Page:RBE Tom11.djvu/972

ма не отдума и сам протегна белите си ръце да ги вържат. Ст. Сивриев, ПВ, 165. Откакто положи Кранана и големия си син в земята, никой не бе я виждал да мигне.. Нито пък отдумваше [Крачанката] на някого. В. Милев, РК, 31-32. — Кога ти остава време за сънища бре, Димитре, не ти съвсем вампиряса. Виждам, мъка тежи на душата ти, пък и дума няма да отдумаш, да се оплачеш какво ти е. П. Ангелов, Ж, 18.

2. Оправдавам, защитавам с думи някого. — Аджемия ли? Ами ако е аджемия, защо я е женила майка й? — Ех, малка я зехме, како Панчовице, — мъчеше се стрина Венко-вица да отдума невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Немаш ли майка, я баща, / я братец, яли сестрица, / я вуйчо, я вуйков сина, /да думат, да та отдумат? Нар. пес., СбВСт, 82. отдумвам се, отдумам се страд. ОТДУМВАМ СЕ несв.\ отдумам се св., непрех. Диал. Защитавам се, оправдавам се с думи. Каквото да му надумват, както да му кряскат и гълчат, за каквото да го навикват, той си сё мълчи и гледа в земята. Много рядко ще земе да се отдума. Т. Влайков, Съч. П, 91. Не, той отиде там добро-волно, жените бяха против, но той не ги послуша. И сега се каеше — защо не се отдумваше, не се извиняваше с тях, за да откаже. В. Нешков, Н, 410-411. — Кога те паша повика, / как ще се, либе, отдумаш, / кога те тебе клеветат? Нар. пес., СбВСтТ, 974.

ОТДУМВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отдумвам и от отдумвам се.

ОТДУХАМ. Вж. отдухвам.

ОТДУХВАМ, -аш, несв.\ отдухам, -аш, св., прех. Рядко. С духане махам, отстранявам прах, пепел и др. от някъде; издухвам. Докато конят издуваше ноздри, та отдуха прахолинки и тревици от чешмяното корито.. момчето бе застинало до него, не смееше да го докосне. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 196. Белята, смазан и омърлушен, подритваше сламки по хармана, отдухваше осили от шапката си и се чудеше отде да намери стоте килограма. РД, 1950, бр. 217, 2. отдухвам се, отдухам се страд.

ОТДУХВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от отдухвам и от отдухвам се; издухване.

ОТДУИНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

1. Отвор за прочистване на въздуха в затворено помещение, пространство. Груби и стръмни каменни стъпала водят в пет-шест метра дълбокия просторен зимник със сводест, изграден от тухли таван.. Този „бункер“ има за отдушник само две-три дупки. Г. Белев, КР, 28. Подземна зала, ниска и продълговата, беше издълбана в канарата.. От някакъв отдушник в стената идваше слаба дневна светлина. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 31. През малкия отвор, служещ за отдушник на таванската стая, се виждаше късче небе. Сл. Боянов, СК, 275. По същото време били изградени и многобройните отдушници, които служели за проветряване на новопостроените помещения. Ст. Михайлов, БС, 137.

2. Прен. Само ед. Условие, повод или възможност, средство да се излее насъбрана мъка, болка, страдание или да се излезе от угнетено състояние. Всичките вълнения, всичките изгарящи надежди и плахо очакване, които бе изпитвала досега, като че изведнъж намериха отдушник в пълната отмалялост, която обхвана тялото й. Д. Димов, ОД, 112. И за да разсее тази потиснатост излизаше още в здрач да цепи дърва пред козарника. При психическо натоварване изглежда, че физическото усилие е известен отдушник. Й. Радичков, СР, 23. По това време гурбетчилъкат е бил нещо обикновено за балканските селища, а за младежта — богата житейска школа и естествен отдушник от робската потиснатост. Г. Дръндаров, ВЗ, 22. Нашите прости думи бяха отдушник на мъката, която потискаше тяхното мизерно съществуване. Д. Казасов, ВП, 133.

ОТДЪЛБОКО нареч. Рядко. Издълбо-ко. Недовършената приказка го мъчи и гласът му се обажда отдълбоко: — Тръгвам на село да видя хора, а бързам да се върна в Шабаница, за да забравя, че съм ги видял. Ст. Сивриев, ЗСБ, 73.

ОТДЪН предл. Поет. Издън. Отдън гората затрополя самият Медун Меданов.

А. Каралийчев, ТР, 22. Признанието, което Тотев й направил, я развълнувало и потресло отдън душа. Тарас, ТМ, 57. — По петите ни идват татари, Бърдоква! — Отдън земя ли изскочиха проклетите му татари? Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 287.

ОТДЪНВАМ, -аш, несв.\ отдъня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Йздънвам, про-дънвам. отдънвам се, отдъня се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТДЪНО нареч. Рядко. Издъно, из основи. А книги да четеш, знаеш, така ли?.. И аз, казва, твойта работа по-дълбоко ще я разгледам. Ще изчистя отдъно всякакви зарази... П. Незнакомов, БЧ, 30.

ОТДЪНЯ. Вж. отдънвам.

ОТДЪХВАМ, -аш, несв.\ отдъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отдъхвам си. — За последен път седнах да отдъхна под твоята сянка, старо бащино дърво. Тука, под твоите клони съм висил някога в мамината люлка. А. Каралийчев, В, 15-16. Аз чакам вцепенен удара и ето — къс, но яростен рев, трясък и — стълб черен пушек... Отдъхвах: значи и този път не ни улучиха. Г. Райчев, Избр. съч. I, 45. — Какво има, татко? — внезапно попита Ирина. Чакъра отдъхна. Гласът на девойката беше развълнуван, но невинен и чист. Д. Димов, Т,