Page:RBE Tom10.djvu/304

и кръвното налягане [на пациентката].

2. Хипертония. Едва след смъртта му [на писателя Димитър Димов] научихме, че е имал високо кръвно налягане и че често се е съветвал със свой доверен лекар. Г. Кара-славов, БП, 299.

НАЛЯГАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Налягане. На тяло, потопено във вода или в какво да е водно тяло, действу-ват две сили: една е теглото на тялогНо, а друга е наляганието от водата. Н. Геров, ИФ, 156. Насилен от обстоятелствата и от наляганието на някои от търновските граждане, Григор издаде тогаз '.. окръжни писма до сяка от общините на епархията си. Г, 1863 бр. 8, 58.

НАЛЯГВАМ, -аш, "есе.(рядко); налягам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед.

1. Лягаме мнозина или всички. Върху Шая постеля налягваме всички по ред — тато до пещта, мама към ковчега, а по средата ние, децата. Т. Влайков, Пр I, 9-10. Веднага след вечерята децата тихо налягаха върху своя одър, всяко на своето място по възраст. Д. Талев, ГЧ, 297. Мъжете се разгърдиха и налягаха на сянка. К. Петканов_у ЗлЗ, 131. Овцете бяха налягали вече и преживяха. Ил. Волен, БХ, 82. Изведнъж се чу командата „Залегни“ и целият взвод наляга встрани от пътя.

2. За растения, стъбла и други изправени предмети — наклоняваме се В посока към земята. Тя се спря сред неожънатия ечемик и му каза: — Остави се от този мерак, мъ-жо! Жъни, че ечемикът прегоря и наляга! К. Петканов, БД, 220. На места тия колони са налягали, изкълцани, изронени и изпоя-дени от зъба. на времето. Ив. Вазов, Съч. XV, 47. Коце седна на земята и машинално заскуба налягалата трева. А. Страшими-ров, А, 111.

НАЛЯГВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ: от налягвам.

НАЛЯЗВАМ, -аш, несв.; наляза, -еш, мин. св. налязбх, налезе, пое. налез, налезте, прич. мин. св. деят. налязъл, -зла, -зло, мн. налезли и налезна, налезнеш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Влизам, навлизам някъде; налазям. Слаби, само някои зари от полумесеца налязваха косвено през прозореца. П.Р. Славейков, ДБ (превод),

194. Крушуми цепяха въздуха и месата, когато двоица други, потулвани под облака на дима, налязваха и те в тази тясна улица. П.Р. Славейков, ЦП II (превод), 49. Другите от съдружеството налязоха в други каици, по трима, по четирима и по двама. П.Р. Славейков, ЦП I (превод), 11. — Като Грозданка излезе, / черната чума налезе. Нар. пес/, СбНУ XXVH, 164, Доде е Рада думала, /и сватовете си стигнаа/при нихни равни дворове, / у нихни двори налезли. Нар. пес., СбНУ XLIII, 374. Сърбите се уп-лашиа, / чорбата си разсипаа/ и ваднага из-бегаа / през Пиротско бело поле, / та у Пирот налезнаа, / покрай Пирот по лозята. Нар. пес, СбНУ ХЫН, 465.

НАЛЯЗВАНЕ, Мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл: същ. от налязвам; навлизане, налазяне.

НАЛЯНКАМ СЕ. Вж. налянквамсе.

НАЛЯНКВАМ СЕ, -аш се, несв.; налян-кам се, -аш се, св., непрех. Диал. Грубо. Напивам се; налоквам се, налочвам се, накЪрк-вам се, нафйркваМ се.

— Друга форма: н а х л й н к в а м с е.

НАЛЯНКВАНЕ ср. Диал. Грубо. Отгл. същ. от налянквам сё; напиване, налочване, накъркване, нафиркване.

НАМГ Вж. ние.

НАМ², намът, нама, мн. няма, м. Остар. и^ диал. Чест, достойнство, — Не ме осрам-вай, ти думам... отвържи ме! — Аха, чунким намът ще ви падне, зере чорбаджийски род сте... хе, бре, келеши! А. Страшимиров, ЕД, 83. — Сега да си го [дервиша] целунеш, .. — Какво? Целувам го, мари, ей оногова с черната брада — младия, за едина нам го целувам, ей така, каквото е надут. Ц. Гин-чев, ГК, 200-201.

— От перс. през тур. пат.

НАМ³ (съкр. на-) частица. За образуване на нёопределителни местоимения и наречия, напр.: нам-какво, нам-къде, нам-к о й, н а м-з а щ о, н а м-к а к и под.; не Знам.

— Друга форма: нъм.

НАМАГАНЯ, Вж. намаганявам.

НАМАГАНЯВАМ, -аш, несв.; намага-ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Мага-ня определено количество или всичко.

2. Набивам* натупвам, начуквам някого, нещо (Н. Геров, РБЯ).

НАМАГАНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. дт намаганявам.

НАМАГНЕТИЗЙРАМ, -ащ, нёсв. и св., прех. Спец. Намагнитизирам, намагнетизир-вам; намагнитвам, магнитизирам. Проти-воп, размагнитизирам, размагнитвам. намаг-нетизирам се страд.

НАМАГНЕТИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Спец. Намагнитизирам се, намагнети-зирвам се; намагнитизирвам се, намагнитвам се, магнитизирам се. Противоп. размагнитизирам се, разматнитвам се.

НАМАГНЕТИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от намагнетизирам и от намагнетизирам се; намагнетизирване, на-магнитизирване, намагнитизиране, намагнитване, магнитизйране. Противоп. размаг-нитизиране, размагнитване.

НАМАГНЕТИЗЙРАНОСТ, мн. няма,

ж. Спец. Намагнитизираност, намагните-ност. Нееднородността (анизотропия) може да се състои даже и по отношение само на едно свойство, например намагнетизи-