Page:RBE Tom10.djvu/766
с него имаме негласно споразумение — кога-то на единия дойде гост, другият освобождава стаята. Ем. Манов, ДСР, 445. Върху него тегнеше някакво негласно подозрение, което караше мнозина да го избягват. Ст. Чилингиров, ПЖ, 52. Все пак аз добре познавах първожреца и смятах, че негласното примирие между нас няма да трае дълго време. М. Марчевски, ОТ, 304. Междувременно жътвата е почнала. Закипява негласно съревнование. А. Станоев, П, 90.
2. Който не е сформиран, избран, утвърден официално, публично. Съвсем непринудено в училището се създал негласен колектив от най-различни дарования. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 61-62. В тази работилница се събра и негласното ръководство на близкото въстание. Г. Караславов, ОХ IV, 506. Намеси се и чичо, след като поиска позволение от татя, който бе станал негласен председател на това малко събрание. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. // Който става, който се извършва тайно, без да се обявява официално, публично; необявен, таен. Противоп. явен. Негласните му [на Бай-рактар] преговори с аяните из Румелия довели под негова заповед многохилядна войска. В. Мутафчиева, КВ, 322.
НЕГЛАСНО нареч. 1. Без думи, без говор, глас; безгласно, безмълвно, мълчаливо. Бригадирът долови скритата в този човек необикновена сила и негласно си рече, че той ще работи за трима. Й. Гешев, ВТ, 51. Работата захваща спор но,..; всички негласно се надварват кой повече семе да изрони. Д. Бозаков, ДС, 48-49.
2. Без разгласяване, огласяване, обявяване; тайно. Негласно, с особена потайност офи-циалната власт на града преминаваше от ръцете на германците в групите на руската емигрантска офицерска аристокрация. Д. Добревски, БКН, 99. В Цариград имаше тогава негласно вече две партии. Едната бе русофилска, начело с екзарха Антим I, а другата туркофилска, начело с д-р Чома-кова. СбЦГМГ, 223.
НЕГЛЕДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който няма добър вид, тъй като за него не се полагат необходимите грижи и внимание; занемарен. То беше кротко, слабичко, негледа-но дете, с вехти и неугледни дрешки, отраснало без майчина грижа. И. Петров, НЛ, 226. Къщата имаше широк, квадратен двор с високи кирпичени зидове. В двора — доста овощни дървета, чепати, негледани, някои съвсем грохнали от годините и червеите. Г. Караславов, ОХ II, 231.
НЕГЛЕДАНЕ, мн. няма, ср. Отсъствие на грижи, на внимание към някого или нещо. Те [братята] добавиха, че друго щяло да бъде, ако манастирът е богат,.. Па нямало и хора да се оре, да се сее,..; колкото добитък имали, мрял от болести и негледане. Ст. Загорчинов, ДП, 205.
НЕГЛ Е ДЖОС АН, -а, -о, мн. -и, прил. За предмет, изработен от глина, обикн. съд
— който не е покрит с глеч, не е гледжосан. Бъркаха с дървени лъжици в тумбести не-гледжосани грънци, кусаха рядко кисело мляко. Цв. Ангелов, ЧД, 145. Трябваше му само едно негледжосано глинено съдче. К. Манолов, ВХ, 170. Стоката ми предимно негледжосана,.. „Нема глеч, стрино-обясня-вам на жените,.. Като свърши войната, само гледжосана стока ще карам.“ Й. Радичков, ББ, 23. Водата в негледжосана стомна поради изпарението през шуплите на глината е винаги по-хладна от водата в стъклено шише. Физ. X кл., 1951, 79.
H ЕТШ' нареч. Остар. и диал. 1. За подчертаване на факт, за чиято достоверност има известни основания за съмнение; може би, вероятно, навярно, възможно, не-вям, белки, белким. А и колко прости и юначни люде оставиха кости по Тракийското поле! Едного ти сам негли знаеш; Райко, невгашен хусарин. Ст. Загорчинов, ДП, 502. Като се вглеждам назад, чудя се как успях да превъзмогна толкова много трудности.. Негли това стана възможно само благодарение на безпределната ми любов към изкуството. Ив. Димов, АИДЖ, 5.
— Защо ти е фенерът, байно? — попита го Първан. — Заповед има — късо отговори непознатият, а по говора му все пак пролича, че не е ни българин, ни турчин. Грък, негли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 409. Руският пълководец Кутузов негли се е срещнал с българина капитан Георги Ма-марчев. Ст. Станчев, HP, 62. Влиянието на Раича върху нашия историк датува негли по-отрано,.., когато Раич посетил Хилен-дарския манастир за някои документи. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 58.
2. Като съюз. а) Като че ли, като че, може би. Няколко пъти кракът му настъпваше прегърнати двойки,.. Негли за да избегне такива срещи, момъкът тръгна най-сетне по една доста отъпкана пътека, която не след дълго го изведе до широка падина сред гората. Ст. Загорчинов, ДП, 452. Из пет каази съм шетал вече и Али ме нарекоха турци-изедници. Негли за богатите арнаутски одежди, негли за това, че не им се ще от българин да се плашат. П. Спасов, ГЛЗЗ, 10. б) Отколкото; нежели, неже, не-ли. Леле Марко, леле милий сино, / боле, си-но, на двори му иди, / негли, сино, тува да го чакаш. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 258. в) Камо ли, нежели, неже, нели. (Н. Геров, РБЯ).
HÈO№ частица. Остар. и диал. 1. За изразяване на съпоставяне, сравнение, опри-личаване на някого или нещо с друг или с друго нещо; като, сякаш. Слънчевият диск е омотан в гъсти вълма сиви мъгли и пушеци, час по час ги прегаря и се показва негли къс нажежено желязо, но те бързо го затулват. Д. Талев, И, 222. По отпадналото
