Page:С дявола шега не бива.djvu/9

Скоро след това излизат още три: „Генчо Завалията“ (1933), „Клюката“ (1935) и „Хорски уста“ (1937). Райко Алексиев издава и „Хумористична история на българите“ (1937), която архивът на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ пази особено грижливо, може би малко по-грижливо отколкото е необходимо.

В лаконичните енциклопедични оценки, за които вече стана дума, белетристиката на Райко Алексиев се определя едва ли не като литературни упражнения по битово-еснафски теми. Наистина той гради комичните си ситуации сред всекидневният бит и там оживява известните си герои Генчо Завалията, Шико, Отец Тарапонтий, Мачо Пуща,