Page:RBE Tom10.djvu/1221
нося1 1223 нося1
не може да носи политическа отговорност в пълна мяра. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Като член на Главния щаб, Тошев беше от хората, които носеха много от рисковете на нелегалната работа. П. Илиев, ЛВ, 234. Никога не се отчаях. С покорност нося теглото си. Елин Пелин, Съч. II, 177.
18. Непрех. и прех. Разг. Самост., с пряко доп. или с предл. на. Проявявам сила и издръжливост, устоявам, издържам, изтрай-вам физически или психически на трудности, неблагоприятни въздействия, влияния и под. Влахов никога не пиеше на един дъх и носеше на пиене, но тоя път се случи наопаки — ливна коняка в устата си .. и скоро забрави, че трябва да е внимателен. А. Наковски, БС, 85-86. — Мъжът й по-носи. Когато го хапе нещо по душата, когато го хапе и по снагата... Жената... жената е друго. Ст. Чилингиров, ПЖ, 120. — Аа, така значи! Затова не сте удържали обещанието си, защото смятате, че държавата е богата, че тя носи. ВН, 1960, бр. 2805, 4. — Горката невеста, какво й било писано! Как ли носи, как ли трае! Елин Пелин, Съч. III, 21.
19. Прен. Съобщавам, разпространявам, предавам някому или някъде (вест, новина, мълва, слух, поздрав и под.). Харитина сама не знае каква вест носи на леля си: радост-на или скръбна. А. Каменова, ХГ, 173. Трифон не четеше вестници, но той се отбиваше понякога в кръчмата, слушаше разговорите за войната и за сраженията, а и на воденицата .. мливарите носеха различни новини. Г. Караславов, ОХ II, 128. —Бай Стефане, аз ти нося поздрав, така както ми е казан: добрият кирос поздравява вер-ния Стефан до деветдесет и девет години! Й. Вълчев, СКН, 28. — Когато се връщаш от сладкия кладенец, ще те пресрещна и ще ти напия водата. А сега носи много здраве на изкуфелия дъртак! К. Петканов, ДЧ, 62. • За писмо, телеграма и под. Телеграмата хвърчеше от ръце на ръце: всякой искаше със собствените си очи да види латинските букви, които носеха тая радостна новина за победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. II Разг. Неодобр. Тайно, скришом съобщавам, предавам някому нещо, някакво сведение за някой друг; занасям. Съседите почнаха да .. се въздържат от всякакви коментари пред него. Уверени бяха, че той носи всичко на „ония“. И. Петров, МВ, 20. Но дали още не приказваха за тях, дали не ги разнасяха из селото? Кина нищо не й носеше вече. Г. Караславов, Тат., 218.
20. Диал. Неодобр. С крат. лич. местоим. във вин. Говоря за някого, обсъждам пуб-лично, пред мнозина действията, постъпките на някого, обикн. с цел да го злепоставя; одумвам, разнасям. — Кога погледнах по-съсредоточено, какво да видя... балдъзата! Моята върла шпионка, която често ме е следяла и носила на кака си. Г. Краев, ЛСП,
9. — Никакво връщане! Ще се върнеш да ку-куваш сам! Да ме носят злите езици до село, че не мога да гледам баща си. Н. Хайтов, ДР, 57. нося се страд. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи. Й. Йовков, Разк. I, 68. И сега като регент, както някога като професор, той беше облечен в червена атлазена, обшита със златни нишки и сърма антерия и дълго чохено джубе, каквито се носеха на родния му остров. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Тогава беше патриотическо да се носят гръмки прякори. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. НОСЯ СЕ несв., непрех. 1. Движа се, придвижвам се, обикн. много бързо. Владимир се носеше сам към баскета: една крачка, две... Третата го отведе под самия кош — не му оставаше друго, освен да пусне топката в обръча. А. Мандаджиев, ОШ, 68. Яхтата се носеше по морето като малък плаващ дворец. М. Марчевски, ОТ, 26. Отделните хребети се разделят помежду си от дълбоки лъкатушни дефилета, по дъното на които се носят разпенени реки. Л. Мел-нишки, К, 12.
2. За мелодия, звуци, песен и под. — разнасям се, разпространявам се и се чувам. Към стобора се чуваха разговори на ранени,.., а нейде отблизо .. се носеха звуци от хармоника. Д. Немиров, Д, 7-8. Той подхвана и с все сила запя песента на заточениците, която неведнъж бях чувал да се носи глухо и беззвучно из челните подземия на Диарбе-кирската крепост. Ст. Дичев, Р, 155. // За миризма, дъх, полъх и под. — разнасям се, разпространявам се из въздуха и се долавям, усещам се. Пред къщата се намираше ки-честа градина, в която се издигаха два кипариса, високи, заострени като черни копия, носеше се миризмата на мушкато и нацъфтели зюмбюли. Д. Спространов, С, 101. По полиците между саханите стояха зрели дюли и дъхът им се носеше тънък и нежен из въздуха на стаята. П. Константинов, ПИГ, 196-197. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514.
3. Прен. За мисъл, идея и под. — минавам, преминавам бързо и обикн. хаотично в съзнанието на някого. Анастаси усещаше, че нервите му се изпъват все повече,.. За да отвлече вниманието си, започна да се вслушва и дълго слухтя, мъчейки се да спре мислите, които се носеха в главата му. Ем. Станев, ИК I и II, 321.
4. Прен. За вест, мълва, слух и под. — разпространявам се, разнасям се. Венко знаеше много малко за вуйчо си.. Наистина, в про-винциалното градче се носеха разни слухове за него: че бил богат, че имал слуги и лека кола, чифлик и какво ли не... Ал. Бабек, МЕ, 83. Между затворниците, от кауш на кауш, от човек на човек се носеха приказки,
