Page:RBE Tom11.djvu/190

ОБРЪЩАМ 190 ОБРЪЩАМ

Караславов, Т, 41. Сега всичко й беше по-тежко и как се бе обърнал целият й живот — между толкова весели люде само тя беше тъжна, с разранено сърце. Д. Талев, С П, 237. Тя ли се обърна, аз ли друг станах?... Ще рече човек, не е била Хайринка и добра,

и... Л. Александрова, ИЕЩ, 130. Е, обърнаха се времената, поизправи се бай Атанас, а момчето му отиде да учи в художественото каменоделско училище. ЛФ, 1958, бр. 10,

1. • За време. Обърна се времето. Откъ^ север през баирите се заспущаха мъгли. И. Йовков, СЛ, 85. В края на юли и в началото на август 1864 г. посред лято започнала зима! Необичайно време се обърнало и температурата спаднала под нулата. Духнал студен северен вятър. ВН, 1960, бр. 2654,4.

6. Прен. С предл. най същ. Променям се, ставам нещо друго, добивам друг вид, друго съдържание, свойства или предназначение, означени от съществителното; превръщам се. Близо до тоя пост имаше малък залив, който навътре в сушата се обръщаше на блато. Й. Йовков, Разк. II, 36. Преди години.. Поптодоровите бяха я работили тази нива, но я бяха изоставили и се обърна тя на целина, безплодна и загубена целина. Г. Караславов, С, 33. Било студена декемв-

ийска вечер. Ръмял дребен дъждец Дъж-

ът се обърнал на сняг. К. Калчев, ПИЖ, 112. Моето недоумение не трая дълго, то се обърна на истински страх. Ив. Вазов, Съч. XII, 50. Не веднаж нашият дюкян се обръщаше на запушен кумин, чийто дим би могъл да се реже с нож. Ст. Чилингиров, ХНН, 165.

7. С предл. към. Отнасям се, насочвам вниманието си към някого, като отправям към него някакви думи, за да предизвикам у него интерес, чувство, отношение. Той [Паисий] е имал ясно съзнание за значението на своя труд, като се е обръщал към съвременниците си и потомците с думите: „Преписуй-те историйцу сию!“ Б. Пенев, НБВ, 59. Ще черпя бе, ще черпя! — обръщаше се той към хората, които бяха се насъбрали около него. Елин Пелин, Съч. III, 92. При всичко, че никой не се обърна към мене с лоша дума, можех лесно да съзра с какво злорад-но удоволствие посрещнаха обясненията. К. Величков, ПССъч. I, 5. Апостолът се обърнал с дълга реч към присъствуващите, които запознал с предстоящите задачи на освободителното дело. Ив. Унджиев, ВЛ,

116. // При разговор — отправям към някого конкретни думи, които изразяват отношението ми към него. Всички ние, полит-затворниците, го [Груя] обичахме като баща.. Бяхме по-млади хора — работници, студенти, ученици, и той се обръщаше към всекиго със „сине“ и „чедо“. Д. Жотев, ПМИ, 88.

8. Обикн. с предл. към. Отнасям се до някого устно или писмено с някакво искане, молба за съдействие, съвет и под. Да останат в

Добруджа не посмяха, към кого да се обърнат, на кого да се доверят, може на предател да попаднат! Ж. Колев, и др., ЧБМ,

169. Вие трябваше да се обърнете към прокурора, той е образован и хуманен человек и уверен съм, че ще ви защити, ако всичко туй., е истина. Ал. Константинов, Съч. I, 137. Напразно затворниците се обръщаха със сълзи на очите към тях за милост и помощ. К. Величков, ПССъч. I, 44. Нима би върнал празен някой сиромах, който ре е обърнал към него за крина жито. Й. Йовков, Ж, 197. Няколко пъти полицейският служител се обръща към нея: се с тоя въпрос. Ив. Вазов, Съч. XII, 26.

О Докато (доде, дорде) се обърна; докато (доде, дорде) се обърне човек. Разг. 1. Много бързо, за кратко време. Ставаше ми ле-ко-леко от тия думи, та се затичвах, премятах в ръце калта и дорде се обърне човек тухлата вече заемаше своето място в редиците, които от минута на минута големееха. Кр. Григоров, ОНУ, 58. 2. Без да се забележи, неусетно. Вечер от шетня не можеш глава да дигнеш.. И докато се обърнеш, току-виж, среднощ станало. М. Мар-чевски, П, 196. Няма къде (накъде) да се обърнеш. Разг. За много тясно помещение, пространство. Спалнята беше натъпкана с предмети и ценни дреболии.., така че двамата съпрузи нямаше къде да се обърнат. Ем. Манов, ДСР, 160. — Не знам и другите на какъв са рахат, ама нали няма накъде да се обърнат? Собето им като дупка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 506. Обръщам / обърна акъла (ума) на някого. Разг. Повлиявам на някого да промени решението си или да започне да мисли по друг начин; разколебавам някого в нещо. — Кой знае, рече Неделко воденичарят, той може и да те послуша, но жена му ще му обърне акъла.., тя щом чуе, че Бекир ще турчи момиче, ще уговори бея и ще помогне на Бекира. Ц. Гинчев, ГК, 40. — Как ти влезе под кожата на туй момиче! Искам да ми кажеш: как в една нощ му обърна ума! П. Тодоров, Събр. пр II, 323. Обръщам /обърна внима-ние<то>. 1. На нещо. Обикн. с отриц. Вземам предвид значимостта, важността на нещо. Отначало хората не обръщали внимание на приказките за тази нова болест, но полека-лека започнаха да се тревожат. Г. Караславов, ОХ II, 443. В търсенето на разковничето за удължаването на живота и отдалечаването на старостта учените на първо място обръщали внимание на храната. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. 2. На някого или на нещо. Обикн. с отриц. Проявявам интерес към някого или нещо. С обедния влак в малкото околийско градче пристигна млад спретнат мъж. Всекидневните любопитни посрещачи не му обърнаха внимание. Такива пътници., често слизаха на оживената гара. Г. Караславов, Избр. съч. II, 38. Надявам се, че и на тая ми книга нашенците май ня