Page:RBE Tom11.djvu/1228

бързо очисти Спаса от всичко лошо и го направи най-добрия момък. Д. Немиров, Б, 102-103.

7. Прен. Разг. Правя нещо, обикн. пари, дълг, да го няма, да не съществува, да бъде уредено; изчиствам, премахвам, унищожавам, ликвидирам. Тя имаше да взема известна сума от Караманеца.. И.., загрижена пред неизвестността, помисли, че ще бъде добре да очисти тая сметка. Т. Харман-джиев, КВ, 30. — Но ти не туряш парите на масата... единайсет франка стават вече, имам да зимам, каза Бръчков на Македонски.. Скоро Македонски си очисти дълга и хвана да печели. Ив. Вазов, Съч. VI, 13.

8. Прен. Разг. Убивам, премахвам някого; изчиствам. — Какво смяташ да правиш?.. — Да очистя Оломан бег и Сафедин и Емин, верните му кучета. Д. Спространов, ОП, 187. Като разбрах, че ти си разправила всичко на Славя, аз реших да ви очистя. Д. Немиров, Д №9, 102. Бастиса ни тая лу-щинска опозиция. Че то не е един, не са двама да се разправиш с тях. Тамам очистиш един — гледаш пък друг се явил. Ама и аз си не поплювам, а-а! Хр. Радевски, Избр. пр III,

9. Непрех. Прен. Остар. и диал. Обикн. с нареч. оттук а, оттам. Махам се; очиствам се, отивам си. Махвайте се! Ще ви помета, като хала! Да ви не гледам! Оттука! Очис-тяйте оттука! П. Тодоров, Събр. пр II, 325. Туй калугерството, рекох, и то не си е работа и като си турнах книжката в джоб, реших да се върна в манастира и да си прибера партакешите и да очистя оттам йоще на същий ден. П. Р. Славейков, БП I, XXIII. — Ти какво казваш? — Аз казвам да очистим оттука. — И аз ще кажа да отпридаме. П. Р. Славейков, ЦП (превод),

127. очиствам се, очистя се страд, и възвр. За да се съзида нова крепост, трябва да се очисти сметта, натрупана на отреденото място за градеж. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 144. Оризът за чорбата трябва да са очисти добре. Л. Каравелов, Съч. И, 22. Утре ще ни дойдат гости: кадията и мюфтията, шахът от долня махала и други бе-еве идат с харемите си. Да се съберат всичките цигани и циганки, да преметат дворовете, да се очисти и измете добре градината, кьошка. Ц. Гинчев, ГК, 129. „Дала ми е жената чисти завивки, пък тъдяз де да знам на какво ще попадна! Да ме напълзи някоя гад, та сетне да не мога се очисти!“ Ил. Волен, БХ, 67. Вика ми, учителката рече да се очистя, ама нали самичко се опира, толкоз му е и прането. Л. Александрова, ИЕЩ, 107.

ОЧЙСТВАМ СЕ несв.\ очистя се св., непрех. 1. Ставам чист; изчиствам се. Ей небето се очисти, / слънце радостно сияй. Елин Пелин, ПБ, 37.

2. Прен. Разг. Грубо. Махам се, отивам си, отстранявам се от някъде; изчиствам се.

— Не се страхувай, како. Няма ги вън [полицаите] — разбра той. — Два часа чаках в градината на Стоянкини отсреща, докато се очистят. К. Константинова, НДД, 121. Паркът беше наистина разкошен.. — Няма ли опасност да се натъкнем на влюбени? — попита Сенко. — По туй време те вече са се очистили. В осем и половина пазачът заключва парковата врата. К. Константинова, НДД, 100-101. — Слушай, господине, давам ти три часа срок, да се очистиш оттука.. Той се мислеше пропаднал.., а вместо това го гонят оттука. Ив. Вазов, Съч. XII, 125.

ОЧИСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от очиствам и от очиствам се.; изчистване. Очистването на диамантите от цветни примеси си остава за нас тайна. П, 1978, бр. 2, 4. Разкаянието всякога е едно страдание. А страданието е вече очистване от греха и освобождаване на душата от жестоката мъка на съвестта. Ст. Грудев, ББ, 92.

ОЧИСТЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Очистване (обикн. в нравствено отношение); пречистване, очищение. Тайнство и чудо е молитвата.. Недостъпно за разума знание се придобива чрез нея и накрая те спохожда мир и радост от очисте-нието. Ем. Станев, А, 20.

ОЧИСТЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Вещество, което служи за отстраняване на ненужни, нежелателни или вредни съставки или примеси в нещо. С така наречения директен метод на хидролиза от тях може да се получи.. —химически продукт, който е основна суровина за производството на пластични маси —.., очистител на смазочните масла и суровина за получаване на влакна от типа на найлона. ВН, 1960, бр. 2687, 2. В металургията досега титанът служеше като очистител и за изработка на някои сплави. ВН, 1962, бр. 3291, 4.

ОЧИСТЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който отстранява нещо, замърсяващо някакъв предмет, място. Очистителното действие на сапуна се дължи., до голяма степен на адсорбция. Хим. VII кл, 1950, 58.

2. Който е предназначен за очистване, изчистване на нещо. Очистително вещество.

3. Който служи за прочистване на червата, на храносмилателния тракт. Понякога ся отваря някоя вена, през която ся пуска из-лишната кръв или ся налагат пиявици и по тойзи начин кръвта ся намалява и болката ся олекчава. Същата цел може да ся постигне., чрез очистителни церове. ИЗ 1877, 374. Глисти не излазят по тялото на децата по тази природна причина, че тя нямат глисти и въпреки това, продължават да дават на децата глиставични очистителни. Ч, 1875, бр. 6, 288. Очистително лекарство.