Page:RBE Tom11.djvu/65
ОБЕМНО 65 ОБЕСВАМ
лице и обемист бирен корем. Б. Райнов, НН, 327. Обемист учебник. Обемист ръкопис. Обемиста преписка. Обемисто съчинение. Обемисти книги. Обемисти товари.
ОБЕМНО. Нареч. от обемен. Плодовата каша се мери обикновено обемно, но може и тегловно. А. Генадиев и др., ТЗ, 49.
ОБЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от обемен. Тя [стереофотогра-фията] е обемна фотография, при която е възможно върху плоска снимка да се получи ефект на обемност. ПЗ, 1981, кн. 10, 30. В самата изява на мислите и идеите на поета има сгъстеност, вътрешна обемност и определеност на съдържанието. Лит. XI кл,
ОБЕРА1. Вж. обирам1.
ОБЕРА2. Вж. обирам2.
ОБЕРКЕЛНЕР м. Главен келнер (сервитьор). След това професорът неочаквано поръча шампанско.. Донесоха чашите, бутилката, бялата кърпа, оберкелнерът ри-туално освободи тапата, натисна я с палец. П. Вежинов, НБК, 80. Цял месец ходих по ресторанти и локали да търся истинския образ на Жан — келнера. Най-после го открих в лицето на оберкелнера в Юнион клуб. Ив. Димов, АИДЖ, 147.
— Нсм. Oberkellner.
ОБЕРЛЙХТ м. Архит. 1. Само ед. Архитектурно решение, при което естествената дневна светлина навлиза в помещението през прозорци, разположени на тавана. Оберлихтът (горното осветление) [на ху-дожническите ателиета] е също една необходимост. А. Дамянов, ЖС, 125.
2. Прозорец или система от прозорци, разположени на таван на помещение; капанду-ра. — Тука е основният цех -..- Едно дваде-сетметрово помещение с широки оберлих-ти. Д. Кисьов, Щ, 74. Навън свечерява и от далечните отблясъци на зимния залез матовите стъкла на таванския прозорец стават кървавочервени. Стъклата са наредени шахматно и оберлихтът се превръща бавно в десетка каро. С. Северняк, В СД, 103.
— Нсм. Oberlicht.
ОБЕРНИК, ми. -ци, м. Остар. Обирник, крадец. Кучето подушило книгата и побягнало настрана. „Не е моя работа, рекло, да чета; аз чувам къщата, ноще не спя, плаша оберници -ходя на лов, дебя зайци, търся яребици — стига ми толкова.“ Д. Манчев, БЕ И, 26. Жителите на Северна и част на Средня Азия са простаци и полудиви..: ге-чиндисоват ся със зверина лов, скотовъдс-тво още и са оберници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 236.
ОБЕРПРОКУРОР м. Книж. 1. Главен прокурор в Русия до 1917 г.
2. Висше длъжностно лице в руския православен синод с ранг на министър до 1917 г.
Между последните се забелязваха граф Игнатиев.. г. Победоносцев, оберпрокурор на Светейшия синод. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Оберпрокурорът на руския Свети синод в изложението си до императора направо казва, че схизмата не е донесла ония благоприятни последици, които очаквали нейните творци. Хр. Бръзицов, НЦ, 177.
—Нсм. Obcrprokuror.
ОБЕРТОН, мн. -ове, м. Муз. Частичен допълнителен тон, който звучи едновременно с основния тон, но по-високо от него, като го допълва и влияе върху тембъра му; призвук. Тембърът [на звука] се определя от различния брой обертонове, които се наслагат с основния тон. Физ. X кл, 1958, 41. В тона, с който е казана репликата, се крие една от тайните в гласа на Будевска.. Той е наситен с обертонове, неравен, сек-лив. Ст. Грудев, АБ, 134-135.
— Нсм. Obcrton.
ОБЕРТОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Муз. Прил. от обертон; обертонов. Обер-тонален резонанс.
ОБЕРТОНОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от обертон; обертонален. Обертонов ефект.
ОБЕРЪЧКА ж. Остар. и диал. Извито като скоба стоманено сечиво с две ръчки, което се използва за обработка и оглаждане на дъги за каци и др.; рукан.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЕСВАМ, -аш, несв.; обеся, -иш, мин. св. -их, св., npex. 1. Умъртвявам някого чрез бесене. Македонски познава и кучетата в Русчук.. и е по-стар дванайсет години, и няма да се вдаде да го обесят. Ив. Вазов, Съч. IV, 60. Сега всички разбойници бяха изловени., той [Мазхар паша] трябваше само да определи кой е главатарят, да го обеси без много разтакане.. и да се връща. Ст. Дичев, ЗС II, 650. „Ако ме обесят, ще ми остане поне гробът в България и всякой ще го знае.“ [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Вървял пътник през полето, срещнали го разбойници, обесили го на сухата върба край Янтра, взели кесията му. К. Калчев, ПИЖ, 131.
2. Разг. Закачвам, закрепвам, оставям нещо да виси; провесвам, обвесвам, увесвам. Видях ги отдалеч! Влачеха се като пребити, но момчето пак бе обесило радиото на шията си. Л. Михайлова, Г, 111. Герчо ще оду-мам.. На бедро обесил тутуница, пуна с кескин тутун и с лютаци кремъци. Елин Пелин, Съч. V, 84. Любо върви бавно по тротоара на моста, обесил ръка на колана си, като че е тръгнал без цел, просто да подиша въздух. Б. Райнов, НН, 252. Щом станеше дума, че има да са кълнат нови работници, той изтеглеше патрахила из паласката.. обесваше го на врата си., и заставаше пред мустакатия кръщелник. 3. Стоянов, ЗБВ, 399.
