Page:RBE Tom1.djvu/667
БЕЗУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма разсъдък, лишен от разсъдък, ум; луд, ненормален, побъркан. И внезапно сред огъня майка си виждаш / как безумна върви в пустошта. В. Георгиев, ПП, 62. Старецът викаше като безумен, като че ли искаше да го чуе цялото село, и не се знаеше докъде можеше да стигне той. Д. Талев, И, 443. Едни добиха гърчене, ..; други си изгубиха памятта и душевните способности, станаха безумни. С. Радулов, НД (превод), 22.
2. Който изразява, показва отсъствие на разсъдък, ум. Неговият поглед, див и безумен, се спря на Елена. Ст. Загорчинов, ДП, 181. Надвесеният над него Горан се изправи и се огледа наоколо. Приличаше на лунатик, .. Лицето му беше безумно. А. Дончев, BP, 271. Болните разтвориха широко безумните си очи, сякаш от това зависеше да разберат какво става около тях. Н. Каралиева, Н, 29.
3. Който не се ръководи от здравия разум в действията си, постъпките си; безразсъден, неразумен. — Никой не може да ни спре, ние ще минем на всяка цена / — .. — Добре, тогава минете, щом сте толкова безумни. Войници, готови за стрелба! К. Петканов, В, 176. Роб бях тогаз — вериги влачах, / та за една твоя усмивка / безумен аз света презирах / и чувства си в калта увирах! Хр. Ботев, Съч. 1929, 8. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / .. — Младо, безумно момиче! / Ти още нищо не знаеш. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 941.
4. Който показва липса на здрав разум, разумност; неразумен, необмислен, безразсъден. Има курорти .. където могат да бъдат задоволени и най-безумните пожелания на богаташите, където, за да чуят някоя знаменита певица, харчат хиляди долари. Г. Белев, КВА, 248. Той се качи на зида, .., и се убеди, че тоя план е неосъществим и безумен. Ив. Вазов, Съч. XI, 133. Свърши се онази — безумната, унищожителната, трижпроклетата… война. З. Сребров, Избр. разк., 247. Безумно решение. Безумна политика.
5. Обикн. за чувства — който се проявява в много голяма, крайна степен; много силен, изключителен. Висок и снажен селянин, пиян от тая безумна радост, говореше нещо към нас. Й. Йовков, Разк. II, 118-119. Тя рязко се извърна и го погледна с очи, пълни с безумна омраза. М. Грубешлиева, ПП, 302. Постигна ги тях смърт — / зарад безумна страст любовна. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 48.*
6. Остар. Който е с ограничени умствени способности; глупав. Противоп. умен. Кажат, че по-умните хора имат по-много мозък, а по-безумните по-малко. П. Берон, БРП, 124. Наистина, думаше им [на мореплавателите], прости и безумни хора сте били, за да ви е страх от ничтожните тези работи. П. Кисимов, OA I (превод) 35. По-добре умен душманин, а не безумен приятел. Погов. // Който изразява, показва глупост, ограниченост; глупав. На безумни и безсолни комплименти такъв отговор приличаше. М. Балабанов, С (побълг.), 104. С такива, безумни и безсмислени чудеса е препълнена историята на дуклянский презвитер. ПСп, 1876, кн. 11-12, 114.
7. Като същ. Човек, който е лишен от разсъдък, ум; ненормален, побъркан, луд човек. Да посетим лудницата. При свестните не можах да намеря Диогеновия „човек“ — да го потърсим между безумните. Ив. Вазов, Съч. X, 51. И може би един само той разбра трагичния и пророчески смисъл, който добиваха тия думи в устата на безумния. Й. Йовков, ПК, 65.
БЕЗУМЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Неуместен. Нека ни бъде позволено само да са обърнем към изтеклата година и да са попитаме как я преминахме. Това не е безуместна работа. Ч, 1875, бр. 1, 5. Трябва всякога да правя каквото е прилично и да страня от това, което е безуместно и това ся казва длъжност. Пч, 1871, кн. 2, 29.
БЕЗУМЕ`СТНО нареч. Остар. Книж. Неуместно. Тези, които безуместно ся тъжат и дигат съдба противу други, те да биват наказвани. П. Р. Славейков, ПИ, 21.
БЕЗУ`МЕЦ, мн. -мци, м. 1. Безумен, луд, ненормален човек. На Теодосия, кой знае защо, дойде на ум запустялата воденица и оня безумец, когото видя там ..: същото космато лице, същия тъмен полудив поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 387.
2. Безразсъден, неразумен човек. Свистяха камъчета и стоманени парчета .. Приведен, с шмайзер в ръка, той тръгна. — Безумец — каза някой. Д. Кисьов, Щ, 283. Безумци! Всяка капка кръв пред вас / ще бликне нови хиляди борци! Хр. Смирненски, Съч. I, 63.
БЕЗУ`МИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Състояние на безумен, ненормален, луд; лудост, ненормалност. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед .. — Братко, Господ се отвръща от мене, но ти, в безумието, си по-близо до него. Елин Пелин, Съч. III, 172-173.
2. Само ед. Състояние на неразумен или на обхванат от някаква силна страст, желание; безразсъдност, безумство. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Тогава ловната страст запалва истинско безумие в душите ни. Страшни пламъци горят в очите ни, ръцете ни треперят. Ем. Станев, ЯГ, 66.
3. Проява, постъпка на неразумен човек;
