Page:RBE Tom1.djvu/1049
БЪ`ЛШЕ`НЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бълша и от бълша се; бълшевене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛШИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. По който има много бълхи; бълшав, бълхлив. Бълшива черга. Бълшиво куче.
2. По който има следи от бълхи, който е изцапан от бълхи. Бълшива риза.
БЪЛШИ`ЦА ж. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка, бълхица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪ`НДЖИ, мн. няма, ср. Спорт. 1. Вид екстремен спорт, при който се скача от голяма височина (от кула, висок мост и др.) със специално ластично въже, прикачено към тялото и глезените. Родено в Нова Зеландия преди много години, бънджито е скачане от високи мостове. СТ, 1998, бр. 46, 28. „Винаги можеш да си приказваш с един човек, който практикува скокове бънджи, тъй като е засмян до уши.“ П, 1991, бр. 6, 7.
2. Специално ластично въже, използвано при този екстремен спорт. Луда е [Ани], но не толкова, че да скочи с бънджи от някой висок мост. С, 1999, бр. 2489, 8.
— Англ. bungee. — Друга (рядка) форма: ба`нджи.
БЪ`РА-БЪ`РА междум. За наподобяване на звукове, издавани при бързо безсмислено говорене или при монотонно четене.
◇ Бъра-бъра, три чадъра. Разг. Пренебр. Употребява се, за да се изрази недоверие или подигравка към нечии думи.
БЪРБОЛА`Н м. Диал. Бърборан.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБО`ЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бърболя.
БЪРБО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Бърборя.
БЪРБОРА`Н м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборко, дърдорко. Бъра, бъра! Кой бърбори? / Кой е тоя бърборан? М. Лъкатник, ВП, 9.
БЪРБОРА`НА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. Затова, че е Лиляна / мързелана, / затова, че е Лиляна / бърборана, / над задачите си плаче. М. Лъкатник, ВП, 36.
БЪРБОРА`НКА ж. Разг. Умал. от бърборана.
БЪРБО`РЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърборя. Предпочиташе да работи сам, вместо да слуша с часове безгрижното бърборене и веселото кискане на младежите. П. Вежинов, ВП, 6. Нямаше край тази тежка и мъчителна нощ, .. И как противно й беше това непрекъснато неразбираемо бърборене на жените отвън. Г. Караславов,* С, 124.
БЪРБО`РЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бърборене. Па наскоро Дрюся свести, та заряза безплодните приказки и бърборение за политика. Й. Груев, СП (превод), 66.
БЪРБО`РЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бъбрив. Смени след туй [борсукът] кълвача — пръв счетоводител, / бил остър по характер той, / и тури зетя свой — известния вредител, / зловещия бърборест гарван. Хр. Радевски, Б, 64.
БЪРБОРИ`ЦА ж. Разг. Жена бъбрица. Дъщеря му е една бърборица.
БЪРБО`РИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Пренебр. Място, където се бърбори. Театърът се превръща от бърборище в храм на словото, храм на творческата фантазия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 158.
БЪРБО`РКА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборана, дърдорка. Любенов. Много е приказлива тази госпожа. Мария. Една бърборка… страшно ми дотягва понякога. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.
БЪРБО`РКО, -то мн. -вци, м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. — Той беше един бърборко, един фантазьор и манияк... За него морето беше до колене… Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. Тоя неуморим бърборко Анго — ето и сега, не спира: разприказвал се е, сякаш не на бой ще върви, а на сватба. М. Кремен, Б, 26.
БЪРБО`РКОВИЦА ж. Диал. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка.
— Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Но когато богат осиромашее, сякой го куди двойно и тройно, ..: ако ли йе пък разговорен, то, когато изпадне, казват го бъроорлив и лапацан. Кр. Пишурка, К, 108-109.
БЪРБО`РСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Качество или проява на бъбрив; бърборене. Да, пазят се като от сеч и огън, / да, пазят се Пашите от бърборство; / попитат ли го нещо, — те промълвят: / — „Върховната власт по-добре разбира.“ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 170.
БЪРБО`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Говоря много за незначителни и излишни неща; бъбря, дърдоря, брътвя. Дядо бърбореше що трябва и не трябва, само за да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43. — Тъй, тъй! .. Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина през плета. Чудомир, Избр. пр, 29. Те бърбореха за училището, за своите съученици и съученички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 320.
2. Говоря неясно и неразбрано. Шумно и весело е там в широката стая: тия, около
