Page:RBE Tom1.djvu/563
Бате, батко. Борчо тръгна на училище, мяташе по лъките скъсания буквар, останал от батьовците му, и сричаше. Н. Тихолов, ДКД, 39. Една нощ, .., коледарите дойдоха у тях на разсъмване с пресипнали гласове. Майка й и баща й бяха позаспали, а батьо й ходеше вече с коледарите. И. Петров, НЛ, 172. Трета дружина повежда той — стар батьо е на всички. П. Тодоров, И I, 120. — От тебе се крия, батьо Милине. Не допущах, че по това време у нас ще има чужд човек. X. Русев, ПС, 57. — Ваньо, ти да не свърши вършитбата? — обърна се Пейо, .. — Не съм. Днеска правихме четиресе на батя. Г. Караславов, Тат., 38. Юстана Станка сираче, без мила майка, без баща, / .. / че я отгледа батьо й. / .. / Кога са скара с батьо си, буля й нищо не знае. Нар. пес., СбНУ XXVII, 185. Ковладила ма булката, / ковладила ма на батя. Нар. пес., СбВСт, 731.
БА`ТЬОВ -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на батьо, който се отнася до батьо или е свързан с батьо; батев, батков. Нонка взе батьовото си момченце, издигна го над главата си и го залюля. И. Петров, НЛ, 9. „Булне ле, драга, батьова, / че защо не си ти моя, / .. “/ „Нали съм ваша драгинко!“ / „Наша си, буле, наша си, / ала си, буле, батьова.“ Нар. пес., СбВСт, 416. — Не знаеш ли, ти си горски човек, дядо Тодоре, де се навърта батьовата дружина — въздъхна Янкул и зачака отговор. Ив. Гайдаров, ДЧ, 96. Искам прилично, като черковен човек да бъда погребан .. И новите ми панталони да обуете, че ми са широчки, и оная риза да ми облечете, дето ме дариха на батьовата ти сватба. Чудомир, Избр. пр, 272.
2. Като същ. Обикн. членувано, батьов(ия) м., батьовата ж., батьовото ср., батьовите мн. Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Кой ще пожъне моя дял? .. Гурко се опря на вилата. — Ти, батьовата, нямаш дял. А. Каралийчев, СР, 93. Йордан: Ти не бери грижа за моята глава. Моята глава не е толкова скъпа. Петър: Прощавай, батьовото! Не ти — ние знаем колко ни струва твоята глава! Г. Караславов, Избр. съч. X, 183. батьови мн. Домът и семейството на батьо; батеви, баткови. — Дохожда ли някой от батьови? Я буля, я децата .. Мъчно ми е, че изиграх на времето батя, че оставих децата му да гладуват. Й. Йовков, ЖС, 143-147.
◇ Батьова булчица. Диал. Невестулка (Н. Геров, РБЯ).
БА`У, (удължено) ба`у-у-у и (удвоено) ба`у-ба`у междум. 1. За наподобяване лай на куче. Едно момче тича по широкия път, .. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, .. Малкият човек дори спря за миг, .. и извика: — Хей, куче, бау-бау! А. Каралийчев, TP, 40-41.
2. Вик за плашене, обикн. при игра. На няколко крачки пред себе си той съгледа хралупато дърво. Отиде при него и погледна в хралупата. — Бау! — изплаши го Златка, която се беше скрила вътре. К. Петканов, П, 15.
3. Като същ. Само удвоено бау-бау. ср. Дет. Куче. Виж там едно бау-бау.*
БАУ`КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Бауча.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БАУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от баукам; баучене.
БАУ`ЧА, -еш и -иш, мин. св. бау`ках и бау`чих, несв., непрех. Разг. За куче — издавам звук бау, лая, вия силно и ожесточено; баукам. И зловещо баучаха татък далеч / стръвни песове грозно и диво. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Претъркули се звяр ранен, / в пещера скри се тъмна / .. / ловец пред вход пещерен бди, / баучи хрътка стара. К. Христов, Кр, 34. Кучето лае, бауче и вие. П. Р. Славейков, ПЧ, 12. • Обр. Баучел лудият вятър. Дърветата плачели. А. Каралийчев, ПС I, 9.
БАУ`ЧЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бауча; баукане.
БА`Ф и (удвоено) баф-баф междум. Разг. 1. За наподобяване откъслечен и не много силен лай на куче. Ония ми ти кучета: „баф-баф“, пък ние с карадалиете пищоле: „па-а-а-т“, * „па-а-ат“, та гората снисахме от викот. Н. Хайтов, ШГ, 112.
2. В сказ. функция. Бафвам (в 1 знач.). Тебе хапало ли те е куче, дето мълчешката се пуща. Друго лае, пищи, зъби се, ама като му махнеш само, и побегне, та не можеш с куршум да го стигнеш, а това изненадано — баф, и те събори на земята. Ст. Даскалов. БМ, 37.
БА`ФВАМ, -аш, несв.; ба`фна, -еш, мин. св. ба`фнах, св., непрех. Разг. 1. Излайвам изведнъж, внезапно. Навремени бафне куче и гласът му замре в нощната тишина. Кр. Григоров, ОНУ, 96. Кучето лениво бафна еднаж-дваж и замлъкна под стряхата. X. Русев, ПЗ, 139.
2. Прен. За оръдие — внезапно, краткотрайно изгърмявам веднъж. Назад към колибата пламна кърваво зарево — бафна оръдие. След миг в гората тресна тежък гърмеж. З. Сребров, Избр. разк., 120. Скоро почнаха да срещат първите ластовички на сражението — .. една съветска батарея от най-тежък калибър, разположила оръдията си близо до шосето .. — Ако бафне, ще ти хвръкне шапката — подхвърли един боец. П. Вежинов, BP, 116.
БА`ФКАМ, -аш, несв. непрех. Разг. За куче — лая откъслечно и не много силно. Притискаше о себе си любимото животно,
