Page:RBE Tom2.djvu/232
за да заеме при Екзархията високия пост на инспектор на всички училища в Македония и Одринско. Бълг., 1902, бр. 435, 2. Той узакони високите длъжности на великия везир и повери в ръцете му върховната власт във време на султановото отсъствие. С. Бобчев, СОИ (превод), 63. Старецът забравя любовта, славата и високото си положение, но майка си никогаж не забравя. Ч, 1871, бр. 11, 348. Висок сан. Висок ранг.
9. В съчет. със същ. като: чест, отличие, награда, звание и под. показва много голяма степен в проявата на онова, което се изразява със съществителното; много голям, значителен. Наместо обич, Алеко е давал на баща си само дан на високо уважение и почит. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Оня, който спомогне за залавянето на комитетския главатар, .., ще бъде удостоен лично от Негово Величество с високо отличие. Ст. Дичев, ЗС II, 678. Редактори на списанието бяха гимназиалните учители Христо Стоянов и Спас Ганев, които посрещнаха нашите първи опити радушно, дадоха им висока оценка. А. Каралийчев, С, 236.
10. Прен. Книж. За език, стил и под. — който се отличава с изисканост, тържественост, риторичност. Като редактор на в. „Народний глас“ Величков даваше там уводни членове, написани с жар, със стил французки, висок и изящен. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 200-201. Речта му изглеждаше умна; промесена бе с високи думи и с книжни, .., канцеларски изрази. Т. Влайков, Съч. III, 81. Неговите трагедии са отличават по високия си и тържественен стил. Н. Михайловски, РВИ (превод), 130. Той не жалеше ни думи, ни високи фрази, ни възклицания, когато говорехме за бъдещото движение. „Огън и меч“! Ето къде е нашето спасение, казваше тоя симпатичен момък. З. Стоянов, ЗБВ I, 226.
11. Като същ. високият м., високата ж., високото ср., високите мн. Човек, който е с ръст над средната общоприета височина. Бяха като Дон Кихот и Санчо Панса. Високият вечно фантазираше, а нисичкият, набит Пешо бързо го отрезвяваше и връщаше към действителността. високо<то> ср. а) Местност, място, което е над равнището на околната повърхност; високо място. Обичаше по залез да седи на високото над селото и да съзерцава долината. б) Най-горната, високата част на нещо. По високото листата на дъба вече бяха започнали да червенеят от есента.
◇ Висок печат. Печат. Начин на печатане, при който частите на формата, които се печатат, стоят на по-високо ниво от тези, които не се печатат.
Висок релеф. Изк. Вид скулптура, при която изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона с повече от половината на своя обем.
Висока пещ. Метал. Специална пещ, в която се топи руда, за да се получи чугун.
Високата порта. Истор. Правителството на султанска Турция.
Високо напрежение. Електр. Електрическо напрежение, което превишава норма, предписана от техниката на безопасността, или величина, допустима с оглед на запазването на електрическите качества на изолационните материали.
Високо строителство. Архит. Вид строителство, включващо обикновено строителни обекти, чиято по-голяма част се намира над терена: жилищни, административни и други подобни сгради и съоръжения.
На високо равнище. Книж. 1. За конференция, преговори, среща и др. — който се извършва между държавни ръководители или видни политически дейци. 2. За обществена проява, среща и под. — който се извършва между изтъкнати представители на съответни групи.
ВИСО`КИЧКО. Разг. Нареч. от високичък; височко.
ВИСО`КИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, височък. Сега те [нивите] бяха доста високички, зелени, гъсти и тъкмо вретеняха. Й. Йовков, АМГ, 208. Откъм горната част на селото .. усмихнат и спретнат се приближаваше високичък, бодро крачещ войник. Б. Априлов, СбСт, 193. Тъкмо се разправях с полицаите, до нас приближи високичък строен младеж с жълтеникава дреха, каквато носят индокитайците. Кр. Белев, РСК, 40.
ВИСО`КО нареч. 1. На значителна височина, на голямо разстояние от земната повърхност. Противоп. ниско. Високо в ясното небе се цздигна тъмният масив на планината. Й. Йовков, Разк. II, 66. Те [Перун и Магдалина] излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по-високо. Елин Пелин, Съч. I, 109. Високо над него [човека] се издига тъмният свод на едно странно небе. Св. Минков, ДА, 30. Слънцето се е дигнало високо и ни удря право в лицата. Л. Стоянов, X, 34. Път царствен царствено поел, / високо плува горд орел. Д. Дебелянов, С 1946, 43. Който високо хвърчи, ниско пада. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 134. • Удвоено високо-високо. За усилване. В бистрото небе над клисурата тържествено кръжеше орел. Той бавно се плъзна надолу, .. и пак .. се издигаше високо-високо на запад, сякаш искаше да догони слънцето. X. Русев, ПЗ, 7. // На голямо разстояние от нещо в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. В сянката изпъкна една мъжка фигура по бели ръкави, .., спря се срещу тяхната къща и се изправи високо над ниския зид. Елин Пелин, Съч. III, 106. Тоя мост, дървен, на четири каменни подпорки, висеше високо над реката. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт .. През едно малко правоъгълно прозорче,
