Page:RBE Tom1.djvu/795
26. Небесният отец толкова обича чадата си, когато им докарва скръб, колкото когато им докарва радост .. Те са му тъй скъпи, когато унищожава надеждите им, както когато той ги възвишава и ги увенчава с благощастие. ИЗ 1874-1881, 185.
БЛАГУ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Живея щастливо, честито, в материално благополучие; добрувам. Бае Крачун и стрина Тота мислеха, че по сега вече те ще само да благуват на тоя свят! Па и какво да не мислят така, когато и Младен излезе от харен по-харен, па и Кета улучи с късмета си, а и зет им, Мирчо, — един беше Мирчо в бакалския еснаф! М. Георгиев, Избр. разк., 232-233. Зимата учи хората на труд. Защото онзи може да благува зиме, който лете не се прозявал под хладни сенки. Ив. Кирилов, Съч. II, 206. • Нар.-поет. С благ благувам. С враг врагувам — мяра според мяра, / с благ благувам — вяра зарад вяра. П. К. Яворов, Съч. I, 62.
БЛАГУ`ВАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Ям блажно през пости; блажа1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАГУ`ВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам1; добруване. И бае Крачун се излъга: и той мислеше, че Господ му отмерил с по-дълъг аршин късмета. Мислеше, че неговото благуване отсега натам ще почне. М. Георгиев, Избр. разк., 233.
БЛАГУ`ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от благувам2; блажене1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛАГУ`Н м. Диал. Вид дъб, който има сладникав сок под кората; сладун.
БЛАГУ`НА ж. Диал. Сладка едра круша; присад. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни, та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и на сън несънувано. Кр. Григоров, ТГ, 16.
БЛАГУ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от благун. Гората беше почерняла. Само тук-там по клоните на някой благунов дъб все още стояха накъдрени кафяво-червеникави листа. Кр. Григоров, ТГ, 41. Симо подръпваше диреците и накованите по тях пречки, а бай Илия премигваше с очи, усмихваше се под мустак и казваше: — Бая си заякнал, като те гледам, но това са благунови дървета… Май ще ти се опрат… Кр. Григоров, Н,* 7.
БЛА`ЖА1, -и`ш, мин. св. бла`жи`х, несв. 1. Непрех. Ям блажно обикн. през пости. Противоп. постя. Иванчо Йотата беше бъбрица, сплетник, дръзновен и блажеше през коледни пости. Ив. Вазов, Съч. VIII, 28. Инспекторът прочете пред всички писмото на Синода, в което се казваше, че съм блажил през постите и не съм се причестявал, та трябва да бъда наказан и за това… Ал. Спасов, С, 34. Криво съм учел децата, .., учел съм хората да не постят и съм блажел през велики пости. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 30-31.
2. Прех. Диал. Доставям, давам някаква блажна храна; облажвам. Домашните животни: крави, кози, гъски и кокошки им блажат и веселят къщата. Ст. Младенов, БТР I,* 164. Стрина Мариница донесе една порязаница хляб, .. Подаде му я. — Хлебец ли? .. Ами сиренце една бучка, ако щеш? — Има две години не съм си блажил душицата. А. Каралийчев, ЛС, 55-56.
3. Непрех. Диал. За храна — имам приятен, сладък вкус. — Не обичам аз варено месо. Пфу — ни слади, ни блажи: него го дай на маджарите и на немците — по вкуса им е. Б. Обретенов, С, 13. блажа се страд. от блажа1 във 2 знач.
БЛАЖА` СЕ несв., непрех. Диал. 1. Ям, имам блажна храна; облажвам се. Надяваше се, клетата, че ще и сама` тя с детето да се блажи` като хората, па ще може да отдялва и за продан масълце или сиренце. Т. Влайков, Съч. II, 114. Гои оная луда трева овцете, бием ние млякото, а с маслото чорбаджията се блажи. Ст. Станчев, ПЯС, 87.
2. Прен. Ползувам се от някакви блага. Особено се блажеше Прангата от училищните и черковни приходи. Т. Влайков, Съч. III, 143. Много смешно е кога четем как ся блъскали едно време и всичко опитвали, за да найдат филисофски камик, с който ся правило злато, и как хитри лъжци умели да ся блажат от тая обща глупост, та майсторски обирали готовото злато из пазухите на лакомите. Лет., 1874, 168.
3. Диал. Изцапвам се с нещо блажно; облажвам се.
БЛАЖА`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. 1. Мисля някого за блаже`н, честит или казвам някому, че е блаже`н, честит; облажавам1, облазявам. Плод от родна вейка се откърши — / свой живот и своя чест да върши, / и в това, което го очаква, / майка го блажи — а не оплаква! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 91-92.
2. Благославям при пиене (Н. Геров, РБЯ).
БЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. За храна, ястие — който е от животински произход или съдържа продукти от животински произход (месо, мас, мляко, яйца, масло и др.). Противоп. постен. На селския площад димяха редица огньове, наслагани бяха там казани и котли, клокочеше в тях блажна гозба за цялото село и най-напред за бойците, които бяха излезли да бранят Дебрица и целия Железник. Д. Талев, И, 522. А в други дни мама мазваше зелника с лъжичка масло .. Още отвън, .., ще разбереш, че се пече блажен зелник. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Качамакът е ядене за гости. При това той бива блажен (полен с масло) и обикновено постен (само вода, брашно и сол). Ив. Хаджийски, БДНН I, 130. Тук не
