Речник на българския език/Том 2/581-600

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

с източник на ток, като единия полюс съединим с въгленовия електрод, а другия с мембраната. Физ. VII кл, 1982, 75. Въгленов прах. Въгленов мирис. Въгленов реостат. Въгленов микрофон.

2. Прен. Който е черен като въглен. Той беше едър, здрав, с черни вежди, големи въгленови очи и тънки, черни като смола мустаци. Д. Немиров, Б, 72. Боржия — тънкоснага височка жена с черни въгленови очи и буйна черна коса влиза и весело се покланя. Ив. Кирилов, Ж, 22.

ВЪГЛЕНОКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Който е съединен с въглена киселина.

◇ Въгленокисела вар. Остар. Хим. Калциев карбонат.

Въгленокисел натрий. Остар. Хим. 1. Натриев бикарбонат. 2. Натриев карбонат.

Въгленокисел калий. Остар. Хим. Калиев карбонат.

ВЪГЛЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Геол. Който е богат на въглища, от който се добиват въглища. Въгленосен пласт. Въгленосно находище.

ВЪГЛЕНО`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Геол. Съвкупност от данни за количеството въглищни пластове в определен земен участък, за тяхното разпределение, разположение, характер и др.

ВЪ`ГЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглен (в 1 и 3 знач.); малък въглен. Клавдия седеше край изтляващия огън и буташе червените въгленчета с пръчица. Д. Добревски, БКН, 93. Последният лагерен огън е догорял. Последните въгленчета се завиват с бяла пепел. Цв. Ангелов, ЧД, 234. Взе рендосана дъска / писа с въгленче така: / „За гъсеници тъдява / пашата се забранява!“ / И на круша след това / той дъската закова. СбХ, 198.

ВЪГЛЕОБОГАТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до обогатяване на въглищата — до тяхното механично обработване с цел да се отделят скалният материал и вредните примеси. Въглеобогатителна фабрика. Въглеобогатително съоръжение.

ВЪГЛЕОБРАЗУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Геол. Въглефикация, овъгляване. Като изходни материали за образуването на изкопаемите топлива са послужили висши земни растения .. Табл. 20 дава известна представа за характера на измененията, протичащи при въглеобразуването. К. Дойчев, МП (превод), 112-113.

ВЪГЛЕОБРАЗУВА`ТЕЛИ обикн. мн. Геол. Изменени при въглеобразуването растителни съставки (като целулоза, лигнин, белтъчини, мазнини, восъци, смоли и др.), които определят състава и типа на въглищата. Те [местата, където се образува торф] са благоприятни места за развитие на обилна блатна растителност: мъхове, треви и други растения, играещи роля на въглеобразуватели. Ал. Спасов, ХТГ, 21.

ВЪГЛЕО`КИС м. Хим. Въглероден окис. Малко по-слабо прозрачни за инфрачервени лъчи са въгледвуокисът и въглеокисът. В. Врански, МВЛ, 46.

ВЪГЛЕОКИСЕ`Н, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Хим. Който се отнася до въглеокис. Въглеокисно отравяне.

ВЪГЛЕРО`Д, мн. няма, м. Хим. Химически елемент C, металоид, без миризма и без вкус, най-важна съставна част за всички органични съединения в природата, познат в свободно състояние в две разновидности (диамант и графит), който се използва в бита, техниката и промишлеността. Въглеродът е най-важна съставна част на топливото. К. Дойчев, МП (превод), 26. Докато въглеродът влиза в състава на всички живи организми, силицият е основен елемент на твърдата земна кора. Хим. VIII кл, 1965, 79. Графитът е почти чист въглерод (като диаманта), но в повечето случаи, когато образува плътни маси, той съдържа много примеси. Геол. IX кл, 129.

◇ Аморфен въглерод. Хим. Въглерод във вид на множество малки безразборно срастнали графитови кристалчета, който се съдържа в саждите, кокса, дървените и животинските въглища. Аморфният въглерод се получава по изкуствен начин. Познати са много негови разновидности. Най-чист аморфен въглерод са саждите. Хим. VIII кл, 1958, 104.

ВЪГЛЕРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до въглерод. Въглеродните атоми могат да се свързват непосредствено помежду си, като образуват въглеродни вериги. Хим. X кл, 1965, 17. Да предположим, че в почвата са внесени всички необходими торове — азотни, фосфорни, калиеви. А не е ли нужно да се даде на растенията още въглероден тор във вид на въглероден двуокис? Ив. Стефанов, ППР (превод), 86. Въглеродно съединение. Въглеродна група.

◇ Въглероден двуокис (диоксид). Хим. Безцветен газ без миризма, със слабо кисел вкус, получен от съединяване на въглерод с кислород, който е много разпространен в природата и се използва в бита и техниката. Дишането е процес, при който организмът приема кислород от външната среда и освобождава въглероден двуокис. Анат. VIII кл, 1965, 90. Във въздуха въглеродът се намира в малко количество във вид на въглероден двуокис (0,03 %). ОБиол. X кл, 44. Като дишат [през нощта],., растенията приемат кислорода от въздуха и отделят друг газ — въглероден диоксид. Прир., 1993, 32.

Въглероден окис (оксид). Хим. Силно отровен газ без цвят и мирис, по-лек от въздуха, който се получава при непълно окисляване на въглерода и се използва като гориво в металургията и за други цели. Газовете циан и въглероден окис, намиращи се в кометите, са отровни. ПН, 1934, кн. 2, 23.

Въглеродна киселина. Хим. Въглена киселина. Въглеродната киселина (Н2СО3) е много слаба киселина, следователно слабо се йонизира. Хим. V кл, 1950, 33.

Въглеродна стомана. Метал. Обикновена стомана, съдържаща определен по-висок или по-нисък процент въглерод и други примеси, но без сплавни (легиращи) елементи, които й придават по-специални технически качества. Зъбните колела се изработват от чугун, въглеродни .. стомани, кожа, пластмаси и др. Маш. IX кл, 115.

ВЪГЛЕФИКА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. Процес, при който в подходящи геологически условия затрупаните в земята висши растения претърпяват биохимически и физически изменения и се превръщат на въглища; овъгляване, въглеобразуване. Степен на въглефикацията.

ВЪГЛЕХИДРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Биол. Прил. от въглехидрати. Въглехидратна храна. Въглехидратна обмяна.

ВЪГЛЕХИДРА`ТИ обикн. мн. Хим. Биол. Сложни органични съединения, съставени от въглерод, водород и кислород, които са широко разпространени в природата и са от основно значение за живота и развитието на живия организъм като негова храна и съставка. Въглехидратите са основен източник на енергия за човешкия организъм. Те се съдържат главно в растителните продукти. Б. Банков и др., ВВ, 8. Най-голяма и разнообразна група хранителни вещества са въглехидратите. Те съставляват главната маса на растителните фуражи. Осн. сел. стоп. VIII кл, 108. — Поглъщайки енергията на слънцето, зеленият лист я консервира във въглехидрати и други по-сложни съединения. К. Кузов, ПВС, 65. Най-многото от органическите съединения ся състоят от азот, кислород, водород и въглерод .., или те ся състоят само от последните три елемента и ся наричат безазотни съединения или въглехидрати. М. Бракалов, ФА, 4.

ВЪ`ГЛИЩА мн. Черни, сивочерни или тъмнокафяви скални късове от органичен произход, които се копаят от земята и се използват като гориво; каменни въглища. Въздухът дъхти на масла, на гнили въжа, на влажни въглища. К. Странджев, ЖБ, 106. Трифон й помогна да купи кола дърва, а Петър ходи на мините зад Марица и докара един тон въглища. Въглищата бяха лоши, не горяха като пернишките въглища. Г. Караславов, ОХ II, 441. Антрацитни въглища. Битуминозни въглища. Коксови въглища. Лигнитни въглища.

◇ Активни въглища. Рядко. Активен въглен. В практиката намират широко приложение и адсорбционните свойства на дървените, костените и особено на активните въглища. Активен въглен се употребява в производството на противогазови маски. Хим. VIII кл, 1965, 63. За да се получи рафинирана захар, нерафинираната захар на пясък се разтваря в гореща вода, филтрува се през гъсти филтри и се обезцветява чрез прекарване на сиропа през активни въглища. П. Даскалов и др., ТК, 179.

Бели въглища. Рядко. Книж. Природните води като източник на енергия. В зависимост от по-влажния климат и по-слабата населеност в Рила, Пирин и Западните Родопи са запазени големи площи гъсти гори, особено иглолистни. Съществено значение за народното ни стопанство имат „белите въглища“ — големите водни ресурси на трите планини. Геогр. X кл, 56. Главни източници на енергия .. са: въглищата, нефтът, силата на падащата вода (бели въглища), земният газ и атомната енергия. Геогр. VI кл, 44.

Горя въглища. Разг. Добивам дървени въглища от дърва чрез специално обгаряне. Имали и овце .., горели и въглища и ги продавали по две аспри оката, за да си купят петали, пирони и сол. Н. Хайтов, ШГ, 52.

Дървени въглища (съкр. разг. въглища). Горивен материал, който се получава чрез специално овъгляване на клони при ограничен достъп на въздух. Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Старият кръчмар беше напълнил голям мангал с дървени въглища, сложен по средата на помещението. Г. Караславов, ОХ II, 546. Върху мангал с разгорели въглища беше сложена голяма медна тенджера, пълна с разтопена лой. Д. Талев, ЖС, 18. Месо, печено на барбекю с дървени въглища.

Животински въглища. Спец. Животински въглен. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисване на течности. Хим. XI кл, 1965, 90.

Каменни въглища. Въглища. Готварската печка, напълнена догоре с каменни въглища, се разгоря и чугунената й плоча започна да светлее. Д. Ангелов, ЖС, 234. С настъпването на горнокарбонското време страната ни се снишава и върху й се настанява широк сладководен басейн, в окрайнините на който се наслагват няколко пласта каменни въглища. ПН, 1933, кн. 10, 149. Черни каменни въглища. Кафяви каменни въглища.

Костени въглища. Спец. Вид животински въглен, получен от суха дестилация на животински кости. При адсорбционното пречистване, което става с помощта на костени въглища, .. се избелва по-нататък сокът [захарен]. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 186.

Сини въглища. Рядко. Книж. Вятърът като източник на енергия. Вятърът е неизчерпаем източник на енергия .. Ненапразно вятърът е получил вече названието „сини въглища“. П. Марков, А (превод), 75. В значително по-големи размери се използува силата на вятъра (сини въглища). К. Дойчев, МП (превод), 21.

— Други (диал.) форми: въ`глеща, во`глища.

ВЪГЛИЩА`Р , -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който приготвя или продава дървени въглища. Забелязваме край шосето група работници около големи димящи клади — това са въглищари, които приготвят дървени въглища. Н. Фурнаджиев, МП, 124. Пушекът се точи през дърветата. От долината идва хлад. Долу в пропастта шуми реката. Въглищарите горят кюмюр. З. Сребров, МСП, 75.

— Друга (диал.) форма: въглеща`р.

ВЪГЛИЩА`РКА1 ж. 1. Жена въглищар.

2. Жена на въглищар.

ВЪГЛИЩА`РКА2 ж. Диал. Вид лисица с тъмен косъм. Бе [лисицата] навършила едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест — от как майка й — старата въглищарка — беше я прогонила от родната гора. Ем. Станев, ПЕГ, 71.

ВЪГЛИЩА`РНИЦА ж. 1. Място, където се приготвят дървени въглища. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Ем. Станев, ПЕГ, 44.

2. Място, където се продават въглища.

3. Остар. Помещение, навес, където се държат въглища. Гирджикът, щом влезе в къщата .. влезе .. в готварнята и оттам във въглищарницата. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 32.

ВЪГЛИЩА`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до въглищар. Пораснал бе въглищарският син. Н. Хайтов, ШГ, 79. Въглищарска колиба.

2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тук-там в далечината бавно се стелеше гъст дим от въглищарски пещи — приготвяха дървени въглища. К. Константинов, ППГ, 349-350.

ВЪГЛИЩА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, работа на въглищар. Рударството, въглищарството и металодобиването са били обикновено поминък на най-бедното и най-дивото планинско население. П. Делирадев, В, 205.

ВЪГЛИЩА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглищар.

ВЪ`ГЛИЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до въглища. — Аз съм ходил във въглищна мина и съм се възхищавал от героизма на миньорите, които дълбаят въглищните пластове дълбоко под земята и далеч от животворната слънчева светлина. В. Цокова, ВС, 41. Тия полуголи хора изглеждат на негри. Всичко у тях е зачернено с въглищен прах. Кр. Белев, З, 41. Въглищни залежи. Въглищен басейн. Въглищен рудник. Въглищен комбайн.

ВЪГЛЯ`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Въглищар. Кмет и най-личен първенец в селото бе един човек, който допреди въстанията е бил въгляр в горите. А. Страшимиров, УШ, 32.

ВЪГЛЯ`РКА ж. Диал. Въглищарка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪГЛЯ`РНИЦА ж. Диал. Въглищарница (в 1 знач.). Над тая синева из едно скалисто ущелие вън от гъстата гора се дигаше и рееше сега тънък и горещ дим от изтлял повидимому голям огън. Там е било въглярница — ми обади другарят. А. Страшимиров, УШ, 30.

ВЪГЛЯ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от въгляр; въглищарски. Планинецът запрегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст. А. Страшимиров, УШ, 37.

ВЪГЛЯ`САМ. Вж. въглясвам.

ВЪГЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; въгля`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам, превръщам се на въглен; овъглявам се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЪГЛЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от въглясам.

-ВЪД. Втора съставна част на сложни думи със значение: човек, който отглежда полезни животни или растения, напр.: птицевъд, свиневъд, полевъд и др.

ВЪДВОРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. Въдворяване. Правителството имаше всички основания да вярва, че победата му ще бъде голяма. Населението, уморено от борби, щеше да върви инстинктивно с властта, понеже чакаше от нея въдворение на спокойствието. С. Радев, ССБ I, 353. За тях важеше само това, .. да се избави человекът от неправдите и страданията, на които е изложен, да разрушат препятствията, които пречат за въдворението на свободата и щастието. К. Величков, ПССъч. VIII, 27. Неговото [на цар Александър] всемогущество ще послужи не само на Славянството, но и на всемирния прогрес чрез въдворението на правдата и справедливостта там, дето днес не са чуе друго освен плач. СПл, 1876, бр. 25, 100.

— Друга форма: водворе`ние.

ВЪДВОРЯ`. Вж. въдворявам.

ВЪДВОРЯ`ВАМ, -аш, несв.; въдворя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Чрез някакви мерки или принудително правя нещо да почне да съществува, да настане, да настъпи; установявам. Дигна се шум. Някои дами станаха. Председателят едвам въдвори ред. Г. Стаматов, Разк. II, 139. Помощник-командирът наблюдаваше усмихнат и развълнуван тая гледка, после, като размаха ръце, въдвори отново тишина. П. Вежинов, ЗЧР, 252. Целта на „общото дело“ е не само да премахне насилническите режими и да въдвори режима на „свобода и законност“, но и да се поведе „здрава“ икономическа и „справедлива“ финансова политика. Г. Георгиев, Избр. пр, 184. И само тоя съюз е в състояние да въдвори истинна свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Хр. Ботев, Съч., 1929, 182. въдворявам се, въдворя се страд.

ВЪДВОРЯ`ВАМ СЕ несв.; въдворя` се св., непрех. Книж. Наставам, настъпвам; установявам се. Жестът ми трябва да е бил достатъчно красноречив, защото мълчанието се въдвори тутакси. Б. Райнов, ТП, 240. Гимназията трябва да бъде образцова във всяко отношение. А там, където властвува образцовост, се въдворява скуката. Бл. Димитрова, ОтОт, 20. По лицата им личеше, че между тях беше се въдворило пълно съгласие. Й. Йовков, ПГ, 200. Сегиз-тогиз някой се обаждаше и кажеше нещо, па пак се въдворяваше тишината в колата. Ив. Вазов, Съч. XXV, 184. Свободата се явява крепка и плодотворна там, дето е възникнала и се е въдворила под двойното влияние на една нужда и на едно съпротивление. К. Величков, ПССъч. VIII, 29.

◇ Въдворявам на местожителство. Книж. Заставям някого да отиде да живее в определено населено място като наказателна мярка; изселвам, интернирам. Тръгнал някой си Стефанаки Савов .. по белослатинските села да агитира за някой си Драган Цанков .. Много хубаво е постъпило почитаемото правителство, като се е разпоредило да пипнат тоя синчага за яката и да го въдворят на местожителство. Ал. Константинов, Съч. I, 46.

Въдворявам във владение. Остар. Книж. Въвеждам повторно, отново във владение. Въпросът бе крайно деликатен, защото ако правителството се заемеше да въдвори турските бежанци във владение, българското население можеше да се възбунтува. С. Радев, ССБ I, 173. Турските бежанци .. търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225.

— Друга (остар. книж.) форма: водворя`вам.

ВЪДВОРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въдворявам и от въдворявам се; установяване. България заприлича вече на руска провинция. Опитът с пълномощията бе се завършил с въдворяването на един полицейски режим, при който личността на княза се губеше зад униформата на Ремлингена. С. Радев, ССБ I, 328.

ВЪ`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от въдя и от въдя се; развъждане. Свилени буби хранят навсякъде по България, но средище на това въдене са Търновско и Одринско. Ч, 1875, бр. 8, 376. Селянете и колибарете се поминоват повечето с орачество и с въдене добитък. Д. Манчев, БЕ II, 66.

ВЪ`ДИЦА ж. 1. Уред за ловене на риба, който се състои от метална кукичка със заострен край, прикачена със здрава нишка на дълъг гъвкав прът. До брега на реката .. бае Ради и Трендафилчо Жълтия .. седят с въдици в ръце и ловят риба. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Зад една стара върба се беше потулило момче с въдица. Тъкмо когато минавахме, то дръпна пръчката нагоре и измъкна една голяма сребърна риба. А. Каралийчев, ПД, 211. Вълна вълните с шум преваря, / а на брегът ронлив, / отпуснал въдица рибаря / се взира мълчалив. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22-23.

2. Металната кукичка на този уред. Много беше патил старият сом, .. Колко пъти беше се отървал от явна смърт! По устата си имаше нанизани като обеци десетина въдици, а кожата на гърба му беше прошарена от безброй драскотини и заздравели рани. Д. Калфов, КР, 7. И първият въпрос, който им зададе, ..: какво е станало с рибарските му прътове и кошничката му, макарите и кутийките му с въдици и влакна. Д. Калфов, Избр. разк., 108.

3. Диал. Вид кука със заострен край, използвана при ръчното ушиване на дрехи за закачане на предмета, който се шие, за да не се измества. Бе си набавил голям напръстник, имаше и въдица. Приседне на одъра, усуче кълчищен конец, закачи дрехата в единия край с въдицата, подвие я под дясното коляно и почне да кърпи. Кр. Григоров, ТГ, 7-8. Хаджи Генчо земе напърстека си, иглата си, въдицата си и своите стари шалваре. Л. Каравелов, Съч. II, 6.

4. Прен. Ловък, хитър начин на постъпване, чрез който се цели да се уличи някой в нещо или да се постигне нещо изгодно, някакви облаги; уловка. Трябваше да изминат само 17 месеци, откато те [деребейчетата] поеха властта, за да докажат, че всичките им тия проповеди са били само подли въдици за ловение риба в мътна вода. Пряп., 1903, бр. 82, 3. Ни сам войводата, това го всякой знай, / друг път, ни другите апостоли такова / са проповядвали… То въдица е нова! / Бъхти се, отърви поробений народ / от стар, а го вмъкни отново в друг хомот! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 72.

◇ Лапвам / лапна (глътвам / глътна, захапвам / захапя, налапвам / налапам) въдицата. Разг. 1. Изведнъж силно се влюбвам, увличам се по някого. А младата му [на инженера] жена дотолкова глътна въдицата по светлоокия архитект, че стана за смях. Бл. Димитрова, ПКС, 344. — Запознах се с едно момиче, и то веднага лапна въдицата. П. Вежинов, ДВ, 117. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път й откри, че я обича, обаче, преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен в нея. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: „Даскале, ти си глътнал въдицата.“Елин Пелин, Съч. I, 137. 2. Измамвам се, оставям се да ме подведат. — Усетила е, че има пълен портфейл, това е усетила… И той като всеки стар глупак веднага глътна въдицата. П. Вежинов, БГ, 177. Когато мъжете излязоха от спалнята, лицето на Калъчев светеше, а Бобев се усмихваше снизходително. Невяна реши, че и този път мъжът й е лапнал някоя въдица. Ем. Манов, ДСР, 269.

Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на въдицата; хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на някаква (нечия) въдица. Разг. Оставям се да бъда подведен, защото не разбирам, че ме лъжат. — Ние мислехме, че само тебе не може да прилъже. Ама и ти се хвана на въдицата му. Ст. Даскалов, ЕС, 7. Започнах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. — Аз в Турция? Какво да правя там? Да слугувам на чорбаджиите, когато тук съм си господар? На въдицата на ходжите не се ловя. С, 1954, кн. 3, 95. Деяна… Мръсник… Срам го било да му стане зет, а не го беше срам да го залъгва с дъщеря си, за да му работи за трима… Не, Казакът не би се хванал на тази чорбаджийска въдица, ако да не се лъжеше с изгорената ръка на Кина… Г. Караславов, СИ, 115.

Хвърлям / хвърля (пускам, пущам / пусна) въдица<та> някому. Разг. 1. Подвеждам някого да извърши или да каже нещо, обикн. нередно, което да използвам после срещу него. — А бе, гледам го аз тоя челяк, все към мен зяпа и ми се хили, а то, виждате ли, каква била работата: хвърлял ми е въдицата, дано изтърва някоя артък приказка, та да я съобщи после в Москва. Св. Минков, РТК, 159. Врагът ми хвърли въдица: / с предателство живота да платя. Бл. Димитрова, Л, 152. 2. Старая се да предизвикам у някого интерес към себе си, желание да започне да ме задиря. Оная простачка се опита да хвърли въдицата и на Мандаджиев. Той изкара два-три танца с нея, макар да накуцваше… К. Калчев, Ст, 191.

ВЪДИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който лови риба с въдица. Особеният мирис на вода и риба идва от брега, където рибарите прибират дневния си улов. На тяхна смяна застават въдичарите. С. Северняк, ОНК, 82. Беше един от най-обещаващите дни за риболов с въдица и с мрежа. Но где се беше скрила рибата, та не се обаждаше нито на въдичари, нито на мрежари? Д. Калфов, КР, 21. Само Илия беше донесъл въдицата си — от другарите си той беше най-страстният и запален въдичар. Д. Спространов, С, 136. Той [професорът] уважаваше други качества у своите познати и приятели. А въдичарите считаше за граждани от по-висша категория, независимо от мястото, което заемат в обществото. Т. Данаилов, РВ, 4.

ВЪДИЧА`РКА ж. Жена въдичар.

ВЪДИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до въдичар. След малко [Мери] донесе чудесна въдичарска пръчка в платнен калъф заедно с цяла кутия риболовни принадлежности. Св. Минков, Избр. пр, 269. Той умееше да приготвя различни въдичарски потреби: тръстикови прътове, тапи, оловени тежести. Д. Калфов, ИТШ, 37. А въдичарите считаше [професорът] за граждани от по-висша категория, .. И дружеше с тях като с равни. Впрочем такива отношения са нещо обикновено за въдичарските среди. Т. Данаилов, РВ, 4.

ВЪДИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Ловене на риба с въдица като занимание или спорт. Има ли по-привлекателна почивка от въдичарството. Седнеш и чакаш да клъвне. А. Станоев, П, 91. — Иванов… Моля ви, ако разбирате, да ми дадете няколко съвета по въдичарство. ЛР, 1979, кн. 2, 35.

ВЪ`ДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от въдица. В промислово отношение те [смаридите] стоят наравно със спаридовите риби — .. Ловят се предимно с трал и по-малко със сетки или въдични уреди. Пр, 1953, кн. 6, 80.

ВЪ`ДИЧКА ж. Умал. от въдица (в 1, 2 и 4 знач.). „Трябва да причакаш някой път на гарата нашия Димо, за да видиш какво се казва риба! Една въдичка, една нищо и никаква кукичка, но срещу пет ваши мрежи излиза!…“ Д. Калфов, КР, 64. Чакано с часове, в този миг то [рибето] е толкова мило на въдичаря, че той нарочно го откача бавно от въдичката, за да го разгледа по-добре. С. Северняк, ОНК, 82. Може би зидарят ще му бъде полезен — ще му подхвърли една златна въдичка и Цветко ще му помогне да надникне в живота на гемиджиите. Д. Спространов, С, 157. Нямаше обща цел, нито общ интерес [в колектива], .. Измисляха разни съревнования, за да ни сплотят: .. Само моите хитруши не се хващаха на такива въдички. Бл. Димитрова, ПКС, 21.

ВЪДРУЗЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Забия, побия (знаме). Как тъй .. това врождено чувство у нас към доброто .. не е досега победило, стъпкало злините и не е въдрузило над нихний труп своето тържествуяще знамя? СбПер. п, 141. И твоят ред дойде, венчаний геройо / със лаври при Скопие, при Ниш и Страцин, / да въдрузиш трябва и знамето свое / над Шпрея с вика си балкански боен: / „Напред към Берлин!“ Д. Полянов, Избр. ст, 61. въдрузя се страд.

— От рус. водрузить.

В`ЪДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отглеждам в голям брой (полезни животни или растения); развъждам. — Имал съм всякакъв имот — започна след малко Манолаки, — и коне съм въдил и говеда, ама най-добра стока за мене са били овцете. Й. Йовков, ЧКГ, 213. Той има пари, .., работи като вол, въди пчели, сади градини. Елин Пелин, Съч. I, 145. Към първия ден на моята селска хроника се прибавиха нови .. дни. Един от тях е посветен на Росица — младата агрономка от пловдивското село Борец, която научи селяните да въдят дини, присадени върху кратуни. С. Северняк, ОНК, 155. Обработва земята, от която въди растения, а из камъните и дръвите въздига здания. Т. Шишков, ТС, 99.

2. Създавам у себе си условия за поява и разпространяване в голямо количество на паразитни насекоми. Че ще знае ли добичарят .. на кое място Шота най-много въди гад, та там да я реши повече. Ил. Волен, МДС, 153. — Откъде си ги [въшките] събрал толкова?… — Откъде ли? Шестнайсет души… всеки ги въди. Т. Харманджиев, КЕД, 230.

3. Диал. Раждам и отглеждам поколение. Турци тейка ти убиха, / .. / но то нищо! Ти да си жив, / баща скоро ще да бъдеш, — / Бог е добър и милостив, / а ти трябва род да въдиш. Хр. Ботев, Съч., 1929, 22. Болерите телци въдят, сиромасите деца въдят. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 53.

В`ЪДЯ СЕ несв., непрех. За животни или растения — раждам се и се развивам, разпространявам в голямо количество; развъждам се. В реката се въдят лъскави мренки, чиито гърбове в сенчестите места са сиво-черни, а в по-слънчевите имат ръждивокафяв цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 176. По средата на блатото има голяма скала и в тая скала се въди всякаква муха и насекомо. Й. Радичков, ЧП, 82. — Тук се въдят най-много пъдпъдъци от цялата околност. Ем. Станев, ЯГ, 25. Почна да се чува приспивното, кротко свирукане на черните щурчета, ония .., които са почернели, защото се въдят зиме край огнищата. А. Дончев, ВР, 127. Растенията ся въдят от семена. П. Р. Славейков, ПЧ, 7. // Прен. Разг. Появявам се и се разпространявам в голямо количество. Какви ли не проповедници и секти се въдят и шарят по нашата земя. З, 1992, бр. 19, 3. А в Елена са въдят спорно народопродавци и душепродадени изроди. НБ, 1877, бр. 60, 236.

ВЪЖ`АР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави или продава въжета. — А бе, кардаш, докарал съм с колата малко повясма, как мислиш, дали ще им намеря тук купувач, а? — Че ние имаме един въжар, може да ги вземе. Ил. Волен, ДД, 19. Освен тях [строителите] в правенето на къщните нареди и сечива са занимават и тези: оловотопители, .., въжари. Т. Шишков, ПХ (превод), 52.

ВЪЖАРКА ж. 1. Жена въжар. За да не умре от глад по време на войната, стана въжарка: плетеше въжета и ги продаваше.

2. Съпруга на въжар.

ВЪЖ`АРНИЦА ж. Работилница, в която се правят въжета.

ВЪЖ`АРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на въжар. Баща му правяше и продаваше сладки тестови, а майка му бяше въжарска дъщеря. Й. Груев, СП (превод), 117.

2. Който се отнася до производство на въжета. — Ще ме настаниш, нарежда един нашенец, ще ме назначиш я в копринената фабрика, я в макаронената, я пък в преждената .., ако няма там място и в Стойновата фабрика попитай, във въжарската, в коксовата. Чудомир, Избр. пр, 274.

ВЪЖ`АРСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на въжар. — Как се казваш, човече, и какво правиш? — попита ме Саади. — Името ми е Коджа Хасан, по прякор Алхабал — отвърнах аз. — От двайсет години се занимавам с въжарство и сега, както виждате, пак плета въже, за да изкарам прехраната на семейството си. Св. Минков, ПШ, 47-48. Освен горните отрасли у нас виреят и се развиват още пивоварството, захарната индустрия, преждарството, железарството, въжарството, .. и др. Хр. Даалиев, ТИА, 23.

ВЪЖДЕЛ`ЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е силно желан, многоочакван, мечтан. Ето, той свършва: с твърд и смел размах, ръката му чертае някакви широки, нови линии върху картата: може би други граници, може би въжделения образ на една. мечта. Й. Йовков, Разк. III, 125. Тази висока школа, .., изпраща челния си ученик в България във време, когато най-сетне трябва да се осъществи въжделената Борисова мисъл — да има свои, български писани закони. Н. Драгова, КО, 74. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. / .. / Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Ив. Вазов, Съч. II, 179.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`н.

ВЪЖДЕЛ`ЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж Силно, съкровено желание за осъществяване на нещо, обикн. възвишено; копнеж, мечта. Макар да живее в чужбина, .., писателят живее мислено с въжделенията на своя народ. Н. Лилиев, Съч. III, 233. Днес всеки народ страда от свои или чужди потисници и грабители и чрез своите страдания и въжделения разбира и нашите страдания и нашите въжделения. Д. Талев, И, 55. Наивната логика, с която Петков предлагаше своите патриотични въжделения като ръководство за европейската дипломация, имаше с какво да прелъсти въображението на националистите. С. Радев, ССБ II, 487. Нямам нищо против естествения стремеж на хората да реализират някои свои въжделения .. в собствените им деца и внуци. Хр. Домозетов, ОР, 140. // Любовен копнеж. Къде е жаждата за обновление, с която първото дихание на пролетта бе изпълнило света! Сбъднаха ли се малките и големи въжделения на хиляди влюбени сърца, които чакаха нощите и славеите на май? Елин Пелин, Съч. V, 25.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`ние.

ВЪЖДЕЛЕНО` нареч. Рядко. Книж. С въжделение. Неспирно, / като каскад, се мятаха слова, / кръстосваха се остроти и мисли, / и въжделено взора взор пронизва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделе`нно.

ВЪЖЕ`, мн. въже`та и (остар.) въжа`, ср. 1. Заедно усукани или оплетени конопени, ленени и под. върви или метални жички. — Всичко мога. Ос да ти направя за колата, рало да ти издялам, въже да ти усуча. А. Каралийчев, НЗ, 220. Голчо седнал край блатото и почнал да плете въже от повясмото. Ран Босилек, Р, 119. Върху колата, високо над ритлите, се издига вече цяла грамада денкове, която здраво обвързват с дебели въжета. Т. Влайков, Пр I, 116. Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опнати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки. X. Русев, ПЗ, 142. Там момиченца скачаха на въже… М. Грубешлиева, ПИУ, 228. Кепъл измъкна от един навес дебели гемиджийски въжа. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 25. Въжето се къса, дето е най-тънко. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 202. Мекото въже претрива якия камък. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 266. Корабно въже. Котвено въже.

2. Прен. Бесилка. — И защо се е нагиздила — рече някоя, — на сватба ли отива или на бесило! — И на въжето иска да е хубава. Й. Йовков, ВАХ, 132. — Че имат ли сърца тия хора, които от памтивека отнемат живота на своите братя, с камъни .. бомби, огън и въже? А. Каралийчев, ПГ, 27. Бях решил да не се предавам жив в ръцете на врага. Знаех, че ме очакваше куршум или въже. К. Митев, ПБ, 106. Измяната — призрак из тъмния ад, / шушнеше зловещо и ужаса сейше, / въжето неспирно се с нещо люлейше. Ив. Вазов, Съч. I, 198. Който лъже, на въже. Погов.

3. Дълго и гъвкаво стъбло (на лиана, къпина и др.). Спасен и притулен, пророческият гняв отново кипна в душата му [на пророка], и той почна да скубе дълги въжета от къпините, за да поправи бича си. Елин Пелин, Съч. IV, 79. Очертанията на дърветата, отрупани с лиани, спуснали въжа надолу като от мачти, вземаха фантастичен вид. Й. Йовков, Разк. II, 78. Към чешмата водеше широка пътека, побита в гъстия плет от лески, смрадлики и кучешки дрян. Гъвкавите въжета на дивите лози се провираха между .. храстите, плетяха цели мрежи. Г. Мишев, НЖ, 37.

4. Диал. Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въжица. Мануш вървеше най-напред и гледаше къде житото е най-едро да го оскубят за въже. И. Петров, МВ, 7. И сутрин рано, .., сънени още [Вельо и Вълко], свличат снопето, кладат го на купни, наскубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса. Ил. Волен, ДД, 55-56.

— Дръпвам / дръпна (тегля) въжето някому. Разг. Обесвам някого. — И чичо Ристе в увлечението си отиде дотам, че си представи как сам го покачва на електрическия стълб, за да го беси. — Аз сам ще му дръпна въжето на това куче… Аз сам, ти да го знаеш. П. Михайлов, МП, 42. Дръпвам си / дръпна си (тегля си) въжето. Разг. Самоубивам се, като се обесвам. — Съобщихме в милицията. .. тю, гледай ти човек! Да си тегли въжето тъй на вятъра! И. Петров, МВ, 78.

За въже съм. Разг. Провинил съм се, заслужавам голямо наказание. Толкова много пакости и поразии направи, че си за въже.

Закачам, закачвам / закача (окачам, окачвам / окача, качвам / кача) на въжето някого. Разг. 1. Обесвам някого. А пък от чиновниците, от Кундовия, не се плашете, братлета! Тя, държавата си има грижата. Като окачи един-двама от тях на въжето, да видиш! Ил. Волен, МДС, 229. 2. Ставам причина някой да бъде обесен. — И ще отхвърля решително мръсното му предложение! .. — Как тъй ще го отхвърлиш? — .. Та това означава да окачиш дядо Щилян на въжето! П. Вежинов, ЗНН, 74. 3. Приписвам някому големи провинения, за което може невинно много да пострада. — Всичко, каквото кажеш ти, признавам. — Тя се изсмя: — Че аз може да те окача на въжето, бре! Ст. Даскалов, ЕС, 24.

Затягам / затегна въжето около шията на някого. Разг. Правя положението на някого още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. След въстанието турците затягаха въжето около шията на раята така, че никой не смееше да излезе на полето да оре или да сее даже денем.

Играя на въже. Разг. Умело хитрувам, лавирам, извъртам нещата така, както ми изнася. Той беше лош ученик още от началото .. Но хитър, но гъвкав, .. — не мяза на българин, играе на въже. Ив. Вазов, Съч. XXV, 174.

Като че (сякаш) държан (висял) на въже; сякаш че го държали на въже; сякаш че го пуснали от въже. Разг. За човек, който е обхванат от силно нетърпение, след като обикн. е бил затворен или прекалено ограничаван в нещо. Сега звънецът биеше след два часа за почивка. Момчетата, като че на въже държани, както казваха в Дряново, лудо се втурваха към двора. Д. Марчевски, ДВ, 66. Войниците, гладни, сякаш са висели на въже, юрнаха се с баките към кухнята. Г. Краев, Ч, 100.

Мятам, метвам / метна (окачам, окачвам / окача) въжето някому. Разг. Обесвам някого. И всички стигнаха до Мангалчето .. Едни разправяха, че ще го осъдят много тежко, можело дори да му се метне въжето. Г. Караславов, Тат., 188.

Мятам си, метвам си / метна си (нахлузвам си / нахлузя си, окачам си, окачвам си / окача си, премятам си, преметвам си / преметна си, слагам си / сложа си, турям си / туря си) въжето <на врата (шията)>. Разг. 1. Обесвам се. Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчината ливада, но ми досвидя. Кр. Григоров, Н. 139. Но веднъж тя му заплака: — До гуша ми дойде! Иде ми да си метна въжето! Ил. Волен, ДД, 27. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къньо Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199. 3. Заемам се с опасна работа, с рисковано дело, и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдьо, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата!* Ив. Вазов, Съч. XIV, 69.

Намазвам / намажа (омазвам / омажа, облажавам, облажвам /облажа) въжето. Разг. Бивам обесен. Сестрите на падишаха бяха готови да се изядат без сол една друга, а мъжът на по-старата, след като бе довел баджанака си до изгнание, сам намаза въжето поради доносите на другия… В. Мутафчиева, ЛСВ I, 272. — Но какво сега? — възрази в недоумение Кънчев. — Нищо — какво. Ще омажат [заговорниците] въжето. А. Страшимиров, Съч. I, 191.

Откачам, откачвам / откача (отървавам / отърва) въжето. Разг. Спасявам се от обесване. Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Този въпрос човъркаше упорито и дълбоко мозъка му. Г. Караславов, Т, 105. — Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Избр. съч. X, 201.

От кол и <от> въже. Разг. Пренебр. Всякакви хора, всякаква сбирщина, сган (обикн. за обществено вредни хора, събрани отвсякъде, без подбор). Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — дрипави, изпосталели, очите им лъщели като на гладни вълци. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. — Не ми е познат, ефендим, отговори той на агите. — Русчук е голям град, пълен с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост. З. Стоянов, ЗБВ III, 146.

Отървавам / отърва от въжето някого. Разг. Спасявам някого от обесване. — Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена! .. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Й. Йовков, А, 145.

Плета си въжето. Разг. Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам тежко или ще загина. — Не ще дума, той е турил малките сополковци да леят куршуми… Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20.

Свалям / сваля (смъквам / смъкна) от въжето някого. Разг. Избавям, спасявам някого от непосредно застрашаваща го смърт, от обесване. — Аз съм адвокат и с устата си кръвник мога да сваля от въжето. Ив. Вазов, Съч. XII, 7.

Стягам / стегна въжето около шията на някого или на нещо. Разг. Правя положението на някого или нещо още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. — Досега връзките ни бяха напълно лоялни… — Аз се надявам, че и в бъдеще ще останат такива. („Но сега вече ще почнем да стягаме въжето около шията на „Никотиана“.“) Д. Димов, Т, 356.

Стягам / стегна въжето около шията си. Разг. Сам правя положението си още по-нетърпимо, лошо, опасно, излагам се на смъртна опасност, гибел. — Бе Драгуле, бе момче, защо стягаш въжето около шията си? Ще ви смажат, всинца ви ще изколят, ще изгорят къщите ни заради вас! П. Стъпов, ЖСН, 156.

Турям / туря (слагам / сложа) въжето на шията на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам някого под властта си, заробвам някого. Богдан и Добра се венчаха — втората голяма изненада на селото .. — Хитруша Добра — оплете чужденчето, тури му въжето на шията! К. Петканов, X, 83.

Увисвам / увисна на въжето. Разг. Бивам обесен. — Дано не се върне вече. И какво ще се върне — ще увисне на въжето. Й. Йовков, А, 137. Ала понякога човек греши, / и гледаш — справедливо да реши — / убиецът е волен под небето, / невинният увисва на въжето! Ем. Попдимитров, СР, 175.

ВЪ`ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се извършва с помощта на въже или е предназначен за въже. Пълненето на смесителния барабан се извършва с помощта на подемен кош, окачен на въжета. Въжетата се навиват на въжевите барабани, задвижвани чрез въжена предавка между барабаните. Д. Хирстов, СПМ, 325. Булдозери с механично (въжево) управляване. △ Багер с въжево или верижно предаване.

ВЪЖЕИГРА`НЕ, мн. няма, ср. Остар. Ходене и танцуване по опънато въже. Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. IV, 23.

ВЪЖЕИГРА`Ч м. 1. Цирков артист, който ходи и играе по опънато въже. В средновековието — ония карнавали, празници, .. не минавали без всякакви фокусници и палячовци, без въжеиграчи. Г. Величков, НУ, 104. Любовта на нашия народ към цирковото изкуство има стари и яки корени още преди Освобождението. Тази любов е намерила израз в народните игри — конни надбягвания, в борбата с овни. С популярност са се ползували и така наречените ипджамбази??? — въжеиграчи. ВН, 1958, бр. 2002, 4.

2. Прен. Книж. Лице, което се нагажда към различни мнения, към различна политика, за да извлече лични облаги. — Свалете маската си, лицемерни въжеиграчо на мисълта! Не се преструвайте повече на глупак. Д. Димов, ОД, 258. Той беше ловък политически въжеиграч, който пред нищо не би се спрял, за да стане министър.

ВЪЖЕИГРА`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до въжеиграч (във 2 знач.). Въжеиграческо поведение.

ВЪЖЕИГРА`ЧЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Професия на въжеиграч (в 1 знач.).

2. Книж. Проява, постъпка на въжеиграч (във 2 знач.).

ВЪЖЕИГРА`ЧКА ж. Жена въжеиграч.

ВЪ`ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от въже. Спасителните лодки бяха спуснати, хвърлени през борда въжените стълби. Д. Спространов, С, 337. Те водеха с въжени поводи дребни яки кончета. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Чолака спря кравите на пътя, метна въжените им юлари на хомота и влезе в широкия двор. Ст. Марков, ДБ, 376. Всичките деца се струпали на въженото мостче, което се залюляло под тяхната тежест, и когато стигнали към средата, мостчето се скъсало и пътниците се изсипали във водата. А. Каралийчев, С, 281. Пишеше, че бил влязъл в кошничарското отделение и че се бил научил да плете отлични кошници и панерки, а също тъй и въжени обуща. К. Калчев, ЖП, 328.

2. Който е предназначен за въже или за производство на въжета. Въжена ролка. Въжена фабрика. // Който става посредством въже. При въжения извоз рудничните вагонетки могат да се свързват с въжето по една или в състави. Хр. Марков и др., ТБ, 82.

◇ Въжена линия. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въздушна линия. Днес в нашия балкан пак кипи тежка дърводобивна работа, ръмжат жагите из усоите, .., бръмчат дебелите стоманени жици на въжените линии. Н. Тихолов, ДКД, 73. Още отдалеч се виждат очертанията на високите стълбове на въжената линия, по която се прекарват пясъкът и баластрата на бетоновия завод. ВН, 1956, бр. 73, 2.

ВЪЖЕНИ`ЦА ж. Диал. Сплитка лук.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЖЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от въже (в 1 знач.); тънко или късо въже. Влад свали памуклийката .. Лина окачи ватенката му на въженце над печката. Бл. Димитрова, ПКС, 211. На дълги въженца висеше току-що изцедено и измъкнато от коритото пране. К. Калчев, СТ, 11. Две ученички, уловили въженцето от двата края, го премятаха във въздуха и плетяха големи елипси. Ем. Коралов, ДП, 57. Прилаганият все още от някои треньори метод на трениране с променлива интензивност може да се използува за развиване на общата скоростна издържливост чрез боксовия крос, скачане с въженце, гладко бягане при различни варианти. Ем. Жечев, Б, 195.

ВЪ`ЖИ`ЦА ж. Диал. Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въже. Танчо сега не гледаше да издокарва снопите, а бързаше да ги притегне с въжицата, да я подвие само с ръка, без колчето. Кр. Григоров, ТГ, 75. Той се покатери на салдърмата, смъкна един сноп дълга ръжена слама, потопи го в коритото, дето си поеха добитъка, и го заля с вода. Попритисна го, пообърна го, дорде сламата омекна и взе да прави въжици. Кр. Григоров, Н, 33.

ВЪЗ предл. 1. Диал. За означаване на място, върху повърхността на което се извършва, се намира нещо или към повърхността на което е насочено нещо; върху, на, отгоре на, над, връз. Лицето му пък беше лице на светец — восъчно бледо, замислено, добро. И чиста бяла брада, паднала въз гърдите. Й. Йовков, АМГ, 188. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен въз дебела конопена риза с високо незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? Я се виж: направи блато въз килима… А. Разцветников, ОНН, 20. Той преметна крак въз крак, облегна се по-удобно и запуши цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Ще дойде тя — .. / .. / въз гроба хладен ще припадне. П. К. Яворов, Съч. I, 54. • В съчет. един въз друг. Нареждат телата едно до друго, дори едно въз друго. Й. Йовков, Разк. I, 98. Надушили го вълците, спрели се под дървото. Стоят и мислят как да смъкнат шивача. Най-после намислили. Ще легне глупавият вълк на земята, а те ще се накачат един въз друг на него, докато стигнат шивача. Елин Пелин, ПР, 138. Наближаваше обед и насрещните скали, потънали в студена сянка, изглеждаха като огромни чудовища, безредно нахвърлени едно въз друго. Ем. Станев, К, 8.

2. Диал. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; нагоре по, връз. След един час топур-топур, аз се възкачвах вече по една тясна, каловита, криволчеста пътека въз полегатия баир, зад който е селото Р. Хр. Максимов, СбЗР,

8. Той подига остен, побутва едина, другия бивол, те пристъпват въз стръмнината. П. Тодоров, И I, 89. Още не бех излял из лъкатушния ред на Неновите върбе, гледам — .., откъм реката, възлизат въз брега едни кола. Т. Влайков, Съч. II, 73. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Та не ги [шилетата] Димо покара / въз високата могила. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // За означаване на насочване, обикн. на очи, поглед, отдолу нагоре; към. Дигна очи Зукьо Зукьондаре, / дигна въз високи чардаци, / та да види отде глас си иде. Нар. пес., СбНУ XLIX, 173.

3. Остар. и диал. За означаване на обекта, срещу който е насочено недоброжелателно, враждебно действие; върху, връз. Отвореше ли уста някоя да каже нещо пряко и остро на стареца пред него, Божан се спущаше въз нея и острият му нос побеляваше от гняв. Елин Пелин, Съч. III, 29. — Според законите — отговори Стефчов, — за посягане въз царски човек има смърт или Диарбекир до живот. Ив. Вазов, Съч. XXII, 54. През лятото на 1869 година, тъкмо по жътва, шестима юнаци връхлетяха въз една потеря, пръснаха я. Ст. Сивриев, ПВ, 128. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! — И взе да хвърля камъни въз нас да го не наближаваме. Н. Хайтов, ДР, 8. Когато ни вижда [тълпата], че сме вече до вратата, гръмва един всеобщ рев и от всички страни налита въз нас. К. Величков, ПССъч. I, 53. Изведнъж, / щом хрътките я зърнаха, уши / наостриха, завиха и във миг / се хвърлиха въз нея, като бесни… Г. Райчев, ЕЦ, 40.

4. Остар. и диал. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на струпване, натрупване на едно място на много голямо количество хора, животни или еднакви предмети; върху, връз. Не ли ся срамувате вий да обезчестявате така старостта си ..; да жертвувате и чест и имя на ненаситната ви алчност да трупате пара въз пара. М. Балабанов, С (побълг.), 80. И селяните един въз други се заредиха да му фащат ръката. Ив. Вазов, Съч. X, 141. // За означаване, че нещо се извършва, става едно след друго много пъти, повтаря се многократно; върху, след, връз. Когато отидох да номера Евреина, той едва стана и пристъпи към мене, прегърбавен, бледен, .. И пущаше въздишки въз въздишки. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 742-743. Само си имам едно ми любе, / едно ми любе и то далеко, / току ми праща йабер въз йабер, / йабер въз йабер при него д’ида. Нар. пес., СбВСт, 273.

5. Диал. С предл. из, низ и между две еднакви форми на едно и също съществително — за означаване, че някой (нещо) много ходи, скита се, кръстосва, за да свърши, направи нещо. Ходи си Стоян из село, / из село, джанам, въз село, / де кого срешне я стигне, / се му са, джанам, моляше: / — И меня агне продайте. Нар. пес., СбНУ VI, 19. Шетна, шетна, момне ле, / въз чаршия, / въз чаршия, моме, / низ чаршия. Нар. пес., СбВСт, 181. Па отиде [първи сокол] из Дунав, въз Дунав, / та донесе риба златоуста, / златоуста риба, сребропера. Нар. пес., СбВСтТ, 15.

6. Остар. Книж. За посочване обекта, към който е отправено или върху който е съсредоточено действието при глаголи, съществителни или при глаголни изрази като: а)Работя, мисля, разсъждавам, бдя, приковавам вниманието си и под. и при съществителни със същото значение; над, върху, връз. В едно прикрито място той седна да почине и да помисли въз положението си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 156. Само въз тоя период, .., ще се приковава по-дълго и с повече любов нашето внимание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 49. Учителка: Разсъждавайте по някой път въз сичките тези неща. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 321. Работи въз превода на Библията на персийский, индийский и арабский язици. Й. Груев, СП (превод), 146. б) Влияя, действам, властвам, царувам, упражнявам влияние (въздействие, надзор), произвеждам впечатление и под.; над, върху, връз. В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 155. Дълбок мир царува въз дивото величие на планинския свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 99. Едно небесно видение, .., не би произвело въз мене по-сладко впечатление от онова, което усетих в тая минута. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 571. Нищо няма по-решително влияние въз волята, колкото обичта, тя подобрява характерите и понася щ развитието на всички добри качества. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 187. в) Подигравка, подбив, проклятие и под. Първите подигравки въз доктора паднаха от езика. Ив. Вазов, Съч. XXII, 55. „Анатема вечна въз тебе, / на твоето име и род.“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 18. Атанасе, сиво прасе, къде ходи, какво пасе. (Подигравка детска въз името). П. Р. Славейков, БП I, 32. г) Вид, гледка и под. За означаване на посока към определен обект; към. Изброди всичките зелени алеи на разкошната Приморска градина с великолепния й вид въз Черно море. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 108. Оттука се отваря превъзходна панорама въз дола, въз околните склонове и чалове на Бричебор, Еленин връх, Царев връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 48.

7. Диал. За посочване на място, в близост до което се намира, става нещо или за посочване предела, в близост до който стига някакво движение; до, при, край. Аз седнах на едно триного столче въз огъня. Т. Влайков, БСК I, 505. На ти, Стоене, таз китка: / Тазика китка шарена. / Деня я носи в пазва си; / а ноще туряй въз главе. Христом. ВВ I, 234. Наклала Донка седенки, / наклала и наредила, / .. / въз сяка мома и ерген. Нар. пес., СбВСт, 555. Че стана Стоян, че стана, / че въз кадия отиде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 15. Гана из гора вървеше, / из гората въз водата. Нар. пес., СбНУ XLVI, 48.

8. Остар. и диал. За посочване на предмет, о който нещо се подпира, за да стои изправено. Виждаше се разтворената кола и стърчащият на ритлите остен, стълбата, възправена въз стряхата на сайванта. Елин Пелин, Съч. III, 66. Тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Някои мумии са изправени въз стените, а други — паднали или съборени — лежат по земята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.

9. Диал. За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен, връз. Тогава мога да му говоря [на Евлоги] дано да го предумам да притури още нечто въз определените 150 жълтици. АНГ I, 471. Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 189.

10. Остар. За посочване цената на единица мярка от нещо (обикн. на кг, литър, метър и под.), на основата на която се изчислява цената на определено количество от същото нещо; по, върху. За 163 оки жито колко гроша трябва да ся заплатят въз 4/5 гр. оката? Хр. Данов, ТПЧ, 147. Купени 12 3/5 оки риба за 58 3/5 гроша. Въз колко гроша е заплатена оката? Хр. Данов, ТПЧ, 152.

◇ Въз основа на. Книж. Като се има предвид, на основание на. — Нека я съдят и нека я обесят въз основа на законно издадена присъда. Но да се гаврят с нея… струва ми се, че не мога да го преживея. Д. Ангелов, ЖС, 293. Тя [книгата „Буквар с различни поучения“] е била замислена в кръга на просветения сливенски търговец емигрант Антон Иванович, който е отпускал щедри помощи на училищата в родното си място и на учителите книжовници, които в Братов и другаде са се трудели да изградят българската писменост въз основа на живото родно слово. М. Арнаудов, БКД, 10.

На въз друга страна. Остар. Книж. За посочване на мястото, към което някой, нещо или някакво действие се насочва. „Доде да са очисти мястото им [на авдиритите] от това зло [от жабите], отишли на въз друга страна да живеят.“ Г, 1863, бр. 3, 23. Намерихме го да са изплакува пък той от празниците, че по причина на празниците нашата политическа обсерватория била затворена; та и той не можел да пригледа нищо, затуй и на въз други страни зел да са озърта. Г, 1863, бр. 2, 9.

— Друга (остар. и диал.) форма: воз.

ВЪЗ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока нагоре, напр.: възвеждам, въздигам, възкачвам се, възлизам, възлитам, възнасям се и др.

2. Извършване на действието върху, отгоре на определен обект, напр.: възсядам, възлягам се, възливам, възлагам, въздействам и др.

3. Започване на действието, напр.: възвирам, възкипявам, възгордявам се, възсиявам и др.

4. Осъществяване на действието, напр.: възпламенявам се, възварявам, възмъжавам, възбунтувам, възвестявам, възцарявам се и др.

5. Осъществяване на действието на изходния глагол в значителна степен, напр.: възхвалявам, възвеличавам, възтържествувам, възликувам и др.

6. Осъществяване на действието в по-слаба степен, напр.: въздържам, възпирам и др.

7. Извършване на действието отново, повторно, напр.: възвръщам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам и др.

II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение: 1. Който е малко под или малко над обикновените размери или обикновената мярка, напр.: въздълъг, въздебел, възкъс, въздребен, възнисък, възтежък, възлек и др.

2. Който има малко по-слабо наситен цвят от обикновения, напр.: възбял, възбледен, възжълт, въззелен, възрозов, възсив и др.

3. Който има съответното качество, свойство в малко по-слаба или в малко по-силна степен, напр.: възгрозен, възгруб, възглупав, възмек и др.

4. Който се приближава по форма до обикновената представа за дадена форма, напр.: възкръгъл, възкрив, възобъл и др.

— Друга (остар. и диал.) форма: воз-.

ВЪЗА` ж. Диал. Връзка на торба или на престилка; прашка, пращило. Близо до него [Спас Илков] стоеше и го зяпаше в устата Тодор Тюлев, натоварен с грамадна сива торба, която беше привързана на раменете му с широки белезникави възи. Г. Караславов, ОХ I, 360. Ключът на избичката беше завързан за възата на престилката й, никой нямаше право да го пипа без нейно позволение и да влиза в тясното полутъмно подземие. Г. Караславов, Тат., 196.

ВЪЗБЕ`ЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възбял. — За износа нареждайте възбелички [череши]. Дорде пристигнат в чуждата страна, по пътя ще узреят. Кр. Григоров, ПЧ, 128.

ВЪЗБЕРА`. Вж. възбирам.

ВЪЗБИ`РАМ, -аш, несв.; възбера`, -е`ш, мин. св. възбра`х, св., прех. Диал. Събирам. Фустана хи [на Йосинка] е копринен, / сама си му го възбира / да бъде льосно Асаня. Нар. пес., СбВСт, 200. Русо въз роса вървеше, / след нея юнак следеше. / — „Възбирай, Русо, шелие, / че ще я фане росона, / та ще хи падне бойона [боята]“. Нар. пес., СбВСт, 213.

ВЪЗБИ`РАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възбирам.

ВЪЗБЛАГОДАРЕ`НИЕ ср. Остар. Книж. 1. Удовлетворение. Законът изрече едно общо наказание, което да бъде доста за поправление на погрешките им и за възблагодарение на съдовището. Д. Попов, СбРС (превод), 58. Колкото са разни малките спънки, които за възблагодарение на домородието си трябва да победяваш, .., толкоз по-разновидно и по-често ще бъде благополучието ти, что добиваш. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 51.

2. Удоволствие. „Едно десетаче и двадесетаче на ден не е нищо“ това чуем всякой ден да казуват .. онези, които пушат. Това ви ся вижда така, .. защото никога не сте сторили труд да пресметнете за колко ви става това отровно възблагодарение. Пч, 1871, кн. 2, 22.

3. Благодарност. И тъй естествено беше, че трябваше да занимава вестника в най-върховен степен общото мнение — от което, с радост сърдечна казваме, че приехме от разни страни толкова писмено, колкото и гласно, възблагодаренията на това отгоре. ДЗ, 1868, бр. 43, 159.

ВЪЗБЛАГОДАРЯ`. Вж. възблагодарявам.

ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възблагодаря, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. 1. Изказвам благодарност на някого за нещо; благодаря, възблагодарявам се. Като се наситих на божията трапеза, аз възблагодарих почтения старец и се наканих да си тръгна. Ив. Вазов, БП, 127-128. Признавам се, че ний възблагодарихме Бога, когато падна ти в ръцете ни. В. Друмев, И, 20. Селените за сичките тия трудове [учението на децата им] възблагодаряваха Лулча — те, от тогоз дърво, от оногози прът, посбутаха му една хубава къщица. Ил. Блъсков, ЗК, 45. Ние, от нашия страна, считаме ся за длъжни да възблагодарим въобще ония чистонародни лица, наши съотечественици, за възхвалнийт техен пример. ДЗ, 1868, бр. 51, 193.

2. Удовлетворявам, задоволявам. Аз мога да възблагодаря пожеланията и прищевките си, но трябва да пазя мяра. Пч, 1871, кн. 5, 79. За да е угоден [предметът], трябва да забавлява ума с някакви особни удоволствия; а за да бъде любопитен, трябва да възбужда или възблагодарява някоя от нашите лични страсти. Д. Попов, СбРС (превод), 5.

3. Давам някому възнаграждение за нещо; възнаграждавам. Тезей проводи дарове на бога Аполона, за да го възблагодари за победата си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 135.

ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възблагодаря се св., непрех. Остар. Книж. 1. Изпитвам благодарност, изпълвам се с благодарност. И тъй след туй здрависване сне от врата си туй лъжливо украшение и го преметна на врата на Монтезума, който ся възблагодари толкова много, щото заповяда да донесат от съкровището му най-многоценното нещо, което беше подобно на една връв гердан. П. Кисимов, ОА II (превод), 91-92.

2. Възблагодарявам (в 1 знач.); благодаря. Аз в това време бях превел и отпечатал за в помощ на разноските ни една романска книжка, за която самите романски министри са възблагодариха. X. Гребенаров, ШП, 16.

3. Удовлетворявам се, задоволявам се. Недейте бива като овцете, които се уплашват за една минута, че сетне пак запасват, защото мислят, че може би вълкът се възблагодарил с една или две овце. БКн, 1859, кн. 2, 198.

— Друга (остар. и диал.) форма: возблагодаря`вам.

ВЪЗБЛАГОДАРЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възблагодарявам и от възблагодарявам се.

ВЪЗБЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко блед; възбледен. Когато се говореше за хаджи Пеня, тя ставаше пренесена и лицето й слабо побледняваше. Така възбледа, с извитите вежди над големите тъмносини клепачести очи, тя ставаше още по-хубава. Д. Немиров, Б, 76. След малко ротният командир вече разговаряше с картечаря, вглеждаше се внимателно в неговото слабо, възбледо лице, в спокойните му умни очи. П. Вежинов, НС, 59. Патрицият, .., стъписан, усети силата на тоя непознат господар. Усети силата му, не се овладя и се поклони пръв. .. Поклонът дойде вън от него, бе продиктуван от внезапния изблик на възхищение пред странната мъжественост, .., пред строгото, изписано като на икона възбледо лице. Д. Добревски, БИ, 42.

ВЪЗБЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е малко бледен; възблед.

ВЪЗБЛИ`КВАМ, -аш, несв.; възбли`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Индив. Поет. Изведнъж бликвам със сила, проявявам се буйно; избликвам. И вижда той: извил разискрени ръце, / възбликва в миг пожар подземен. Хр. Смирненски, Съч. I, 39. Изтръпнаха от гняв престъпните палати / и Носке многохилядно пълчище прати, / та в кръв да потопи / и угаси зловещий пламък на вулкана, / възбликнал бурно с гръмотевична закана. Хр. Смирненски, ДБД, 29-30.

ВЪЗБЛИ`КВАНЕ ср. Индив. Поет. Отгл. същ. от възбликвам; избликване.

ВЪЗБЛИ`КНА. Вж. възбликвам.

ВЪЗБО`Г нареч. Рядко. Поет. С предл. до, от и др. Много високо, нагоре във висините; навъзбог, възнебеси. В полето нейде .. се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч — .. Далеко зад нея, отляво и отдясно, заключваха погледа му извишеният Орлов връх и плоският Гарван — и двата високи до възбог. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Рой пеперуди бе: те носят се възбог. К. Христов, ЧБ, 47.

— Друга (остар. и диал.) форма: въ`због.

ВЪЗБРА`НА ж. 1. Книж. Забрана. — Разрешавам на твоите войски първи да влязат в Буртудизос като господари и да господаруват в него без ограничения до обяд. Възбрана слагам само върху господните храмове и децата до петнадесет години. А. Гуляшки, ЗВ, 533. По друг начин трябва да се поведе тоя народ, свикнал да си откъсне от градината какъвто и да е плод или зеленчук, винаги, когато му потрябва, когато му се дояде. Не познаваше възбраната, нямаше задръжки за нищо. Ел. Огнянова, НШ, 174.

2. Юрид. Постановена от съдебен изпълнител и вписана в нотариалните книги забрана за разпореждане с недвижим имот, собственост на длъжник. Възбрана върху имота. Вдигам възбрана. Отменям възбрана. Налагам възбрана. Слагам възбрана.

◇ Под възбрана, съм, се намирам. За нещо — забранен за разпространение, продажба, употреба, упражняване (съм). В много страни обществеността не е била добре осведомена за големите различия на аматьорския от професионалния бокс и поради тези обстоятелства в много от тях съществували закони, по силата на които боксът бил под възбрана. Ем. Жечев, Б, 9. Поради това, че захарта се намираше под възбрана, бозаджията нямаше нищо сладко, освен оризена боза със захарин. Б. Болгар, Б, 120.

ВЪЗБРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Юрид. Който се отнася до възбрана (във 2 знач.). Налагането на възбрана ся бележи във възбранителната книга на подлежащий окръжен съд. ВП, 40. Възбранителни мерки.

ВЪЗБРАНЯ`. Вж. възбранявам и възбраням.

ВЪЗБРАНЯ`ВАМ, -аш, несв.; възбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Не позволявам на някого да извърши нещо или да се възползва от нещо; забранявам. — И — втора грешка направи: ти [Никифоре] възбрани на арменеца да идва в двореца. Н. Райнов, ВДБ, 142. Не възбранявай на себе си и на домашните си някое невинно и опростително увеселение, което по причина на работите си и други занятия не можеш да добиеш в друг ден на седмицата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 60. Никой обаче не ми е възбранил и не може да ми възбрани да не наблюдавам как са вървели и как вървят работите в страната, в която живея. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Портата ще прекъса всяко сношение с гърцкото правителство, ще изпъди гърцките поданици от земята си и ще възбрани влизанието на гърцки кораби в пристанищата й. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. // Не оставям някого да извърши нещо; спирам, възпирам. Всяка държава е длъжна, .., да възбранява словом и оружием коя да е европейска държава, когато тя, с щета на съседите си, иска да ся разпространи безгранично. Ч, 1870, бр. 2, 48. възбранявам се, възбраня се страд. Колкото за исканията на българите да са употребява българският язик в училищата и черковно-славянският в черковите, то тези язици никога не са са възбранявали и че занапред патриаршията ще гледа безпрепятствено да са употребяват. Р. Каролев, УБЧИ, 166. Ако преди отплуването на кораба са случи да са възбрани търгуването с мястото, за което са отправя, условието са разваля без обезщетяването на никоя от уговорените страни. ДЗОИ I (превод), 287.

ВЪЗБРАНЯ`ВАМ СЕ несв.; възбраня` се св., непрех. Остар. Книж. Възпирам се, въздържам се. Ний не можем ся възбрани от да извикнем пълно и сладко утешение: Не, българският народ не е изгубен. Ч, 1870, бр. 5, 147. Не ми съглядвайте моля, че не ви отговорихме на писмата, които до тоя час приях, останаха без ответ, и да ни ся ще тоя ред не можеме ви представи причините, чрез които ся възбранихме да свръшеме това. АНГ I, 527.

— Друга форма: возбраня`вам.

ВЪЗБРАНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбранявам и от възбранявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗБРА`НЯМ, -яш, несв. (рядко); възбраня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. Простото пребивание на един кой да е църковен началник в Цариград .., не е противоканоническо, туй е явно, не само от туй, че ни едно правило не го възбраня, но и от самите събития. Н. Михайловски, ОВ, 39. възбраням се, възбраня се страд.

ВЪЗБРА`НЯМ СЕ несв. (рядко); възбраня` се св., непрех. Остар. Книж. Възбранявам се.

ВЪЗБРА`НЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбраням и от възбраням се; възбраняване. В дателен падеж ся полагат: 1) Лицето, на което ся дава нещо, .. 2) При глаголите, които означават: покорение или противност, помагане или възбраняне. Ив. Момчилов, ПСЕ, 116-117.

ВЪЗБРЯ`Г нареч. Диал. Нагоре, нанагоре. А веч другарите отдавна / настигнал, на възбряг Младен вървеше бавно, / кон за юзда повел. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 54. Възбряг / възпираха отдолу закъснели / за Беш-Бунар девойки, и далеч / разпръскваше се охолний им смях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.

ВЪЗБУ`ДА ж. 1. Психическо състояние, съпроводено с изживяване на някакви чувства, което се характеризира с нервно напрежение и неспокойствие, намира израз в поведението на човека и се отразява на външния му вид. Вардарски чувствуваше близостта на Ния — .. Това предизвикваше у него нарастваща възбуда и тревога, кръвта шумеше в ушите му. Д. Талев, ПК, 198. И когато Бомбита забиваше блестящо шпагата си в сърцето на бика, .. мъжете размахваха и хвърляха широкополите си кордовски шапки, докато жените със зачервени от възбуда лица грациозно люлееха ветрилата си! .. Д. Димов, ОД, 44. Около празниците хората са винаги в особен вид възбуда. Й. Попов, МДВ, 8. Ръцете му треперят от възбуда и залагат жетони по цялата маса, вратовръзката му е изкривена на една страна, червеното му лице лъщи от пот. Св. Минков, ДА, 62. Предстоящото откриване на театъра с първата му пиеса бе станало за него най-важното събитие и го държеше в една постоянна възбуда. Ем. Манов, ДСР, 122.

2. Физиол. Възбуждение (във 2 знач.). Ако едновременно действуват върху животното два дразнителя: един, който предизвиква безусловен рефлекс (например храна), а друг — неутрален, .., то в мозъчната кора се появяват две огнища на възбуда. Псих. X кл, 20. Установено е, че в клетките на кората на главния мозък постоянно протичат процеси на възбуда и потискане. НТМ, 1962, кн. 3, 19.

ВЪЗБУ`ДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Физиол. Който се отнася до възбуда (във 2 знач.). С развитието на детето възбудните процеси се засилват, а потискащите — намаляват. К. Рашков и др., ДБ, 25. В клиничната картина се различават две фази: възбудна и торпидна. През време на възбудната фаза болните са в съзнание и психично неспокойни. М. Василев и др., ВБ, 159.

ВЪЗБУ`ДЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбудя като прил. 1. Който се намира в състояние на възбуда (в 1 знач.); развълнуван, оживен, неспокоен. Умните, тъжни и големи очи на Станка се спряха дълго върху Цвета. Те не бяха я виждали така жива, така възбудена, така хубава. Елин Пелин, Съч. III, 123. Командирът на дивизията .. се прибра у дома си късно вечерта ядосан и сърдит. В стаята нямаше никой и той почна да се разхожда възбуден от стена до стена — .., само с една единствена ядовита фраза в ума: „Ще му откъсна врата на това яре!“ П. Вежинов, ВП, 41. Някои интелигенти влизаха в клуба мрачни, други, възбудени и нервни, отсега спореха и вътре се носеше оживена глъч. Ем. Станев, ИК I и II, 59.

2. Който изразява възбуда (в 1 знач.). Той бързаше, лицето му бе възбудено и зачервено. Г. Караславов, ОХ IV, 158. По възбудените им гласове разбирам, че нещо силно ги вълнува. Л. Александрова, ИЕЩ, 38. Говореше много, смееше се. Галчев забелязваше тая необикновена и възбудена веселост у нея, мислеше си, че е зарад него и се радваше. Й. Йовков, ЧКГ, 149.

3. Физ. За молекула, атом и под. — който е изведен от устойчивото си състояние. Светлинните лъчи, излъчени от възбудени атоми, могат да бъдат видими или невидими за нашите очи. Ал. Раев, СС (превод), 11.

ВЪЗБУ`ДЕНО нареч. В състояние на възбуда или изразявайки възбуда; развълнувано, оживено, неспокойно. Кой знае откога не виждали път, сега те силеха напред, .., а Вълчан ту опъваше юздите, ту се обръщаше към Къня и нещо му говореше, като възбудено махаше с ръка. Й. Йовков, Ж 1945, 41-42. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта… Той непрекъснато губеше и от силна възбуда кожата по скулите на русото му лице нервно потрепваше, а тънките му устни бяха изтънели още повече. Синкавоводнистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Анеглов, ЖС, 30-31. Неясно бръмчене от тихи, но напрегнати разговори изпълваше залите. Десетки, стотици лица слухтяха и очакваха възбудено сигнала на стачката. Д. Димов, Т, 276. Заедно с майките си те [учениците] тръгнали по улиците и възбудено, шумно пеели. Н. Ферманджиев, РХ, 265.

ВЪЗБУ`ДЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние или проява на човек, обхванат от възбуда. Неочаквано нещо се блъсна във вратата, тя се отвори шумно и в стаята нахълта Касабов .. — Какво има? — дигна голямата си глава Раковски, изненадан от тая неприсъща за секретаря въздубеност. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Разказваше за видяното на сцената на театъра с вълнение и възбуденост.

ВЪЗБУ`ДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен бързо, лесно да изпада във възбуда (в 1 знач.). Трябваше да се очаква, че Симеон ще му [на стария княз] отговори поривисто и според нрава си, защото болестта го беше направила по-лесно възбудим. А. Гуляшки, ЗВ, 418.

ВЪЗБУДИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Свойство, състояние или проява на възбудим. Туберкулозно болните се отличават със своята лесна възбудимост. Н. Минчева, ЛФ, 129.

2. Физиол. Способност на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) да преминава в състояние на възбуждение като резултат от въздействието на дразнител; дразнимост. Нервът има две основни свойства: възбудимост и проводимост. Анат. VIII кл, 12. В кръжока по овощарство Дончо Спахиев е работил върху връзката между възбудимостта на цветните пъпки и измръзването им. ВН, 1958, бр. 2050, 1.

ВЪЗБУДИТЕ`Л, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средство, което предизвиква възбуда. Разтворимите калциеви съединения служат като възбудител и регулатор на сърдечната дейност. Хим. IX кл, 1965, 24. Кафето действа като възбудител на нервите.

2. Биол. Причинител на заразна болест. Възбудителят на маларията например, т.н.* малариен плазмодий, .., се пренася от маларийния комар при ухапване най-напред на болен, а след това на здрав човек. Е. Головински, ВК, 6. По домашните животни върлуват редица заразни болести. Възбудителите на заразните болести — бактерии и вируси — се размножават в организма на болните животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.

ВЪЗБУДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който възбужда. Кафето има възбудителни свойства. △ Възбудително средство.

ВЪЗБУДИ`ТЕЛКА ж. Електр. Малък генератор за постоянен (прав) ток, предназначен за възбуждане на магнитното силово поле на по-мощен генератор. Обикновено възбудителката е монтирана на вала на генератора. Възбудителният ток се довежда до възбудителната намотка на полюсите посредством четки и пръстени. Ел. XI кл, 1965, 107.

ВЪЗБУДИ`ТЕЛНО. Нареч. от възбудителен. В тия барове миришеше възбудително на потни женски тела, на алкохол и сладострастни парфюми. Д. Димов, ОД, 22. Водопадът все още не се вижда. Шумът, бумтежът действува възбудително, просто треперя от нервност и нетърпение. Г. Белев, КВА, 118.

ВЪЗБУДИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възбудителен.

ВЪЗБУ`ДЯ. Вж. възбуждам и възбуждавам.

ВЪЗБУЖДА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); възбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Възбуждам. В едно разказвание има три части: 1-о встъпление, дето съчинителят приготвя умовете, възбуждава любопитството, улеснява разума занапред. Д. Попов, СбРС (превод), 3. Възбуждаван от завист, Сатанаил не сдържал обещанието си, което дал на Бога, и намислил сам да стане бог на человеците. ПСп, 1873, кн. 7-8, 78-79. възбуждавам се, възбудя се страд.

ВЪЗБУЖДА`ВАМ СЕ несв. (остар.); възбудя се св., непрех. Възбуждам се.

ВЪЗБУЖДА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възбуждавам и от възбуждавам се; възбуждане.

ВЪЗБУЖДА`ЕМ, -а, -о, мн.-и, прил. Който може да се възбужда.

ВЪЗБУЖДА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възбуждаем.

ВЪЗБУ`ЖДАМ, -аш, несв.; възбу`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Предизвиквам, пораждам възбуда у някого; вълнувам, дразня, раздразням. Бяха тия първи пролетни дни с ведро и синьо небе, .., които възбуждат, опияняват и пораждат неутолима любов към живота. Й. Йовков, Разк. I, 46-47. Дълго време той държа шишето, без да пие. Друго тъй също сладко питие го опияняваше и възбуждаше — мисълта за отмъщение. Елин Пелин, Съч. III, 156. Тя се поразстъпи нагоре-надолу, сляпа за светлините на града, чийто шум вечер винаги приятно я възбуждаше. Ст. Даскалов, СЛ, 516. Тоя отговор възбуди двете страни, които, наежени, бяха готови да се хвърлят една върху друга. Ст. Чилингиров, ХНН, 163. Четенето винаги беше за него най-добрият отдих. То го отдалечаваше от всекидневието и го възбуждаше по особен начин, доставяйки му наслада. Ем. Манов, БГ, 37. Не че Василев се стесняваше от девойката, .., просто скорошното й появяване радостно го възбуждаше и той можеше да погледне на страданието си от известна дистанция. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 34.

2. Предизвиквам полово влечение у някого. Тялото на голата жена го възбуждаше.

3. Ставам причина да се появи, породи нещо (някакво усещане, чувство, мисъл и под.) у някого; предизвиквам. Печената пържола и блюдото с гъста каша, .., които възбуждаха някога у момчето вълчи апетит, сега му се сториха безвкусни. Гр. Угаров, ПСЗ, 540-541. Злото .. възбужда у него по-силна жажда за работа, по-голям кураж за борба. Т. Влайков, Съч. III, 295. Джеймс Донъл танцуваше с едно младо момиче и дебелото му, люлеещо се тяло възбуждаше смях. Г. Белев, КВА, 332. След една седмица бях назначена в театъра. Василев знаеше, че с това назначение ще възбуди клюки и подмятания. Й. Попов, ЧП, 29. Князът ги прие много сърдечно народните представители и им заяви, че ще изпълни народната воля. Новината се пръсна веднага по града и възбуди голямо впечатление. С. Радев, ССБ I, 401. Картините ви дивни познати са на мен, / те спомени възбуждат свещени тоя ден / за дни фъркати, красни, кога с другари млади, / като сърни летяхме над бездни, водопади. Ив. Вазов, Съч. I, 143. Възбуждам интерес. Възбуждам любопитство. Възбуждам негодувание. Възбуждам отвращение. Възбуждам подозрение. Възбуждам съжаление. Възбуждам завист. Възбуждам вълнения. Възбуждам асоциации. Възбуждам въпроси. Възбуждам спорове.

4. Ставам причина да се появи някакво действие, явление, проява и под.; причинявам, предизвиквам. Ястията трябва да се приготвят така, че да възбуждат отделянето на стомашен сок. ВН, 1955, бр. 187, 4. При сяко болезнено състояние тряба да употребиме всевъзможни старания, за да усилиме и ускориме целебния процес на природата, или, дето е това невъзможно, то барем да се постараеме да възбудиме такъв процес, който след време ще да произведе по-малко вреда. Знан., 1875, бр. 18, 279.

5. Предизвиквам започването на някакъв акт, обикн. съдебен (дело, преследване и под.). Лазар Матонов заведе иск за вреди и загуби против работниците си, а прокурорът възбуди против тях обвинение за бунт против властта. Т. Харманджиев, Р, 60. В Прилъп [Димитър Миладинов] не можел да възбуди никакво гонение против Битолский владика. К. Шапкарев, МЖБМ, 16. Ако лицето, което е пострадало от престъплението и възбудило преследванието, или неговий повереник не дойде в съдилището без законни за това принини, недохожданието му ся припознава като отренение от углавний иск и има за последствие прекращението на делото. ВП, 108.

6. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. към, на или със следв. изр. със съюз да. Внушавам някому известни мисли, убеждения, чувства с цел да го накарам да извърши нещо; подтиквам, подбуждам. Той е възбудил и подканил Д-ските младежи да съберат този митинг. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 35. И защо вашите учители възбуждат народа да не припознава екзархията? Хр. Ботев, Съч., 1929, 228. Дали ще да помисли някой, че аз искам да възбуждам гражданете към междуособна война. Хр. Ботев, КК (превод),

63. Тогази той възбудил на въстание галите и те са съединили с него. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 307. Той правял нападения на прилежащите до Рим чужди земи и възбудил метрополията на Рим, Албалонга, на война против римляните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 263.

7. Остар. Прех. и с др. същ. с предл. против. Предизвиквам враждебно, недружелюбно отношение спрямо някого или нещо; настройвам враждебно. В Цариград сяка неделя почти дохождаха известия из западните страни на нашето отечество, .., че компанията на Милош Милоевича изпроважда агенти, които възбуждат народа против екзархията. Хр. Ботев, Съч., 1929, 270. И ако твоите родители и роднини почнат да те възбуждат против мене, за едно или друго! Мила, слушаш ли ме? .. И ако аз, в някоя минута на лекомислие, .., се подхлъзна — какво ще стане с мене, с тебе, — с двама ни! П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 97. възбуждам се, възбудя се страд. Делата за престъпления по изборите се възбуждат направо от министъра на вътрешните дела. Ал. Константинов, Съч. I, 59.

ВЪЗБУ`ЖДАМ СЕ несв.; възбу`дя се св., непрех. 1. Изпадам в състояние на възбуда (в 1 знач.); вълнувам се, дразня се. — Успокой се, приятелю, успокой се, не се нервирай — казах му меко аз, защото индивидът много се възбуди и с такова напрежение махаше ръце, като че се напъваше да излезе из кожата си. Елин Пелин, Съч. IV, 175.

2. Започвам да изпитвам полово влечение към някого.

3. За чувство, мисъл, желание и под. или за някакво действие, явление, проява — възниквам, зараждам се, появявам се. Има и друго: докато окото на петстотингодишния роб не са накървави, докато не са възбуди в него жаждата за отмъщение, той не върши работа. З. Стоянов, ЗБВ II, 28. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер. П. Р. Славейков, БП I, XXII. Покрай представата за власт, сила и почести,, които ще добие като кмет, от само себе си някак у него се възбуди представа и за имотност. Т. Влайков, Съч. III, 130. Следователно в близкия електроскоп се възбужда електричество, противно на това на стъклената пръчка, а в далечния — едноименно електричество. Физ. VIII кл, 1965, 22.

4. Физиол. За нерв, мускул, жлеза и под. — реагирам на дразнения от външната и вътрешната среда. Ако отделим например мускул заедно със съответния нерв от крака на жаба и поставим този нервно-мускулен препарат при условия, благоприятни за протичане на обменните процеси, нервът и мускулът запазват дълго време свойството да се възбуждат. Г. Дечев, Б, 9-10.

5. Диал. За рана — подновявам се (Н. Геров, РБЯ).

ВЪЗБУ`ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от възбуждам и от възбуждам се. Санка не се безпокоеше толкоз за туй, което говореше Нона, колкото от това трескаво възбуждане и неестествена веселост, в която Нона се намираше. Й. Йовков, ЧКГ, 205. „Тези съдилища, гласеше указът, ще съдят само онези престъпления на органите на изпълнителната и полицейската власт, които имат характер на възбуждане на мятежи и неподчинение на законно установените власти.“ С. Радев, ССБ I, 280-281. Нервният импулс може да бъде разглеждан по най-разнообразен начин. Една характерна черта на неговата същност е несъмнено това, че той представлява електрическо възбуждане на живата материя. Ц. Цанев и др., ЧП, 113. Какви са били истинските причини за възбуждане на процес срещу Галилей? М. Калинков, ГГ, 89. — Туй бе едно възбуждане, едно бясно насъскване на простата маса срещу властта. Т. Влайков, Съч. III, 60.

2. Възбуждение (във 2 знач.). При всички случаи, когато дразнителите в околната среда предизвикват определена положителна реакция от страна на индивида, тази реакция се извършва под влияние на възникналия в мозъчната кора процес възбуждане. Псих. XI кл, 13-14.

3. Физ. За молекула, атом и под. — извеждане от устойчиво състояние. Луминесценция или студено светене се явява при много вещества или смеси от вещества при известно състояние на възбуждане на молекулите им. Тогава те почват да излъчват лъчи с определени и характерни за веществото дължини на вълните в някоя част на видимия спектър. Н. Николов, М, 101.

ВЪЗБУ`ЖДАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от възбуждам като прил. Който предизвиква, поражда възбуда (в 1 знач.) у някого, който възбужда (в 1 и 2 знач.) някого. Горските пейзажи се подразделят .. на възбуждащи и успокояващи. Е, 1979, бр. 20, 3. Възбуждащи сцени. Възбуждащи подправки.

ВЪЗБУЖДЕ`НИЕ ср. 1. Възбуда (в 1 знач.). В сините му очи почти винаги светеше нервно възбуждение, което звучеше в гласа му, долавяше се и в нетърпеливите му движения. В. Геновска, СГ, 168. През затворените му клепачи засия ярка светлина и той се събуди .. Сънната омая си беше отишла и както често става след кратък, но дълбок сън, умората се замести с остро и зорко възбуждение. Ст. Загорчинов, ДП, 50. Те [войниците] горяха да влязат в бой, да върнат щастието на своята страна и тая мисъл ги хвърляше в особен вид възбуждение и опиянение. Й. Йовков (превод), З, 1937, бр. 5492. — Антони, аз чувам музиката! .. — Да не би да чуваш нещо друго? — попитах аз сдържано. — Не, точно това, което преписвам. Все едно че в главата ми е скрит някакъв малък транзистор. Гледаше ме все тъй със своите прозрачни очи, изпълнени с радостно възбуждение. П. Вежинов, Б, 51. Пламенната реч на Скобелева против немската раса, .., агитацията на военните, участвували в Руско-турската война и които считаха Берлинския договор за едно дело на малодушие и позор, всичко това бе създало в славянофилските кръгове една такава атмосфера на възбуждение, че по едно време Европа почна сериозно да се безпокои за мира. С. Радев, ССБ I, 334.

2. Физиол. Реагиране на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) на дразнения от външната и вътрешната среда. В основата на двигателната координация лежи точното съчетаване на процесите на възбуждение и задържане в централната нервна система при изпълнение на различни, често много сложни двигателни навици. Ив. Мангъров и др., ПГ, 28. Възбуждението и задържането, тяхното разпространение, както и анализът и синтезът, извършващи се в кората на мозъка, са основата на висшата нервна дейност. Анат. VIII кл, 157.

3. Остар. Възбуждане (в 1 знач.). Твърде характеристично за тоя момент бе голямото възбуждение на простата маса против „учените“. С. Радев, ССБ I, 292. В старостта, когато деятелността на нервната система отслабва, то за нейното възбуждение става нужно употреблението на кавето. Знан., 1875, бр. 14, 216.

ВЪЗБУ`НВАМ, -аш, несв.; възбу`ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възбунтувам. Живей, о моя песен, у всеки вечен странник, / .. / Люби и вси безумци, възбунили земята. Т. Траянов, Съч. III, 55. Астиаговият унук Кир .. възбунил персите против дяда си Астиага. Й. Груев, КВИ (превод), 15. възбунвам се, възбуня се страд.

ВЪЗБУ`НВАМ СЕ несв.; възбу`ня се св., непрех. Остар. Възбунтувам се. Накрая на двете години Веселин му писа, че баща му беше умрял ..; и че царицата беше побягнала със сина си в йедна провинция, която беше тя направила да ся възбуни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 326-327. Но славата, която добил Марий, възбудила против него завистливите римски велможи, измежду които пръв бил Корнелий Сула, .., който ся прославил, като умирил латинците, .., които се били възбунили против Рим в 91 г. Й. Груев, КВИ (превод), 46-47. Филибенский владика Хрисант чтото направи, друг не е направил .. той, без всяка причина, наклопа българите, че ужкак са ся възбунили. АНГ, 1911, кн. 1, 462. В Атина ся говори явно да ся вси гърци възбунят в турската държава. БДн, 1857, бр. 6, 22.

ВЪЗБУ`НВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възбунвам и от възбунвам се; възбунтуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗБУ`НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбуня като прил. Остар. Който се е вдигнал на бунт. И той, .., тоя Аарон, който диреше само покой и книги, се превърна в предводител на възбунен народ, готов да брани свободата си. А. Дончев, СВС, 579. С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход / на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 80. В истата година (1015) българете във Видин, който беше под гръцка власт, подигнаха ся през пролетта, та изпъдиха гърцкий управител .. Императорът, като чу това, незабавно напада втори път на Видин и покори възбунените българи. Д. Войников, КБИ, 116-117. Правителството на султан Мурад V е направило една нова постъпка за смиряванието на възбунените области. НБ, 1876, бр. 22, 87.

ВЪЗБУ`НЕНО. Остар. Нареч. от възбунен. Но животът наставнишки дръпна

ухото ми / и посочи ми локва работнишка кръв. / Аз покрусен останах, кръвта ми възбунено / се разпали, завре, запламте. Хр. Радевски, П, 8.

ВЪЗБУНТУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Подбуждам, подтиквам към бунт, вдигам на бунт; разбунтувам. Той ся бояше от мене ..; защото той мисляше, че и аз както и другите ми братя, Иван и Михаил, възбунтувам народа против него, за да отнема останалата от тейка ни корона. Д. Войников, РК, 69. Дошли са [белоградчишките първенци] най-сетне до мисъл да възбунтуват населението. Това е било годината 1849. СбНУ II, 89. Трима сърби, .., с цел да възбунтуват жителите, отишли и в Копривщица и ся разхождали в къщния двор на Тодор Лулчо Каблешков. възбунтувам се страд.

ВЪЗБУНТУ`ВАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. против, срещу. Вдигам се на бунт; разбунтувам се. Творецът го [света] е сътворил в пристъп на безумие и прав е бил сатаната, като се е възбунтувал срещу него. К. Петканов, В, 162. Моите поданици, които в продължението на осем години са привикнале вече да живеят без никакъв ред и без никакво началство, са се възбунтувале и против мене, казал Шиишан и посочил към народа, който в това време стоял мирно и покорно. Л. Каравелов, Съч. V, 96. Двамата братя Асеновци се възбунтуваха и прогласиха се за царе в Търново. П. Р. Славейков, СбНУ VI, 427. Четите се възбунтували, но цели баталиони от сърбска редовна войска ги заградила и ги плашила, че ще ги застрелят. Ив. Докторов, ЗД, 140.

ВЪЗБУНТУ`ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбунтувам като прил. Остар. Книж. Който се е вдигнал на бунт, който се е разбунтувал. Капитан Корабов, Узунов и Филов настояваха пред него [Андреев] .. да пише на Вълкова. Но Андреев възрази, че като командир на една възбунтувана част, той не може нито да предприеме нещо, нито да дава съвети. С. Радев, ССБ II, 609. Портата отблъсва контрола на международната комисия, предложената система за назначавание управители във възбунтуваните области и пр. НБ, 1876, бр. 57, 222. Сега всички знаяли положително, че Сърбия не само не помага на тая възбунтувана рая [българите], но още й прави всевъзможни пречки. СбНУ II, 101.

ВЪЗБУНТУ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбунтувам и от възбунтувам се; разбунтуване, възбунтувание. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтуване, беше ги наместил там, щото на пръв знак да се хвърлят [заптиите] вътре върху ни. Св. Миларов, СЦТ, 117.

ВЪЗБУНТУ`ВАНИЕ ср. Остар. Книж. Възбунтуване, разбунтуване. Възбунтуванието на жителите в Крит, махна ся вече, а някои иностранни само скитници, следват още да воюват по горите. Дун., 1866, бр. 133, 2.

ВЪЗБУ`НЯ. Вж. възбунвам и възбуням.

ВЪЗБУ`НЯМ, -яш, несв.; възбу`ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възбунвам. възбуням се, възбуня се страд.

ВЪЗБУ`НЯМ СЕ несв.; възбу`ня се св., непрех. Остар. Възбунвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗБУ`НЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от възбуням и от възбуням се; възбунване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗБУЯ`. Вж. възбуявам.

ВЪЗБУЯ`ВАМ, -аш, несв.; възбуя`, -уи`ш, мин. св. възбуя`х, св., непрех. Остар. 1. Ставам буен, почвам да лудувам, да буйствам. Между туй рибарите изведнъж захвърлиха картите и възбуяха. Един даже извади голям нож и го заби на масата. А. Страшимиров, А, 309-310.

2. За огън — изведнъж пламвам буйно, с голяма сила. От сухите съчки огънят в огнището възбуя. • Обр. В гърдите ми възбуя предишният огън и аз на всяка цена трябваше да скрия пламъка му от очите на другите. Ст. Чилингиров, РК, 43.

3. За растителност — буйно изниквам, израствам; избуявам. • Обр. С времето в кърджалийското му [на Индже] сърце възбуяли нови кълнове, заговорило националното му чувство. Н. Ферманджиев, РХ, 150.

ВЪЗБУЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възбуявам.

ВЪЗБУЯ`Л, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. св. деят. от възбуя като прил. За растителност — който е израсъл буйно и нагъсто; буен (в 1 знач.), избуял. — „Пролетта, пролетта“, — се обаждат цветята… Аз гледам и знам, че видението ще изчезне, .., когато мравките си отворят пътеки всред възбуялата трева и когато мъхът по скалите стане яркозелен. Д. Немиров, Д, 85.

ВЪЗБЪ`РЗ. -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-бърз от обикновеното или отколкото се очаква.

ВЪЗБЪ`РЗО. Нареч. от възбърз.

ВЪЗБЯ`Л, -а, -о, мн. възбе`ли, прил. Който не е много бял; белезникав. Когато той дойде по-наблизо, видях лицето му, обляно в пот, дясното му ухо и възбялата коса, обагрени с кръв. Ив. Вазов, Съч. VII, 147-148. Същият мозък е съставен от възбяло вещество с неправилни краища от пепеляно вещество. НКАФ (превод), 91.

ВЪЗВА`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Писмено обръщение към общество, народ, с което се призовава да се съдейства за извършването на нещо, имащо голяма обществена важност. Чендов бе получил заповед от Главния щаб за обявяване на въстанието и възвание към народа. Д. Талев, И, 504. Народът с жажда четеше тия възвания против правителството и с нетърпение очакваше митинга. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Ние ще да обнародваме особено възвание и към нашата емиграция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. Тая радост и надеждите за близко освобождение са изразени най-ярко от Българския централен комитет в Букурещ ( .. ) в неговото възвание към българския народ. Ист. X и XI кл, 199. Тя [Леди Странгфорд] прави възвание, да й са внесат колкото по-скоро материални средства, за да помогне на населението [в България]. НБ, 1877, бр. 70, 272.

2. Остар. Книж. Обръщение, призив, зов; въззив. — Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема различно окончание. Г. Миркович, КМБГ, 9.

ВЪЗВА`РА1 ж. Диал. Отвара.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЪЗВА`РА2 ж. Диал. Размирица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗВАРЯ`. Вж. възварявам и възварям.

ВЪЗВАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; възваря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Довеждам (обикн. вода) чрез варене до точката на кипене; варя, възвирам. Количеството на енергията, която трябва да се отдели, напр. при синтезата на 4 г. хелий от 4 г. водород, се равнява на около 600 000 000 големи калории — енергия, която, ако се превърне в топлина, може да възвари 6 000 000 литра вода. Хим. VII кл, 1950, 35.

2. Остар. и диал. Правя нещо да стане готово, обикн. за ядене или пиене, чрез варене, варя нещо колкото е необходимо; сварявам. — Бързам за конака — отвърна турчинът, като се задъхваше. — Работата няма да избяга, Али ефенди. Ей сега ще ти възваря едно кафенце. Д. Марчевски, ДВ, 25. На огнище запустено / огън буен разгори ща / и в гърне необжежено / либно биле възвари ща. Ив. Вазов, Съч. IV, 132. Да са изцери болният, трябува да лежи в една стая, .., да пие сок от попарен ружав цвят с шекер или да възвари корене от слез. Ив. Богоров, СЛ, 39. Възваряват сока, наливат в него размит вар и го прецеждат през въглища от кости, за да побелее. Т. Икономов, ЧПГ, 111. Прясно мляко с четири драми жълти захар възвари добре и пий от него сутра вечер горещо по две чаши. П. Р. Славейков, СК, 95. Възвари в проста вода наполовина сладки и горчиви мигдали (бадеми), олющи ги, па им присипи малко вода, та ги смажи и направи на рядка каша. Лет., 1872, 255. възварявам се, възваря се страд. Разтворът се възварява, за да се отстрани кислородът, който се намира разтворен във водата, след което се оставя няколко часа на спокойствие, за да се избистри. Н. Преславски и др., НПБ, 172. Тая вода ся възварява, па пак ся полива отгоре .. въз пепелта. Лет., 1872, 255.

ВЪЗВАРЯ`ВАМ СЕ несв.; възваря` се св., непрех. Остар. и диал. Ставам готов чрез варене; сварявам се, възвирам. Днес тя вари в него петурки с прясно мляко. Възварят ли се, ще ги изсипе в една паница. Т. Влайков, Пр I, 182.

ВЪЗВАРЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от възварявам и от възварявам се.

ВЪЗВА`РЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възваря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Възварявам. възварям се, възваря се страд.

ВЪЗВА`РЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); възваря` се св., непрех. Възварявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗВА`РЯНЕ ср. Остар. и диал. Рядко. Отгл. същ. от възварям и от възварям се; възваряване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗВДИ`ГАМ, -аш, несв.; възвди`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възвди`гнат, св., прех. Остар. Книж. Въздигам, възвдигам се, възвдигна се страд. Чухме от него [Чолаков] радостна и весма приятна вест: что под мудро и благодетелно управление и покровителство на Великаго нашего Самодържавца се възвдигат повседека в наши страни порядочни училища. АНГ, 1911, кн. 1, 520.

ВЪЗВДИ`ГАМ СЕ несв.; възвдигна се св., непрех. Остар. Книж. Въздигам се.

— Друга форма: въздви`гам.

ВЪЗВДИ`ГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвдигам и от възвдигам се; въздигане.

— Друга форма: въздви`гане.

ВЪЗВДИ`ГНА. Вж. възвдигам.

ВЪЗВЕДА`. Вж. възвеждам.

ВЪЗВЕ`ЖДАМ, -аш, несв.; възведа`, -е`ш, мин. св. възве`дох, прич. мин. св. деят. възве`л, св., прех. 1. Остар. и диал. Повеждам някого нагоре. Ангелина му позна пръстен, / па го възведе нагоре в собата, / па му свари горливо каве. Нар. пес., СбНУ XLIII, 542. Кога свърших, в ръце си ме прегърна [учителят]./ И тъй, по пътя, кой ми бе познат, / от таз долина ме изнесе черна, / и лек и бръз, по стръмни канари / възведе ме. К. Величков, Ад (превод), 169.

2. Остар. Книж. Насочвам, обръщам нагоре (очи, поглед и под.), издигам, повдигам (очи). Аз възвеждам очи — небето е модро и свежо, като че ли не е небо, а млада невяста, рано ранила по работа и, пътем на някой извор, наплискала бяло лице… П. П. Славейков, Събр. съч. (VI) 2, 378. Старецът възведе очи към небето и като вдигна ръце, извика: — О праведний боже! Какво правосъдие е това? Що да правя? П. Р. Славейков, ЦП II, 142. Когато пустинникът се намерил в крайна опасност, то възвел очите си нагоре и поискал помощ. С, 1872, бр. 33, 262.

3. Прен. Остар. Книж. Прех. и с др. същ. с предл. към. Причислявам, отнасям, обикн. писмен текст към първообраза (оригинала) му въз основа на някакви данни; извеждам, отвеждам.

4. Прен. Остар. Книж. Прех. и с др. същ. с предл. на, в. Издигам някого в по-висока степен, чин, сан. Кралят и кралицата посрещнали Коломба с големи почести, възвели го на чин гранд и го назначили за вицекрал на новооткритата земя. Лет., 1873, 129. Император Михаил знаеше всичко това, и за да възпре Тертера от намерението му, намисли да го възведе в достойнство деспот. Д. Войников, КБИ, 163. В сана на архонта те от благодарност възвели Медона, сина на славноумрелия цар Кодра. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 156.

5. Прен. Остар. Книж. Издигам до по-висш етап на развитие и утвърждавам (идея, акт, философско течение и под.); възвисявам. Херберт Спенсер —който в крайните си заключения възвежда в принцип днешните анархически отношения в обществото, в своето произведение „Основания на социологията“ приема, че человеческото общество еволира към диференцията. Д. Благоев, ЛКС, 101-102. „Ако .. Платон и Аристотел са попаднали в рая, то значи, че въобще хората могат да се спасяват във всяка религия;“ индиферентизмът по този начин бил възведен на степента на философска доктрина. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 82. възвеждам се, възведа се страд. Даже отклоненията на персийските редакции на занимающите нас повести могат да се възведат към индийските първообрази. СбНУ II, 172. Защото мнения, които още вчера се възвеждаха в убеждения и се защищаваха с плам, днес не само се изоставят, но и се воюва против тях със същия плам. Д. Благоев, ЛКС, 79.

◇ Възвеждам / възведа на престола някого. Остар. Книж. Правя някого монарх. Сичките реформи и променения .. се извършват с цел да се изберат такива валие и генерале, които съчувствуват на намерението на султана да възведе сина си на османовия престол. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268. В България тогаз избухнал мятеж — и на престола възвели Сабина. Т. Шишков, ИБН, 113.

— Друга (остар.) форма: възво`ждане.

ВЪЗВЕ`ЖДАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възвеждам и от възвеждам се. — Въпросите не са за мястото ни в света, който ни заобикаля, а за единството на целия народ, за възвеждането му още по-напред. И. Вълчев, СКН, 405.

ВЪЗВЕЛИЧА`. Вж. възвеличавам.

ВЪЗВЕЛИЧА`ВАМ, -аш, несв.; възвелича`, -и`ш, мин. св. -и`х и (рядко) възвелича`я, -а`еш, мин. св. възвелича`х, св., прех. Книж. Величая някого или нещо прекалено много; възхвалявам. Колкото и да възвеличава българската храброст и да я поставя високо над гръцкото лукавство и безсилие, Паисий намира нещо твърде скръбно в постоянните вражди и войни между българи и гърци. Б. Пенев, НБВ, 52. Художникът, който е сътворил това дело, е един голям поет. И ние трябва да го възвеличим тук, защото за пръв път мраморът трепти и пее под ръката на един български ваятел. Худ., 1909, кн. 4, 18. — А пък всъщност, знаете ли, че той яздеше възседнал бял кон, загърнат в пурпурна мантия, а зад него блестяха сабите на царска свита, ечаха медни тръби и хиляди гърла цепеха въздуха: — Слава! Слава вовеки! Ти възвеличи племето си! Г. Райчев, Избр. съч. II, 142. Католическите богослови утвърждават, че даже бракът не оправдава любовта към жената; поетите пък, .., излезли такива пакостници, че възвеличили и обоготворили свободната любов. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 78. възвеличавам се, възвелича се и възведичая се страд. — Старият Мохамед Кюпрюли, да бъде свята паметта му, забрани кафето, ала синът му, сегашният велик везир, Ахмед Кюпрюли, да се възвеличи името му, отново позволи на правоверните да го пият. А. Дончев, ВР, 43.

ВЪЗВЕЛИЧА`ВАМ СЕ несв.; възвелича` се и (рядко) възвелича`я се св., непрех. Книж. Ставам прославен, прочут поради достойнствата си. А те [книжници и мъдреци], като помислили малко, рекли на царя: „На това място, дето седиш сега, ще се издигне град и ще се нарече Цариград, и ще се прослави, и ще се възвеличи из цялата вселена повече от всички други градове.“ Ст. Загорчинов, ДП, 467.

ВЪЗВЕЛИЧА`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възвеличавам и от възвеличавам се; възхваляване. Всичко пророческо-гениално у Хердер с тази универсалност на духовните интереси, .., това възвеличаване на страстите и тази омраза към яловата разсъдъчност — става лозунг и на Гьоте. М. Арнаудов, Г, 11. Неравен в отношенията си с хората, както в творчеството си, .. понякога той [Антон Страшимиров] с еднаква лекота минаваше от възвеличаване до отричане и обратно. К. Константинов, ППГ, 144.

ВЪЗВЕЛИЧА`Я. Вж. възвеличавам.

ВЪЗВЕСЕЛЯ`. Вж. възвеселявам.

ВЪЗВЕСЕЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвеселя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/581-600&oldid=11022“.