Page:RBE Tom2.djvu/116
искал. И той зел, та го накитил в сандъчето, .., накитил там и един кат нови дрехи — венчилките си. Т. Влайков, Съч. II, 32-33. Па са с венчилки премени. Набрала китка от цвете, / .., / па си при Стоян отиде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 148.
2. Венчавка; венчаница. Ако венчилката ще се извършва в къща, сварят кафе на всичките сватбари. Нар. прик., СбНУ VII, 45.
ВЕНЧИ`ЛНИК, мн. -ци, м. Диал. Венчилка (в 1 знач.); венчилница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛНИЦА ж. Диал. Венчилник.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕНЧИ`ЛО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Разг. Венчавка. Стойчо, .., нетърпеливо държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от старите булката си Янка, нагиздена като за венчило. Елин Пелин, Съч. I, 38. Гореспоменатият Генчо Ст. Лафчиев по време на венчилото и след венчилото е отказал да целуне ръка на местния свещеник и е заявил, че е безбожник. К. Калчев, ПИЖ, 109. Мар невесто, добро мило, / дваж ли щеш момува? / Мар нали се до венчило / луда налудува? К. Христов, КР, 59. Я се вслушай, мамо, я послушай, / вече пеят дружки за венчило. М. Минева, МП, 7. Младо радо до венчило, а охоло до вречило. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 270.
2. Само ед. Нар.-поет. В съчет. с първо, мое, твое и под. Съпруг или съпруга. Снощи при булче полегнах, / дясна си ръка преметнах, / .. / Милица първо венчило. Ц. Церковски, Съч. II, 219. Първо ми либе Никола / първо венчило той ще е. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
3. Само ед. Диал. Брак1. (Далеко някъде — над горския ръб, еква песен, ..:) Провали — да се проседне, / който венчило измисли, / венчило — черно чернило, / та нази млади почерни. Ц. Церковски, ТЗ, 184. — Либе Марийо, Марийо, / .. / Три пъти си са женила / женила и венчавала — / кое венчило й най-добро: / първото или второто, / дали със мене третьото? Нар. пес., СбНУ XLVI, 228. Венчилото е чернило, ергенството — пашалък. Послов.
4. Диал. Семейство. — Като ни взеха земята, събрахме се наедно да живеем. Има къщи, в които живеят четири-пет венчила. А. Каралийчев, С, 61.
5. Обикн. мн. Диал. Корона, която се слага върху главата на всеки един от младоженците при венчален обред; венец. — Нима не си спомняш какво направи миналата година Минчовият син? Щом му свалиха венчилото от главата, и сърцето му се отвърна от булката, започна да я пъди. К. Петканов, X, 47. На Радка й се прииска да я накитят и с лиляк, .. таман тука, на`, над челото при главата, таман на това място, дето е носила венчилото. М. Георгиев, Избр. разк., 70. Когато взели да целуват венчилата, зълвата рекла: „Чакайте и аз да целувам ръка и да видя булката.“ Христом. КМ II, 171. Не било суро еленче / сас тия вити рогове, / на било млад младоженя / сас тия златни венчила. / Редома реди трапези, редома ръка цалива. Нар. пес., СбНУ XLIV, 389.
◇ Минавам / мина (отивам / отида, влизам / вляза) под венчило. Разг. Оженвам се. Утре тя ще мине под венчило с един мъж, на когото гледаше като на голям, силен и добър батьо, .. Засега тя му беше само благодарна, задето я поиска и задето прие да се ожени за нея. Г. Караславов, ОХ I, 427. Тя, наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145. Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило. К. Христов, Кр, 43.
ВЕПИ`Р м. Диал. Вампир; вепирин, вампирин. — Аз са боя от злите езици толкова, колкото и от вепирите. Л. Каравелов, Съч. II, 116.
ВЕПИ`РИН м. Диал. Вампир; вампирин, вепир. Очите му са подпухнале и почервенеле от лой и от ракия като у някой вепирин. Л. Каравелов, Съч. II, 55. — Защо не земеш сега да му платиш борча, бе вепирино, ами копаеш парите в земята? Вариклечко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 156.
ВЕПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Свекър й беше селски изедник, свекърва й стара вепирка. Ст. Младенов, БТР I, 280.
ВЕПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`САМ. Вж. вепирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вепиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.
ВЕПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вепиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Вампирясване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕ`ПЪР, мн. -при, м. 1. Книж. Мъжка дива свиня; глиган. Иноци тичаха да видят хванатия лов — някой елен с изплезен език, изцъклил очи, сърна или вепър. Ем. Станев, А, 61. — По една асоциация на идеи винаги си спомням вълците и веприте, които биехме в горите на вътрешна Бразилия. Ив. Вазов, Съч. X, 138. „Млад бях тогава, отче, — .. По непреходни балкани с акрани скитах да бия мечки, вълци, вепри и лисици.“ Н. Райнов, КЦ, 100.
2. Диал. Угоена мъжка свиня; шопар (Н. Геров, РБЯ).
ВЕ`ПЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. и диал. Прил. от вепър.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРА`НДА ж. Покрита тераса, обикн. остъклена. Облече се, пи си кафето и излезе
