Page:RBE Tom1.djvu/261
АЕРОБИО`ЗА, мн. няма, ж. Биол. Билогически процес, който протича при достъп на свободен кислород. Противоп. анаеробиоза.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.
АЕРОБИО`Н, мн. няма, ж. Биол. Атмосферата като среда за живот.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’ през нем. Aerobion.
АЕРО`БНО. Биол. Нареч. от аеробен. Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.
АЕРОБУ`С м. Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници.
— Фр. aerobus.
АЕРОГА`РА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара. Ив. Мирски, ПДЗ, 5. Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация. РД, 1950, бр.* 217, 1.
АЕРОГРА`ФИЯ ж. 1. Физ. Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата.
2. Техн. Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух.
АЕРОДИНА`МИКА ж. Физ. Дял от аеромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела.
АЕРОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аеродинамически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.
◇ Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.
АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Аеродинамичен. Аеродинамическа тръба.
АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Качество на аеродинамичен.
АЕРОДРУ`М м. Книж. Летище; аеропорт.
АЕРОЗО`Л м. Хим. Дисперсна система, която се състои от много малки твърди или течни частици, равномерно разпределени във въздух или в друг газ. Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда .. и газообразна .. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли. Хр. Марков и др., ТБ, 183. Изследвания за аерозоли.
— От нем. Aerosol от гр. ἀήρ + нем. Sole ’колоидна система* от ситни частици’.
АЕРОЗО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване). Л. Манолов, РА, 6. Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аерозолна опаковка. Аерозолен препарат.
◇ Аерозолни апарати. Физ. Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. Мед. Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др.
АЕРОЗО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Аерозолен. Аерозолови капчици.
АЕРОКЛУ`Б м. Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети. А. Каралийчев, НЗ, 72.
АЕРОЛИ`НИЯ ж. 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати.
2. Самолетен маршрут; дестинация.
АЕРОЛИ`Т м. Астрон. Остар. Каменен метеорит.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + λίθος ’камък’. — Цариградски вестник, 1856.
АЕРОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по аерология.
АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от аеролог и от аерология; аерологически. Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.
АЕРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Аерологичен. Аерологическа обсерватория.
АЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.
АЕРОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от аеролог; аерологичен, аерологически. Аероложки проучвания.
АЕРОМАЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост;
