Page:RBE Tom11.djvu/401
ОЖЕНВАНЕ2 401 ОЖЕСТОЧАВАМ
tue да избави от голям товар. Ч, 1875, бр. 1, 43. Любят са Стойчо и Стоянка / от малки дур до големи, / дур са големи станали — / Стойчо ми й за оженване, / Стоянка за годяване. Нар. пес., СбНУ ХХН-ХХШ, 42. Расте Енчица порасте, станала й за оженване. Нар. пес., СбВСт, 430.
ОЖЕНВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от оженвам2 и от оженвам се; ожънване, пожънва-не, жетва. При нашите условия, няколко дни след оженването на нивата, следствие топлите ветрове, почвата толкова силно се втвърдява, че е невъзможно да се оре. ОФ, 1949, бр. 1498, 2.
ОЖЁНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оженя1 и от оженя се като прил.
1. Който е семеен; женен, задомен. Старецът бе дигнал дом на два ката и в него живееше с оженения си първенец и с останалата челяд. А. Страшимиров, К, 67. Досетих се, че в Расник имам оженен братовчед и си спомних дори как се казваше тъстът му, който се ползуваше с име на добър човек. Сл. Трънски, Н, 117. Някой си оженен мъж помоли един врач да му каже нещо цяр, заради очите на жена си. БО, 1846, бр. 2, 8. Син оженен, комшия е веке. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 113. // За жена — омъжена. — Бога тебе, незнани юначе! / Немой mue мене да отнесеш, / че я сам си мома оженена. Нар. пес., СбНУ XI, 30.
2. Като същ. мн. оженените и (диал.) оженено. Нротивоп. неженените. Хора, които имат семейство; женените, семейните, задо-мените. Той [калугеринът] ходял от град на град,.., и казвал, че не бивало хората да ся женят, и оженените да ся парясват. Д. Душанов, ИПХЧ, 158. Август и последую-щите императори са опитали да отстранят туй зло с издаването на нови закони, които смалявали гражданските права на неженените и давали някои привилегии на оженените, особено на тези, които имали много деца. Н. Михайловски, РВИ превод), 324. Що я виде [Гюргелена] оженено, / жените си изпростия, / мъжки деца харизаа. Нар. пес., СбВСтТ, 998.
ОЖЁНЕТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от оженя1 и от оженя се като прил. Диал. 1. Женен, оженен, задомен, семеен.
— Много ли вадиш от обувките? — Един, един и шейсет.. Помага и жената. Перачка е в ресторанта, храни се там, а момчетата
— големи, отделно си живеят — оженети.
Н. Хайтов, ДР, 177. Събрали са руска война, /па окнаа бре попове, /летургии бре четаа, / кой оженет опеваа, / кой неженет венча-ваа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 460.
2. Като същ. мн. оженети. Хора, които имат семейство; женените, семейните, оженените, задомените. Пременила са е Милка мома, / та се хвана, мари, на хорото, / видели я, джанам, стари хора, / обричали [обръснали], мари, бели бради. / Видели я, джанъм, оженети, / оставили, джанам, млади жени. Нар. пес., СБНУ ХХХГХ, 294.
ОЖЁНЕНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Лице, встъпило в брак; оженен, женен, задомен. Пред поп не фали бога, пред жена си — чужди мъж.. Ако пред жена си посочваш добрия живот на някои ожененци, тя ще ти въви-ра винаги в очите техния живот, когато нещо се поспречкате помежду си. СбНУ XXV, 41.
ОЖЕНЯ. Вж. оженвам1 и оженям.
ОЖЕНЯМ, -яш, несв. \ оженя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Оженвам1, женя. От тия посланици единому,.., Теодо-сия ся обещава да даде сопруга Сатурнино-ва дъщеря, а главний му военачалник Зинон я грабва и оженя за приятеля своего Руфа. Г. Кръстевич, ИБ, 264-265. оженям се, оженя се страд.
ОЖЕНЯМ СЕ, -яш се, несв. \ оженя се, -иш, непрех. Остар. и диал. Оженвам се, женя се.
ОЖЁНЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оженям и от оженям се; оженване1, женене, женитба. Либеа са Станчо и Станка / от малки чак до големи, / доде големи порасли, / станали за оженяне. Нар. пес., СбНУ XXVII, 280.
ОЖЕСТОЧА. Вж. ожесточавам.
ОЖЕСТОЧАВАМ, -аш, несв.\ ожесточа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Карам, правя някого да стане жесток, зъл; озлобявам, озверявам. Мъчителният път, дъждът и калта ожесточават Караколева, той се ядосва и ругае постоянно. И. Йовков, ПК, 74. Нашето стоение на Лисец, което дразнеше турците, още повече ги ожесточаваше спрямо населението. 3. Стоянов, ЗБВ II, 175. Индийците [индианците] тол-ко не обичали своите мъчители, чтото и вярата им не щеяли да приемат. Това още повече ожесточило шпаньолците и тии на-чнали да убиват хиляди непокорни индийци. Г. Иошев, КВИ (превод), 258.
2. Предизвиквам у някого непримиримост, непреклонност. Колебанието й го ожесточаваше, упорството й го възмущаваше. Ив. Вазов, Съч. IX, 154. ожесточавам се, ожесточа се страд.
ОЖЕСТОЧАВАМ СЕ несв.\ ожесточа се
св., непрех. Книж. 1. Ставам жесток, зъл; озлобявам се, озверявам. Човек, който не е свикнал да работи, има изострено честолюбие и лесно се ожесточава срещу хората. К. Петканов, ДЧ, 320. Два милиона от тях, жителите от седем провинции, обявили Филипу, че не щат вече да го припознават за свой крал,.. Тогава ся Филип още повече ожесточил против нидерландците ц искал строго да накаже бунтовниците. Г. Йошев, КВИ (превод), 269. Много пъти натискът и притесненията направят детето жестоко и несправедливо. Обиколено от неправе-дни притеснения, момчето ся ожесточава
