Page:RBE Tom2.djvu/346
атрибути — той изглеждаше действително внушителен. Л. Стоянов, Б, 89. // За глас, израз, поглед и др. — който вдъхва страхопочитание, респект. В дълбочината на залата се явява висок, кокалест мъж с енергично и внушително лице. Н. Фурнаджиев, МП, 97. Домакинът, .., с поглед внушителен, .., сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. Янков се нервираше все повече, удряше по масата и звучно сипеше думите с внушителния си баритон. Членовете на комитета слушаха с наведени глави. Ем. Станев, ИК I и II, 118.
4. За герой, образ, произведение и под. от областта на изкуството — който има убедително и силно идейно-художествено въздействие. По-късно дойде запознаването с книгите на Йовков .. Тогава ми се струваше, че нищо по-хубаво не е написано на български език в проза .. образите израстваха живи, внушителни, човечни. П. Динеков, СбАСЕП, 544. Безспорно първата задача лежи върху народния артист Георги Стаматов… Неговият Йордан е правдив, внушителен. НК, 1958, бр. 7, 2. Внушителен спектакъл.
5. Остар. Който прави да се възприеме нещо, да се убеди някой в нещо. Внушително встъпление е онова, чрез което ся представлява на слушателите вместо предмета, за когото ще ся говори .. други един предмет, който им привлича вниманието. Д. Попов, СбРС (превод), 26. Четеха те тия книги и на старо, и на младо .. и гледаха да ги направят внушителни секиму. Ил. Блъсков, ДБ, 52.
ВНУШИ`ТЕЛНО нареч. 1. Като внушавам респект, страхопочитание; авторитетно. — Разбрахме се, нали? — завърши началникът и някак меко и приятелски, но в същото време и внушително. Т. Влайков, Съч. III, 284. — Слушай! — каза внушително, но с по-мек тон той. — Ти си още малък. Устата ти още мирише на мляко. Къде ще се жениш? Това е лудост. Г. Караславов, ОХ I, 243. — Не бързай да замесваш нови хора, преди да сме събрали достатъчно доказателства — внушително каза Христакиев. Ем. Станев, ИК I и II, 384.
2. Като произвеждам силен ефект, правя силно впечатление с външния си вид и мащаби; величествено. Отляво се показа Усойната с гъстите си сечища — урвите й светеха като стари кости, трапецовидният й гръбнак внушително се изрязваше върху небето. Ем. Станев, ИК I и II, 159-160. Внушително красивите фонтани на площада, .., прогонват спомена на жестоката битка, станала до атлантическия бряг на Испания. Ив. Мирски, ПДЗ, 55.
3. Значително по размери, количество, степен. Хладина вее и от цялата негова фигура, внушително висока. Т. Влайков, Пр I, 68. Веднаж Сийка Дамарчева се яви в един далечен квартал с внушително подут корем и използувайки привилегиите на бременна, набързо смъкна от няколко магазина три килограма захар. Св. Минков, Избр. пр, 491. Сумата внушително растеше.
4. Убедително и силно в идейно-художествено отношение. Войната навлизаше във втората си фаза, .. описана тъй поетично и внушително от самия Толстой. С. Северняк, ВСД, 194. Разгледаните български народни балади, .., представят достатъчно пълно, богато и внушително картината на българското тегло. Б. Ангелов, ЛС, 123. Особено внушително звучат стиховете на Рустам, посветени на борбата за мир. С, 1951, кн. 2, 150. Талев разкрива внушително широката демократична основа на македонската национална революция, разкрива също тъй внушително развихрянето на селската стихия. ВН, 1953, бр. 286, 4.
ВНУШИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внушителен. Според Захарий Стоянов .. делегатите са били до 150 души. Но и най-малките от тия цифри говорят за внушителността на събранието в Оборище. Г. Бакалов, Избр. пр, 202. Високият му ръст придаваше още по-голяма внушителност на манифестацията. К. Калчев, СГ, 38. Инак този непознат мъж беше висок, строен, здрав. Раменете му бяха малко приповдигнати и му придаваха особена внушителност. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 182. Той се изправи, за да придаде нужната внушителност на думите си. В. Геновска, СГ, 418. Ние бяхме виждали репродукции от картините на гениалните руски художници, но когато се изправихме пред оригиналите, останахме изумени от тяхната вътрешна сила, жизнена правда и художествена внушителност. А. Каралийчев, С, 117.
ВНЪ`ТРЕ нареч. Остар. Вътре. Той влезе внътре. Д. Манчев, БЕ I, 70. Внътре в храма стените, сводът и полът отдолу били позлатени. Г. Йошев, КВИ (превод), 42.
— Друга (остар., книж.) форма: вну`тре.
ВНЪ`ТРЕННОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Вътрешност. Чувство священо .. ся роди в сърцето му [на Евстати] и изпълняше внътренността на душата му с весела и сладостна светлина. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 18.
— Друга (остар., книж.) форма: вну`тренност.
ВНЪ`ТРЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Вътрешен. Всичките общо реки могат да се разделят на два големи реда: .. реки на вънкашните склонове на сушата, а вторите, реки на внътрешните склонове. К. Смирнов, 3, 55-56. Вдигнаха се и внътрешни размирици, от които още повече умаломощя разнебитената от татарский плен българска земя. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 27. Но Сърбия днес за нищо
