Page:RBE Tom10.djvu/135
„гладотията“ в Дьовленско селяните са нагъвали бяла пръст, за да залъжат стомасите. Н. Хайтов, ШГ, 111. Групата има солиден винен запас,.. Нека спортистите нагъват минералната вода, пък ние .. ще има с какво да си намокрим гърлата. П. Вежи-нов, ДМ, 5. нагъвам се, нагъна се страд.
НАГЪВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нагъвам1 и от нагъвам се. За да се образува плисе, необходимо е тройно нагъване на плата. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 101. Нагъването на земната кора .. е един особено важен факт, който ни изяснява образуването дори и на цели планини. Т. То-малевски, АН, 146-147. Стара планина се е образувала чрез нагъвания,.. Последното ju нагъване е било по времето на терциера. И. Радичков и др., ГСП, 6-7.
НАГЪВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от нагъвам2 и от нагъвам се.
НАГЪВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до нагъване на земната кора. Мощните нагъвателни движения, съпроводени с големи разкъсвания и натрупвания, създали съвременната дъгообразни структура на памирския релеф. Ст. Петров, П, 31. Нагъвателни линии. Нагъвателни процеси.
НАГЬВКА ж. Остар. и диал. Гънка, дипла. Считало се за особен признак на вкус, ако плащаницата бивала наметната изящно и лягала около тялото с хубави на-гъвки. Н. Михайловски, РВИ (превод), 136-
137.
НАГЬГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Набразден, нагънат. На юг от дъбовете се простира равна поляна тук-там нагъгрена от пролетните порои. Ст. Заимов, М III, 350.
НАГЪДЕЛЙЧКАМ. Вж. нагъделич-квам.
НАГЪДЕЛЙЧКВАМ, -аш, несв.; нагъ-делйчкам, -аш, св., прех. Гъделичкам много, доста, достатъчно. нагъделичквам се, нагъ-деличкам се страд.
НАГЪЗВАМ, -аш, несв.; нагъзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Грубо. Пра£вя някой да застане приведен с издаден задВик, гъз; надупвам, нагъзурвам (Ст. Младенов, ЕПР).
НАГЪЗВАМ СЕ несв.; нагъзя се св., не-прех. Простонар. Грубо. Заставам приведен с издаден, изпъкнал задник, гъз; надупвам се, изгъзвам се, издупвам се, нагъзурвам се (Н. Геров, РБЯ).
НАГЪЗВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от нагъзвам и от нагъзвам се; надупване, изгъзване, издупване, нагъзурва-Не.
НАГЪЗУРВАМ, -аш, несв.; нагъзуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Грубо. Нагъзвам; надупвам.
НАГЪЗУРВАМ СЕ несв.; нагъзуря се св., непрех. Простонар. Грубо. Нагъзвам се; надупвам се, изгъзвам се, издупвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГЪЗУРВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от нагъзурвам и от нагъзурвам се; нагъзване, изгъзване, надупване.
НАГЪЗУРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нагъзуря и от нагъзуря се като прил. Простонар. Грубо. Който е застанал, привел се е с издаден, изпъкнал назад задник, гъз; изгъзен, надупен. Те гледаха как Станчо, превит и нагъзурен, премята с дебелите си като кебапчета пръсти кибритена клечка. С. Северняк, ВСД, 154.
НАГЪЗУРЯ. Вж. нагъзурвам.
НАГЪЗЯ. Вж. нагъзвам.
НАГЪЛ, -гла, -гло, мн. -гли, прил.
1. Крайно нахален, безочлив, безсрамен. В него имаше такава сила и достойнство, че дори наглите боляри, загубили мярка от богатство и власт, се смиряваха и навеждаха глави пред погледа му. А. Дончев, СВС, 62. Това беше един нагъл пияница, гаден и мръсен побойник, който предизвикваше младежите и девойките по сборове и седейки. Ст. Даскалов, СЛ, 81. Догадките се въртяха главно около това, от кого Домна е бременна. Тя беше толкова нагла, че и отношенията си с мъжете не прикриваше. Б. Болгар, Б, 118.
2. Който съдържа или изразява крайно нахалство, безочие, безсрамие; безочлив, арогантен. Кандов протестираше из прозорците за това нагло посегателство въз свободата му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 152. В горния край на градеца израсна първата шпер-платна фабрика .. И тогава почна първата, най-хищна и най-нагла експлоатация на горите. Н. Тихолов, ДКД, 67. Мъжете винаги я измерваха с нагли погледи, засукваха мустак и въздишаха. Д. Спространов, С, 157. С вуйчо си той не можеше да общува. Последният го отблъскваше с миналото и настоящето си, отблъскваше го с тъмна-та си душа, с наглата си усмивка. Кр. Велков, СБ, 47.
3. Остар. Книж. Остър, рязък. Конете припкаха изново по шосето. Тук то правеше нагъл завой наляво. Ив. Вазов, Съч. XII,
109. От тоя ден настана нагъл прелом в руската политика: помирението между освободителката и освободените беше станало. Ив. Вазов, НО, 43. Това беше първият период от живота на българската държава. В него се съглеждаше едно нагло, почти неестествено израстване. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 121.
— От рус. нагльш.
НАГЪЛТАМ. Вж. нагълтвам и на-гълту вам.
НАГЪЛТВАМ, -аш, несв.; нагълтам, -аш, св., прех. 1. Гълтам изцяло, напълно и
