Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/93
Ханс: «Затова ти винаги рано сутрин отиваш да правиш Lumpf. Бих искал да изям един сандвич със сирене.»
Вчера, когато си играеше на улицата, той ме попита: «Истина ли е, че* след като много си скачал, лесно правиш Lumpf?» Дейността на стомаха му открай време е свързано с известни затруднения, често се налага да му даваме мед и разни други неща. Веднъж обичайният запек толкова се засили, че жена ми се обърна за помощ към доктор Л. Той изрази мнение, че Ханс е прехранен, което съответствуваше на действителността, и ни посъветва да намалим количеството на приеманата храна, което веднага даде добри резултати. През последните дни запекът отново се засили.
След обяд аз му казвам: «Пак ще пишем на професора» — и той ми диктува: «Когато видях жълтите панталони, казах «пфу», плюх, легнах на пода, затворих очи и не гледах.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Защото видях жълти панталони, и когато видях черни19 панталони, аз също направих нещо от този род. Черните са също панталони, само че са черни (спира). Слушай, много съм радостен. Когато мога да пиша на професора, винаги съм много радостен.»
Аз: «Защо каза «пфу»? Противно ли ти беше?»
Ханс: «Да, защото ги видях. Помислих си, че трябва да направя Lumpf.»
Аз: «Защо?»
Ханс: «Не зная.»
Аз: «Кога видя черни панталони?»
Ханс: «Отдавна, когато у нас беше Ана (слугинята), у мама, тя току-що ги беше донесла от магазина.»
(Жена ми потвърждава казаното.)
Аз: «И на теб ти беше противно?»
Ханс: «Да.»
Аз: «Виждал ли си мама с такива панталони?»
Ханс: «Не.»
Аз: «А когато тя се съблича?»
