Page:RBE Tom11.djvu/274
ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ 274 ОВЛАДЯВАМ
превръщат в живот. Н. Хайтов, П, 258-259. овеществявам се, овеществя се страд.
ОВЕЩЕСТВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от овеществявам и от овеществявам се.
ОВЕЯ. Вж. овявам.
ОВИ. Вж. о в и й.
ОВИЙ м. показ, местоим. Диал. Овай, овой. И рекол Господ: овия пояс не може да живее. СбНУ, XIV, 100.
ОВЙК АМ. Вж. о в и к в а м.
ОБИКВАМ, -аш, несв.; овйкам, -аш, се., прех. Диал. 1. Нахоквам, навиквам. Заради пустия памук и тя е овиквала Раденка. Б. Обретенов, С, 127. — Майка му е станала много сербез.. видя вчера, че ми изнесе хляб, овика ме. Т. Харманджиев, КЕД, 36.
2. Оплаквам. Една заран бутнах вратата на обора — не отваря се. Що щеш, брате., лисата крава подпряла с крака вратата, умряла. Кършихме пръсти, овикахме я, със сълзи я поляхме. Кр. Григоров, Н, 51. Нан-ко дружина овика: / — „Я стани, Нанко я стани, / да видиш чудо голямо.“ Нар. пес., СбВСтТ, 271. овиквам се, овикам се страд.
ОВИКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от овиквам и от овиквам се. Склони да му помага, но пак тъй с овикване и сръд-ни. Н. Николов, ЕШО, 86.
ОВИНА ж. Диал. Растението хвойна; кацарка2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВИНЯ. Вж. овинявам.
ОВИНЯВАМ, -аш, несв.; овиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Обвинявам. Правял юнаство, колкото е правял, янъж го овинили за нещо си и го осъдили да го фърлят в тъмницата. Нар. прик., СбНУ X, 153-154. овинявам се, овиня се страд, и възвр.
ОВИНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от овинявам и от овинявам се; обвиняване.
ОВКУСЯ. Вж. овкусявам.
ОВКУСЯВАМ, -аш, несв.; овкуся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. Добавям подправки и под. с цел да подобря вкусовите качества на ястие или друг хранителен продукт. Целината (..) се използува за подправка в много ястия.. Всички части на растението съдържат етерично масло, което овкусява храните. П. Даскалов и др., ТК,
73. Брашното сгъстява и овкусява сполучливо ястието. Н. Сотиров, СК, 34. овкусявам се, овкуся се страд. Сместа се разбива добре и се овкусява с лимоновия сок. Л. Петров и др., БНК, 165. Сместа се овкусява с отделно счуканите скилидки чесън. Л. Петров и др., БНК, 158.
ОВКУСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от овкусявам и от овкусявам се. Листата [на целината] се използуват за приготовляване на туршия, а коренищата
— за овкусяване на консерви. П. Даскалов и др., ТК, 73. Овкусяване на продуктите от смляно свинско месо.
ОВЛАДАМ, -аш, несв., св., прех. Остар. и диал. 1. Обхващам, обземам, овладявам. Тя се обвиняваше пред дъщеря си, че чувствуваше високостта на тази нравственост, без да има силата да отъмне сърцето си от любовта, която го овладаше. Б. Горанов, ЖГС (превод), 112. Стоймир плачеше, овладан от виното и развълнуван от род-ната песен. Ст. Загорчинов, ЛСС, 27. И смутен тогава Тимур / своя пръстен му подаде: / „На, вземи! Оттук се махай, / яд дор пак ме не овлада!“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 89. О, спомням си последний миг, когато / пред тебе трепетен застанах аз... / И неподоелната тъга, която / сърце ми овлада в разделний час. К. Христов, Мис., 1899, кн. 6,211.
2. Овладявам, завладявам (Н. Геров, РБЯ III).
ОВЛАДАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. и диал. Овладявам се, владея се. Това ме кара да си наумявам толкова живо за Вас, щото не мога да се овладам,трябва наведнъж да се развеселя. Б. Горанов, ЖГС (превод), 121.
ОВЛАДАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овладам и от овладам се.
ОВЛАДАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от овладам се.
ОВЛАДЕЯ. Вж. овладявам.
ОВЛАДЙЧА. Вж. овладичвам.
ОВЛАДЙЧВАМ, -аш, несв.; овладйча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Ръкополагам някого за владика; завладичвам. овладичвам се, овладйча се страд. ОВЛАДИЧВАМ СЕ, несв.; овладйча се, св., непрех. Остар. Ставам владика; завладичвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОВЛАДЙЧВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. сащ. от овладичвам и от овладичвам се; завладичване. В него време ставаше въпрос за овладичването на Илариона Макари-ополски. П. Р. Славеийков, БПII, IV.
ОВЛАДЯВАМ, -аш, несв.; овладея, -ееш, мин. св. овладях, прич. мин. св. деят. овладял, -а, -о, мн. овладели, прич. мин. страд. овладян, -а, -о, мн. овладени, св., прех. 1. Установявам контрол над някого, нещо, като му налагам по мирен или насилствен начин своята власт, воля, с цел да осъществя, реализирам свои планове, замисли или да извлека полза. С упорит труд народите от стария Изток овладели природните богатства на своите страни. Ист. V кл, 77. • Обикн. в съчет. с положение,
