Речник на българския език/Том 2/7-20
== В ==
В1, мн. няма, ср. 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна „въ“), която в старобългарската азбука е наричана ??? вѣдѣ „зная“. После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я… Р. Каролев, ЗМ, 16. Печатно в. Ръкописно в. Главно в.
2. Фон. Звучна устнено-зъбна съгласна. Меко в. Твърдо в.
3. Като числ. поредно: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговаряно ве). Вход В. Подточка В. б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Страница 36В.
В2, (пред думи, които започват с в или ф) във, (диал. и поет.) во, предл. 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой. Елин Пелин, Съч. II, 117. В хана свиреха гайди, чуваха се провиквания. Й. Йовков, ВАХ, 5. Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село. А. Страшимиров, ЕД, 3. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци. С. Северняк, ОНК, 85. • Остар. С предл. за. — Ти си писан за в рая. Елин Пелин, Съч. I, 32. Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома. Ил. Блъсков, ПБ, 55. Емигрантите от Гюргево започват да минуват Дунав за в България. З. Стоянов, ЗБВ I, 150. • Остар. С предл. до. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 202. На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла. Т. Влайков, Сьч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин, Съч. III, 47. Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възрастния в колегията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 84. В нашето семейство всички са въздържатели. Разказ в списание „Пламък“. Статия във вестник „Литературен форум“. // За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Удрям се, бия се, стрелям, целя се и под. Когато Гонсалви стреля в една акула, негърчето пронизително изпищя. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените. М. Марчевски, П, 5. Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък. Н. Райнов, КЦ II, 21. Околийският управител стана, хвана Ленко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струполи на пода. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. Вилнее вън виелица ужасна / .. В прозорците се блъска като бясна. К. Величков, ПССъч. II, 14. б) Гледам, взирам се, вглеждам се и под. Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника. П. Вежинов, НС, 86. Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. — Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка. Д. Кисьов, Щ, 462. • Разг. В конструкция от .. в .. с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85.
2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Портрет в черна рамка. Човек, облечен в черни дрехи. Девойка в нова рокля. Облечен в дрипи. // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. Петканов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах. К. Калчев, ЖП, 237. Стаята е цяла в цветя. △ Стената от горе до долу е в картини. △ Роклята й е в петна. △ Всичко навън е в зеленина. △ Витрините са в светлини.
3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. Един куршум вдигна прах току в цървулите му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето. Ем. Станев, ЯГ, 100. Черните скворци .. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Водата глухо попляскваше в ниския бряг. З. Сребров, Избр. разк.,* 55. • Между две еднакви форми на едно и също съществително. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови!* — А, а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта. Г. Караславов, ОХ II, 115.
4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин, Съч. II, 173. В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини. К. Ламбрев, СП, 355. Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. В неделя ходя на екскурзия. △ В късна есен той се завърна на село. △ Това се случило в древността. • Остар. С предл. до. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. И трябваше чак понеделник да се чака,* а до в понеделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82*-83. • Остар. и диал. С предл. за. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба. Т. Влайков, Съч. I, 4. Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. Щото за в делник, то и за в празник. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // Остар. Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12. Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия. М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. В няколко дена клетникът заприлича на смъртник. З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката. Г. Стаматов, Разк. II, 11. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове. // В съчет. със същ. час, минута, секунда. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. Тази кола се движи със сто километра в час. △ Колелото прави десет завъртания в минута.
5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис. М. Арнаудов, Г, 29. — Хората измислиха грамофона, кинематографии .., а в педагогическата наука се` още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си. Д. Спространов, С, 34-35. Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив. Г. Белев, ПЕМ, 12. Във физиката са постигнати големи успехи. △ В техниката се изпробват нови методи. △ В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос. △ В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане. // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си. Вл. Полянов, ПП, 212. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Сръчен в работата. Отличник в учението.
6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. Имаше едно място около Големия кладенец,* където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Л. Стоянов, X, 9. Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз? П. К. Яворов, Съч. I, 69. Сгърчил се като коза в дъжд. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. Приятел в нужда се познава. Погов. Не позволявам да се карате в мое присъствие. △ В студеното време се носят вълнени дрехи. △ Всичко ставаше в непрогледен мрак. △ Живея в оскъдица. △ Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.
7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419. Дяконът се намираше в голяма опасност. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. В тъги, в неволи, младост минува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. Жените в недоумение се спогледват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение. Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Градът бе превърнат в куп развалини. △ Икономическата борба прераства в политическа. △ Основите променят червения лакмус в син. △ Изпадам в паника. △ От два дни съм в отпуск. △ Намирам се в затруднено положение. △ Живея в емиграция.
8. За означаване на начина, по който се извършва действието. Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове. В. Геновска, СГ, 32. Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента. Ем. Манов, ДСР, 7. А там, далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник. Н. Каралиева, Н, 136. По пътя препускат конници .. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах. К. Петканов, X, 44. Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване. А. Страшимиров, А, 179. Стрелям в упор. △ Войниците минаваха в стегнат строй. △ Децата запяха в хор. // За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. Чардата на панагюрския джелепин .. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни. А. Христофоров, А, 177. — А колко конски сили ще бъде? — Кое? — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Разстоянието е измерено в сантиметри. △ Дозата лекарства се измерва в грамове. // За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед. В. Геновска, СГ, 391. Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Не е станало още дума за кирията, чичко Василе, .. Ще ти дам нещо и в предплата. Д. Талев, ГЧ, 12. Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал. Ив. Богданов, СП, 196. Книгата е написана в диалогична форма. △ Получих една къща в наследство. Къща в национален стил. Роман в стихове. Глагол в трето лице. Съществително в множествено число. // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости. Д. Спространов, С, 288. Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник. Б. Такев и др., Б, 105. След закуската .. партизаните бяха строени в каре по чети. Д. Ангелов, НЖС, 401. Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове. Й. Вълчев, СКН, 87. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61.
9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. Той пишеше голям социален роман в седем части. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават .. в ограничено количество. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза. А. Гуляшки, ЗР, 42. Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон. Сл. Трънски, И, 123. — Трябва да е взел стрихнин в силна доза. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр. ВП, 1878, 52. Пиеса в десет картини. Глоба в двоен размер.
10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. Тя продължи да изпраща делегации в своя защита. Н. Каралиева, Н, 80. Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече, — обяд се готвел в нейна чест. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. — Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет! П. Вежинов, НС, 168. Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Пеят в чест и слава на прадедите си. Ст. Ботьов, К (превод), 144. Той се изказа в полза на колегите си.
11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Вярвам, влюбвам се, лъжа се, мамя се и под. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401. — При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си. Ем. Станев, ИК III, 50. — Никога не съм се съмнявал в тебе. Д. Кисьов, ЩНС, 340. И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди. Н. Бончев, Съч. I, 140. б) Внимавам, вниквам, съсредоточавам се, вдавам се, вслушвам се, заслушвам се, увличам се и под. След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности. З. Сребров, Избр. разк., 10. Тончев наново се задълбочи в картоните. Д. Кисьов, Щ, 134. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята. Елин Пелин, Съч. III, 123. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. К. Калчев, ЖП, 401. Слушам биографията на домакина .., той се увлича в спомените си. З. Сребров, Избр. разк., 234. Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си. П. Бобев, ЗП, 45. Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли. Д. Немиров, Др, 3. Той се съсредоточи в работата си. △ Младежите бяха улисани в разговор. в) Участвам, меся се, намесвам се, бъркам се и под. — Аз в партизанлъци не се бъркам, от служба не чакам — похвали се сам Илия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. — Не е ли по-добре да не се месите в моя живот? Д. Немиров, Др, 91. Лудовик VII .. се намесил във втората кръстоносна война. Й. Груев, КВИ (превод), 90. г) Възпитавам (се), убеждавам (се), обучавам (се), обвинявам (се), упреквам (се) и под. Трънката лениво влачеше крака, а Орлето току притичваше .., ръкомахаше, убеждаваше го в нещо. П. Проданов, С, 18. Навикнувай да се обучаваш в най-приятните и най-благодетелни длъжности. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 25. Кога Фотинов е захванал най-напред да се обучава в списателство, не ми е известно. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 638. Възпитание в патриотичен дух.
12. Първа съставна част на предложно-именни съчетания като: в отговор на .., в потвърждение на .., в течение на .., във връзка с .. и др.
◇ В часа (минутата, секундата). Разг. Веднага, моментално. Той настояваше въпросът да се реши в часа.
Вътре в сложен предлог. Остар. За означаване на времето, в продължение на което се извършва действието. Вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Вътре в една година той развалил обещанията си. ИЗ 1877, 1881, 145.
В-, въ- и (остар. книж.) во-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието към вътрешността на нещо или извършване на действието или състоянието вътре в нещо, напр.: вбия, вбивам, вкарам, вкарвам, вмъкна, вмъквам, внеса, внасям, въведа, въвеждам, врежа се, врязвам се и др.
2. Извършване на действието, като едно нещо се вмъква, прибавя към друго, напр.: вплета, вплитам, впреда, впридам, вшия, вшивам.
3. Преминаване в друго състояние, изразено от изходната дума, напр.: вбеся се, вбесявам се, вдетиня се, вдетинявам се, вдървя се, вдървявам се, вкаменя се, вкаменявам се, вкоравя се, вкоравявам се, вкочанясам, вкочанясвам, вовоня, вовонявам и др.
ВА1 частица. Диал. При обръщение или само` като обръщение — за привличане на вниманието; бе, ба. Смятат ги малко диви и ги наричат „въяци“, защото говорят с „ва“; Иване ва! Ела ва! Й. Йовков, ВАХ, 35. — Тук е като в консулато ва, Божиле. Тоя твой гавазин носа ми смачка. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
ВА2 и (удължено) ва`-а…. междум. Диал. За израз на учудване, на изненада; ба. — Кво? — гореше от нетърпение тя. — Избягало му Еминето. — Ва! — възкликна Келепирица високо. — Избягало? Б. Несторов, АР, 263.
ВАВИЛО`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Лице от основното население на древната робовладелска държава Вавилония,* възникнала в началото на второто хилядолетие пр. н.е. по средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат.
2. Жител на древния град Вавилон, столица на Вавилония.
ВАВИЛО`НИЯ, мн. няма, ж. Книж. Безредие, бъркотия. Много от критиките бяха напълно противоречиви и в това имаше наистина нещо комично: как могат хората да виждат едно и също нещо тъй различно! Това бе действително някакъв „хаос от мнения“, някаква вавилония! М. Кремен, РЯ, 589. Българите почнаха да не си познават и душите под чуждото облекло. Настъпи една вавилония в разбиранията, която се определяше не от вътрешни, а от външни различия. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Навсякъде цареше страшна вавилония, .. И навсякъде — хора, хора, забързани, припрени. А. Гуляшки, ЗВ, 596-597.
ВАВИЛО`НКА ж. 1. Жена от основното население на Вавилония.
2. Жителка на град Вавилон.
ВАВИЛО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Вавилон и до Вавилония. От намерените археологически останки учените съдят, че Вавилонската кула е съществувала. Тя е представлявала огромен осеметажен терасовиден храм. ВН, 1960, бр. 2672, 4. Тихо пеехме родните песни със сладка тъга в душите, както пленените при вавилонските реки евреи пеели песните на Сион. Ив. Вазов, НР, 77. Вавилонска държава.
2. Прен. Който е свързан с голямо безредие, бъркотия, хаос. Ще свикнете и ще се убедите, че нашият свят е по-добър от света, откъдето дойдохте. Оня свят със своята нищета и блясък, със своята вавилонска анархия и несправедливост е като дълбока зловонна яма, в която хиляди човешки същества затъват и загиват. М. Марчевски, П, 101. Крайбрежието на Ню Йорк е буквално опасано по всичкото продължение на острова от всички страни със станциите на параходите и железопътните компании и навсякъде .. виждаш едно трескаво, бясно, вавилонско движение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 37.
◇ Вавилонско стълпотворение. Книж. Голяма бъркотия, неразбория, хаос (от библейската легенда за Вавилонската кула, която трябвало да се построи до небето, но разгневеният бог объркал езиците на строителите, за да не могат да се разбират, и те се пръснали по света, без да я довършат). През това време спирачите, агентите на Храноизноса и цялата глутница комисионери и чифликчийски надзиратели сновяха като бесни по гарата .. Селяните гледаха това вавилонско стълпотворение, радваха се на неразборията .. А. Гуляшки, СВ, 29. — Та, както ви казвам, на сцената шум, в салона — шум — вавилонско стълпотворение. П. Спасов, ХлХ, 314.
— От асир. собств. през гр.
ВАВИЛО`НЯНИН, мн. вавило`няни, м. Остар. Вавилонец. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Чудомир, Избр. пр, 242. Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.
ВАВИЛО`НЯНКА ж. Остар. Вавилонка. Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята. И. Адженов, ВК (превод), 75.
ВАГАБОНДА`Ж м. Остар. Книж. Вагабонтство. Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
ВАГАБО`НТ м. Разг. Неодобр. Вагабонтин. — Тоя вагабонт минува тук още за честен човек! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.
ВАГАБО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неодобр. Вагабонтски.
ВАГАБО`НТИН, мн. вагабо`нти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.
Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.
— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860.
— Други (остар.) форми: багабо`нтин, вагабо`ндин.
ВАГАБОНТЛУ`К, мн. -ци, м. Простонар. Неодобр. Вагабонтство. — Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлуци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания. Г. Караславов, Избр. съч. X, 42. — Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка. Ем. Станев, ИК I и II, 214.
ВАГАБО`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо вагабонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и II, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар — / … / Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
ВАГАБО`НТСТВАМ и ВАГАБО`НТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам като вагабонтин.
ВАГАБО`НТСТВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствам; вагабонтствуване.
ВАГАБО`НТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Проява, постъпка на вагабонтин; вагабонтщина. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881,* бр. 210, 4.
ВАГАБО`НТСТВУВАМ. Вж. вагабонтствам.
ВАГАБО`НТСТВУВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствувам; вагабонтстване. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му вагабонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.
ВАГАБО`НТЩИНА ж. Разг. Неодобр. Вагабонтство.
ВАГА`Н м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, сахани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са… сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.
ВАГА`НКА ж. Диал. Ваган.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАГА`НЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ваган. Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма — гъста, тъмночервена, почти черна. Д. Талев, ЖС, 393. Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила. СбНУ XIV, 106.
ВАГА`Ш м. Диал. 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).
2. Няколко дървета сред ниви. Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коренаж срещу Къркилановия стубел .., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора. Ц. Гинчев, ГК, 280-281*.
— Рум. vagaş.
ВАГИ`НА ж. Анат. Влагалище на женски полов орган.
— Лат. vagina.ВАГИНА`ЛЕН, -лна, -лно. мн. -лни, прил. Мед. Който се отнася до вагина; влагалищен. Вагинална инфекция. Вагинални таблетки.
ВАГИНА`ЛНО. Мед. Нареч. от вагинален. Таблетките се поставят вагинално.
ВАГИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Свиване на цялата мускулатура на вагината у жената при опит за полово сношение или при гинекологично изследване поради повишена възбудимост на нервната система.
— От лат. vaginismus.
ВАГИНИ`Т м. Мед. Възпаление на слизестата обвивка на влагалището, причинено от различни микроби или паразити.
ВАГО`Н м. 1. Голяма специална кола за превозване на пътници и товари по релсов път. Влакът профуча край пастирчетата, от прозорците на вагоните се подадоха за кратко време бързи ръце и хвърлиха по някой и друг вестник. Ив. Хаджимарчев, ОК, 19. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. Когато цяла София се извози и насити на трамвая, вредих се и аз да му се порадвам и се качих при банката на вагона с надпис „Гарата — Игнатиев“. Ив. Вазов, Съч. XI, 71. Спален вагон. Товарен вагон. Санитарен вагон. Авариен вагон.
2. Количеството стока, което може да се превози с такава кола. Разправям на Йовков, че тая вечер преглеждах един американски журнал, който излиза всяка събота в 2 милиона екземпляра, и че издателството на тоя журнал, което има и други издания, изразходва на ден 40-50 вагона хартия. С. Казанджиев, СбАСЕП, 525. Вагон въглища. Вагон дърва. Вагон грозде. Вагон домати. // В съчет. с числ. или с прил. цял. За означаване на голямо количество от нещо. — Изгълтал е, горкият досега най-малко три вагона хапчета за сън. Св. Минков, ПК, 14. — Та той от толкова години вече трябва да е насъбрал там три вагона учебници!?… Д. Калфов, Избр. разк., 141.
— От англ. waggon през фр. wagon.
ВАГОНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Разг. Човек, който работи в мина по извозването на изкопните материали с вагони.
ВАГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от вагон. И сега във вагонното купе тя си припомняше виденото и преживяното и си мислеше ту за доктор Атанасов .., ту за майор Кутев. Т. Харманджиев, КВ, 655. А малката част от работниците, най-добрите специалисти във вагонната работилница, се заели да приготвят два бронирани влака за въстанието. Г. Караславов, Избр. съч. III, 291. Работниците от вагонната фабрика в града стачкуваха три недели. К. Георгиев, ВБ, 107. Вагонна спирачка. Вагонна ос. Вагонно депо. Вагонен парк. Вагонен завод. Вагонни техници.
ВАГОНЕ`ТЕН,* -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до вагонетка. Вагонетна линия.
ВАГОНЕ`ТКА ж. 1. Малък открит вагон, който се движи по теснолинеен релсов път или по опънато във въздуха метално въже и е предназначен обикн. за превозване на насипни материали (въглища, руда, камъни и др.). Нощният влак потегли. Марин се надвеси през отворения прозорец в коридора да види рудника. Мярнаха му се само неясните очертания на вагонетките, които изкарваха рудата. Л. Галина, Л, 92. Дрезините са като детски играчки. Но те влачат тежко натоварените вагонетки с чакъл. З. Сребров, Избр. разк., 200. Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опънати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки и като птици изчезваха в синята далечина зад хълма. X. Русев, ПЗ, 142. По стоманените въжета, прикрепени на високи метални опори, с лек шум една след друга се плъзгат вагонетките: пълни с черен боксит от гарата към кораба и празни в обратна посока. Д. Богданов, ТА, 79-80. Електрическа вагонетка.
2. Количеството насипни материали, които могат да се превозят с такъв вагон. Изсипаха три вагонетки чакъл и пясък.
— От фр. wagonnet.
ВАГОНЕ`ТКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който кара вагонетки. Вагонеткаджиите, товарачите и работниците от станцията се суетяха насам-натам, разтревожени от гърмежите. X. Русев, ПЗ, 319.
ВАГО`Н-ЛИ, мн. няма, м. Книж. Спален вагон за пътници във влак. Една артистка не можеше да пътува във втора, дори и в първа класа — тя трябваше непременно да пътува само във вагон-ли. Д. Спространов, С., 192.
— Фр. wagon-lit.
ВАГОНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вагонен, напр.: вагоноремонтен, вагоностроителен, вагонооборот и др.
ВАГО`НО-ЛОКОМОТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вагони и локомотиви. Вагоно-локомотивен завод. Вагоно-локомотивно депо.
ВАГОНОНАДЗИРА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Желез. Човек, който работи на железопътна гара по надзора на вагоните.
ВАГОНООБОРО`Т м. Спец. 1. Сбор от потеглилите от една ж.п. гара или преминалите през нея за една седмица местни и транзитни влакове.
2. Показател за ефективното използване на товарни вагони, определящ се от количеството време, през което са натоварени.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛЕ`НИЕ ср. Желез. Разпределение на железопътните вагони по райони, линии и пр. Ощетявал е [началникът] ежегодно с около половин милион (500,000) лева от неправилното вагоноразпределение и въобще безполезно разтакание подвижния материал на железниците ни. Пряп., 1903, бр. 80, 2.
ВАГОНОРАЗПРЕДЕЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Желез. Който се отнася до вагоноразпределение. Вагоноразпределителна служба.
ВАГОНОРЕМО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до ремонт на вагони. Вагоноремонтно депо. Вагоноремонтен отдел.
ВАГО`Н-РЕСТОРА`НТ м. Специално обзаведен с маси вагон във влак, в който се поднася ядене и напитки на пътниците. През Разделна минаваха ката ден по два бързи влака от чужбина. Те не спираха на малките гари и старецът не знаеше откъде идат тия богати хора, насядали покрай затрупаните с храна и чаши маси на вагон-ресторантите. А. Каралийчев, ПГ, 61-62. Прекарах всичкото време на пътуването във вагон-ресторанта. X. Бенадов, СбСт., 91.
ВАГОНОСТРОЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отрасъл на транспортното машиностроене, в който се произвеждат вагони. Специалисти във вагоностроенето. Разширяване на вагоностроенето.
ВАГОНОСТРОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист, който работи във вагоностроенето. Локомотивът бълва бели облачета пара към прозорците, сякаш иска да поздрави вагоностроителите, които от началото на годината са дали 16 вагона надпланова продукция. ВН, 1960, бр. 2667, 2.
ВАГОНОСТРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с вагоностроене. Вагоностроителен завод.
ВАГО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вагон. В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани. А. Каралийчев, ПД, 29. Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците, .. дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, „електрически“ или въздушни вагончета. Ив. Мирски, ПДЗ, 104-105.
ВА`ГРИ мн. Истор. Славянско племе от групата на балтийските славяни, което през XIV век било асимилирано от немците.
ВАГРЯ`НКА ж. Метал. Цилиндрична шахтова пещ за топене на чугун. Не е далеч денят, когато от вагрянките ще потече разтопен чугун, ще се разнесе тътнежът на мощни чукове и преси. РД, 1958, бр. 3, 2.
— От рус. вагранка.
ВА`ДА ж. 1. Изкуствено прокопан канал, по който тече вода за напояване или за каране на воденица. Вадата, която беше отбита наблизо там от реката, бе обляла май половината ливада. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 26. А сега от двете страни на овощните градини — вади. Поработили нашенци. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Сгушена в гориста долинка над селото, карана от водите на дълбока вада, отбита от голямата река, воденичката работи сто и петдесет години непрекъснато и неуморно. Елин Пелин, ПР, 50. Като сребърни потоци Искърът и многобройните воденични вади извиват и блещат из равнината. Н. Попфилипов, РЛ, 3.
2. Малка рекичка, поточе. Изворът образуваше лъкатушна вада, която се губеше под сенките на ред стволести орехи. А. Страшимиров, А, 629. Дружината ни чакаше в селото на един чардак на пътя, поставен над бистра вада, каквито прохлаждат обикновено припланинските села. Ив. Вазов, Съч. XV, 117. // Вода от силен дъжд, от топене на сняг и под., която се стича като поток. Плисна пороен дъжд. Из двора потекоха пенливи вади, направиха си път под оградата. К. Петканов, ОБ, 231. Снегът бързо се топеше. Отвсякъде течеше вода, шуртяха вади, проблясваха капки. Й. Стоянов, ПД, 92.
3. Обикн. мн. Струя от пот, кръв и др. Почака още някое време Стоян Глаушев, сетне сложи дървото на мястото му, влезе си в дюкяна. .., обърса с шамия потта, бликнала на вади по лицето му. Д. Талев, ЖС, 114. Горещ пот, размесен с кървави вади, течеше по дебелия врат и широкото почервеняло лице на хванатия разбойник. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.
4. Остар. Плавателен канал. В 1869 л. през ноемврия многобройни гостие, надошли в Египет от всички страни на света, за да ся намерят на тържеството за отварянието на новия път, с очите си видяха корабите да преминат по прокопаната вада из едното море в другото. Лет., 1871, 199. Венеция при устието на р. Брента лежи на 80 островчета, скачени с много мостове; вадите изпомежду служат като улици. Й. Груев, УЗ, 84-85.
ВАДАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Покъщнина, съдове, уреди. Чибурът за сирене. Трошачката за царевица. Двата бакърени котли. Кратуната солница .., паниците, лъжиците — целият този свят, в който бе живяла досега .. и който се събираше само в една дума, в старата дума ваданлък. .. — .. Какво приказваш , синко… къде ще денем и този ваданлък? Г. Мишев, М, 212.
— Вер. от араб. през тур. vatan „отечество, огнище“.
— Друга форма: вадинлъ`к.ВАДЕ`, мн. -та, ср. Остар. и диал. Срок, определено време да се изплати полица или дължима сума. За остатъка [от парите] ще да са моля да ма почакате до края на януарий, т.е. още един месец от вадето на полицата. Хр. Ботев, Съч., 1929, 405. Стоил написал, че дава в заем на Богдана 2 500 гроша, който той е длъжен да му заплати, когато дойде срокът (вадето). Хр. Максимов, СбЗР, 22. Времето за изплащание на този дълг беше със срок (ваде) от 9 до 18 месеци: горе-долу до една година трябваше да са наплати. Ил. Блъсков, ПБ, 60.
— От араб. през тур. vâde. — Друга (диал.) форма: вааде`.
ВА`ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вадя4 като прил. Остар. и диал. 1. За животинска кожа — който е щавен, обработен. Секи бързаше да са сподобие с тая драгоценност [новата книга], която увиваше в по два-три ката вадени кожи и я изучаваше наизуст от край до край. З. Стоянов, ЗБВ I, 25.
2. За човек — който е опитен (Ст. Младенов, БТР).
◇ Вадена кожа. Диал. Опитен, о`правен човек.
ВА`ДЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вадя1 и от вадя се. Той има случай скоро да се покаже и кавалер, когато майката, при вадене пари за билета, ненадейно полита от едно тръсване към негова страна и той я обфаща с ръцете си. Ив. Вазов, Съч. XI, 76. Отдавна не беше идвал в града си, хората го бяха забравили; а ваденето на паспорт, което преди се извършваше за ден-два, сега беше станало бавна и трудна работа. Ст. Дичев, ЗС II, 555. Вадене на каменни въглища. Вадене на цвекло.
ВА`ДЕНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя2 и от вадя се; напояване. Вадене на домати и пиперки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ДЕНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от вадя3 и от вадя се; клеветене, злословене.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ДЕНЕ4 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вадя4 и от вадя се; щавене. Стипцата ся употребява за лекарство, за вапсувание .., за вадене на кожите за фабриките. Д. Мутев, ЕИ, 126.
ВА`ДЕНКА ж. Разг. Картинка, която след намокряне се залепва и отпечатва върху някакъв предмет; ваденче.
ВА`ДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ваденка. Сандев продаваше на децата ваденчета, плочи, тетрадки. Ем. Станев, ИК I и II, 326.
— Друга (диал.) форма: ва`дянче.
ВА`ДЕЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от вадя се като прил. Който може да се вади, да се изкарва извън мястото, където се намира. Вътрешният обем на шкафа е разпределен на изолирани отделения, всяко от които е с индивидуална плъзгаща се или вадеща се вратичка с матово стъкло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 136.
ВАДЖИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който предизвиква неприязнено чувство, омраза; омразен, ненавистен, проклет, пуст. А как искаше да слуша, как го интересуваше тая ваджишка външна политика! Г. Караславов, Избр. съч. X, 105. — Трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме е страх от таз ваджишка тайна стаичка… Й. Йовков, Б, 69. — Ела мари, Веденке, ела барем кравичката да ми издоиш, че аз не мога от таз ваджишка болест нищо да подхвана — посрещна я бабичката. Ст. Марков, ДБ, 248. — Ката вечер под Делидимовия яз я чакам. Не идва… — Кажи ми, мале ма, от камък ли беше ваджишкото й сърце? З. Сребров, Избр. разк., 129.
ВАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Простонар. Укорно или гальовно название на нещо; пущина. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. — Да му се не види ваджията! — мърмори Тодораки, както всякога. — Изправил Палешника току пред дюгеня си един камък, не може човек да мине… Д. Немиров, Б, 109. Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. — Познавам ги по свирката тия ваджии и отдалече знам къде ще се лепне. Л. Стоянов, X, 27.
— Вер. от ит. uggia „омраза“.
ВАДИДУ`ШНИК, мн. -ци, м. Разг. Човек, който измъчва, тормози, ограбва хората; душевадец. — Така е, чедо, — нареждаше тя, нямаш ли имот, и добитък не можеш да гледаш. Тоя изедник, тоя вадидушник, Черкезина, що народ е изгорил… Кр. Григоров, ОНУ, 38.
— Друга форма: вадоду`шник.
ВА`ДИЦА ж. Остар. Умал. от вада; вадичка. Водата в обикновений си вид ( .. ) се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов, З, 52. Изворът извира и тече по земята на вадици. Д. Манчев, БЕ II, 97. Той бил полугол и час по час отривал лицето си, по което текле изобилни вадици пот. Л. Каравелов, Съч. VII, 64.
ВА`ДИЧКА ж. Умал. от вада. Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: „Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!“ Б. Обретенов, С, 105. Отгоре, от пролома, се спущаше една бистра вадичка, която пресичаше платото на железопътната линия и минаваше досам колибката на бай Младена. Д. Калфов, КР, 48. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха вадички. Д. Талев, И, 592. По челото на Боян не можеха да се различат отделни капки пот. Цели вадички се стичаха по него. В. Райков, ПВ, 124. Тя утихна. Сега сълзите бликнаха от очите, мокреха на вадички лицето й. А. Гуляшки, Л, 263. Пенлива вадичка.
ВА`ДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Корито на някогашна, пресъхнала вада.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.
ВАДО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до подземни води от атмосферен произход в порите, пукнатините и празнините в горните пластове на земната кора. Вадозни води. Минерални извори от вадозен произход.
— От лат. vadosus „плитък“.
ВАДУЛИ`ЦА ж. Диал. Тънка струйка, обикн. вода, потекла по някаква повърхност.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВАДУЛИ`ЧКА ж. Диал. Умал. от вадулица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВА`ДЯ1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Вземам и изкарвам навън нещо от някъде, от вътрешната част на някакъв предмет; изваждам. Бръчков стана полека; отвори ковчега и зе да вади едно по едно нещата, които съдържаше. Ив. Вазов, Съч. VI, 33. Непознатият господин приближи до нас, сложи сандъчето на земята, отвори го и почна да вади отвътре разни клещи, щипци. Ал. Константинов, Съч. I, 21. — Чакай, що е това, Войхна, що е това? — пресече приказките си Райко, като втренчи погледа си във вързопа, който Войхна съвсем развърза и вадеше нещо от него. Ст. Загорчинов, ДП, 482. После сгъна писмото, тури го в джоба си и заходи из стаята. Още няколко пъти той вади писмото, прочиташе същите редове и след туй пак започваше да се разхожда. Й. Йовков, ЧКГ, 24.
2. Издърпвам, изкарвам обикн. със сила навън нещо от място, където е закрепено или от естественото му място; изваждам. На балдъзата й се заклатил мъдрец, тук ще иде да го вади. Чудомир, Избр. пр, 186. Вадя гвоздей с клещи.
3. Изкарвам от земята навън; изкопавам, изваждам. Георги беше заминал рано сутринта с каменарската бригада на кариерите — вадеха през зимата камъни да строят нови къщи на кооператорите. П. Велков, СДН, 303-304. Най-напред бяха се поскарали, когато Консула беше го подмамил да идат да вадят имане в един чужд двор в Чамурлий. Й. Йовков, ЖС, 162. — То сядането лесно, Тино, ами гледам хората всичките се пръснали по къра, по нивите, вадят картофи, обират граха, .. Не взехме и ний да посадим нещо. А. Каменова, ХГ, 234. Вадя хума. // Изкарвам навън от земните недра, черпя от дълбочина (вода, руда, нефт); изваждам. От един старинен кладенец вадеха вода с дъх на отровни билки .. Ст. Загорчинов, ЛСС, 29. — Де е по-чиста водата, дядо Христо? — попита Хубен, като водеше конете… На кой улук да ги напоя? — На който щеш, на който щеш, водата е чиста, сега сме я вадили. Й. Йовков, ЧКГ, 56. С една от тези сонди бригадата на чичо Стойо вадеше дълбоко от земята нефт. П. Славински, МСК, 96. В Норвегия има рудници, от които вадят сребро, мед и куршуми, но повече тя е богата с желязо. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
4. Разг. Накарвам някого да излезе навън или пред някого; изваждам, изкарвам1. Той вадеше сред конашкия двор малките длъжници на царщината и заповядваше да им ударят по двайсет и пет дряновици по краката. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. После пак го вадиха пред изпитовачите три пътя; но и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. // Стесн. Остар. Извиквам ученик да излезе обикн. пред черната дъска в класна стая, за да го изпитам; вдигам, изкарвам1. Вадя на урок.
5. Разг. Получавам, сдобивам се с нещо (документ, билет и др.) от някъде след направени постъпки; изваждам, изкарвам1. — Сега е хукнала: ще пътува и тя, госпожата. Тича, паспорти вади, не пита ни баща, ни майка. М. Грубешлиева, ПИУ, 125. — Тая година ще вадя патент, пушка вече намерих — хвалеше се козарят. Ем. Станев, ЯГ, 101. Гледам на гарата пристигна трен. Затичвам се аз, вадя билет обратно за София. Елин Пелин, Съч. IV, 231. Тие [турците] не хващаха никаква работа и по цял ден крояха планове по кавенетата, като кое село ще са удари, кой бей или султан отишъл в Стамбул да вади ферман за уничтожението на няколко български села. З. Стоянов, ЗБВ III, 216-217. Вадя свидетелство. △ Вадя документи.
6. Разг. Получавам парично възнаграждение обикн. срещу извършен труд; печеля, изкарвам1. — Нашият доктор — заговори Давидко — .. в село лекуваше добитъка на хората, ходеше и из другите села. Аз му бях каруцар. Добри парици вадеше човекът. Н. Кирилов, ПД, 114-115. Ще се вдигнат от село, ще отидат там, в града, и ще заживеят спокойно. Ще работят, ще вадят сухи пари и никой няма да им виси на главата, както тук. И. Петров, МВ, 186-187. И така, от една стаичка Киро вадеше на годината по 350-400 лева. Г. Караславов, ОХ I, 20-21.
7. Разг. Произвеждам, добивам, като отглеждам растения или преработвам някакъв продукт; изваждам, изкарвам1. — Селото ли? — ококори се старият. — не го бива. Преди вадехме тютюн, анасон .. Сега всичко замря. Г. Караславов, СИ, 299. — Сега мандрата ни вади сирене само за нас, по бъчва у овчар ще влезе, по каче у полевъд… Ст. Станчев, НР, 25. — А е работлив човек. Вади най-хубавите дини в този край. С. Северняк, ОНК, 147. Гроздето им не ми хареса, а пък гледам в Калифорния вадят доста добро вино. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 50.
8. Разг. Отнемам, приспадам по-малко число от друго по-голямо; изваждам. Ако цифра, изразяваща по-малко число, стои непосредствено пред цифра, която изразява по-голямо число, тогава от по-голямото число вадим по-малкото. Аритм. V кл, 8.
9. Разг. Премахвам, чистя (петна); изваждам, изкарвам1. Заседателите на съдебния съвет бяха облекли най-белите си дрехи, а членовете му вадеха петната от черните си униформи. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 180.
10. В съчет. със същ. заключение, извод, поука означава осъществяване на действие по значението на съществителното; изваждам, извличам, правя. С особен патос, когато паднеше случай, той привеждаше примери на експлоатация в животинския и растителен свят и вадеше заключение, че това състояние на нещата е съвсем логично, естествено, оправдано и законно и в човешкото общество. Г. Караславов, Т, 9-10. — Приказвам, което ще бъде… Чакай, не вади криви заключения. Ем. Манов, БГ, 202. Вадя извод. △ Вадя поука.
11. Остар. и диал. Правя снимка, фотография; фотографирам, изваждам, изкарвам1. — В София иди, в Оршова иди, или ако щеш — в Темишвар! Какво ми си се потопорчил тук в Голо бърдо на снимка да те вадя? Чудомир, Избр. пр, 75. Тошо имаше някакъв първобитен фотографически апарат и вадеше с него портрети на младоженци. А. Каралийчев, СР, 29. // Разг. Копирам; изваждам, изкарвам1. Вадя кройка. △ Вадя план.
12. Диал. Създавам, измислям, съчинявам; изваждам, изкарвам1. Там мислим цели нощи / и вадиме закони. Ив. Вазов, Съч. III, 92. На вето село нов адет не вади. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 279.
13. Диал. Отделям, изхвърлям нещо от друго нещо. Вадя измет от стоката. Н. Геров, РБЯ I, 102.
14. Остар. Уволнявам; изваждам. Малко ли чиновници всеки ден вадят за още по-дребни причини и съвсем без причина! Ив. Вазов, Съч. IX, 63. И владиката може да вади и да туря учители и попечители по волята си. П. Р. Славейков, ГУ, 25.
15. Жарг. Притежавам, имам и показвам нещо, което е красиво, оригинално (обикн. за част от тялото, дреха и др.); изваждам. — Неси, смаяна съм, ти вадиш днеска чувство за хумор! — възкликна зарадвано тя. — Това е поличба, ще прекараме чуден ден. П. Вежинов, БГ, 146. Гледай какъв крак вади! △ Вади едно деколте, не ти е работа! △ Голям акъл вади. вадя се страд. вадя си възвр. от вадя в 3, 5 и 7 знач. Вадя си картофи. △ Вадя си паспорт.
ВА`ДЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Снимам се, фотографирам се. Балтов: — Имаш ли портрет? Квасников: — Вадих се преди три години, па фотографинът така ми върте главата, така ме кара да се муся и пуля .., щото кога излязох на кадро, никой ме не позна! Ив. Вазов, Съч. XIX, 49. — Портрет — бабини деветини! Нали имам от едно време, дето се вадихме в Липиска на панаира, защо ти са повече? Чудомир, Избр. пр, 9.
◇ Вадим си очите. Разг. Не сме в добри отношения; караме се, враждуваме. Ако сърби, хървати, черногорци, далматинци и пр. си вадят очите на всяка стъпка в живота, то в доста голяма степен за това е виновен техният език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI 2, 137.
Вадя думите (приказките) с ченгел (кука) от (из) устата на някого. Разг. С усилие карам някого да говори, да разказва. — От два часа, господин Александре, баща ви и аз му вадим думите из устата с ченгел. Ем. Станев, ИК III, 81.
Вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам, не оставям на спокойствие някого. Жандарин ми проводили обирниците. Мъчат бедния народец, вадят му душицата. А. Каралийчев, ЛС, 53. — На добрите войници аз прощавам малките лъжи, а на лошите им вадя душата. А. Гуляшки, ЗВ, 38.
Вадя залъка от устата на някого. Разг. Отнемам някому последните средства за препитание. С новото правителство бяха най-ненавижданите хора в селото, стари хайдуци, що и залъка на сиромашията вадеха от устата й. Г. Караславов, ОХ IV, 254.
Вадя зъби. Разг. Никнат ми, растат ми зъби.
Вадя кестените от огъня (жаравата, жарта) за (заради) някого. Книж. Извършвам опасна и рискована работа, която ще ползва друг. — Колко малко са ви познавали и ония, които са ви се доверили и са ви сваляли звезди от небето, за да вадите кестените от огъня зарад тях. В. Нешков, Н, 423.
Вадя кестените от огъня чрез някого; вадя кестените от (из) огъня с чужди ръце. Разг.; Вадя кестените от (из) огъня с людски ръце. Диал. Използвам друго лице при извършване на опасна и рискована работа, която ще ми донесе облага. Смята човекът да му стана маша — чрез мен да вади кестените от огъня. Т. Влайков, Съч. III, 240. С чужди ръце гледа да извади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140. С людски ръце иска да вади кестените из огъня. П. Р. Славейков, БП II, 140.
Вадя меч<а си> против (срещу) някого или за нещо. Книж. Започвам, повеждам въоръжена борба против някого или за нещо. — Що мислиш, побратиме, щяха ли да дойдат едните от толкова далеко .., да не бях вадил меча си за правда, а? Ст. Загорчинов, ДП, 348.
Вадя нож1 за някого или за нещо. Разг. Готов съм да се бия за някого или за нещо. — Зад Сърбия, до гърба й е Австрия. А Гърция — там, далеко в морето, и ингилизкият цар нож вади за них. Д. Талев, ПК, 151. Той не даваше, дето се вика и птичка да прехвръкне през имота му — хвърляше брадва по чуждия добитък, вадеше нож за една бразда, за един мамул. Ил. Волен, МДС, 219.
Вадя нож2 (кама) на някого. Заплашвам да убия някого. — Бела не направих, ама до косъм дойде. — И като сви юмрука си, той завъртя заканително глава: — Кама ще ми вади, мръсник с мръсника му! Г. Караславов, СИ, 87. Който вади нож, от нож умира. Послов.
Вадя от (из) носа някому нещо. Разг. 1. Натяквам на някого или му причинявам голяма неприятност заради доброто, което съм му направил. 2. Отмъщавам си на някого за някаква неприятност, която ми е причинил.
Вадя от ум някого. Диал. Подстрекавам, подучвам някого да извърши нещо неразумно, нередно. Не беше ли възможно .., щото подобни хора, за които няма вече бял свят, да са нахвърлят на бившия си проповедник, който е ходил да ги вади от ум по селата им? З. Стоянов, ЗБВ III, 234.
Вадя очи. Разг. Лесно и бързо бивам забелязан, правя впечатление. Руската народност на Дормидолски и Дакито, дори и на Бейката, вади очи! Ив. Вазов, Съч. IX, 197.
Вадя очите на някого. Разг. 1. Преча някому с присъствието си, с вида си; дразня. Защо тая проклетница с другите ергене се държи така, а пък с мене съвсем напротив? Какво й вадя аз очите? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 244. — Поне тоя дъб да отсече, да го не гледам — корените му са порасли в сърцето ми… — Ще го отсека, като му вади очите. Елин Пелин, Съч. III, 153. 2. Натяквам на някого за нещо. — Ами я ако свърне каруцарят по някоя тъмна уличка и остави половината жито у дома си!… Има да ни вадят очите кооператорите, че малко им се е паднало на трудоден. Кр. Григоров, И, 21.
Вадя приказки (дума) някому. Разг. Създавам лошо мнение за някого, като злословя за него. Неделча ази извардих, / с добром му казах, поръчах: / акъла да си прибира, / .. / зере му няма хаира, / повторно кого зачуя / за нази дума да вади, / с нази да се кашмери / пред свойте голи другари. Ц. Церковски, Съч. II, 210.
Вадя си гнева (яда) от, на някого. Разг. Ядосан съм и хокам, ругая някого или му причинявам зло, обикн. без да е виновен. Когато еничарските табори са възвръщали от Мора и Сърбия не твърде удовлетворени, вадели си гнева от мирната рая, която доплащала греховете и на гърци, и на сърби. З. Стоянов, ЗБВ I, 264. Не си вади яда на детето, то не е виновно.
Вадя си очите1. Обикн. над, с нещо. Разг. Мъча се с някаква работа, свързана с напрегнато и продължително взиране или извършвана при лошо осветление. — Цяла година съм си вадила очите над тия ситни везма. К. Петканов, СВ, 160. Един си вадеше очите на мъждивата светлина с книга някаква. М. Кюркчиев, ВВ, 7. В общината, макар и вече твърде късно, още си вадеше очите секретар-бирникът, цял заровен в разни списъци и квитанции. Д. Калфов, Избр. разк., 54.
Вадя си очите2 с някого. Диал. Имам интимни, любовни отношения с някого. Жените, чиито мъже „кръшкат“ и си вадят очите с други жени, на Преображение пробиват дупка в средата на добре цъфнал слънчоглед и през нея прозират мъжете си — отсега нататък мъжете им ще се преобразят и ще се обърнат с лице към венчаните си жени. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134.
Вадя си хляба (хлебеца). Разг. Изкарвам прехраната си. Сетне в университета тя срещна един студент, който работеше в някакъв ресторант и тъй вадеше прехраната си .., студентът демонстрираше надмощие сред колегите си с превъзходството на човек, който сам си вади хляба. Д. Вълев, Ж, 131. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов, ОХ I, 409.
На умряло куче нож вадя. Разг. Проявявам смелост, когато опасността е отминала; боря се срещу някого, който вече е безопасен.
С памук вадя душата (душицата, душичката) на някого. Разг. Измъчвам някого, като се старая това да бъде прикрито, без да има явен външен израз. Досега бай Гешо кметския върти-суче покрай началствата, ама все още не смее… Съблича ни елека, верно, ама гледа така полека, с два пръста, да ни не разсърди… С памук, дето се казва, ни вади душата. Ст. Даскалов, СД, 354.
ВА`ДЯ2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Напоявам засадено място с течаща вода. Уж свършихме, а тате все измисля по нещо ново: биволиците да се напоят, да се отведат на ливадата, да вадим градината, съчки да съберем и струпаме и какво ли не още. В. Бончева, АП, 31. Две недели има откак е във гроба: / Умря ненадейно, кат вадеше боба. Ив. Вазов, БМ II, 105. вадя се страд.
ВА`ДЯ3, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Клеветя, злословя. И на туй майка ми пак стана себеп; тя, бог да я прости, беше много опака жена, остави че на ден 4-5 пътя ма жеравеше с хурката, ами още идеше да ма вади и на даскала. Ил. Блъсков, ЗК, 32. вадя се страд.
ВА`ДЯ4, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Обработвам кожа чрез накисване в специален разтвор; щавя. Велики Луки, на река Ловат, търговский град със заводи, в които вадят, щавят кожи. Ив. Богоров, ВГД (превод), 151. вадя се страд.
ВАЖА`, -и`ш, мин. св. -и`х и (жарг.) ва`жа, -иш, мин. св., -их, несв., непрех. 1. Имам значение, стойност; в сила съм. За тоя беден старец Освобождението на България като че не влазяше много в сметката му, както и колосалните жертви на Русия — за него само едно беше истинно и важеше: загубата на къщата му. Ив. Вазов, Съч. X, 41. — Аз съм чорбаджия на къщата си… Моята дума тук важи. Ив. Венков, ХКН, 16. Нейното въображение рисуваше Кондарев като някакъв нашенски Карл Моор, романтичен и трагичен, за когото не важат обикновените нравствени оценки. Ем. Станев, ИК I, 435. // Жарг. Пренебр. Обикн. с не. Нямам (имам) значение, стойност или престиж, авторитет. Реча да я науча нещо по домакинството, а тя: — Не ва`жиш! Гледай си живота! Г. Краев, АЗ, 40. Той пиянствува с приятелите си, нанася побоища по танцови забави, не се съобразява с установените у нас порядки, за него милицията „не ва`жи“. ВН, 1958, бр. 2014, 2. Вярно, Киро е безинтересен, но баща му не е за изхвърляне. Той ва`жи. К. Кюлюмов, ПШ, 9. — Ах, пропуснах да спомена, че си и ревностен интернационалист… в областта на бита. — Ти си безбъдещен безпартиен — озъби се нагло Филип. — Не ва`жиш, брат ми. И няма да ва`жиш! И. Велчев, КЕЛ I, 66.
2. Жарг. Красив съм, хубав съм, изпъквам с красотата си. — Все пак с мустаците беше по-елегантен, Фео. Така не ва`жиш. К. Калчев, СТ, 74. Палтото, прическата, шарфът й — всичко ва`жеше. Ст. Христозова, ДТСВ, 28.
ВА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е от голямо, съществено, решаващо значение. — Важни събития! — рече той бързо. — Във Влашко има преврат. Свален е княз Куза! Ст. Дичев, ЗС I, 396. Старият отдъхна. Първото и най-важно сражение беше спечелено. Г. Караславов, ОХ I, 250. Нито един сватбен обичай не се извършваше без песни — за всяко нещо, за всеки важен час в живота на човека бяха наредени песни. Д. Талев, ЖС, 306. Те влязоха бавно и тежко. От пръв поглед се виждаше, че идат с важна мисия. Елин Пелин, Съч. II, 115. Впрочем, защо да го корим напразно, човекът има важна поръчка, отива за снаряди. Л. Стоянов, X, 35. Ледниците са важни, защото от тях стават реките. К. Смирнов, З, 52. Важна причина. Важно откритие. // Който е много ценен, има голяма стойност в известно отношение. В другото чекмедже държеше важни документи, акции. Д. Кисьов, Щ, 424. Българските възрожденски вестници поставят началото на нашия периодичен печат. Те са важен извор за изучаване на възрожденската епоха. БО, 1846-47 (предговор).
2. Който има високо обществено или служебно положение и е с авторитет, влияние. Тя го прие в една от класните стаи, ученичките й скочиха прави да посрещнат важния гост и стояха, докато се ръкува той тържествено с учителката им. Д. Талев, ПК, 412. Присъствуващите почтително се отстраниха пред писателя, като съобразиха, че новодошлият е или важно лице, или близък приятел на нотариуса, та му даде предпочитание. Ив. Вазов, Съч. X, 22. И личен, представителен човек беше: тежък, важен, защото не беше само кръчмар, а и най-богатият човек в селото. Й. Йовков, ПГ, 26.
3. Който си придава особено голямо значение и се държи горделиво, надменно; горделив. Старата Ганчовка не общуваше много и със селянките .. Носеше старовремски граждански дрехи и с тях изглеждаше по-важна, по-горделива, по-наперена. Г. Караславов, Тат., 120. Стайно се бе изменил. Изглеждаше понатежал и твърде важен. В. Геновска, СГ, 50. • Удвоено важен-важен. За усилване. Гълъбите поклащат главици .. наляво, надясно и важни-важни се разхождат по каменната настилка на паважа. К. Странджев, ЖБ, 108.
4. Който изразява достойнство или високо самочувствие, самомнение. Шеташе ни снахата на домовладиката — една хубавица, снажна, горделива, с важен поглед селянка-рускиня. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Тъкачев сметна, че е дошъл случай да си каже тежката дума. — Днес — започна той с неестествено важен тон, като добре заучен урок — ще победи оная страна, която има по-развита индустрия. Г. Караславов, ОХ I, 52. Дуна излезе от килерчето. Щом видя, че е заел такава важна поза, разбра, че е развълнуван. Ем. Станев, ИК I, 189.
5. Като същ. важен (важния<т>) м., важна<та> ж., важни<те> мн. Разг. Пренебр. Лице, което има високо служебно положение и е с авторитет, влияние. Следвал е инженерство в Загреб, .. а заема политически пост. Не ми казва точно какво работи, но е някакъв важен във Вътрешното министерство. П. Славински, ПЗ, 241. важното ср. Нещо, което е с особено голямо значение. Важното за дяда Нейка беше, че хамбарите на Хаджи Драгана се отварят за селото и каквото и да става глад няма да има. Й. Йовков, СЛ, 172.
◇ Важна клечка; важна птица. Разг. Ирон. Лице, което заема висок служебен пост; големец. Свако ми Мирон е важна клечка в ж. п. транспорт и веднага ще ме нареди, и то с по-висока заплата. П. Незнакомов, БЧ, 67-68. Очакваха .. някакъв пратеник от София. Трябва този пратеник да беше важна птица, защото окръжният управител заминал за Пловдив да го чака. Г. Караславов, ОХ II, 209. Всяка година си правя като сегашния лов по един или два на сезон .. Гледам да е делничен ден, когато ловът е забранен .. Всички ме вземат за важна птица и пасуват. И. Петров, ОЗ, 75.
ВА`ЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Държа се гордо, надменно. Съвсем друг е Минко, секретарят на дружинния съвет. Все важничи — гледа отвисоко. Сп. Кралевски, ВО, 40. // С предл. с. Проявявам важност, като показвам, изтъквам нещо, смятайки го за много важно, значимо. Тя вече мразеше този весел, очилат момък, който важничеше с чадъра си и пазеше главата си суха. Бр. Йосифова, БИМ, 37. Неговата социалистическа подкваса, размирният му дух и самоувереността му, че е народен водач ( .. ), му придаваха някаква месианска осанка, с която важничеше. М. Кремен, СбАСЕП, 68.
ВА`ЖНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от важнича.
ВА`ЖНИЧКО. Разг. Нареч. от важничък. Новата секретарка се държи доста важничко. △ Изгледа ме важничко, строгичко.
ВА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от важен. Този момък ми се вижда малко важничък.
ВА`ЖНО нареч. 1. С достойнство или с израз на самочувствие, самомнение; гордо. Младежи и девойки се разхождаха из липовите алеи на булеварда .., млади офицери важно подрънкваха сабите си. Д. Ангелов, ЖС, 49-50. — Аз мисля, че Дерби беше казал тия думи — каза господин Фратьо важно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 112. Адвокатът погледна наоколо си важно, отри потта от челото си и седна. Елин Пелин, Съч. I, 197. Как важно мина бай Ганьо посред стотини очи и ръце! Ал. Константинов, БГ, 30. • Удвоено важно-важно. За усилване. Смешни му се виждаха и чорбаджиите, като ги гледаше как развяват дънестите си потури, как се събират и си шепнат важно-важно, като че държат света в ръцете си. Й. Йовков, СЛ, 80. Вземе тогава той вестника от общината и когато механата на Прангата е препълнена със селяни, ще извади вестника и важно-важно ще прочете своята телеграма. Т. Влайков, Съч. III, 128. — Молим, плаща! — извади важно-важно портмонето Гошо. Б. Болгар, Б, 225.
2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в 3 л. ед. и следв. подч. доп. изр. Означава, че нещо се преценява като имащо съществено, решаващо значение. Стоян и не помисли да иска повече пари; за него беше най-важно, че седеше на тезгяха редом с другите калфи. Д. Талев, ЖС, 90. — От коя си партия? — Не е важно. Елин Пелин, Съч. IV, 119. Важно е да се открие истината.
◇ Много важно. Разг. Пренебр. За подчертаване, че нещо е съвсем без значение. — Братко, знаеш ли какво се случи? Видях глухар! — Много важно — отвърнах аз. — Защо ме събуждаш? Б. Априлов, СбСт., 1980. — Извинявай, но понеже сме на голяма загуба и в преразход, ще трябва да понамалим персонала. — Много важно! Това се случва и на сушата! — прекъсна го някой. М. Иванов, ВН, 1961, бр. 3051, 4.
ВА`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество на важен, на значителен по своята същност; значителност. Той умееше да систематизира нещата по важност, съобразно мирогледа си, и целта, която преследваше. Ем. Манов, ДСР, 331. Тя излезе горда, че е видяла нещо, за важността на което не се съмняваше. X. Русев, ПЗ, 226. // Обикн. със съгл. опред. Значение, значимост. — Видите ли, любезни колега, .. депутатските избори .. са от извънредна важност. Т. Влайков, Съч. III, 286. При заселванието на черкезите имаха предвид стратегическата важност на всичките горски проходи и пътища. Г. Бенев, БК (превод), 28. Той е автор на две от капитална важност изследвания на елинския мир. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 194. Пред нас стоят за разрешение задачи от първостепенна важност.
2. Качество или вид, поведение, проява на важен, с влияние и авторитет човек или на човек с повишено самочувствие. Малкото му личице, на което той искаше да придаде някаква особена важност, беше смешно зачервено, голото теменце лъщеше силно на изобилната електрическа светлина. Г. Караславов, Т, 22. Скритичко в душата си Захари Стоянов недообичваше доктор Странски. И за важността му, и за дондуковската брада, и за хубавите скъпи дрехи. В. Геновска, СГ, 301. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела, със строго лице и брада, що му придаваше важност. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Пред тях с важност той разправяше какво е научил от висшите среди върху положението и върху бъдещите замисли на правителството. Т. Влайков, Съч. III, 73. Придавам си важност.
ВА`ЗА ж. Художествено изработен съд от стъкло, порцелан, печена глина и др., предназначен за натопяване на цветя. — Искам да напълня вазата с пресни цветя. Утре е твоят рожден ден, разбра ли? Ставаш деветгодишен! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 80. Николчо Сирков се изправи всред стаята, до самата масичка с пръстената ваза, в която стърчаха донесените от черква върбови клончета.* Ст. Дичев, ЗС II, 336. Това беше една аристократическа приемна с тежка луксозност. Орехови мобили .., японски вази, антични амфори .. — поставени пред големи огледала. Ив. Вазов, Съч. XXV, 170. Антична ваза. Кристална ваза. Порцеланова ваза. Сребърна ваза. Стъклена ваза.
— От фр. vase през рус. ваза.
ВА`ЗЕ. Вж. вие.
ВА`ЗЕКА. Вж. вие.
ВАЗЕЛИ`Н м. Маслено минерално вещество с бял или възжълт цвят, което се получава от нефт и се употребява в медицината, козметиката и техниката. Боров вазелин.
— Фр. vaseline.
ВАЗЕЛИ`НЕН, -а, -о, мн. -и и -нна, -нно, мн. -нни, прил. Вазелинов. През Отечествената война били получени много добри резултати при лекуване на рани с вазелинна паста, приготвена от този лишей. ВН, 1961, бр. 3090, 4. Вазелинена туба.
ВАЗЕЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от вазелин или в който има вазелин; вазелинен. Вазелинов мехлем. Вазелинова паста.
ВА`ЗИ. Вж. вие.
ВА`ЗИЧКА ж. Умал. от ваза. Той бе седнал пред кръглата маса, престлана с бял чаршаф, върху която в порцеланова вазичка бе натопена пъстра китка от игличина. Т. Влайков, Съч. II, 199. Под пъстрата сянка на акацията беше сложена маса с жълта покривка. На масата имаше стъклена вазичка без цветя и един порцеланов пепелник. Ем. Станев, ИК I, 82.
ВАЙ, (удължено) ва`ай и (удвоено) вай, вай междум. Диал. 1. За израз на окайване, съжаление. — Вай, вай, Кисел Косто, феса ми няма. Т. Харманджиев, КЕД, 107. — Вай, съсипах се за тия гявуре… Цял ден бия път. Ив. Вазов, Р, 29. Стара ханъма, толкова стара и съсипана, че дори не крие лицето си с яшмак, вика пискливо: — Вай, вай… Един ден тия дървени топове ще станат железни и ще съсипят девлета ни… Хр. Бръзицов, НЦ, 187. — Дельо, какво си се окумил тъй? .. — Пак ме биха… — Вай, завалията… Ст. Чилингиров, ПЖ, 74.
2. За израз на силна уплаха, на ужас. — И аз съм патриот! — похвали се Реджеб — И тъкмо защото съм патриот, преди пет минути убих на улицата един държавен предател… — Вай! — прехапа устни Надир. — Ами ако те хванат? Г. Караславов, Избр. съч. II, 401. — Бирникът дошъл! — Бирникът ли дошъл? Вай, оцапахме я сега! Ц. Церковски, Съч. III, 241. Пантелей изпусна вестника и изрева като бик, .. — Вай, Хаджи, заклаха ни! — извика той. А. Гуляшки, МТС, 58.
3. За израз на болка, на страдание; ох, ой, олеле. Той стреляше от прозореца и забиваше стрели в гърбовете на своите поданици — за да си упражнява ръката. Ужасените поданици бягаха нагоре към „Света София“ и викаха: — Вай, вай, вай! А. Каралийчев, С, 52-53. Тръндафил се мъчеше да си закопчи колосаната яка: .. „Хъ-де, помогни“! Минка веднага се изправи пред него… Не отвън, не отвън — ей оттук през ризата… вай-вааай! Ущипа ме, мари!" М. Кремен, СС, 44-45. — Свърши се! Дадох си имотеца! — Вай! — изхлипа жена му само веднъж. Н. Каралиева, Н, 131.
4. За израз на силна изненада, на учудване. — Що е туй, море бабо? — спря се срещу тях заптието, което пазеше пред оградата на затвора. — Вай, вай, вай! Много нещо , бре… Д. Талев, ПК, 586. — Нямат фереджета!… Без фереджета са! — завикаха наоколо. .. — Вай!… вай! — летеше надлъж и нашир. Б. Несторов, СР, 268.
5. Като нареч. Остар. Тежко`, горко`. Вай на този момък, който би се доближил до нея ..! На минутата ще се изправи добрий й брат пред него и с един яростен, див, кръвнишки поглед, ще го забере. Ил. Блъсков, СК, 22. Онези малакофи, онези костуми, онези джекета-мекета, полки-молки, кокове-мокове: една кола моди. И те се` на гърба на мъжа са тварят. Вай на онзи мъж, ако гърба му е слабичък. Д. Войников, КЦ, 55-56.
— От перс. през тур. vay.
ВА`ЙКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Остар. Вайкам се. Той се бе покорил на съдбата си и послушно вървеше пред заптиетата .. Жена му продължаваше да вика и да вайка зад него. Ив. Вазов, Съч. VII, 57-58. Ревекините синове с келавите глави и с дългите джубета само вайкали и охкали. З. Стоянов, ЗБВ III, 269. Пак Гергана плаче, вайка / къмто свойта мила майка. Ив. Вазов, Съч. II, 93.
2. Прех. Диал. Жаля, оплаквам някого. Едни съжаляваха Младена, вайкаха го за младостта му, други съчувствуваха на Златан чорбаджи, но никой не щадеше Тодора. К. Петканов, БД, 130. Първа самодива — Ти, сестро, изви вече венец — хубост една! Трета самодива — Дай и твоя да довием, сестрице — злакове вече между пръсти ще ти повехнат, ти все овчаря вайкаш и мислиш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 143.
ВА`ЙКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Гласно изразявам болка, скръб, мъка, като обикн. казвам „вай“; ахкам, охкам. — Ти казваш, че си здрав, но тази нощ ще се престориш на болен .. — Виж какво ще те заболи — черва ли, стомах ли, това не е толкова важно. Ще започнеш да се вайкаш, да се свиваш, да викаш. Г. Караславов, Избр. съч. V, 192. — Да плачат и да се вайкат жените, а ние другояче да смисляме Момчила и паметта му. Ст. Загорчинов, ДП, 484. Клетият баща продължаваше да моли да не се допуща такова безумие. Той лягаше наземи, вайкаше се гласно и не щеше да чуе за увещанията на другите. Г. Караиванов, П, 37.
2. Изказвам гласно недоволство от нещо неприятно или съжаление, мъка от сполетяла беда, нещастие; оплаквам се, окайвам се. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Седнала да се вайка, че отиваш в такова неспокойно време в Германия… М. Грубешлиева, ПИУ, 155. — Какво й стана тъй изведнъж… — вайкаше се сестра й Станка. — Отзарана нищо й нямаше. Ст. Марков, ДБ, 219. — Ох, мойте кръстци отидоха, пепел станаха! — вайкаше се стопанинът на нивата.
