Page:RBE Tom1.djvu/248
агробиология, агроботанически и др.
— От гр. ἀγρός ’поле, нива’.
АГРОБИ`ЗНЕС м. Нов. Дейност, работа, свързана с производството на земеделски стоки и търговията с тях като източник на печалба. Предприемчивите, които искат да инвестират в агробизнес, .. са несигурни в перспективите на начинанието си. 168 часа, 2000, бр. 40, III.
АГРОБИОЛО`Г, мн.* -зи, м. Специалист по агробиология.
АГРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от агробиология и от агробиолог; агробиологически. Агробиологична наука. Агробиологичен институт. Агробиологични изследвания.
АГРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агробиологичен. Агробиологическа наука.
АГРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука за общите биологични закони в земеделието, животновъдството и използването им в практиката на селскостопанското производство.
АГРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до земеделски растения. Агроботаническа градина.
АГРОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до влиянието на климата върху земеделските култури. Агроклиматична обстановка.
АГРОКОМПЛЕ`КС м. Едро селскостопанско предприятие на промишлена основа. Тенчо Козичката .. сега работеше като механизатор в агрокомплекса. Ст. Поптонев, ОБл, 144.
АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до агролесомелиорация. Агролесомелиоративни мероприятия. Агролесомелиоративни бригади.
АГРОЛЕСОМЕЛИОРА`ЦИЯ ж. Спец. Система от залесителни, агротехнически и хидротехнически мерки, дейности с цел да се подобрят някои неблагоприятни почвено-климатични условия, за да се получат по-високи и трайни добиви в селското стопанство.
АГРОЛО`ГИЯ ж. Наука за съставните части и физическите свойства на почвата с оглед на увеличаването на добива от земеделските култури.
АГРОМЕЛИОРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до агромелиорация. Агромелиоративни мероприятия.
АГРОМЕЛИОРА`ТОР м. Спец. Специално подготвено лице, което работи в областта на агромелиорацията.
АГРОМЕЛИОРА`ЦИЯ ж. Спец. Система от мерки, дейности за подобряване на почвата с цел да се осигурят по-високи добиви в селското стопанство.
АГРОМЕТЕОРОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по агрометеорология.
АГРОМЕТЕОРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Свързан с агрометеорологията; агрометеорологически. Агрометеорологични наблюдения. Агрометеорологична станция.
АГРОМЕТЕОРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агрометеорологичен. Агрометеорологическа станция.
АГРОМЕТЕОРОЛО`ГИЯ ж. Дял от метеорологията, който изучава влиянието на метеорологичните условия върху земеделските култури с цел да се получат високи и качествени добиви.
АГРОМИНИСТЕ`РСТВО, мн. -а, ед. Нов. Аграрно, земеделско министерство; агроведомство. Агроминистерството ще започне проверки по фурни и складове. 24 часа, 2000, бр. 11, 7.
АГРОНАУ`КА ж. Агрономическа наука; агрономия.
АГРОНО`М м. Специалист по агрономия. Агроном някакъв давал мнение, че в това село щял да стане чудесен кооператив, защото земята била плодна, а имало и подпочвена вода за градини. .. Кр. Григоров, Н, 41.
— От гр. ἀγρονόμος ’надзорник на земеделски имоти’.
АГРОНОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрономически. Агрономична химия. Агрономично почвознание.
АГРОНОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агроном и от агрономия; агрономичен. Агрономически факултет. Агрономически институт. Агрономически науки.
АГРОНО`МИЯ, мн. няма, ж. Наука за земеделието, за селското стопанство. // Тази наука като учебна дисциплина, специалност във висше учебно заведение. — Ще замина за София — каза Евстати .. — Ще запиша агрономия. А. Гуляшки, МТС, 19. Завършилите техникуми /.. / имат право да кандидатствуват във всички специалности във: .. XXII. Земеустройство .. 2. Висшите селскостопански институти: агрономия. НК, 1958, бр.* 11, 4.
— Гр. ἀγρονομία.
АГРОНО`МКА ж. Жена агроном. Изглежда тя няма близки, защото при нея живее едно момиче, агрономка, .. , което по цял ден обикаля из полето. Й. Стоянов, ПД, 94.
АГРОНО`МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агроном. Агрономска длъжност. Агрономска служба.
АГРОНО`МСТВАМ и АГРОНО`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Упражнявам професия на агроном. „Защо ще ходи да агрономствува някъде си! Не, тук
