Page:RBE Tom10.djvu/632
нахълтването на високия непознат момък, учениците затихнаха по местата си. Ст. Дичев, ЗСII, 434.
НАХЪЛЦАМ СЕ. Вж. нахълцвамсе.
НАХЪЛЦВАМ СЕ, -аш се, несв.; иа-хълцам се, -аш се, св., непрех. Хълцам много, до насита, до втръсване.
НАХЪРБЕЛЯ. Вж. нахърбелявам.
НАХЪРБЕЛЯВАМ, -аш, несв.; нахърбеля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. На-правям хърбели на нещо; нащърбявам. иа-хърбелявам се, нахърбеля се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХЪРБЕЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нахърбелявам и от нахърбелявам се.
НАХЪРЗАЛЯМ СЕ, -яш се, св., непрех. Диал. Хързалям се до насита; напързалям се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХЪРКАМ. Вж. нахърквам,
НАХЪРКАМ СЕ. Вж. нахърквам се.
НАХЪРКВАМ, -аш, несв.; нахъркам,
-аш, св., прех. Диал. Нахрачвам. нахърквам се, нахъркам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАХЪРКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нахъркам се, -аш се, св., непрех. Хъркам до насита.
НАХЪРКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нахърквам и от нахърквам се; нахранване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЦАМБУРКАМ. Вж. нацамбур-квам.
НАЦАМБУРКВАМ, -аш, несв.; нацамбуркам, -аш, св. 1. Прех. Цамбуркам, потапям много или мнозина. Христо бързо от-летява, хваща арапина за голямата джука и го цамбурнал в реката. После той повикал за помощ и мигом Боян и Колю се явили и нацамбуркали всички арапи в голямата река. Ц. Церковски, Съч. III, 144. — До един ще ги избием и ще ги нацамбуркаме в реката — викаше той тихо, боейки се да го не чуят арапите. Ц. Церковски, Съч. II, 146-147.
2. Непрех. Само мн. и 3 л. ед. Цамбуркаме, потапяме се мнозина или всички; нацамбур-квам се. Изморени от дългия поход, византийците съблякоха войнишките си доспехи и нацамбуркаха в морето. Д. Линков, ЗБ,
20. нацамбурквам се, нацамбуркам се страд.
НАЦАМБУРКВАМ СЕ несв.; нацамбуркам се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Цамбуркаме се, потапяме се мнозина или всички; нацамбурквам. Князът се сбогувал, яхнал коня си и тръгнал. Още не били се разнесли облачетата прахоляк от копитата на коня му, и всички министри се нацамбур-кали във водата. П. Мирчев, К, 195.
НАЦАМБУРКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нацамбуркам се, -аш се, св., непрех. Цамбуркам много, до насита. Децата днеска поне се нацамбуркаха на воля в реката.
НАЦАМБУРКВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от нацамбурквам и от нацамбурквам се.
НАЦАМБУРКВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от нацамбурквам се.
НАЦАПАМ1. Вж. нацапвам1.
НАЦАПАМ2. Вж. нацапвам2.
НАЦАПАМ3. Вж. нацапвам3.
НАЦАПВАМ1, -аш, "есе.; нацапам, -аш, св., прех. 1. Направям нещо да стане мръсно, нечисто; изцапвам, оцапвам, зацапвам, измърсявам. — Избърши страната си, нацапал си я с печатарско мастило! А. Карал ийчев, НЧ, 137. // Намазвам, покривам нещо с боя или с друго вещество с някаква цел. Нацапах ръцете си с боя за обуща, за да приличам на ваксаджия. П. Славински, МСК, 50. Кума Лиса влязла в една воденица. Нацапала си главата с каиш. Ран Босилек, ВП, 36. Той се страхуваше от Бойка като от огън. Ами ако е зачернила честта на къщата му? Ами ако нацапат портата му с катран? А. Карал ийчев, В, 43-44.
2. Разг. Неодобр. Намазвам, покривам, боядисвам нещо набързо, небрежно или с голямо количество боя, червило и под. Те всички се надпреварват коя да се облече по-екс-травагантно, коя как да си нацапа и промени косата. Д. Кисьов, Щ, 153. Спасов сърдито изгледа жена си. Глупава гъска! .. И как си е нацапала устните — сигурно заради "големеца7 М. Марчевски, П, 145. —Донко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви, нацапва ги с химически молив и ги натиска върху бял лист. Д. Немиров, КБМ, 125.
3. Разг. Пренебр. С бои рисувам, нарисувам нещо небрежно или неумело, лошо. Той се оплака, че новите майстори .. бяха подбили вече съвсем старото иконопиство .. — Затуй ли си нацапал онези мърсотии в кръчмата на Къня? — пресече го поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945,91.
4. Пран. Разг. Казвам, наговарям за някого недобри, лоши неща; наклеветявам, очерням, наклепвам. Тоя дявол ще ми раздрънка пак името, а ако го разсърдя, ще ме нацапа, пш ще се гаврят и псетата с мене. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 126. — Той... той ме под-скороса!... — повтаряше казакът с някакво остървение. — Пък нацапа Трифона, та го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 106. Чакай да та нацапам аз тебе във вестника, та хубаво да помниш. Ст. Л. Костов, М, 116. нацапвам се, нацапам се. I. Страд. от нацапвам. Някой е наредил да се нацапа всичко с боя, II. Възвр. и взаим. от нацапвам в 1, 2 и 4 знач. Какво направило пустото Миче с това хубаво свое лице!.. Защо така се е на-
