Който умее да поддържа ред в дом, в стопанство и под.; у`реден. — И жена ли му се е паднало — невяста капка! Хубава, стройна, добра, вредна. П. Тодоров, Събр. пр II, 224. Всичко у дедо Дичови пълно, всичко берекетлия, на`, тече им като из ръкав, па вредни, па весели, па всеко тича на работа, всеко ради — да ти е мило и драго да гледаш. М. Георгиев, Избр. разк., 43. Моят господар имаше един приятел, гърк, с когото често се срещаше, .. Един ден, когато този приятел ни доде на гости, повика ме господарят в стаята: — Ламбро! този ми е най-добрият приятел и му трябва честно, вредно момче, да му слугува. Св. Миларов, СЦТ, 30. // За предмет — подвижен, пъргав. До тебе, Недо, да седна, / .. / до твоя урка шарена, / до твое вредно вретено. Нар. пес., СбНУ XLIV, 284.
3. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Който притежава необходимите качества, за да заслужи, да получи нещо или да заеме някакво служебно място; достоен. — Та па и не сме ние за там, му думам. Вредни ли сме ние да тропаме на дядовите Славчови врата? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 131. Елиса пресече думата на робинята си и каза на съдията: .. Горката тази девойка — Мира — е вредна да бъде моя господарка до живота си, а аз не заслужавам да й бъда робиня. К. Пишурка, МК (побълг.), 478. Под Люцен паднал [Густав Адолф] .. от предателствена ръка, но паднал като герой и победител. О великий примере и идеале мой. Де да съм вреден твой потомък, напред да си отмъстя и да умра като тебе! И. Цанков, БГ (превод), 49.
ВРЕ`ДЕН3, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Който има цена, стойност. И тъй разграбиха сичките неща на къщата му и разделиха помежду си колкото златни плочки в нея намериха, вредни за триста жълтици. П. Кисимов, ОА I (превод), 150-151.
ВРЕДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Човек, който причинява някаква вреда`. — Злато .. ви дадох, а вие какво? Похабихте го. Не сте, .., техници, а негодяи. Машините развалихте. Вредители! А. Гуляшки, МТС, 71. Когато сичките людие се обичат, тогава никой никому не ще вреди, не щеше да има завистници, не щяха да ни обират крадци, .., накъсо, не щеше да има никакви вредители на благополучието ни. Т. Икономов, ЧПГ, 60. // В тоталитарния период — вражески настроено лице, което съзнателно се стреми да причини икономически или политически вреди на държавата или да осуети полезни нейни мероприятия. — Започвам да виждам ръката на вредителя! — извика веднаж Горов .. — Някъде, изглежда, имат интерес да не светне Змейово, да не прогледнат нашите Родопи! Б. Несторов, СР, 226.
2. Животно (насекомо или гризач), което причинява вреди на земеделските култури или на горите. Картофеният или колорадски бръмбар е опасен вредител по картофите,
