Page:RBE Tom11.djvu/402

ОЖЕСТОЧАВАНЕ 402 ОЖИВЕН

и става добър злодеец, у когото няма жалост за никого. Ч, 1871, бр. 13, 603. // За бой, битка, борба и под. — който е яростен, жесток, безмилостен. Кроткият бой между гълъбите се ожесточаваше. Те каиаха и пак излитаха. Ст. Даскалов, ЕС, 336. • Обр. Кръв плисна в слепоочията му [на Хинко], а краката му сами се ожесточиха и с все сила пришпориха търбуха на Дванш. А. Гу-ляшки, ЗВ, 503.

2. Проявявам непримиримост, непреклонност; съпротивлявам се. Ако отстъпниците от своята народност са отнасяле враждебно кам сичко, щото е било българско и славянско..- то оние мислящи хора, които оставале на народността си, са усил-вале и още повече са ожесточавале против притеснителите. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 50.

ОЖЕСТОЧАВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от ожесточавам и от ожесточавам се. — От Ст. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941.

ОЖЕСТОЧЕН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от ожесточа и от ожесточа се като прил. 1. Който е изпълнен с ожесточение; жесток, озлобен, озверен. Хубаво си, отечество мое!... Когато всичките цветя на сърцето ми завехнаха;..- само ти ми остаяш още и нежно ми разгръщаш и шепнеш на моето ожесточено сърце думи на примирение. Ив. Вазов, Съч. XVII, 136-137. Обезверен, с измъчена и обезверена душа, той беше с$ превърнал в лекомислен и порочен човек. И. Йовков, Ж 1935, 58. Учим ся, че не е позволено да изтребим грешниците от нивата божия,.. Църквата няма правда да отлъчва от себе си лъжливи учители и ожесточени грешници? КТЕМ, 260. И рекъл бях: аз няма веч да плача / за тежките на тоз народ беди! / Ожесточен пощада му нерачах — / „Да тегли“ думах с яд, „нал тъй мъжди“. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр.4, 386.

2. Обикн. за спор, идейна борба — който е непримирим, непреклонен; жесток, яростен. Спорът взема все по-ожесточен характер и аз се мъча да примиря двете страни. П. Не-знакомов, МА, 30. И пламнал наново спор: кой носи наследствените фактори — белтъкът или нуклеиновата киселина. Хр. Одисеев, ТН, 68. А в кафенета, вестници се водеше ожесточена борба на старото с новото, на миналото с неизвестното бъдеще. Г. Стаматов, Разк. I, 112. Тъй и неговото [на Волтер] „Послание към Урания“ .. открива ожесточената борба против църквата и догматическото християнство. Ч, 1871, бр. 7, 203. Захванале ся ожесточени и яростни препирни и Лудовик XVI бил принуден да разпусне събранието. С, 1872, бр. 46, 368.

ОЖЕСТОЧЕНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на ожесточен; ожесточеност. Ра-шид, разядосан до ожесточение, не слезе ни до воденицата.., заповяда да му приготви сеизинът коня и след малко замина за Търново, умислен и позеленял от яд. Ц. Гинчев, 320. Изведнъж боят достигна такава ст-рашна сила и ожесточение, което порази и смая всички ни. Й. Йовков, Разк. П, 158. Той се мъчеше да проникне в душата на жена си без злоба, без ожесточение и пак намираше, че думите и делата й (..) не носеха никакъв признак на разум. Л. Стоянов, Избр. съч. П1, 380. Тя бе уверена, че той е бил жалостив и в наложеното му насилие. Че е презирал оз-лоблението дори в минутите на ожесточение. Д. Вълев, Ж, 9. Ожесточението на партиите една срещу друга е причина дето всичките обществени работи на този град [Трявна] страдат. Г, 1863, бр. 6, 44.

ОЖЕСТОЧЕНО нареч. Книж. С ожесточение; яростно. Противоп. смирено. Той [бащата] става изведнъж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм. Св. Минков, РТК, 110-111. Танковете наближаваха селото.. Срещу тях от първите къщи в покрайнините, укрепени здраво от немците и превърнати в бункери, се стреляше ожесточено. Ив. Мартинов, ДТ, 174. Скоро-скоро вече той щял да се заеме да зубри лудо, упорито, ожесточено. Д. Калфов, Избр. разк., 142. — Не разказът на нещата, а възкресението им в изкуството ще ни даде всичката благодат, която ние така ожесточено и безнадеждно дирим. Ал. Гетман и др., СБ, 269. Немските архипастири въста-нале против ненавистния им проповедник още по-ожесточено. КМБП, 56. След сключване мира между България и Сърбия, недоволни фракции ся отделиха на два лагера от народната либерална партия и ожесточено се боряха едни против други, на които между разгара пострада княз Александър I (Батемберг). Правдоборски, НБО, 11.

ОЖЕСТОЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от ожесточен; ожесточение. Трясъкът на пушките и пращенето на автоматите се пресичаше от урагани на картечна стрелба, които спираха на неравни интервали., и почваха пак с нова, още по-голяма ожесточеност. Д. Димов, Т, 582. На мен, както и на мнозина други, разкриваше „истинските“ причини за ожесточе-ността на отрицателните отзиви. М. Кремен, РЯ, 562. Никога не беше ругала, но сега чувствуваше нуждата да ругае силно, по мъжки. Беше я обхванала една ядовита ожесточеност, примесена с храбростта на пиян човек. Няма да се качва горе! Нека чака! Л. Дилов, ПБД, 40.

ОЖИВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с повишено, приповдигнато настроение, възбуден от нещо хубаво, радостно. Той [татко Пиер] забеляза с изненада руменината върху бузите й. Човек не можеше да си