Page:RBE Tom10.djvu/903
вете златни — / сред мечти във траурни одежди / песник ходи в скърби необятни. Ив. Вазов, Съч. v, 189.
НЕОБЯТНО. Поет. Нареч. от необятен; необхватно, необозримо, безпределно, безкрайно. Тъмнината сливаше всички очертания на земята и над хаоса на мрака по-необятно се издигаше осветеното небе с малкотр си звезди и с тънкия сърп на месеца. Й. Йовков, Разк. II, 67. Със нови проницателни очи/ човекът разпозна деня от-рано /../ И сякаш друг простор и небосвод / се ширна необятно във душите. / Така проглеждаше един народ / на нелегалния боец с очите. Бл. Димитрова, Л, 121.
НЕОБЯТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. О тел. същ. от необятен; необхват-ност, необозримост, безкрайност. И понеже не виждахме нищо друго освен тях [чайките], свикнахме с дългото им кръжене, със самоотверженото им втурване в необят-ността на океана заедно с нас. Н. Антонов, ВОМ, 122. Човешкият свят, колкото и да бе опасен, започваше да изглежда светъл и желан пред строгата необятност на тия гори, която събаряше всяка представа за човешко величие. Ем. Станев, ИК III и IV, 530.
НЕОВИТАЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Идеалистическо течение в биологията, възникнало в края на XIX в. на базата на витализма.
НЕОВИТАЛЙСТ м. Филос. Привърженик на неовитализма. Ние сме наклонни да приемем, че в тази сложна система на живота има и нещо повече. Така мислят нео-виталистите. ПН, 1932, кн. 3, 34.
НЕОВИТАЛЙСТКА ж. Филос. Привърженичка на неовитализма.
НЕОВЛАДЯН, -а, -о мн. неовладёни, прил. Който не е овладян, сдържан; несдър-жан. Неовладян глас. Неовладяно вълнение.
НЕОГЕН м. Геол. Горната част на тер-циера, чиито седименти са от пясъци, глини, коралови и черупести варовици и др.
— От гр. veos 'нои' + yevoq 'рождение'.
НЕОГЕНЕЗА ж. Биол. Теория, според която всички елементи на клетката произлизат от последователната диференциация на протоплазмата.
НЕОГЁНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до неоген. Неогенските утайки се състоят главно от пясъчници, глини, конгломерати и варовици. Р. Христов и др., Г, 116.
НЕОГЛАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за дреха — който не е огладен, изгладен, който е измачкан; неизгладен, не-гладен. В събота Смирненски обличал най-хубавите си дрехи.. През останалите дни обикновено ходел с рубашка или с проста риза, с неогладен панталон и с вехтичко сако. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 95.
2. Обикн. за дърво — който не е гладък, не е с изгладена, изравнена повърхност. Не зная сигурно, но ми се струва, че и рендето, това възловато и неогладено парче от габър, ще да е било повече от „дюлгерски салтанат“, отколкото инструмент за работа. Н. Хайтов, ШГ, 110.
НЕОГРАНИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е ограничен от обстоятелства, закони, ред и под.; абсолютен, пълен, безусловен. Всеки знаеше, че младите хора гледаха не с едно, а с двете си очи към големите градове, притегляше ги градският живот, .. заведенията, неограничените възможности да си намерят добра работа, да изучат доходна професия, да печелят хубави пари. А. Гуляшки, ДМС, 19. Каравелов след големи настоявания склони да състави министерство, но при следните условия: 1) да му се дадат неограничени пълномощия; 2) съзаклятниците да се откажат от своята власт. С. Радев, ССБ И, 112. Начело на племето заставал племенен вожд. През време на война той имал неограничени права, а в мирно време бил ограничаван от съвета на старейшините на родовете. Ист. VII кл, 10. Дочо смяташе, че кмета не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. Ill, 111. Неограничена власт. Неограничена свобода.
◇ Неограничена монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върхов-ната власт е еднолична и абсолютна; абсолютна монархия, самодържавие.
НЕОГРАНИЧЕНО нареч. Напълно, изцяло, абсолютно, безусловно. Като завладели земите около Средиземно море, римските завоеватели могли да използуват неограничено природните богатства на народите, които населявали тия земи. Ист. V кл, 152. Требува да прощаваме неограничено. Колко и да ни съгрешава брат ни, ако ся покае и иска прощение, требува да му прощаваме. КТЕМ, 384.
НЕОГРАНИЧЁНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на неограничен. Понякога не-ограничеността на властта на един човек е вредна за обществото.
НЕОГЪВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се огъва, прегъва; непрегъва-ем.
НЕОГЪВАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на неогъваем; непрегъваемост.
НЕОДАРВИНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Направление в биологията от началото на XX век, създадено от немския биолог А. Вайсман, според което условията на живота не могат да изменят наследствените свойства на организма; вайс-манизъм.
— Or англ. neo-Darwinism през фр. ncodarwinismc или рус. неодарвинизм.
