Page:RBE Tom1.djvu/1078
разкривам. 2. Обнародвам, публикувам. Захариев, който е намерил и извадил на бял свят тоя скъпоценен ръкопис, .., обяснявал това леко обръщане в мохамеданството чрез дълговременното, непрестанно сношение на чепинци с турските войски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47.
Минавам (преминавам) като бял вятър. Диал. Неусетно, бързо (минавам). Всичко ще премине като бял вятър. Лошото и мъката най-лесно се забравят. К. Петканов, СВ, 176.
На бялото казвам черно; на черното казвам бяло. Разг. Твърдя очевидна неистина. — Аз не съм дошъл на тоя свят от рая, нито съм израснал в рай — каза той… — Но все пак на черното не мога да кажа бяло. М. Марчевски, П, 151. Престъпност има навсякъде по света .. Но по кокошкарска престъпност на дребно, безскрупулна престъпна манипулация, нахалството на бялото да се казва черно и обратното, .., със сигурност никой не ни съперничи. Дем., 2001, бр. 35, 9.
Не виждам / видя бял ден; не виждам / видя бял свят. Разг. Не живея добре, имам тежък, безрадостен живот, прекарвам живота си в тежък труд. Не е видял бял ден, не е познал ни една радост. Това е бил животът му до ден днешен! .. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458. — Може да ти е мъчно, синко; .. ама .. не може тъй .. и в къщи трябва да се помогне. Оная там, що от утрин до вечер кръст не изправя, не е робиня някому, та и на свет ден да не вижда бял свят. Ц. Церковски, Съч. III, 104.
Не виждам бяло псе. Диал. В такова състояние съм (обикн. при пиянство), че не виждам и не чувам нищо. — Кмето се е напил на казана на Кочо Кърлежа, та не види бело пце. П. Велков, СДН, 85.
Не виждам (не казвам) ни бяло, ни черно. Разг. Нищо — нито хубаво, нито лошо; нищо не виждам (не казвам). Отидох при нея. — „Хайде, Стано, да си идеме“, й казах и хванах я за рамото. Мълчи и не отговаря ми ни бяло, ни черно. Едвам я заведох в къщата си. Л. Каравелов, Съч. V, 216.
Не ми дава бял ден. Диал. Не ме оставя на спокойствие. — Слушай, .. май че тази зима ще имаме сватба, а? .. — Остави, Милков, омръзнали са ми вече тия жени… Не ми дават бял ден! Г. Райчев, Избр. съч. I, 23.
Посред (всред) бял ден. През деня, денем. Борис смяташе, че това може да стане много лесно, и се надяваше, че само да го изведат из вратите на затвора, ще избяга, непременно ще избяга, па ако ще би да е посред бял ден… Г. Караславов, Т, 109.
Съшит (скърпен) с бели конци. Разг. В който неумело е прикрита лъжа, неискреност, измама (обикн. за думи, твърдения.). Цялата история е съшита с бели конци и никой няма да повярва, че е истина.
Черно на бяло. Разг. Писмено доказателство; документ. У нея се` има и един страх, да се не разтури тая работа. Нали още нема черно на бяло? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 299.
Ще видиш бял вълк (бивол) по (на, посред) пладне. Разг.; Ще видиш дявол посред бял ден. Разг.; Ще видиш звезди посред бял ден. Разг. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото. Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! — .., започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте, ..! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. Направих му обиск есенес, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нещо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. — Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция — .. — Ха така! .. — ще има да видят звезди посред бял ден проклетите анадолци!… Г. Русафов, ИТБД, 135.
Ясен (ясно) като бял ден. Разг. Много, съвсем, напълно ясен (ясно). Тайната около убийството на сина му беше ясна като бял ден. Й. Йовков, ПК, 166. — Значи съм постъпил неправилно .. — Ясно! — потвърди с кимване старият войник. — Ясно като бял ден. П. Вежинов, ЗЧР, 118.
БЯ`ЛВАМ, -аш, несв.; бя`лна, бе`лнеш, мин. св. бя`лнах и бе`лнах, прич. мин. св. деят. бя`лнал, прич. мин. страд. бя`лнат, св., прех. 1. Правя нещо да стане бяло. Бялнаха си къщата за Великден.
2. Правя нещо да се открои ярко, обикн. с белотата си. От тука още по-хубаво видяхме гребена на Родопите и цялата възточна част на долината, .. с Костандово в средата, белнало радостно своите стройни минарета. Ив. Вазов, Съч. XVI, 85. — Давай! побутна го Велко с лакът и Голям Борован, разкривил лице и бялнал едри зъби, започна да сее между пролуките смъртоностите куршуми, без да се мери поотделно във фигурите. Д. Ангелов, ЖС, 432. Ту месецът поглеждаше през тъмното було на облака и за миг лунният светлик бялваше Царевец, заспалия град и гърбовете на речните вълни, ту пък облакът на свой ред се разкъсваше. Ст. Загорчинов, ДП, 263.
3. Непрех. Бялвам се. Между клоните се отваряше вид на София — цяла бялнала от лъчите на слънцето. Ив. Вазов, Съч. XI, 86. Зрението ми се възвръща постепенно — в сивата ела бялва отпрана кора. Ст. Сивриев, ЗСБ, 72.* Проехтяваше гръм, за миг бялваха прозорците. В. Ченков, ПС, 76. бялвам се, бялна се страд. от бялвам в 1 и 2 знач.
БЯ`ЛВАМ СЕ несв.; бя`лна се св., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белотата или светлия си цвят обикн. изведнъж или за кратко време. Дамите едва не се откъснаха от хорото. Лачените им пантофки святкаха, тук-там под роклите предателски се бялваха краищата на някоя фуста. Ем. Станев, ИК I-II, 213. Щом висулките по стрехите почваха да се топят, .. и в градината се бялваха кокичета, дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. Между млади буки се бялват горски къщици. Ст.
