Page:RBE Tom10.djvu/414

НАПРАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от на-правям и от направям се; правене. Гой беше специалист по направянето на навехнати ръце и крака и имаше голяма клиентела. Сл. Трънски, Н, 117. В някои места простият наш народ захващал да употреблява Ландишова спирт .. по една капка.. Неговото направяне и неговото .. значение можат да послужат за нас пример в това, как тре-бова да ся предлагат на народът тертипи простонародни. ЦВ, 1859, бр. 443, 4.

НАПРАВЯНИЕ ср. Остар. Книж. Направяне. В разговорите, които тогаз ставаха за направянието на ново училище, той думаше: „Страх мя е, че не е още време.“ П. Р. Славейков, ГУ, 33. Дойдете ви благословените на Моя Отец! Наследете царството, що е приготвено за вас от направянието на света. Д. Манчев, НН (превод), 107.

НАПРАЗЕН, -зна, .зно, мн. -зни, прил.

1. Който не води до очаквания резултат, трудът за който е без полза; безрезултатен, безполезен. Той [Костов] не вярваше вече в нищо и почувствува гняв от напразното идване в Солун. Д. Димов, Т, 547. Усилията на съда да проникне по-нашироко в мрежата на революционната организация вътре в страната остават напразни. Ив. Унджи-ев, ВЛ, 338. Тя правеше напразни усилия да изтръгне ръцете си, ала не можеше, опита да се обърне наляво — не, надясно — също. Г. Райчев, Избр. съч. I, 172. Пестенето и неуморното работене на невяста Панчови-ца не бидоха напразни. Т. Влайков, Съч. II,

106.

2. За който няма разумно основание, оправдание; безсмислен, безполезен, излишен, ненужен, неоснователен. Тревогата, че остатъците от разбитата чета биха могли някак да се отскубнат, да се спасят — тая тревога беше напразна. Ст. Дичев, ЗСII, 57. Той чувствуваше само, че е напразна всяка мисъл за освобождение, че напред стоят пълни с безкрайна мъка дни. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. — Всичко това ще бъде твое и на тия, които растат заедно с тебе — милионите деца на българския народ, за по-свободния, по-хубав живот на които никоя жертва в миналото не е била напразна. 3. Сребров, Избр. разк., 222Г Марга отново разсипа любезностите си и в същото време се взираше в лицето на султана, следеше всяко изражение, дебнеше погледа му. Като че напразни бяха безпокойствата им

— нищо лошо нямаше. И. Йовков, СЛ, 39. Само Криворожко [дивият козел] тичаше отделно,.., и извръщаше понякога глава, за да види, дали не ще се появят отнейде преследвачи. Напразен страх — никой от хищниците не бе дори и помислил да се изкачва на страшната скала. О. Василев, ДГ, 113.

— Друга (остар. и диал.) форма: н а и р а з д е н.

НАПРАЗНО нареч. 1. Без да се получи, достигне желания, очаквания резултат; безрезултатно. Той напразно се мъчеше да не мисли, напразно се успокояваше с доводи, че все още не е разбран добре. Ст. Дичев, ЗС

1, 305. Отец Игнатий спря кончето,.., гледа, занича, но напразно — нито жената се виждаше, нито пребрадката й. Елин Пелин, Съч. II, 88. Трудът през седмицата не отиде напразно: изработеното през нея вече е разпродадено. Ст. Чилингиров, ПЖ, 13. Госпожата напразно ся трудеше да отърве баща си. ЦВ, 1875, бр. 323, 120. • Като възклицание. И ти, завод, се мъчиш / пак отгоре / да трупаш дим и сажди / пласт след пласт. / Напразно! Ти ни учиш да се борим.

Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 21.

2. Без да има причина, смисъл, основание; неоснователно, излишно. От думите му, от светналото му лице и от радостно блесналите му очи тя разбра, че напразно се е съмнявала. Ем. Станев, ИК I и II, 167. — Принуждавате ме да седя на тръни — засмя се той. — Защо? .. Ух, туй ваше стеснение... Напразно се стеснявате. Ето, уверете се, че е напразно. X. Русев, ПЗ, 166. Напразно, майко, се боиш, / че скитане ме изхаби, / че ти си вече може би, / от син забравена остала. П. К. Яворов, Съч. I, 99.

— Други форми: на праздно (диал.), напрасно (остар. книж.)

НАПРАКТИКУВАМ СЕ, -аш се, св.

Разг. Практикувам дълго, до насита. Според нейните думи, в техния край докторите били кът, та по неволя тя доста се нап-рактикувала да цери простите „домашни болести“. Пряп., 1903, бр. 10, 2. Напракти-кувах се тази година в училището — цялото лято мина в практика с учениците.

НАПРАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Остар. Книж. Напразен. По честен или по безчестен начин, туй писмо е попаднало в ръцете на хората, които му дадоха гласност. Напрасен труд. С, 1804, бр. 1486,

4. Колкото ходих и търсих по дюкените в Болград да купя някой лист, та да дам на мойто момче да ми прочете .., но сичките усилия бяха напрасни. ЦВ, 1859, бр. 440, 3.

2. Остар. и диал. Обикн. за смърт — внезапен, неочакван, скоропостижен. Като се присъединяваме към прискърбието, което неочаквано Ви сполетя с напрасната смърт на покойния Ви съпруг,.., умоляваме Ви,.., да поденесете пред смъртните останки покойнику от наша страна последно целувание. Пряп., 1903, бр. 80, 3. От нищо болест, напрасна смърт. П. Р. Славейков, БП II, 29. Пази Боже, от туна беда и напрасна смърт. Н. Геров, РБЯ III, 202.

— От рус. напрасный.

НАПРАСКАМ. Вж. напрасквам.

НАПРАСКАМ СЕ. Вж. напрасквам

се.

НАПРАСКВАМ, -аш, несв.; напраскам,

-аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Праскам, бия някого много, в голяма степен; наби