Page:RBE Tom2.djvu/144
ВЕТРОХО`ДСТВО, мн. няма, ср. Спорт. Вид воден спорт с ветроходни съдове. Във Варненския залив започнаха финалните състезания по ветроходство.
ВЕТРОЩИ`Т, мн. -ове, м. Спец. 1. Приспособление, което служи като преграда за вятъра и обикн. се използва за снегозадържане.
2. Задната вертикална ламаринена стена на хедера при комбайните, която не позволява на вятъра да разпръсква сламата и зърното.
ВЕТРУ`ШКА1 ж. Остар. и диал. Вихрушка. Нови ветрушки от пламък, от камъне, от прах и дим хвърчат към вас от върха на гората. Д. Попов, СбРС (превод), 71. Всред побунените матроси, като сама една топола не прегъвана от силна ветрушка, Коло`мб остана сам си. П. Кисимов, ОА (превод), 39.
ВЕТРУ`ШКА2 ж. Общо название на три вида дребни соколи, които са полезни, тъй като се хранят обикн. с насекоми и гризачи. Falko. А по недостигаемите скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици, .., ветрушки и горски сови, бухали… П. Славински, МСК, 87. Отсреща затрепка птица. Вдигна се високо над скалите .. Трябва да е сокол… — Може да е и сокол — казва моят съдрумник, но тук му викат ветрушка. Ст. Станчев, НР, 19.
ВЕ`ТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Ветрея.
ВЕ`ТРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Ветрея се. Горчо булче води. Свят! Мало и голямо накрай село е излязло булка да среща, Горчовата скопосница да види. — Бре, тоя син — измъмри дядо Генко, загледан в червеното булчино було, що край село се ветреше. Ц. Церковски, Съч. III, 91.
ВЕ`ТРЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ветровит; ветърлив. Когато времято не е нито дъждовно, .., ни ветряво, ни студено, требува да ся дава на бубите чист въздух, па и вратата и прозорците да ся отварят. Лет., 1874, 196.
ВЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от ветка; клонче. „Девойче, ореоо ветче, босилкоо кивче, / не върви ми низ дворе.“ Нар. пес., СбБрМ, 383.
ВЕ`ТЧИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от ветка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт; вет. Тогай му веле сестра му: / .. / Земи, брато, пишен кавал, / оди на вишна планина, / на тия ветки бачила, / край тая бяла Дунева. Нар. пес., СбБрМ, 323.
ВЕТЪРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ветровит; ветряв.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1885.
ВЕ`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого, ветя се страд. и възвр. Цанет ли си, ветен ли си? Ст. Младенов, БТР I, 287.
ВЕ`ТЯ СЕ несв., непрех. Диал. Обещавам, заричам се, давам дума на някого да направя нещо. Му се ветих да дойда вгодина. Т. Панчев, РБЯд, 51.
ВЕХА`1 ж. 1. Геодез. Жалон.
2. Шамандура. Платната заплющяха и яхтите се понесоха към обозначените с червени знаменца вехи. П. Льочев, ПБП, 3. На дъното слиза нова двойка леководолази, завързват котвата, поставят на нейно място котвичката на плуваща по повърхността веха и едва тогава дават знак да теглим. НТМ, 1961, кн. 5, 20.
3. Пътепоказател. Затъвайки непрекъснато в преспите, той [Валери] най-после успя да се натъкне на една от вехите към върха. Ал. Томов, П, 170.
4. Воен. Прът, кол, който служи като знак при насочване на оръдията, при разчистване на минно поле и за сигнализиране при военни действия. Нощем поправяха окопите, обвиваха вехите с ново сено, намазано с катран. Щом се запалеха тия вехи, това щеше да бъде условният знак за тревога. Й. Йовков, Разк. I, 229. Недалеч се издигаха две кули от крепостната стена. Няколко войници се помайваха около висока веха. Тя се виждаше от целия град, .. Войниците все мажеха вехата с катран и все увиваха около нея нови сплитки от сухо сено. Й. Вълчев, СКН, 225.
— Рус. веха.
ВЕХА`2 ж. Диал. Метла от вързани ръжени стъбла или метличина за метене на харман.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ВЕ`ХНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За растение — губя свежест; съхна. А сега ето и тази суша — повече от два месеца как не беше паднало нито капка дъжд: тревите вехнеха, посевите жълтееха и се губеха всеки ден… Г. Райчев, Избр. съч. I, 135. Цветята, набрани за него, вехнеха и умираха в ръцете й. Елин Пелин, Съч. II, 54. • Обр. Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена?! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12.
2. Прен. Губя свежест, бодрост и слабея, отпадам физически от болест или мъка, копнеж; линея, крея, посървам. — Ама не е хубаво, кога човек си тури мисъл на сърцето — гледам, съхне момичето ми, вехне, замязало е на сянка… Й. Йовков, Разк. III, 41. Мина му през ума да купи и за Селвета подарък, която без болест беше започнала да вехне и да слабее. К. Петканов, ДЧ, 363. Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен, / та рано чезне мъжка сила, / та вехна млад от ден на ден. П. К. Яворов,
