Page:RBE Tom2.djvu/281
от въздействието на влагата. При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на: .. покривни — създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив филм. Ел. XI кл, 1965, 35.
ВЛАГОУСТОЙЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на влагоустойчив. Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура. М. Тодоров и др., ТМСС, 257.
ВЛАДА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Владая (име на село до София). Владайска река.
◇ Владайско въстание. Истор. Войнишко въстание, избухнало през 1918 г.* във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление.
ВЛАДА`ЛО, мн. влада`ла и владала`, ср. Диал. Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае. Н. Хайтов, ПП, 15. А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време? А. Каменова, ХГ, 44. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир. М. Кънчев, В, 359.
ВЛА`ДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владувам. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката. А. Златаров, Избр. съч. III, 138. В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически. Г. Икономов, КЗ, 29. В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак. К. Христов, Избр. ст, 14. владам се страд.
ВЛА`ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. 1. Имам едно или друго поведение, държание; държа се. От него [ученика] са изисква: .. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Някои от них били и бивали властолюбиви, люти, жестоки, .., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят. С. Радулов, НД (превод), 52.
2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе. А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. Но колонисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни .. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост. С. Радулов, ГМП (превод), 195. Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза. Н. Бончев, Съч. I, 105.
3. Владея се, сдържам се. Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и докачливо честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова / на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам. Д. Бояджиев, С, 13.
ВЛА`ДАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам и от владам се. По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското владане. Лет., 1876, 134. Често / аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско? Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.
ВЛА`ДАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам се; държание, поведение. Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачтото още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия. Г. Йошев, КВИ (превод), 46.
ВЛАДАНЕ`, мн. -та, ср. Остар. и диал. Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. „Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“. Т. Влайков, Р, 27. Често, съберат се дружина от своя табор, .., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор. Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26.
ВЛАДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Владение (във 2 и 4 знач.). Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно малко владание (чифлик) в Линколншир. Й. Груев, СП (превод), 15. Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото, .., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините. Лет., 1871, 90.
ВЛАДЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от владея и от владея се. Той [Д. Подвързачов]
