Page:RBE Tom1.djvu/793
благороден. Свят целий види, .., как Ваше Величество наш благоутробний цар с сичкото си усердие към синките си поданици равно, милостиво и отеческо призрение показува. Е. Васкидович, П (превод), 15. // Който изразява добросърдечие, милосърдие. Адвокатът го фиксира изпитателно, зениците му .. са тежки и сурови, пълна противоположност на благоутробния му вид. Др. Асенов, ТКНП, 279.
БЛАГОУТРО`БИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Ирон. Добре охранена утроба, корем; търбух. Бай Таки, кръстосал ръце връх благоутробието си, сумтеше тежко с увиснала глава и полуотворени очи. Ал. Константинов, Съч. I, 304. Нима на буржоазията не е тежко — малко ли й тежат големите благоутробия и пълните джобове? Хр. Смирненски, Съч. III, 166. Да вози ракия, .., а като през Настрадинходжов плет да се наслаждава само от ароматът й, това Миховото благоутробие никак не можеше да смеле. Ил. Блъсков, СК, 41.
2. Остар. Добросърдечност, милосърдие, благоразположение. Защищавах вероизповеданието на един народ, който сякогаш имал надежда на благоутробието на Цариградската церква и показал велико търпение — с увереност, че неговите молби ще се удовлетворят. Ил. Макариополски, ПСп, 1876, кн. 11-12, 19.
БЛАГОУТРО`БНО нареч. Остар. Книж. Добросърдечно, милосърдно, благодушно. Молим му ся .. да призира на нашите слабости и грехове и благоутробно да прощава волните и неволни наши съгрешения. Хр. Данов, ППК (превод), 106.
БЛАГОУХА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от благоухая.
БЛАГОУХА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който има, издава приятен дъх; ароматен, благовонен. Видях в полето теменужка, / самотна и благоуханна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 128. Харесваше бялата й като мляко кожа, русите й коси, чудеше се на тая чиста, благоуханна плът. Й. Йовков, СЛ, 61. Листата на кафяното дръвце са гладки, длъгнясти и сякога зелени; цвета му е бял, на китки и благоуханен. Т. Икономов, ЧПГ, 90. Благоуханни горски цветя.
2. Който е изпълнен с приятен дъх, с аромат. Полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Ния вдишваше с разтворени ноздри свежия, благоуханен въздух. Д. Талев, ПК, 350. В такава една благоуханна, пролетна, чудесна утрин бе влязъл той [Левски] в тяхната градина. Ст. Дичев, ЗС I, 597. Ние често сме наблюдавали от кривините на този път Розовата долина. Тя беше цветуща и благоуханна. А. Каралийчев, С, 239.
БЛАГОУХА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приятен на миризма, дъх; благовоние, аромат. Край мириса на балканското сено усети благоуханието на липов цвят. Липата беше в двора на къщурката. Ем. Станев, ИК III, 253. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухания на свежа трева. Д. Димов, Т,* 49. Водата шуртеше между разперилите се листа и стръкове, .., полъхнаха на вълни от разлюлелите се цветя всякакви благоухания. Д. Талев, ПК, 350. При самите поли на планината са насадени големи пространства с трендафил, който разпръска неизказано благоухание. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
2. Само мн. Ароматични вещества, масла; благовония. Между безкрайните метри от хасени волани бяха подредени муски с благоухания. С. Севан, РР I, 55. „Младий гърко, ..; ти ще стигнеш скоро в този честит остров, .. Там ти ще запалиш благоуханията на жертвениците ми: там аз ще та потопя в една река от наслаждения.“ Н. Михайловски, ПТ, 60.
БЛАГОУХА`ННОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на благоуханен; благоухание, аромат.
БЛАГОУХА`Я, -а`еш, несв., мин. св. -а`х, непрех. Издавам приятен дъх, благоухание. В края на май и началото на юни, когато благоухаят розите, Карловската котловина оставя наистина чаровно впечатление. Л. Мелнишки, ПП, 17. Край стените се редяха сандъци, .., а по полиците на едната стена имаше ковчежета — от прост бор, който прясно благоухаеше на смола. А. Дончев, СВС, 104. Премрежени са небесата сини, / лети звезда отронена в захлас, / благоухаят дремнали градини, / задъхан глъхне сребротъмен час. П. К. Яворов, Съч. I, 163. • Обр. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Настъпилата лунна нощ благоухаеше на здравец и букова шума. Л. Стоянов, Б, 189.
БЛАГОЧЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Благочестив. Не остави той светът на мира. / Други хули, — бе посрамен сам! / „Хорска чест подигна той на смях, / хорска чест и благочестна вяра.“ П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 226.
БЛАГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който живее, който постъпва според изискванията на християнския морал. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. И решиха благочестивите монаси в полунощ да отслужат бдение и молитви над момъка и да закачат осветен кръст на шията му. Елин Пелин, Съч. IV,* 85-86. Преподобний отец Йоан Рилский ( .. ), като ся
