Page:RBE Tom10.djvu/1150

ски, БИ, 115. 2. Вечно, непрекъснато. Светиня му ще държи реч.. О, братя мои, не ми се сърдете, че ви говоря право в очите! Истината си е истина! Любовта ви да къркате, всегда нине и присно и во веки веков, не е божа любов и не ви готви добро нещо зад гроба! Елин Пелин, Съч. I, 70.

НИНЕ ж. Диал. Обикн. като обръщ. в народна песен. Майка, майко, мама; нана. „Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / защо болна лежиш, нине, / болна на йозглаве?“ Нар. пес., СбВСтТ, 680. Седнала Злата. / .. / Майка си кълне: / — Бож уби те, нине, / .. / що ме даде мене / мошне надалеко. Нар. пес., СбНУ XI, 52. Момиче Банко яганъм, / .. / Банко ша да та изпише / на турска бяла артия, / в Цариград ша та изпрати, / да виде нине и буба / какво съм либе залибил. Нар. пес., СбВСт, 604.

НЙНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. и диал. Сегашен, днешен. Все-кий млад българин, озарен със зарите на просвещението от нинешние век, въздишаше тежко пред грозната съдба на народа му. ДЗ, 1868, бр. 39, 145. Световните прелести са голяма примка за нинешните християни. ИЗ 1877, 1881,422.

НЙНЬОВЦИ мн., ед. (рядко) нйньовец, м. Име на етнографска група българи по долния източен бряг на р. Осъм, които казват „нине“ вместо „сега“.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

НИОБИЙ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Nb — светлосив, пластичен метал (първоначално наричан колумбий), който се използува за направа на специални стомани, сплави във вакуумната техника, радиотехника и др. За нуждите на съвременната техника металурзите създават най-разнообразни стомани, съдържащи не само хром и никел, но още и волфрам, .., ниобий, та дори и уран. НТМ, 1961, кн. 9, 19. Ниобият се използва в сплави за оксиженни и електрозаварки за висока издръжливост. Н. Николов, М, 20.

— От гр. собств.

НЙПЕЛ м. Техн. 1. Машинна част с форма на неголям кух цилиндър с външни резби в двата края, предназначена за свързване на тръби, арматури и др.; втулка.

2. Гъбовидна капачка във вътрешната страна на шина на велосипед за затягане при отпускане на спиците. В средата на диаметъра на каплата през равни интервали са пробити отвори за нипелите, с които спиците се захващат към колелото. Гр. Тимчев и др., УВА, 168.

— От англ. nipple през рус. ниппель.

НЙРВАМ, -аш, несв.\ нйрна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Нирвам се. Дяволът, за да се покаже, че не е по-долен, съблякъл се, нирнал във водата. Христом. КМ

II, 187. Следеше цар Петър как на всеки пир в душата му нирва по един камък — и по един ангел умира. Н. Райнов, КЦ, 43.

НИРВАМ СЕ несв.\ нйрна се св., непрех. Диал. Гмурвам се; нирвам. „Нима така тежко живеят в душата си и патриарх Фо-тий, и княз Ростислав, и папа Николай, и Константин Философът!“ Ненамерил отговор, незавършил и тая мисъл, той се нир-ваше по-нататък: „Студ ме вледенява — тези хора са големи и неповторими личности!“ Й. Вълчев, СКН, 412.

— Друга форма: н у р в а м.

НИРВАНА, мн. няма, ж. Книж. 1. Според схващанията на будистите — състояние на върховно блаженство, което се постига чрез търпимост, примирение и освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи. Идеалът е достигането на „нирвана“

— пълното прекратяване на всички процеси и превъплъщението и избавянето по такъв начин от всички страдания на земния жийот. Ал. Гетман, ВС, 44.

2. Прен. Пълно спокойствие, висше блаженство, отпускане. Преходните ценности на битието бяха загубили значение. И му се стори, че повече нищо на света не би могло да го извади от хладната нирвана на безразличието. Ем. Манов, БГ, 217.

— От санскр.

НЙРВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нирвам и от нирвам се; гмурване.

— Друга форма: н у р в а н е.

НЙРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. и диал. Голяма дупка в земята или в скала; нирище. Там, под планината, извира вода, а на върха има нирец, като провала под земята. Е. Мутева, РБЦ (превод), 79.

НЙРИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. и диал. Нирец. В България съществуват нирища и пещери, де ходят селци на поклонение и мият се с нахождаемая в тях вода, почитая-ще я за света. Г. С. Раковски, П I, XV.

НЙРКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Гмуркам се; ниркам се. Ето и други, навлезли в вирът, / ниркат и пляскат водата. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 239.

НЙРКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Гмуркам се; ниркам.

— Друга форма: н у р к а м.

НЙРКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ниркам и от ниркам се; гмуркане.

— Друга форма: н у р к а н е.

НЙРНА. Вж. нирвам.

НЙСИЧКО нареч. У мал. от ниско. В това време Хаджият приказваше нисичко с двама хъшове за Македонски. Ив. Вазов, Съч. VI, 75. „Ой Ладо, Ладо!...“ — нисичко запява той [Стоил] някаква лазарска песен. Й. Йовков, Разк. I, 20.

НЙСИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от нисък. — Тебе ще те направим