Page:RBE Tom10.djvu/738
неусетно. Тъкмо на ония времена се раждаше нова България. Външните признаци бяха очевидни, но преломът в душите ставаше бавно, невидимо и тихо. А. Каралийчев, ПГ, 203. А грамадата расте пак / невидимо, тайно, / и камъни върху нея / фърчат неп-рестайно. Ив. Вазов, Съч. IV, 28. Там в не-догледния простор, / на безконечността в недрата, / невидимо за наший взор / витае Бог во небесата. П. Р. Славейков, Събр. съч. IV, 179.
НЕВИДИМОСТ, -тта, ж. Рядко. Книж. Качество на невидим. Невидимост на две точки една от друга.
НЕВИДЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Невидим (в 1 знач.); незабележим. Ударен от .. талаз, [корабът] пропада или се разбива о невидливи камъняци. Ч, 1871, кн.9, 266. Очите са място, в което душата на секой человек най-ясно ся изпитва;..; гдето тя, и ако е невидлива, пак иска да ни се покаже. Ч, 1871, кн. 20, 631.
НЕВИДЯЛ, -а, -о, мн. невидели, прил.
1. Който не е видял, усетил, забелязал нещо. Василчо взе една [ябълка] и я хвърли към Божура. Но не можа даи я удари, Божура се престори на невидяла. Й. Йовков, СЛ, 67.
2. Който е бил лишен от нещо. Единият смигна на другия и посочи жените с бухалките щчергите. — Новите хора! Вода неви-дели! Й. Вълчев, СКН, 527. Аз чувам тиха жал по утринта / на слънце невидели слънчогледи. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Ти си-рашки род селашки, / невидяло мир сърце, / ти се бориш, що да сториш, / рий в пръстта до гроб ръце! П. К. Яворов, Съч. I, 35.
3. Като същ. Човек, който е бил лишен от нещо и затова проявява ненаситност, когато то му се предостави или случи. Пази боже от сиромашко невидяло. Погов. СбНУ XXXI, 139.
О Ям (пия и др.) като невидял. Разг. Ям (пия и др.) много лакомо, ненаситно. Петко Де е друг човек, пие си прилично. Затова сега забеляза на Димята: — По-питомно пий, бре, срамота е. Гълташ като невидял. Г. Краев, ВН, 1965, бр. 4292, 4. Буля Стоянка негодува в себе си, гамосва мълком лакомите деца, които лапат като невидели. Ст. Чилингиров, ПЖ, 32.
НЕВИДЯН, -а, -о, мн. невидёни, прил.
1. Невиждан (в 1 и 3 знач.). — Ах, Павле, добре, че ме накара!... Не вярвах, знаеш ли, че на моя възраст човек може да изживява юношески трепети, всичко да му се струва начално, неизпитано, невидяно... Б. Болгар, Б, 128. Така София изведнъж се превърна в един изумителен свят, дето на всяка крачка срещаш необикновени хора, виждаш не-видени работи. К. Константинов, ППГ, 87. Пенка наистина го обича, но невидени очи скоро се забравят. Елин Пелин, Съч. I, 13. Има навред по света красота невидяна — / песни нечути, безценни сърца. Д. Жотев, Худ. СI, 280.
2. Като същ. невидяно ср. Нещо, което друг път не е ставало, което е непознато (Н. Геров, РБЯ).
О Чудо невидяно. Разг. Нещо особено, изключително, което прави силно впечатление; чудо невиждано. Събудих се и видях чудо невидяно. На голямата овчакупелска поляна стоеше цирк. В. Цонев, ЕВОК, 125.
— Друга (остар. и диал.) форма: н е в й д е н.
НЕВЙЖДАН, а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е с непознат вид или същност, такъв, какъвто някой или никой не е виждал или преживявал до определен момент; необикновен, неизвестен, непознат. Последвал слугата, който го завел в една голяма зала. Посред залата била сложена разкошна трапеза с невиждани ястия, плодове и напитки. Св. Минков, ПШ, 124. — Ще дойде ден — говореха старите овчари на синове и внуци покрай огнищата в зимните нощи — и ще се роди юнак невиждан! О. Василев, 33,31. Започнаха да нареждат стоките си и ябанджиите и се показаха по пазарищата чудеса и хубости, невиждани досега в Преспа. Д. Талев, ПК, 305. Невиждано, странно небе азиатско, / и ти, вечно слънце на Изтока! — / Мираж ли са сините облаци, плувнали/в зелено небе, над някаква жълта земя? Ел. Багряна, СЧ, 27. Невиждана гледка. Невиждано изобретение. // Който, когото или какъвто някой не е виждал през определен, обикн. дълъг период. Затрещяха и първите гръмотевици, а след тях рукна пороен, отдавна невиждан дъжд. А. Христо-форов, А, 281. Невиждано лице скоро са забравя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 300.
2. Който не се вижда, забелязва; незабележим, невидим. Скрит в тревата и невиждан от никого, дълго наблюдаваше и се любуваше отдалеч на големия кон на дяда Да-вида. Й. Йовков, ПК, 193-194.
3. Прен. Който поразява, откроява се с качествата, особеностите си; изключителен, необикновен, небивал, нечуван, нечут. Българската държава се е разпростряла на три морета — Черно, Бяло и Адриатическо и достигнала невиждана мощ. Ст. Михайлов, ЕБС, 99. През пролетта над селото връхлетя невиждана буря. Тя започна късно вечерта и продължи цялата нощ. М. Гръбчева, ВИН, 18. И започна невиждан побой, какъвто човек трудно може да си представи. Витко се превърна само на кръв и парцали. Ив. Хаджимарчев, ОК, 307. Миналата година се роди невиждана царевица. Ив. Петров, НЛ, 154. И борческата, / героична твоя слава [на Варшава] / с невиждан блясък / над света сега блести. Ел. Багряна, С, 1950, кн. 6, 12. Невиждана суша. Невиждани мъки. Невиждан разкош. Невиждан разцвет. Невиждана красота. "Невиждан и нечуван (нечут). Разг. За усилване. И посипаха се върху бедния Дели
