Page:С дявола шега не бива.djvu/22

Моето рождение

Нощта е била дъжделива
и кучета далече лаели,
а на изсъхналата слива
зловещо и с прокоба дива
две кукумявки са ридаели.

Било е тихо в коридора
и в одаите и в мазетата
и само някъде във двора,
на топка свита до стобора,
мякала котката проклетата.

Една комшийка във кюшето,
пред иконостаса се покланяла
и рекла: „На добро не е то,
щом кукумявката проклета
прокобата си е захванала“.

Баща ми, нос навел печално,
седял замислен във приемната,
с предчувствия катастрофални
въздишал и си мислел жално,
в този миг за суетата земната

и консумирал мълчаливо
обилни течности конячени.
Сегиз-тогиз си отпочивал,
подрямвал и си пак наливал
с очи в нощта навън вторачени.