Речник на българския език/Том 2/221-240

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

до най-малките подробности на властите. К. Величков, ПССъч. I, 8. Разкайваше се за своите подозрения и зли мисли, за тежките думи, които беше й казал, винеше се, че в гнева си беше я изоставил. Ем. Станев, ИК II, 171. Започваше да се вини: не търсеше ли той да прости подлостта на Димитрис заради нея? Ст. Сивриев, ПВ, 87.

ВИО`ЛА ж. 1. Четириструнен музикален инструмент, по-голям от цигулка, с по-нисък регистър и по-мек, глух тембър от нея; алтова цигулка. В школата се изучават цигулка, .., виола и контрабас. ВН, 1961, бр. 3048, 2. На малък подиум в дъното .. стоеше оркестърът: .. флейтист, виола, роял. Д. Добревски, БКН, 161.

2. Старинен струнен лъков музикален инструмент с 5-7 струни и с корпус, подобен по форма на днешната цигулка, разпространен през 15-17 в.

— Ит. viola.

ВИОЛЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Книж. Виолетов цвят, виолетова багра; виолетово. Небето бе изумрудено и влажно с воднист оранж на хоризонта, който се преливаше в цинобър, във виолет. Н. Антонов, ВОМ, 36. Откъснати от едни и същи дървета, те [листата] умираха в толкова различни цветове .., че беше чудно откъде се вземат .. тези смесици от кармин, охра, кафе, цинобър, виолет, оранж и всичко онова, което е известно в прегорялата гама на листопада. С. Северняк, ВСД, 46.

— От фр. violet.

ВИОЛЕ`ТКА1 ж. Пролетно диво или градинско цвете с малки виолетови цветове и приятен аромат. Viola odorata. Букетче виолетки.

— От фр. violete.

ВИОЛЕ`ТКА2 ж. Вид ядивна гъба с аметистово виолетов цвят, която се среща в широколистни и иглолистни гори обикн. през есента. Rodopaxilus nudus. Да се запознаем сега с една гъба, която поради необикновения си цвят мнозина смятат за отровна. Тази гъба е боровинката или виолетката. Ив. Димитров, ОП, 51.

ВИОЛЕ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има багра, цвят, смесен от син и червен; лилав, морав. Фигурите на танцуващите се багреха с преливане от червената, оранжева и виолетова светлина на прожектора. Д. Димов, Т, 109. Кой би забелязъл .. виолетовите цветчета на миризливата теменуга? П. Делирадев, В, 161. Виолетов здрач се спущаше в котловинката. Горите по склоновете потъмняваха. Б. Несторов, СР 26. Слънцето вече се спускаше на запад и Арда се обагри с ярки златни и виолетови петна. X. Русев, ПЗ, 100.

2. Като същ. виолетово ср. Виолетов цвят. Илюстрациите са в ярки, чисти цветове — светложълто, виолетово, червено, зелено. Ал. Гетман, ВС, 319. Околните баири се преливат в червено, синьо, във виолетово, докато най-сетне слънцето огрее и снегът блесне като захар. Ем. Станев, ЯГ, 49.

◇ Виолетова гълъбка. Бот. Ядивна вкусна гъба с почти равна, вдлъбната в средата червеновиолетова или кафявовиолетова шапка и бяло невисоко пънче, която расте предимно в широколистни гори. Russula vesca.

ВИОЛЕТОВО- Първа съставна част на сложни думи със значение: чийто основен цвят, посочен във втората част на думата е с виолетов оттенък, напр.: виолетовокафяв, виолетовосин, виолетовочервен и др.

ВИОЛИ`НА ж. Рядко. Цигулка. Най-образцовият му [на Рафаело] портрет е момъкът с виолина, който се пази в двореца на княз Шарра в Рим. К. Величков, ПССъч. III, 178.

— От ит. violino.

ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`З м.Рядко. Музикант, виртуоз на цигулка. Пред военния клуб се бе натрупала такава навалица, каквато* не бе имало от дълго време. Може би прочутият виолин-виртуоз бе привлякъл толкова много хора тук. Д. Калфов, Избр. разк., 177.

ВИОЛИ`Н-ВИРТУО`ЗКА ж. Рядко. Музикантка, виртуозка на цигулка.

ВИОЛИ`НЕН -нна, -нно, мн. -нни, прил. Рядко. Виолинов.

ВИОЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от виолина; виолинен, цигулков. Един от най-трудните концерти във виолиновата литература, това е Брамсовият. К, 1927, бр. 109, 2. Виолинов концерт.

◇ Виолинов ключ. Муз. Ключът сол.

ВИОЛИ`СТ м. Музикант, който свири на виола. В операта, в оркестъра на която малкият Бетховен е бил виолист, са били представени „Отвличане от сарая“ .. „Дон Жуан“ и „Фигаро“ .. „Вълшебната флейта“. В. Йонова и др., Б (превод), 27. Държавен симфоничен оркестър — Разград търси добри цигулари, виолист, челисти. ВН, 1962, бр. 3293, 3.

ВИОЛИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на виола.

ВИО`ЛКА ж. Диал. Риба змиорка. Пинтата измъкна стария сак, .., постегна го и излезе нагоре по воденичната вада, за да налови малко риба. За час-два той напълни цяла торба с виолки, кротушки, мренчици и различен друг дребосък. Г. Караславов, ОХ II, 87.

ВИОЛОНИ`СТ ж. Книж. Цигулар.

— Фр. violoniste.

ВИОЛОНИ`СТКА ж. Книж. Цигуларка. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената виолонистка даваше втория си концерт. Й. Йовков, Разк. I, 172

ВИОЛОНЧЕ`ЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до виолончело. Виолончелен концерт. Виолончелна соната. Виолончелни етюди.

ВИОЛОНЧЕЛИ`СТ м. Музикант, който свири на виолончело; челист.

— От ит. violoncellista.

ВИОЛОНЧЕЛИ`СТКА ж. Музикантка, която свири на виолончело; челистка.

ВИОЛОНЧЕ`ЛО, мн. -а, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, среден по размери между цигулка и контрабас, с тембър по-нисък от този на виолата и по-висок от този на контрабаса; чело. Той погледна опряното е ъгъла виолончело. Не беше свирил отдавна. Ем. Станев, ИК III и IV, 357.

— Ит. violoncello.

ВИ`ПУСК м. Всички, които завършват по едно и също време последния клас или курс на учебно заведение. Говореше се, че е завършил право, а след това и школата за запасни офицери като първенец на випуска. П. Вежинов, ВП, 31. Пред мене е бледна снимка от първия випуск на училището — десетина голобради момчета с окъсели панталони. Н. Тихолов, ДКД, 130. Може би е Радулов, един випуск преди него. Остави го капитан, сега е най-малко подполковник. Ем. Станев, ИК III и IV, 317.

— От рус. выпуск.

ВИ`ПУСКНИК, мн. -ци, м. 1. Лице от последния клас или курс на учебно заведение. Синът му е випускник във Военното училище във Велико Търново.

2. Само мн. Всички от определен випуск на учебно заведение. От випуска на техникума в Банкя .. през 1975 г. от 16 випускници шестима постъпват на работа по специалността. Отеч., 1978, кн. 2, 17. През май ще се организира среща на випускниците по случай десет години от завършване на училище.

— От рус. выпускник.

ВИР, виръ`т, вира`, мн. ви`рове, след числ. ви`ра, м. 1. Дълбоко място в река или поток, където водата тече по-бавно. Посред града се извиваше бавно широкият зелен Етър без бързеи и въртопи, с разлати вирове, където се оглеждаха кулите на Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 275. Той стигна там, гдето водата излизаше от гората, разширява се на едно място и правеше тоя хладен и бистър вир, в който жените от Жеруна перяха губери и белеха платна. Й. Йовков, СЛ, 22. Този ден щяхме да ходим на реката .. Там имаше чудесни вирове, в които се къпехме. Ст. Стратиев, СВМ, 99. // Дълбоко място в река, което обикн. не замръзва, където рибите прекарват зимата; топлик. Лицето му просветна, сякаш пред Теодосия се появи предишният монах, който ловеше мрени и пъстърви в рибния вир. Ст. Загорчинов, ДП, 386. // Разш. Място в река, където течението е по-бавно, водата се върти в кръг и увлича надолу; въртоп, водовъртеж. В последния миг, когато водовъртежът вече го увличаше в бездънния вир, Крум Тонев свари да се вкопчи в една греда на разбития сал. П. Бобев, К, 6.

2. Нарочно заградено дълбоко място за събиране на вода от дъжд, река и др.; бент. Там дъждовните води се стичат и правят вир. Ив. Вазов, Съч. XII, 114. Надонесоха [селяните] ритли, дъски, слама, плява, па и една здрава, дебела кълчищница, заприщиха реката всред селото. И вдигна се вир за чудо. Н. Попфилипов, РЛ, 91. Там, дето няма големи реки, селените нарочно изкопават един широк трап, в когото отбиват на чешмите водата, за да са набира вир да си киснат конопите и ликата. Ил. Блъсков, ПБ III, 51.

3. Диал. Насъбрана застояла вода; локва, гьол. В близкия вир закрякаха жаби и в чуд-ната вечерна тишина някак успокоително и мечтателно трепна челиченият ек на дружната им песен. Елин Пелин, Съч. I, 80. Как е чудна нашата локва, / наший жабунясал вир! Ив. Вазов, Съч. III, 189.

4. Диал. Извор, кладенче; врело. Каля шета в градине, Кольо, / у градине три вира. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16.

5. Прен. Остар. и диал. Източник, извор. Първите български литератори от времето на Възраждането не чакаха обаче появата на пълни руско-български речници, за да зачерпят от богатия вир на руската книжнина и на първо място учебна книжнина. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 380.

◇ Вир вода. Разг. Съвсем мокър. Дъжд рукна — и аз не знаех де да подслоня глава. — Вир вода станах, а бурята не секваше ни за миг. Н. Райнов, КЦ, 100. Никола почна да търкаля едрите снопи. Пот рукна от челото му. Вир вода стана бялата му риза. А. Каралийчев, СР, 97.

ВИРА`Ж м. Книж. 1. Завой, който прави самолет или кораб като се накланя на едната страна. Все ми се струва, че на двора ще зърна възрастен брадат човек, а в небето — красивия вираж на самолет. А. Станоев, П, 7.

2. Завой, който правят автомобил, велосипед и др. по крива линия.

3. Завой на път, където платното има наклон по отношение на хоризонта. Докато колоездачите се задминават на виражите по бетонната писта, между дърветата пъргаво се провират по своя „писта“ група скиори. ВН, 1958, бр. 2256, 3.

— Фр. virage.

ВИРАЖА`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Изразявам; виразявам. Днес китайската писменост е съставена от множество знакове, които имат известен смисъл и които виражават отделни думи. СбС, 22. И често й виражаваше желанието си да я има при себе си. X. Пашов и др., ЦП, 8. виражавам се страд. Количеството на златото в смесите се виражава с каратове. Знан., 1875, бр. 15, 239.

ВИРАЖА`ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виразявам се. Но ние пожълтяхме малко, защото си помислихме, че е дошла някоя бърза заповед, за да ни „пребесят надве-натри“, както са виражаваше Савата. З. Стоянов, ЗБВ III, 164.

— От рус. выражать.

ВИРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Изразяване; виразяване. Ако са усъвършенствуват понятията .., то трябва да са усъвършенствува и езикът, който служи за форма при виражението на мислите. СбС, 10.

2. Изразена, изказана мисъл; израз. Демократизмът на сектата са е отражавал не само в нейните религиозни черти и обществени тенденции, но и в нейните поетически виражения. СбС, 96. Ако нас интересува романът или повестта повече от учебните книги, то ни интересува не само богатството на образите и поетическите виражения, които са намират в тях. СбПер. п II, 163.

3. Прен. Изражение, израз. Той треперяше цял-целеничек, .., а лицето му прие необикновено виражение. З. Стоянов, ЗБВ I, 419. Той не преброил с око колко са [еничерите], съзрял само дивите виражения на техните лица. Ст. Ботьов, К (превод), 207.

— От рус. выражение.

ВИРАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Изразител. Аз не зная друга епоха .., в която българската журналистика да е воювала така смело .. в полза на народните интереси и желания .. и стана истински виразител на народната воля. З. Стоянов, ЗБВ I, 254-255.

— От рус. выразитель.

ВИРАЗИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Изразителен. Из къщата на дяда Либена излезе троица цигане-цигуларе, с бели чалми, с алени пояси и със сини контоше; а сичкото това са отличало твърде красиво от мургите и виразителните цигански лица. Л. Каравелов, Съч. II, 93. Черните очи на Селима блещели като звезди на спасението във виразителните черти на девойката. Ст. Ботьов, К (превод), 12.

— От рус. выразительный.

ВИРАЗЯ`. Вж. виразявам.

ВИРАЗЯ`ВАМ, -аш, несв.; виразя`, -и`ш, мин. св. -и`х, <ib>св., прех. Остар. Книж. Изразявам; виражавам. А сичко, що придумвал человек, той го е виразявал писмено или на книга. ЦВ, 1860, бр. 478, 1. Кралят стана от своето седалище, хвана ма за ръцете, ягко ги стисна и разтресе и вирази своето щастие да види най-после холандезин. Знан., 1875, бр. 14, 213. Грижеше ся за него с най-нежната преданост, изпълняваше желанията му преди той да ги вирази. X. Пашов, и др., ЦП, 55. виразявам се, виразя се страд.

ВИРАЗЯ`ВАМ СЕ несв.; виразя` се св., непрех. Остар. Книж. Изразявам се; виражавам се. Аз не ща да говоря надълго, като списател, но ща ся мъча, колкото мога по-кратко да ся виразя. ЦВ, 1860, бр. 478, 1.

— От рус. выразить.

ВИРАЗЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Изразяване; виражение.

ВИРА`Н прил. неизм. Простонар. 1. Разнебитен, разрушен, съсипан. — Ха сега да идем там горе на баира, има една изоставена къща. Да видим ще я харесаш ли. Малко е виран, но като се поизкърпи, ще влезе в работа. Д. Казасов, ВП, 22. — Решил съм да продам и новия мадан — рече му Махмуд бей, — ама на`, вашият Чакър бюлюкбаши взе, та събори и неговия кораб .. — Питай го колко пари ще иска да ме остави да го поправя. Виран имот не се продава. А. Христофоров, А, 346.

2. Прен. Болнав, нездрав. — Тука ли е стопанинът? — запита Алекси. — Тука е — рече Дрондовица. — Малко е виран, нехела .. Простинал ли е, не знам, нещо го не бива, та е полегнал. Кр. Григоров, Н, 29.

— От перс. през тур. viran. — Друга форма: вера`н.

ВИРАНЕ`, мн. -та, ср. Простонар. 1. Полуразрушена постройка; виранетина, виранлък, развалина. Ако да можем да минем насреща в Галата, тогаз отиваме и пренощуваме в къщата на главатаря Г. Трипани; ако не можем, тогаз скриваме ся тука негде из хрубелите (виранетата) и зарана рано, като добри домакини, отиваме си на работата. П. Р. Славейков, ЦП II, 131.

2. Изоставено, незастроено, пусто място, пълно с боклуци, бурени и др. Между къщата и началото на гората имаше виране, дето ни приличаше на джунгла, и като деца играехме все там.

3. Повредена или негодна за използване вещ. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? Ами ако се качиш на най-дръгливото магаре, а аз се кача на най-бързия самолет и една година пътуваме, като слезем, часовниците ни ще показват едно и също, освен ако са някои германски виранета. П. Вежинов, ЗНН, 45.

— От перс. през тур. virane.

ВИРАНЕ`ТИНА ж. Простонар. Пренебр. Виране (в 1 и 3 знач.); виранлък. — А за какво са тия допотопни виранетини — каза Гороломов, като погледна двете полусрутени вятърни мелници горе на височината. Й. Йовков, ПГ, 142. Охрани се Батенката. За пет-шест години си оплете кошника .. Събори виранетината на Ручилото и издигна нова къща. А. Каралийчев, НЗ, 92-93. — Не можах да разбера защо ми искаш триста и двайсет хиляди за каруците, дето ги развалихме, че бяха виранетини, и от тях направихме нови. Ст. Марков, ДБ, 274.

ВИРАНЛЪ`К, мн. -ци, м. Простонар. Виране (в 1 знач.); виранетина. Усети горчивина затуй, че домът, където е видял свят .., сега е виранлък, из който се гонят прилепи и пълзят гущери. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 152. Даже чудех се как не е отвлекла досега цялата дядова Кольова воденица, която беше малка, схлупена, полуразвалена — цял виранлък. М. Георгиев, Избр. разк., 161.

— От тур. viranelik.

ВИ`РВАМ, -аш, несв.; ви`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ви`рнат, св., прех. Виря веднъж или изведнъж. Пасеше [еленът] по цяла нощ, ала беше неспокоен, страхлив и от всеки шум трепваше и вирваше глава. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Или пък когато увлечен в работата, той не й обръщаше внимание, тя вирваше глава и сърдито го заплашваше. Д. Кисьов, Щ, 28. Подсмръкна на конете като стар файтонджия. Те вирнаха уши. Ст. Даскалов, МЧ, 7. Първият камион продължи да боботи и да се търкаля напред, .. Най-напред пропадна едното му колело, после пропадна и другото, след това той вирна задницата и полетя из урвата надолу. Д. Ангелов, ЖС, 346. вирвам се, вирна се страд.

ВИ`РВАМ СЕ несв.; ви`рна се св., непрех. Изправям се изведнъж. Фют веднага се преобрази. Покритата му с лишеи и петна кожа се лъсна, плесенясалите му рогчета се очистиха и вирнаха нагоре. Елин Пелин, ЯБЛ, 163.

ВИ`РВАНЕ ср. Отгл. същ. от вирвам и от вирвам се.

ВИРДЖИ`НИЯ ж. Спец. Вид висококачествен тютюн за производство на цигари. За едролистните тютюни (махорка, вирджиния и др.) са подходящи богатите, крайречни, наносни, с малко чакъл, отцедливи, проветриви и добре задържащи влага почви. М. Мичев и др., 3, 104.

ВИРДЖИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от вирджиния; виржински.

ВИРЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вирея. Участъците за фуражно сеитбообращение трябва да бъдат разположени близо до фермите върху влажни и богати на хранителни вещества почви, подходящи за виреене на фуражните култури. М. Мичев и др., З, 101.

ВИ`РЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от виря и от виря се.

ВИ`РЕНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от виря се.

ВИРЕ`Я, -е`еш, мин. св. виря`х, прич. мин. св. деят. виря`л, -а, -о, мн. вире`ли, несв., непрех. 1. С обст. поясн. За растение — раста, развивам се добре някъде. — Ще почнем да сеем лен тогава. — Лен ли? .. — Лен. Питах за тая работа аз агронома. Ще вирее той под планината. Кр. Велков, СБ, 45-46. У нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област. М. Марчевски, ТС, 6. Памукът не вирее добре по нашите места и се чудя защо ни карат да го сеем — рече Петър. И. Петров, НЛ, 163. Ако на една почва не може да расте изобилна трева, то на нея не може да вирее и хлебното зърно. Знан., 1875, бр. 22-23, 347. // Разг. За животно — добре съм физически, добре се развивам. — Овцата вирее на суховато място. Нея я морят силната жега, .. и мочурът. Кр. Григоров, ПЧ, 77. — Ама то прасе без кал не може. Дорде няма на гърбината му барем пет пръста кал, то не вирей. Тъй де. И. Петров, НЛ, 46. Бубите, что са излезли в първий ден, най-добре виреят, затова и трябува тий на особено място да ся дръжат. Лет., 1874, 194. // Остар. и диал. За човек — раста, развивам се правилно в добро здраве. — Не мога да кажа, че я [жена ми] боли нещо, пък не вирее — загрижи се Бияза и ласкаво се обърна към Каракольовеца. М. Яворски, ХСП, 150. Доброто и веселото разположение [на майката] помага на детето не само да бъде то здраво, но еще и да вирее. Й. Груев (превод), КН 7, 67. // Разг. За поминък, дейност — добре се развивам, процъфтявам. Има гора, но нямат мера .. Вирее само скотовъдството. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. Лозарството не може също да вирее, защото местността е висока и на у сой. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Замислял ли се е г. Ба-дев, защо днес поезията вирее само от едната страна на бариерата, а от другата — никак я няма? Г. Бакалов, Избр. пр, 375. Към Alma mater се стреми [Викентий] за лаври! / Ала с науката се той не гаври, — / науката да цъфне, да вирее, / той само зарад титлата копнее. Ем. Попдимитров, СР, 67.

2. Прен. Обикн. за отрицателни обществени явления — имам добри условия за съществуване, развитие, за разпространяване. — Ама човек все се лъже. Де, де, вика си, ще мине теглото, па ще дойде нещо по-хубаво. А то май досега у нас повече лошото е виреяло, отколкото хубавото. Кр. Григоров, ТГ, 60.

ВИРЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св., виря`х се, прич. мин. св. деят. виря`л се, -а се, -о се, мн. вире`ли се, несв., непрех. Остар. Издигам се нависоко, стърча. Останки печални са дивните сарди. / Виреят се копья, блестят алебарди. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 45. Тамо над гроба пустинний / две са дървета виреят. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. / Пред морния пътник тя мълком / вирей се далеко в полето. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.

ВИРЖИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Вирджински. В момента изкупната цена на виржинските тютюни е с над 10% по-висока, отколкото на тютюните, които се внасят от Куба. Тр, 1997, бр. 175, 9.

ВИ`РИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел. от вир. Нощем [мечката] се предаваше с наслада на ловитба на раци край потоците или пък се опитваше да хване някоя пъстърва из вирищата. Ем. Станев, ПЕГ, 80. Жаден и гладен нашият герой за девствената и чиста природа [Ботйов], рипнал като отвързан лъв да отиде и се насити, .. Ходил той по всички вирища и водопадчета на Тунджа, ловил раци, търсил риба. З. Стоянов, ХБ, 58.

2. Диал. Място, където има вирове, застояла вода, и от това е влажно и тревно (Ст. Младенов, БТР, I).

ВИ`РНА. Вж. вирвам и вирнувам.

ВИ`РНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вирна като прил. Който е изправен, издигнат нагоре. Особено нежен и приятен бе профилът му — тънък, с едва вирнато носле, с малки, пълнички устни. П. Вежинов, БД, 146. Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, .., с гордо вирната глава. Елин Пелин, Съч. I, 107. Кончето беше едно такова — дето трудно ще познаеш възрастта му. Мъничко .., с вирнати уши и лисо петно на челото. Кр. Григоров, Р, 35.

◇ С вирнат нос (вирната глава). Разг. Надменно, горделиво, надуто. Подочуе .., че американците скоро щели да навлязат в България, .., поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня. Кр. Григоров, И, 145.

ВИ`РНУВАМ, -аш, несв. (остар.); ви`рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ви`рнат, св., прех. Вирвам. вирнувам се, вирна се страд.

ВИ`РНУВАМ СЕ несв. (остар.); ви`рна се св., непрех. Вирвам се.

ВИ`РНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вирнувам и от вирнувам се; вирване.

ВИРОГЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се покорява никому, не се вслушва в мнението, съветите на другите; непослушен, непокорен. В легията Димитър добре се би, но беше вироглав, не зачиташе реда, вършеше много работи на своя глава. Ст. Дичев, ЗС II, 462. „Разбра се вече — реши Костадин, — Митьо е вироглав, ако не му дам да се ожени за нея, ще ме зареже“. Г. Караславов, Избр. съч. I, 334. Деца, които са отрасли разпуснато, а особено без майчино възпитание, изпървом биват немирни, вироглави. У, 1870, бр. 1, 34.

ВИРОГЛА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Вироглав, непокорен човек. И хаджи Евтим не можеше да се начуди отде изникна това учение, и кой ги научи тия момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше Цветанова и внука си защо, като са учени, не съберат ума на вироглавците. Ив. Вазов, Съч. XXV, 73. — Султанът му дарува свобода, ако сложи оръжието и заживее мирно, а вироглавецът отказа и се надсмя. М. Марчевски, П, 45. — Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов, ДП, 348.

ВИРОГЛА`ВИЕ, мн. няма, ср. Качество на вироглав; вироглавство, вироглавщина, вироглавост. Сам планинец, боляринът Златан беше наследил от дедите си — местни разбогатели старейшини — непокорство пред силата заедно с любов към волността, които у него бяха се превърнали във вироглавие и своеволие. А. Дончев, СВС, 580. Вишан забелязваше, че домакинът е ядосан, но много не се тревожеше, само си каза да внимава, защото в яда си оня може да изрече някоя глупост, а после от вироглавие да я поддържа. А. Дончев, СВС, 139.

ВИРОГЛА`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вироглав; до известна степен, малко вироглав. Свят дебелоок .. Станало ни за мъжко, ни за женско! .. А вироглавички са нашите, снахо, вироглавички. Ц. Церковски, ТЗ, 10.

ВИРОГЛА`ВКА ж. Вироглава жена. В тоя миг той наистина повярва, че трябва да се отпише, па макар и затова само, за да счупи волята й. Той е, който ще решава. Гледай я ти, вироглавката! А. Гуляшки, МТС, 193.

ВИРОГЛА`ВО. Нареч. от вироглав. Някое от турчетата вироглаво се откъсваше от ръката на майка си и се спускаше да види бесилката по-отблизо, прогонваше го оттам с дрезгав вик бащата. Д. Талев, ПК, 732. Заместник-директорът .. заговори тихо, простичко, .. И разказа как генералският син, ученик в предпоследния клас, .. настойчиво и вироглаво руши онова, което се нарича училищна дисциплина. С. Северняк, ВСД, 55.

ВИРОГЛА`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавство. Понякога децата проявяваха вироглавост.

ВИРОГЛА`ВСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Качество на вироглав; вироглавие, вироглавост, вироглавщина. — Тъй му се пада, добре са го изпъдили! .. — казваше хаджият, отдавна недоволен от Бориса за неговото вироглавство и палав нрав. Ив. Вазов, Съч. XXV, 51. Чорбаджията нямаше син и иска` да го призети, но Пелинко отказа, .. Така — от вироглавство. Елин Пелин, Съч. I, 21.

2. Проява, постъпка на вироглав; вироглавщина. Той се канеше да ги сгълчи за това вироглавство, което донесе такива беди в дома му и върху толкова още къщи в Дервент Г. Караславов, Избр. съч. X, 54. Разбира се, твърде случайните хайдушки вироглавства не заслужават внимание. П. К. Яворов, Съч. II, 168.

ВИРОГЛА`ВЩИНА ж. Разг. Вироглавство, вироглавие. На това обстоятелство се дължат и известни морални качества у жителите в поменатите местности, като храброст, вироглавщина. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Прекалява с нейните вироглавщини.

ВИРТОМА`Н м. Нов. Лице, което е пристрастено към компютърната виртуална действителност. За виртоманите освен пуснатите в масово производство видеошлемове със слушалки за картина и звук се правят и специални костюми, снабдени с тактилни елементи, които създават усещането за докосване. Нов., 1997, бр. 227, 6.

ВИРТУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който може да стане, да се прояви; възможен. Така от година на година с числото на гимназистите, които успяват още на училищните пейки да се запознаят с руската литература, се увеличава и числото на виртуалните или действителните списатели. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 423.

2. Информ. Който е създаден по електронен път като симулация, аналог на определени физически обекти и реални явления и с който човек може да влезе в контакт, взаимодействие. Виртуалната реалност е множество от въздействия, синтезирани с помощта на компютър, които създават представата за определена среда. Нов., 1997, бр. 227, 6. Италианската мултимедийна компания пусна на компютърния пазар програма с виртуална жена, която отговаря на мъжките задявки като истинска кокетка. ЖТ, 1998, бр. 31, 27. Виртуално пътешествие до Марс на космически кораб предлага Залата на славата на космонавтите във Флорида. 24 ч., 1997, бр. 222, 22. Той бил готов да докаже твърдението си с помощта на науката — чрез виртуална диагностика. ДТ, 1999, бр. 69, 3. Възможностите за приложение на виртуалната реалност са неограничени — като се започне от обучението, медицината, научните изследвания, забавленията и се стигне до виртуалното пазаруване.

ВИРТУО`З м. 1. Изпълнител музикант, който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Наистина тогава в Италия не липсвали виртуози на лютня, но Винченцо Галилей действително бил прекрасен изпълнител. М. Калинков, ГГ, 6-7. Той е виртуоз на рояла. △ Челист виртуоз. // Разш. Художник, поет и под., който до съвършенство владее техниката на своето изкуство. Този художник е виртуоз на четката и на багрите. △ Той е поет — виртуоз на стиха.

2. Прен. Разг. Голям майстор в дадена област, за която се изисква умение, сръчност. — Доктор Странски е най-добрият ни хирург в тази област.. — Доктор Странски не е хирург. Той е виртуоз. С. Северняк, ВСД, 163. Тя [публиката на кафенето] се състоеше от пенсионери .., от разпалени стратези и капацитети по международните въпроси, които бяха в същото време виртуози на белот и шампиони на моникс. Д. Димов, Т, 19.

— От ит. virtuoso през нем. virtuos.

ВИРТУО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до виртуоз. Виртуозна техника. Виртуозно изпълнение.

ВИРТУО`ЗКА ж. Жена виртуоз. В пет часа тая вечер младата, току-що излязла на сцената, виолонистка даваше втория си концерт .. Общото внимание беше, разбира се, съсредоточено все около младата виртуозка. Й. Йовков, Разк. I, 172. Като драматично-сценична фигура Ерица е една виртуозка на позата, на хода. К, 1927, бр. 112, 2.

ВИРТУО`ЗНО. Нареч. от виртуозен. 1. С владеене на техниката на дадено изкуство (обикн. на музиката) до съвършенство; като виртуоз. А най-голямата изненада беше един малък, хубав роял. Защото Давед се беше научил и да свири — не виртуозно, но добре. П. Спасов, ХлХ, 177-178.

2. Прен. С много голямо умение, майсторство, с премисляне на нещата и изпълнение до съвършенство. Така един търговец на автомобили в Буенос Айрес плати на сеньор Фернандо Гарсия сто хиляди песи, защото се усъмни в неговата честност и не разбра навреме виртуозно измислената игра. Св. Минков, ДА, 105.

ВИРТУО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Много голямо, съвършено техническо майсторство на артист (обикн. на музикант). „Севилският бръснар“ е опера на вокалната виртуозност, изискваща от изпълнителите голямо певческо майсторство. ОФ, 1950, бр. 1906, 4. Няма такова изкуство, което да не изисква виртуозност, и няма никаква граница за съвършенството на тая виртуозност. Н. Лилиев, Съч. III, 274-275.

ВИРУЛЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. За болестотворни микроорганизми — който може да предизвика заболяване, да зарази. Вирулентни микроби. Вирулентни бацили. Вирулентни бактерии.

— От лат. virulentus ’отровен’ през рус. вирулентный.

ВИРУЛЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Свойство на болестотворни микроорганизми да се внедряват, да живеят и да се размножават в организма на човека или животните, като предизвикват съответни заболявания. За по-злокачественото проявяване на една епидемия от значение ще е не само типът на вируса, а и неговата вирулентност. Пр, 1952, кн. 5, 47. За приготовление на различни ваксини са необходими вируси, изгубили своята вирулентност. НТМ, 1961, кн. 12, 7.

ВИ`РУС м. 1. Мед. Причинител на заразна болест у човека, животните и растенията, по-малък по размери от известните досега болестотворни микроби. Грипен вирус.

2. Техн. Програма, която се прикрепва към файлове или се самозаписва на определени места върху диск или дискета, като се задейства при активирането на съответното дисково устройство или файл, при което може да причини щети в компютърната система (повреди в диска, изтриване на данни и др.). Вирус в стартовия сектор се зарежда в паметта преди операционната система, .. Ако пъхнете незащитена дискета в компютъра, каните вируса да я зарази. КЕШ, 1993, бр. 23, 34. Почти няма случай някой да е получил вирус, след като е изтеглил програмни файлове от реномиран сайт. Инт., 14.

— От лат. virus ’отрова’ през нем. Virus.

ВИ`РУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Мед. Прил. от вирус. Вирусен хепатит. Вирусна инфекция. Вирусни болести. Вирусно заболяване.

ВИРУСОЛО`Г, мн. -зи, м. Учен, специалист, който се занимава с изследване на вирусите.

ВИРУСОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до вирусолог и вирусология. Вирусологична лаборатория. Вирусологични изследвания.

ВИРУСОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Дял от микробиологията, който се занимава с изучаване на вирусите. „Лаская се от мисълта, че моите специални познания по клинична биохимия ще допълнят вашия великолепен опит по микробиология и вирусология.“ П. Вежинов, НБК, 284.

ВИРУСОУСТО`ЙЧИВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Книж. Неподдаване на човешки или животински организъм на заразяване с вируси, устойчивост срещу вируси. Има висока вирусоустойчивост, щом не го хвана грип.

2. Информ. Устойчивост на компютърна програма срещу вируси. Най-важното научно постижение на лабораторията [по компютърна вирусология] е създаването на математическа дефиниция на понятието вирусоустойчивост на единица информация. Д, 1993, бр. 290, 14.

ВИРУШИ`НКА ж. Диал. Вихрушка. Даде Господ силна вирушинка, / та си откри Магдина прекривка. Нар. пес., СбНУ XLIV, 26.

ВИ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вир. Ловеше из вирчетата бързи мрени и вкусни пъстърви, печеше ги, увити в листа от репей, заровени в буйната жар. П. Здравков, НД, 13. След туй се наведе над вирчето, където се бе окъпала птичката, и лисна лицето си с прясна студена вода. Кр. Григоров, Н, 34. Долу под колибата бяха направили [работниците] едно вирче за черпене вода. Д. Калфов, КР, 48. В широка вглъбнатина, прилична на копаня, видяхме едно бистро вирче с дъждовна вода. Ив. Вазов, Съч. XV, 146. Малко вирче, дребна (малка) риба. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 263.

ВИ`РЧИНА ж. Диал. Събрана на едно място, във вир вода. — Ще те хвърля, каже, в реката .. — Да го порази! Ами защо те не хвърли? — Не се бой, той ме плашеше: тя е пресъхнала! .. — Се` ще се намери за тебе някоя жабешка вирчина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 26-27.

ВИ`РЧИНКА ж. Диал. Умал. от вирчина. Реката беше се изтънила като конец и на места се губеше в камънаците, на места бе замряла в сини стъклени вирчинки. Ил. Волен, МДС, 221. Момченцето се улиса в струйката вода, която чучуреше по неравния дол и се разливаше на места в светли вирчинки. Ил. Волен, НС, 60.

ВИРШЕПЛЕ`Т м. Остар. Книж. Пренебр. Стихоплет. Най-напред при писане стихове нему са служили стихотворенията на сръбски виршеплети преди Бранка Радичевича. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 70.

— От рус. виршеплет.

ВИ`РШИ мн., ед. ви`рша ж. Рядко. Литер. Лоши, бездарни стихове.

— От пол. wierszy през рус. вирши.

ВИ`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Издигам, изправям нещо нагоре (от наведено, отпуснато или отвесно положение). Той винаги ходеше с кръстосани отзад върху потурите ръце, виреше главата си нагоре и така изпъваше шията си, че гръклянът му щръкваше напред. О. Василев, ЖБ, 259. Край кравата, която кротко пасеше, виреше опашчица едномесечно теленце с нежен светлокафяв косъм. Д. Ангелов, ЖС, 70. Той развяваше сърмения си кафтан, виреше брада към небето, размахваше своите големи юмруци. Ст. Дичев, ЗС II, 79. Дето яде конче зобчица, там и вири главица. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 162.

2. Повдигам, издигам нещо (обикн. чаша и под. със спиртно питие) нагоре. Мъжете се бяха разположили върху широката рогозка под клонестата круша, виреха павурчето с люта изстудена ракия и разговаряха. Цв. Минков, МЗ, 76. Механата беше се май напълнила с хора, които виреха юзовете със сладкото [вино]. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 148. Наскоро след нас надойдоха някакви големци с коне .. Отвориха сандъци, извадиха шишета с пиене .., приказват си „айнц-цвайнц“ и вирят нагоре шишетата. Н. Попфилипов, РЛ, 37. виря се страд.

◇ Виря глава. Разг. 1. Проявявам непокорство, своеволие. Той разбра, че ходжата е поставен от властта да следи кой е комита и кой вири глава пред властта. Д. Немиров, Б, 91. 2. Държа се надменно; големея се, надувам се. Дъщеря му, студентка в София, с нищо не се отличаваше от дъщерите на буржоазията в града — дружеше с тях и гордо виреше глава. Ем. Станев, ИК III и IV, 325.

Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се гордо, високомерно; надувам се. — Ама от мене ти една работа ще знаеш — който е истински войник, не си вири носа. Истинският войник е скромен. П. Вежинов, ЗЧР, 91.

ВИ`РЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За вода, течност — набирам се капка по капка, сълзя на капки. В окото му се виреше сълза, и посърна побелялата му глава. Н. Бончев, ТБ (превод), 13.

2. За вода — набирам се, та ставам на вир. Ю чичови госте дошли, / докарали врани коне, / та изпия бистра вода, /та изпия, замътия, / та я чека да се вири, / да се вири, да се бистри. Нар. пес., СбНУ 374.

ВИС1, виста` (рядко), мн. няма, ж. Поет. Обикн. със съгл. опред. 1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, висина. Небето тук беше доста различно — много по-нежно. В неизмеримата вис летяха едва забележими ластовички. П. Вежинов, ЗНН, 142. Тихата, топла лятна вечер припадаше неусетно, тя струеше на невидими вълни от притъмнелите недра на гъстите върбалаци, .., от бухнатите овошки край воденичната вада, от бездънната небесна вис. Г. Караславов, ОХ IV, 384. В миг трепна [орел], плеснаха криле широки, / и в модра вис като стрела се скри. К. Христов, А, 41. И ето грее слънце: ден е. / Синее стихналата вис. Ат. Далчев, С, 109. Брегът е непристъпен. Див. Скалист. / От три страни — вода. Варосаната кула / на фара стига облачната вис. Л. Стефанова, СКО, 45.

2. Висока част на планина; височина. От тази вис на планината очите ми се избистриха, аз гледах двете половини на България. Ст. Станчев, ПЯС, 12. Те [отшелниците] живееха скъдно и просто в дивите гори на тази чужда, корава земя .. И денонощно се водеше страшна бран в мъгливата вис на планините. Н. Райнов, ВДБ, 173. От зелената вис на Родопите / вижда се Смолен в дълбокия ров. Ламар, СГ, 95.

◇ На вис. Поет. Нагоре. Подема се лека омара / на вис от реката. / Една подир друга звездици в превара / изскачат сам-там в небесата. К. Христов, Т, 14. В миг из юнаците изстъпи млад юнак, / прихвана знамето и го на вис издигна / и до Войводата застана. П. П. Славейков, КП ч.III, 160.

ВИС2, ви`сът, ви`са, мн. ви`сове, след числ. ви`са, м. Диал. 1. Планински връх. Далеко в хоризонта .. се мержелееха вечноснежните висове на Алпите. Ив. Вазов, Съч. XII, 84. // Възвишение, бърдо. Далеч към запад и юг, .. се разкриваше необятен хаос от върхове, зъбери, циркуси и висове. Н. Попфилипов, РЛ, 46. Върховете на отсрещните висове се чернеят в тъмното небе. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.

2. Връх, връхна част на дърво. Нар.-поет. Обикн. вис виша (вишна). Тамо изникнало древо дафиново, / корен е фатило Кара-Влашка земя, / вие ми е вишило до вишнего бога. Нар. пес., СбНУ XXIX, 112.

ВИС3, ви`сът, ви`са, мн. ви`сове, след числ. ви`са, м. Спорт. При гимнастически упражнения — положение на тялото, при което гимнастикът се залавя с ръце или крака за уреда (халки, висилка, успоредка) и виси. Към упражненията с преодоляване на собствена тежест и съпротивление на съиграч се отнасят различните видове приклякания на един и два крака, различните висове и опори. В. Ангелов и др., Ф, 201.

— Рус. вис.

ВИ`СВАМ, -аш, несв.; ви`сна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. 1. Изведнъж заемам висящо или отпуснато положение. Дисагите натовариха на магарето, но те виснаха под корема му и свиха гърба му на кобилица. К. Петканов, СВ, 111. Разтвориха се капаците на прозорците в къщата на хаджи Андрея, висна люлка на крушата долу в градината. В. Геновска, СГ, 222. Свитъкът се разви и от края му висна златен печат, скрепен с копринена връв. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 20. Краката на Младенова отмаляха и той бавно седна на стола. Ръцете му безпомощно виснаха надолу. Д. Немиров, Д №9, 152.

2. Изведнъж се надвесвам или заставам ниско над нещо. Над крайцера се завъртя гъст облак дим. Обви димната тръба и висна в горещия неподвижен въздух. Д. Добревски, БКН, 20. Тя видя с очите си как големият облак висна над земята. К. Петканов, В, 139. Натежали от снега, клоните на дървото висват над оградата.

ВИСЕ`НЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вися. Четири години как Панчо дели времето си между висене по вратите на канцелариите и излежаване по кафенетата и картоигране. Ив. Вазов, Съч. IX, 103. Аз минавам нещо като арбитър по печатарската техника — безконечни съвещания, обикаляне складове за хартия, висене в печатницата часове да проверим как ще изглежда и пр. Вл. Василев, СбАСЕП, 403.

ВИ`СЕ`НЕ ср. Остар. Отгл. същ. от ви`ся`.

ВИ`СЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от ви`ся и от ви`ся се.

ВИСИ`ЛКА ж. Спорт. Гимнастически уред, който представлява стоманен прът, закрепен с две подпори водоравно на определена височина; лост. Наложи си да не гледа в зашеметяващата със своята дълбочина бездна, започна да си въобразява, че е на висилката или пък на успоредката в училищния салон, дето обикновено ставаха градските празненства. А. Мандаджиев, ОШ, 25. На гимнастическата площадка се изпълняват състезанията от гимнастическия шестобой — игри на висилка, халки, успоредка, кон с гривни, прескок на кон и земна гимнастика. ВН, 1955, бр. 182, 1.

ВИСИНА`, обикн. мн. висини, ж. Поет. 1. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; небесен простор, вис1, висине. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17. Едвам се забелязваше и дим, като лека мъглица се издигаше нагоре и се разтапяше в небесните висини. Кр. Григоров, Н, 40. Всички тръгнахме по тясна пътека през джунглата. Над нас и около нас се издигаха вековни дървета с дебели стъбла, които се губеха във висините и там се разклоняваха. М. Марчевски, ОТ, 363. Люлей се облачето горе в висините, / люлей се и затуля най-подир звездите. К. Христов, Кр, 17. На изток греят слънце и луна, / звезди горят в лазурна висина. Ем. Попдимитров, СР, 78.

2. Планинско възвишение; височина. През целия остатък от нощта ние се лутахме по висини и долища, като знаехме само това, че отиваме към Мелнишко. П. К. Яворов, ХК, 170. На запад се издигаха един след друг висините на Малуша, Исполин, Патарешка, Мазалат. Ст. Станчев, ПЯС, 13. Върнахме се в Михалково. Слезнахме от непристъпните мохамедански висини в дерето. Н. Стефанова, РП, 104.

— Друга (диал. и поет.) форма: вишина`.

ВИСИНЕ`, обикн. членувано, мн. няма, ср. Поет. Висина (в 1 знач.). Два орела кръжат във висинето и от време на време се обаждат „пию-ю-ю-ю, пию-ю-ю-ю!“ Н. Хайтов, ШГ, 219. Чучулиги, задушени от страшната мараня, падаха от висинето мъртви. Елин Пелин, Съч. I, 74. Наближаваше обяд и слънцето бе така жарко, че голото, безоблачно висине заслепяваше. Ст. Дичев, ЗС II, 601. Как лилиите утренник ласкай / и птичи хор оглася висинето .. / За всичко туй, за теб чаровен край, / легенди ни разправят вековете. Л. Стефанова, СКО, 31.

— Друга (диал. и поет.) форма: вишине`.

ВИСК, ви`скът, ви`ска, мн. няма, м. Диал. Цвилене; вискане, вищене. Кога изпадна от Скопе вонка, / тогай ми веле нигов шарен кон / со виском на стопан прикажува. Нар. пес., Христом, КМ II, 40.

ВИ`СКАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За кон — цвиля; вищя. Конче виска, та се небо цапи, / с нозе копа, та се земля тресе. Нар. пес., СбНУ XLV, 353. Марко легна малко да си преспи, / копа, виска тая Шарка коня: — Стани, Марко, да би да не станеш. Нар. пес., СбНУ XLIII, 22.

ВИ`СКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вискам; цвилене, виск, вищене.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИСКО`ЗА ж. 1. Само ед. Вещество, което се добива при специална обработка на целулозата и се използва за получаване на изкуствени влакна, в производството на хартия и пр.

2. Плат от изкуствена коприна, който се използва предимно за подплата на дрехи.

— От лат. viscosus ’лепкав’.

ВИСКО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се отнася до вискоза. Вискозни влакна. Вискозна коприна. Вискозен разтвор.

2. Спец. За течна маса, течност — който е гъст, леплив и се точи. Бонбонената гликоза или обикновено наричаната в производството „гликоза“, представлява гъста, вискозна, прозрачна течност с бледожълт до сламеножълт цвят и неособено сладък вкус. А. Генадиев и др., ТЗ, 9-10. Провлачената саламура е вискозна, точи се като гъст зелев сок и има тежка неприятна миризма. Н. Димов и др., ТМ, 197. Вискозните, мъчно подвижни лави застиват бързо около вулканските гърла и образуват кубета (куполи) и конуси. Ст. Бошев и др., ГГ, 40.

ВИСКОЗИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за определяне на вискозитета на течности и газове. Вискозиметърът на Оствалд представлява стъклена тръба с U-видна форма, поставена в стъклена вана, в която се поддържа постоянна температура. Ст. Христов и др., РЛУ, 190.

— От лат. viscosus + -метър.

ВИСКОЗИТЕ`Т, мн. няма, м. Физ. Вискозност. Най-важното качество, от което зависи за каква цел може да се употреби дадено масло, е неговата провлаченост (вискозитет). П. Минков и др., ЕФМ, 180. Съпротивлението, което оказват молекулите помежду си при движението, се нарича вътрешно триене или вискозитет. Й. Ганчев, X, 17.

— Нем. Viscositat.

ВИСКОЗИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от вискозитет. Вискозитетно триене.

ВИСКО`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Физ. Свойство на течности и газове, което се изразява в триенето, възникващо при нееднаква скорост на движение на различните им слоеве; вискозитет. Вискозността на всеки флуид зависи главно от температурата и налягането. М. Попов, X, 13. Неясно било само как нищожната вискозност, която притежават въздухът и водата, може да предизвика толкова голямо съпротивление. НТМ, 1961, кн. 225, 6.

ВИСЛО`, мн. -а`, ср. Диал. Весло2.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник… 1951.

ВИСМУ`Т м. Остар. Хим. Бисмут. Към втората група ся отнасят металите, които .. лесно ся съединяват с кислорода .. Към втората група принадлежат: куршум, мед, висмут. И. Гюзелев, РФ, 18-19. Бисмут, лъщи ся като сърма, но по-лесно ся топи. Д. Мутев, ЕИ, 130.

— Рус. висмут.

ВИСМУ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Хим. Прил. от висмут; бисмутов. Той [термоелектрическият елемент] обикновено се състои от медна дъсчица, прилепена със закривените си краища към висмутова дъска. И. Гюзелев, РФ, 403.

ВИ`СНА1. Вж. ви`свам.

ВИ`СНА,2, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Разг. 1. Отпуснат съм, сведен съм надолу; вися. Летен ден се влачи, / дълъг път макар да гони, / и под мудните му стъпки / морно виснат прашни клони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. Под скалата висне бор с върха надолу, / повален из корен, вече гнил. Мл. Исаев, ЯД, 65. // За коси и под. — падам, спускам се надолу; вися. Наместо феса .. българите носят гугли или калпаци из черна или бяла овча кожа, изпод която виснат космите, или внимателно срешени, или уплетени отдиря в плетеник. А. Шопов (превод), Н 1882, кн. 1, 58.

2. За облак, мъгла, дим и др. — стоя в пространството, обикн. ниско над земята; вися. Пред нас се разкрива къс от прекрасната корейска земя. Надясно равнина, над която висне съвършено лека утринна мъглица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 28. Виснат облаци дъждовни, / кат крила са отмалели. Н. Ракитин, С II, 106.

3. Прен. За беда, опасност, нещастие и др. — предстоя, заплашвам да се случа в най-близко време; вися. Беда виснеше над нейното благополучие.

4. Разг. Стоя някъде, без да върша работа; кисна, вися. Майка му .., излизаше наглава с всяка работа, като оставяше Агата да висне на Еньовото кафене и да играе цял ден на карти. Й. Йовков, ЖС, 20. По главната улица патрулираха въоръжени хора, .., по вратите и по прозорците виснеха любопитни жени и момичета. Г. Караславов, ОХ IV, 120. Ако речеш на фарисеите, че по-харно ли е младите да виснат по механите цял ден, старейшините тук не могат що да кажат, ами вземат сърдчено да броят броениците. Н. Бончев, Съч. I, 58.

5. Разг. Упорито залягам за нещо, дълго време работя над нещо; вися. Цял ден висна над печатарската каса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21.

◇ Висна като цифка на просешки нос. Диал. Грубо. Заседявам се на гости продължително време някъде или посещавам често някого, у когото не съм особено желан.

ВИ`СНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят от ви`сна1 като прил. Който е отпуснат, който виси надолу; увиснал. Прихлупената сграда с червени виснали стрехи гледаше приветливо и весело измежду зелената къдрава дъбрава. Ст. Загорчинов, ДП, 237. Човекът се стараеше да слуша внимателно и дишаше дълбоко, като правеше смешни гримаси с прошарените си виснали мустаци. Ем. Манов, БГ, 158.

ВИСО`К, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има по-голяма от средната за даден вид предмети, лица и под. дължина от долу до горе, в отвесна посока. Противоп. нисък. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин, Съч. I, 102. Оттатък, на малоазиатския бряг, се изправят високи планини, покрити със сняг, загадъчни и тихи. Й. Йовков, Разк. I, 17. В центъра високи, внушителни здания с блестящи на слънце покриви, а хората — мънички буболечки. Г. Стаматов, Разк. I, 7. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Жителите, за да са запазват от морските наводнения, принудили са да направят грамадни и високи насипи край морските прибрежия. Ив. Момчилов, МПЗ, 42. Що си ма, родила, / на снага тънка висока, / .. / на лице бяла, червена? Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Високо чело. Обувки с висок ток. // Който има определено измерение, определена дължина от долу до горе, в отвесна посока. Зданието, високо 57 метра, се състои от три реда арки и един ред пиластри от различни стилове. К. Величков, ПССъч. III, 20. Вдясно по поляната бяха побити огромни каменни кръстове, някои по-високи от човешки ръст. А. Дончев, ВР, 12. Надлъж пред стаите имаше пруст, висок само две-три стъпала над земята, обграден с дъсчени перила. Й. Йовков, ВАХ, 46-47.

2. Който се намира на голямо разстояние нагоре в отвесна посока от земята, от някоя нейна точка или от някаква плоскост. Противоп. нисък. Мъглата все повече и повече оредяваше и когато излезе горе на равното, над него се просна ясно високото небе. Елин Пелин, Съч. II, 185. Тия облаци са високи, тънки и тук-там през тях успява да надникне някоя звезда. Й. Йовков, Ж 1945, 75. Карнарският хан е станцията на високия троянски проход. Ив. Вазов, Съч. XXII, 171. Облече се, пи си кафето и излезе на високата веранда пред къщата. Ал. Константинов, БГ, 120. Слязоха овчарите от високите планински кошари. А. Каралийчев, НЗ, 121. Пред нас е нещо като отвод, само че не открит, а с прозорци, много просторен и с висок, висок таван. Т. Влайков, Пр I, 143. Мама за вода отиде, / Добринка навън излезе: / на висок чардак седеше / на костен гергьов шиеше. Христом. ВВ II, 217. Висока местност. // За скок, полет и под. — който достига до или се извършва на голямо разстояние в отвесна посока от земната повърхност. Противоп. нисък. В тоя миг то [животното] се мръдна и взе да бяга, като правеше високи скокове по поляната. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 43. Висок полет.

3. За говор, смях, шум и др. — който звучи силно, ясно. Противоп. нисък. Експертът тръгна по многолюдната улица, всред гръцка тълпа, която издаваше повишеното си настроение с висок говор и смехове. Д. Димов, Т, 544. Но тя [Елка] беше малко поотдалечена .. и не вземаше участие ни в разговора, ни в смеха на момите, който избухваше от време на време висок, силен, еклив и отведнаж млъкваше. Елин Пелин, Съч. III, 48. В безкрайни, успоредни линии .. идеха поддръжници викаха ура. Високо и гръмливо ура. Й. Йовков, Разк. II, 143. И на висок глас разисквали нарочно, за да чуе тя, по кой начин ще бъдат обесени синовете й. З. Стоянов, ЗБВ I, 139-140. Чета вестник на висок глас.

4. За звук, тон и под. — който е произведен с повече от нормалния определен брой звукови трептения на гласовите струни или от музикален инструмент в единица време и звучи тънко, пронизително, рязко. Противоп. нисък. Наблизо бяха кавалерийските казарми и там свиреха заря. Два гласа — един висок и пронизително тънък, друг — мек и сладостно сипкав. Й. Йовков, Разк. I, 144. Пеех Достойно ест .. пред иконата на Богородица и произвеждах .. безподобен ефект със звънливия си и висок тенор. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Всякой знае, че една струна, колкото е по-къса, по-тънка и по-изопната, толкова по-висок глас издава. Н. Геров, ИФ, 198. Висок тон.

5. Който надминава средното равнище на нещо от същия вид по количество, брой, сила, степен; значителен, голям. Противоп. нисък. „Няма и не може да има висок добив без дълбока оран“. А. Гуляшки, ЗР, 272. Издърпа метална ръчка и моторът заработи на по-високи оборотни, пумкането му стана ускорено и бодро. Й. Радичков, СР, 210. В този момент той приличаше на джамбазин, който е поискал висока цена, за да има място за пазарлък. Ст. Марков, ДБ, 93. Когато се върнахме с мама в къщи, заварихме татко легнал на пода, в безсъзнание от високата температура. П. Славински, МСК, 55. Таквизите [повърхностни] человеци имат за себя си високо мнение, като претендират да знаят и онуй, което не знаят. Т. Шишков, ТС (превод), 56. Висока производителност на труда. Висока рентабилност. Висок наем. Високо съзнание.

6. Прен. Който се отличава с изключителни, ценни качества; отличен, превъзходен. Той [Стоян Чомаков] също е едно от „монолитните смешения“ в нашия политически живот, .., политически прагматик от висока класа, който подчинява политическите си действия не на някаква предварително обмислена програма и система, а само на ползата и нуждата на момента. Т. Жечев, БВ, 271. Великият полски композитор Фредерик Шопен .. е написал много мазурки за пиано, които се отличават със своята висока художественост. Пеене VI кл, 84. Поради пренебрежителното му отношение към лекциите на някои преподаватели и свободолюбивия му дух, въпреки че Айнщайн завършил с висок успех, не бил оставен в института. Матем., 1965, кн. 5, 2.

7. Прен. Който се отличава с възвишеност, благородство, с духовна сила, мощ. — Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото й призвание? Ив. Вазов, Съч. XXII, 136. Четох историята му, така наивна наглед, а пълна с жива правда и висок морал. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. В тази борба той [Б. Петков] проявява висока принципност, .. и полемична страст. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. А тии бяха людие и с хубави нравствени качества, .. и с висока чловещина. Й. Груев, СП (превод), 173. Целта му [на сп. „Читалище“] е висока и благородна. Ч, 1871, бр. 22, 675. Високи идеали.

8. Прен. Остар. Който по служебно или социално положение стои над другите, превъзхожда ги; високопоставен, знатен. Пред трона, .., се трупаха великите боляри и високите сановници царски. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. — Що искате, хора, .., та спирате царя си и неговия висок и прелюбезен гост кир Мануил Тарханиот, пратеник на император Йоан Кантакузин? — изрече бавно и гръмко цар Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 494. А най-високите руски госпожи ходят с кутия в ръка по главните улици в Петербург и Москва и молят ония, които минават, да жертвуват за бедните българе и българки. НБ, 1876, бр. 22, 88. В много господарства управлявали високи лица (аристократия). Г. Йошев, КВИ, 58. // За длъжност, чин, социално положение и под. — който е един от главните по значение, по йерархия; висш, важен. Той се учил [Кирил] в прочутата Магнаурска школа в Цариград. Тук изучавал философия .. След завършването на Магнаурската школа му предлагали висока служба, но той отказал и станал библиотекар в цариградската църква „Св. София“. Ист. VII кл, 21. И този план [за събиране на различни военни сведения] е бил разискван, преценен и одобрен в най-високите държавни и правителствени кръгове. ВН, 1960, бр. 2713, 2. Дария беше от висок болярски род, сестра на великия протосеваст Раксина. Ив. Вазов, Съч. XIII, 100. През 1896 г. Кънчев напусна Солун, за да заеме при Екзархията високия пост на инспектор на всички училища в Македония и Одринско. Бълг., 1902, бр. 435, 2. Той узакони високите длъжности на великия везир и повери в ръцете му върховната власт във време на султановото отсъствие. С. Бобчев, СОИ (превод), 63. Старецът забравя любовта, славата и високото си положение, но майка си никогаж не забравя. Ч, 1871, бр. 11, 348. Висок сан. Висок ранг.

9. В съчет. със същ. като: чест, отличие, награда, звание и под. показва много голяма степен в проявата на онова, което се изразява със съществителното; много голям, значителен. Наместо обич, Алеко е давал на баща си само дан на високо уважение и почит. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Оня, който спомогне за залавянето на комитетския главатар, .., ще бъде удостоен лично от Негово Величество с високо отличие. Ст. Дичев, ЗС II, 678. Редактори на списанието бяха гимназиалните учители Христо Стоянов и Спас Ганев, които посрещнаха нашите първи опити радушно, дадоха им висока оценка. А. Каралийчев, С, 236.

10. Прен. Книж. За език, стил и под. — който се отличава с изисканост, тържественост, риторичност. Като редактор на в. „Народний глас“ Величков даваше там уводни членове, написани с жар, със стил французки, висок и изящен. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 200-201. Речта му изглеждаше умна; промесена бе с високи думи и с книжни, .., канцеларски изрази. Т. Влайков, Съч. III, 81. Неговите трагедии са отличават по високия си и тържественен стил. Н. Михайловски, РВИ (превод), 130. Той не жалеше ни думи, ни високи фрази, ни възклицания, когато говорехме за бъдещото движение. „Огън и меч“! Ето къде е нашето спасение, казваше тоя симпатичен момък. З. Стоянов, ЗБВ I, 226.

11. Като същ. високият м., високата ж., високото ср., високите мн. Човек, който е с ръст над средната общоприета височина. Бяха като Дон Кихот и Санчо Панса. Високият вечно фантазираше, а нисичкият, набит Пешо бързо го отрезвяваше и връщаше към действителността. високо<то> ср. а) Местност, място, което е над равнището на околната повърхност; високо място. Обичаше по залез да седи на високото над селото и да съзерцава долината. б) Най-горната, високата част на нещо. По високото листата на дъба вече бяха започнали да червенеят от есента.

◇ Висок печат. Печат. Начин на печатане, при който частите на формата, които се печатат, стоят на по-високо ниво от тези, които не се печатат.

Висок релеф. Изк. Вид скулптура, при която изпъкналото изображение излиза над плоскостта на фона с повече от половината на своя обем.

Висока пещ. Метал. Специална пещ, в която се топи руда, за да се получи чугун.

Високата порта. Истор. Правителството на султанска Турция.

Високо напрежение. Електр. Електрическо напрежение, което превишава норма, предписана от техниката на безопасността, или величина, допустима с оглед на запазването на електрическите качества на изолационните материали.

Високо строителство. Архит. Вид строителство, включващо обикновено строителни обекти, чиято по-голяма част се намира над терена: жилищни, административни и други подобни сгради и съоръжения.

На високо равнище. Книж. 1. За конференция, преговори, среща и др. — който се извършва между държавни ръководители или видни политически дейци. 2. За обществена проява, среща и под. — който се извършва между изтъкнати представители на съответни групи.

ВИСО`КИЧКО. Разг. Нареч. от високичък; височко.

ВИСО`КИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от висок (в 1, 2, 3, 4 и 5 знач.); сравнително висок, височък. Сега те [нивите] бяха доста високички, зелени, гъсти и тъкмо вретеняха. Й. Йовков, АМГ, 208. Откъм горната част на селото .. усмихнат и спретнат се приближаваше високичък, бодро крачещ войник. Б. Априлов, СбСт, 193. Тъкмо се разправях с полицаите, до нас приближи високичък строен младеж с жълтеникава дреха, каквато носят индокитайците. Кр. Белев, РСК, 40.

ВИСО`КО нареч. 1. На значителна височина, на голямо разстояние от земната повърхност. Противоп. ниско. Високо в ясното небе се цздигна тъмният масив на планината. Й. Йовков, Разк. II, 66. Те [Перун и Магдалина] излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по-високо. Елин Пелин, Съч. I, 109. Високо над него [човека] се издига тъмният свод на едно странно небе. Св. Минков, ДА, 30. Слънцето се е дигнало високо и ни удря право в лицата. Л. Стоянов, X, 34. Път царствен царствено поел, / високо плува горд орел. Д. Дебелянов, С 1946, 43. Който високо хвърчи, ниско пада. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 134. • Удвоено високо-високо. За усилване. В бистрото небе над клисурата тържествено кръжеше орел. Той бавно се плъзна надолу, .. и пак .. се издигаше високо-високо на запад, сякаш искаше да догони слънцето. X. Русев, ПЗ, 7. // На голямо разстояние от нещо в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. В сянката изпъкна една мъжка фигура по бели ръкави, .., спря се срещу тяхната къща и се изправи високо над ниския зид. Елин Пелин, Съч. III, 106. Тоя мост, дървен, на четири каменни подпорки, висеше високо над реката. Ив. Вазов, Съч. XIV, 5. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт .. През едно малко правоъгълно прозорче, високо под тавана на килията, проникваше слаба дневна светлина. Д. Ангелов, ЖС, 319.

2. Обикн. в съчет. с думи, които означават измерение — на определено разстояние от земната повърхност или от нещо в посока отдолу нагоре. Дъждът продължаваше да вали ситен, но гъст, .. Той падаше над главите ни от десетина метра високо, безшумно, мокреше, квасеше, без почивка, без милост. Ив. Вазов, Съч. XV, 142. Гласът му беше съвсем спокоен, спокойно беше и гладкото му лице с бяла брада, подстригана един пръст високо. А. Дончев, ВР, 31. От две страни въз стените имаше на лакет високо турени дъски. Св. Миларов, СЦТ, 10.

3. Над обикновеното равнище, над някаква граница в посока отдолу нагоре. Противоп. ниско. Той час по час се кланяше и високо дигаше бомбето си. Й. Йовков, Разк. I, 170. Тревата растеше високо и мокреше не само копитата на коня, но и моите стъпала в стремената. А. Дончев, ВР, 136. Гърдите й се надигаха високо от вълнение. Ив. Вазов, Съч. XXII, 72. Отзад косата й [на Милена] беше подстригана високо и всеки би я взел за момче, ако не бяха нежните женствени черти на лицето й и тънкият й звънлив глас. К. Калчев, ЖП, 43. Високо извитите вежди и тъмните кръгове около очите издаваха живота на едно сърце, което постоянно бие и е вечно топло. Д. Немиров, Б, 40. // За положение на главата или на горната част на тялото — изправено, повдигнато нагоре. Противоп. ниско. „Славна мома!“ — мислеше Стамен, като я изпращаше с очи през вратата и гледаше широките й рамене, високо вдигнатата й глава и твърдата й мъжка стъпка. Ем. Коралов, ДП, 134.

4. При гл. като казвам, говоря и под. С висок, силен глас; силно, ясно. Противоп. ниско. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома. Елин Пелин, Съч. III, 13. Шибил пуща търговците да си вървят, изпраща ги до нейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада. Й. Йовков, СЛ, 11. Чудно високо издигаше гласът си певецът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44. Готвеха се да го [момчето] съдят. А изправят ли го пред съда, свършено е с него .. Жената проплака високо. Д. Ангелов, ЖС, 58.

5. Прен. В голяма степен, твърде много, извънредно много. Аз виждам пред себе си господин Крушкова, чиято интелигентност, честност и кавалерски характер всички високо ценим. Ив. Вазов, Съч. X, 78. Тяхното свято дело [на родолюбивите българки] ще хване голямо място сега и високо ще да се оцени от потомството. НБ, 1876, бр. 11, 44.

6. Прен. На голямо обществено положение, на голям пост. Противоп. ниско. Семейство Василеви владееше обширни земеделски имоти още преди Освобождението. Произхождаха от селски чорбаджии, издигнали се високо през турско време. П. Спасов, ХлХ, 45. Знаменитият революционер и памфлетист разви тая си дарба до крайност, когато събитията го издигнаха високо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 218.

7. Остар. На висок стил, с тържественост, риторичност. — Трябва много учен човек да е тоя г. Оджаков — говори един от „заслуживающата уважение“ публика. — Много високо и учено говори — казва други. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 15.

◇ Бог (господ) високо, цар далеко. Разг. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което не може да му се помогне.

Държа високо знамето на нещо. Книж. Действам неотклонно, ратувам за осъществяването на нещо, боря се в името на нещо. В широката област на политиката и политическите борби .. нашият вестник ще държи високо и непоколебимо свещеното знаме на народната свобода. Г. Кирков, Избр. пр I, 46.

Държа главата си високо. Разг. 1. Горд съм, имам достойнство. 2. Отнасям се надменно, високомерно; надувам се. Фука се, държи главата си високо и на какво отгоре, като обективно с нищо не превъзхожда никого от нас.

Издигам/издигна <високо> знамето на нещо. Книж. Повеждам борба в името на нещо.

Летя (целя се) високо. Разг. Възприемам нереално действителността и надценявам възможностите си за изява. Високо лети наш Иван, от работилницата си фирма иска да направи.

Нагоре високо, надолу дълбоко. Разг. За много лошо, безнадеждно положение, когато отникъде не може да се очаква помощ, подкрепа. Отговорът дойде сам на устата му: — Ще ида в четата .. — Нагоре високо, надолу дълбоко… Като дойде човек до там… Какво друго да правя. Д. Талев, И, 9.

Не ще (няма да) литна по-високо от боя си. Диал. Не мога да направя нещо повече от възможностите си. Влиза Авджиев и пристъпва важно към Гърджала: Авджиев: Другарю председател .. Стойчо Марков .. Гърджала: Стига си се дул като пуяк. Прибери си опашката. Няма да литнеш по-високо от боя си. Най-много да се пукнеш. Н. Каралиева, СМ, 56.

Стоя високо в очите на някого. Разг. Ценен съм много от някого, мнението му за мен е много хубаво.

Целя се високо. Разг.; Меря високо. Диал. Имам голямо мнение за себе си, държа се надменно, високомерно; надувам се. С носа си круши брули (погов.) — за който мери високо. П. Р. Славейков, БП II, 140.

ВИСОКО-. I. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни и наречия, със значение: 1. Много, в много голяма степен или в голям брой, в голямо количество. Противоп. ниско-, напр.: високовъзпитателен, високовъзпитателно, високодебитен, високодемократичен, високоеластичен, високоинтелектуален, високоинтензивен, високоморален, високонадарен, високоталантлив, високохранителен, високооборотен, високобелтъчен и др.

2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. Противоп. ниско-, напр.: високостъблен, високостволест, високочел и др.

3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. Противоп. ниско-, напр.: високопланински и др.

4. Който заема значително служебно или обществено положение. Противоп. ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен и др.

П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопревъзходителство и др.

ВИСОКОАВТОРИТЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има голям авторитет; силен, влиятелен. Високоавторитетен учен.

ВИСОКОАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Хим. За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. Противоп. нискоактивен. Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения. ВН, 1965, бр. 3005, 3. Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.

ВИСОКОБЛАГОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от високонравствени принципи. Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Високоблагороден човек.

2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблагородни цели.

ВИСОКОБЛАГОРО`ДИЕ, мн. -ия, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът. Ал. Константинов, Съч. I, 288.

— От рус. високоблагородие.

ВИСОКОВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове. Л. Дилов, МСП, 38. Високоволтов трансформатор. Високоволтов генератор.

ВИСОКОВЪГЛЕРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е с богато съдържание на въглерод. Високовъглероден бял чугун. Високовъглеродна стомана.

ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Добри тъкмо излизаше от училището, .., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници“. Сп. Кралевски, ВО, 141.

ВИСОКОГОВОРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от високоговорител. От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траурна музика. △ В града е поставена високоговорителят инсталация. △ Високоговорителна уредба.

ВИСОКОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който дава, от който се получават високи добиви. Противоп. нискодобивен. В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.

ВИСОКОДОБИ`ВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти. Пр, 1953, кн. 1, 13.

ВИСОКОДОБИ`ВНИЧКА ж. Рядко. Жена високодобивник. Вчера .. се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг. РД, 1961, бр. 286, 1.

ВИСОКОДО`ХОДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. Спец. Който носи високи, големи доходи. Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно. Геогр. X кл, 161. В трудовокооперативните стопанства по поречието на река Марица .. на основата на местната пловдивска овца са създадени високодоходни тънкорунни овце. ОФ, 1959, бр. 4244, 2. Високодоходно стопанство. Високодоходни сортове пшеница. Високодоходно животновъдство.

ВИСОКОЕТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. За сграда — който е с много етажи. Противоп. нискоетажен. Високоетажна сграда. // Който се отнася до сгради с много етажи. Противоп. нискоетажен. Високоетажно строителство.

ВИСОКОЕФЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който дава в голяма степен желания резултат; много ефективен. Високоефективен метод. Високоефективни строителни материали. Високоефективна техника.

ВИСОКОИНДУСТРИАЛИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има силно развита индустрия. Високоиндустриализиран район. Високоиндустриализирана страна.

ВИСОКОИНТЕЛИГЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който е много интелигентен, изключително интелигентен, умен. Имаше за другар един високоинтелигентен и много деятелен учител. Т. Влайков, Съч. III, 85.

ВИСОКОКАЛОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е много калоричен. Противоп. нискокалоричен. Нефтът е евтин и висококалоричен енергетичен източник и много важна суровина за химическата промишленост. Геогр. X кл, 28. Висококалорична храна. Висококалорично гориво.

ВИСОКОКА`ЧЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо, отлично качество. Противоп. нискокачествен. Куртката му, стегната в кръста, .., беше от висококачествено английско сукно. М. Марчевски, ТС, 56. Току над къщите, заглушавайки шума на Старата река, реват становете на копринената фабрика, известна с висококачествени платове. Н. Стефанова, РП, 77. Висококачествена стомана. Висококачествени торове. Висококачествен тютюн.

ВИСОКОКА`ЧЕСТВЕНО. Книж. Нареч. от висококачествен. Поръчките са изпълнени висококачествено.

ВИСОКОКВАЛИФИЦИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е с много висока квалификация. Противоп. нискоквалифициран. Висококвалифициран специалист. Висококвалифицирани кадри.

2. За който е необходима много висока квалификация. Противоп. нискоквалифициран. Висококвалифициран труд. Висококвалифицирана помощ.

ВИСОКОКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е с много голяма култура. Той се беше сближил с нейния директор, когото ценеше — за широтата на погледа му и за голямата му ерудиция — като духовен водач на „Мисъл“ и като висококултурен българин. М. Кремен, РЯ, 228. Дядото .. е аптекар, високо културен и инициативен човек, голям любител на природата и убеден славянофил. Ив. Борисов, НПГ, 47.

ВИСОКОМЕ`Р м. Спец. Общо название на инструменти и уреди, които служат за измерване на височината на точки от земната повърхност, на дървета, на полета на летателни апарати и пр.: висотомер, алтиметър.

ВИСОКОМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява високомерие; надменен, горделив, надут. Тя само кимна небрежно с глава и дори не го покани да седне при тях. Сега беше момент да завърти пети, да си иде и веднаж завинаги да скъса с тази високомерна жена. Г. Караславов, Т, 17. Славяните, без да мръднат от мястото си, отмериха къс поклон. Този човек, който не носеше меч и беше паднал от коня, ги караше да бъдат сдържани и леко високомерни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Тя била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи друга някоя да я надминава по хубост. А. Разцветников, СН (превод), 6.

2. Който съдържа или изразява високомерие. Позна само, че е крайно важна длъжност, по високомерния тон, с който старецът се титулира. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 118. Личеше, че този човек е болярин. Пък и гласът му беше заповеднически и високомерен. Ст. Загорчинов, ДП, 265. Назлъ беше втората жена на Адил Мурада .. Туркинята имаше надут и високомерен нрав. Ст. Дичев, ЗС I, 78. Върху устните на Георги Бабулев бе застинала високомерна, пренебрежителна усмивка. Д. Талев, ПК, 779. Високомерно държане. Високомерен поглед.

ВИСОКОМЕ`РИЕ, мн. няма, ср. Презрително и пренебрежително отношение към другите поради прекалено голямо самомнение; надменност, горделивост, надутост, високомерност. Ето го, цял изпълнен с надменност и високомерие, с ръце отзад, той насмешливо слуша какво му говорят. Й. Йовков, Разк. I, 15. С дъщерите на интелигентни семейства тя [Ирина] също не дружеше, защото високомерието им я оскърбяваше. Д. Димов Т, 4. Зад пълната му с външно почитание поза личеше високомерие и нахалство. Ем. Станев, ИК I и II, 108.

ВИСОКОМЕ`РНО нареч. С високомерие; надменно, горделиво, надуто. И без да каже нещо, тя я изгледа още веднъж високомерно, гордо, както господарите гледат слугите си, и излезе със Захария. Й. Йовков, АМГ, 109-110. Бе я [Катя] пронизала мисъл за сестра й — разпоредителка в кино! Спомни си сега как високомерно се държеше с нея свекървата! Не й подаваше ръка и не се застояваше в стаята, когато тя идваше на гости. М. Грубешлиева, ПП, 20. Във воденицата той [Патарока] ходеше важно, по господарски, и към хората се отнасяше грубо и високомерно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 279. Той [Борис] млъкна и повдигна високомерно глава, при което приликата с баща му стана още по-голяма. Д. Димов, Т, 524.

ВИСОКОМЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Високомерие.

ВИСОКОМЕХАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е механизиран във висока степен. Вместо старите ферми с тежкия ръчен физически труд, ще създадем високомеханизирани заводи за мляко, заводи за месо, заводи за яйца. Т. Дарджонов, МПЖ, 54. Високомеханизирано селско стопанство.

ВИСОКОМЛЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. За домашно животно — който дава много мляко. Високомлечна крава. Високомлечно говедо.

ВИСОКОМОЛЕКУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Физ. Който съдържа в молекулата си голям брой атоми и има обикновено молекулно тегло над 1 000; високомолекулярен. Високомолекулни въглехидрати. Високомолекулни съединения.

ВИСОКОМОЛЕКУЛЯ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Физ. Високомолекулен. Преди 90 години в живите човешки клетки бяха открити неизвестни високомолекулярни вещества, които поради киселинните си свойства бяха наречени нуклеинови киселини. ВН, 1961, бр. 2949, 4.

— От рус. высокомолекулярный.

ВИСОКОНРА`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отличава с висока нравственост. — Кои са осиновителите? — попита Домна с някакъв особен израз .. — Прекрасни хора. Мои лични познати. Висококултурни, високонравствени. Б. Болгар, Б, 162. Не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637.

2. Който е израз на висока нравственост. Високонравствена постъпка. Високонравствена проява.

ВИСОКООБРАЗО`ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много образован. Високообразован, сладкодумен, весел, Формоза го разхождаше из евангелията и книгите на светите отци. Й. Вълчев, СКН, 91. Високообразовани граждани.

ВИСОКООКТА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Високооктанов бензин. Спец. Бензин с високо октаново число. Високооктанови бензини са бензин 97 и бензин 98.

ВИСОКООРГАНИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е организиран много добре, във висока степен.

◇ Високоорганизирана материя. Филос. Човешки главен мозък. Психиката е особено свойство на високоорганизираната материя. Това свойство се състои в отразяването на действителния свят. Псих. X кл, 4.

ВИСОКОПА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. За реч, слово, стил и под. — който се отличава с изкуствена приповдигнатост, с надуто красноречие. Всичко щеше да завърши както винаги, с речи: народът щеше да се разотиде, възбуден, със сподавено недоволство, замаян от високопарните слова на ораторите. Ем. Станев, ИК I и II, 125. Можеше да изтъкне с високопарни думи своята заслуга пред вътрешното министерство. П. Спасов, ХлХ, 248. Той умееше да разговаря с тях просто, ясно, достъпно, без високопарни думи, без надменност. Кр. Кръстев, К, 102. Високопарна реч. Високопарни фрази. Високопарен стил. Високопарни стихове.

ВИСОКОПА`РНО. Книж. Нареч. от високопарен. „Съществува такова понятие — международна работническа солидарност“ — заяви високопарно У. Рутър. РД, 1959, бр. 268, 4. Говори високопарно.

ВИСОКОПА`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на високопарен. И домакините, и гостите вдигаха чашите за наздравица. И простите, безизкуствени слова при тези тостове излизаха направо от сърцата. В тях нямаше никакви декламации, никаква високопарност. Г. Караславов, Избр. съч. III, 112. Тя [одата] се отличавала с тържествен тон, който често преминувал в надутост и високопарност. Т. Шишков, ТС (превод), 173.

ВИСОКОПАТРИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с висок, искрен, чист патриотизъм. Българската пиеса в стихове „Иван Шишман“ от Камен Зидаров .. буди високопатриотични чувства у зрителите. ВН, 1961, бр. 2942, 3. Там, в близкия тил, ротата бе посрещната лично от полковия командир Сапунов, който най-неочаквано дръпна на грохналите войници една високопатриотична реч. С. Северняк. ОНК, 196.

ВИСОКОПАТРИОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Високопатриотичен. Сърбите не се стесниха да заставят кметовете и първенците от Кулската околия да подписват махзари до Берлинския конгрес, че са сърби и че искат да останат под Сърбия. Всичко това караше високопатриотическата душа на г. Каравелова да страда неимоверно. Пряп., 1903, бр. 25, 2.

ВИСОКОПЕ`ЩЕН -щна, -щно, мн. -щни, прил. Спец. Който се отнася до високи доменни пещи. Високопещно производство. Високопещна сгурия. Високопещен газ.

ВИСОКОПЛАНИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира високо в планината. Противоп. нископланински. Вах е голяма река. Тя извира от високите Татри, събира бистрите води на високопланинските езера и езерца, чисти като сълза. Г. Караславов, Избр. съч. III, 305. Високопланински пасища. Високопланинска растителност. //Който се извършва високо в планината. Високопланински крос. Високопланински спорт. Високопланинско рали.

ВИСОКОПЛАТЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с получаване на високо заплащане. Стотиците високоплатени психолози тук [в института] не се занимават само с психологията на войника и военното действие. Л. Дилов, МСП, 39. Той търси не високоплатена, а интересна работа. △ Професията на банковия дилър е престижна и високоплатена. △ Трудът на лекаря заслужава да е най-високоплатеният.

ВИСОКОПОСТА`ВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който има значително служебно или обществено положение; високостоящ. Погребваха Тонков, виден богаташ, голям човек, .. След колесницата се редеше безкрайна върволица от официални лица, от важни и високопоставени личности, от приятели и почитатели. Елин Пелин, Съч. IV, 153-154. Той [счетоводителят] беше поразен от постъпката на барона, но не смееше да издаде учудването си пред толкова високопоставена личност. Д. Димов, Т, 215. Поп Деян пръв път се явяваше при такова високопоставено лице .. Министърът го покани да седне. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 59. — Ти си фабрикант, високопоставено лице в нашия фабрикантски живот. Д. Кисьов, Щ, 117.

ВИСОКОПОСТА`ВЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от високопоставен.

ВИОСОКОПОЧИТА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се ползва с голяма почит и уважение; високоуважаван. Най-много и високопочитаеми, из числото на подирните богове, били: Перун или Гръмник, равносилен на Юпитера, и Радегаст — на Меркурия. Пч, 1871, кн. 4, 59. Прочее, родолюбиви общини и членове, .., високопочитаеми учители — просветители народни! Не ще ли са надваряте да й [на книгата] станете кой с повече броя спомощници и да гарантирате издаването й? Ч, 1871, бр. 3, 414.

ВИСОКОПОЧИ`ТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се ползва с голяма почит и уважение; високоуважаван. Едно видно място трябва да се отдаде на най-новия софийски гранд хотел „Централ“, принадлежащ на известния и високопочитан наш съгражданин г. Никола Митаков. БД, 1909, бр. 18, 2. — Нека изразим благодарността си към високопочитания ръководител на организацията.

ВИСОКОПОЧИТА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Голяма почит, голямо уважение. Той е кметът, и подир него и учителят, и двамата наближават с едно високопочитание. Ил. Блъсков, КУ, 35. Чиновниците, съдиите длъжни са точно и совестно да отправят своето звание, .., и затова заслужават от нас високопочитание и доброволна послушност. Хр. Данов, ППК (превод), 79-80. Като прося вашите светли молитви и благословения, оставам с високопочитание Вашего Блаженства най-смиренний почитател Макариополский Иларион. ПСп, 876, кн. 11-12, 19.

ВИСОКОПРЕВЪЗХОДИ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на много високопоставено лице, обикновено държавен глава, или като обръщение към него за израз на уважение. Редакторът й е г. Станопуло .., а покровителят — негово високопревъзходителство Мемиш паша. Хр. Ботев, Съч., 1925, 351.

ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕ`Н, само м., мн. -и, прил. Църк. Епитет на митрополит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковното лице. На 26 того високопреосвещеният Варненски и Преславски митрополит Симеон, .., заедно с местното духовенство, отслужи в съборната църква панихида за покойния Петко Каравелов. Пряп., 1903, бр. 76, 4.

ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕ`НСТВО, мн. -а, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на митрополит или като обръщение към него за израз на уважение. Негово високопреосвещенство митрополит Партений, .., отслужи молебен. С, 1884, бр. 139, 2. — На добър път, господин Глаушев. Бог да ни закриля — рече митрополитът .. — На добър път, ваше високопреосвещенство. Д. Талев, ГЧ, 329. Митко, момчето, което прислужваше в олтара, уплашено и със сълзи на очи се втурна към владиката и се вкопчи в жезъла му. — Какво стана, Ваше Високопреосвещенство? Какво ще правим сега? Ст. Груев, КТ, 169.

ВИСОКОПРЕПОДО`БЕН, само м., мн. -бни, прил. Църк. Епитет на архимандрит, с който се изразява уважение към съответния сан на църковно лице.

ВИСОКОПРЕПОДО`БИЕ, мн. -ия, ср. Църк. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла на архимандрит или като обръщение към него за израз на уважение. Тази партия действуваше под влиянието на лични страсти и с такава ярост, щото Екзархията са видя принудена да изпроводи свой представител да иде и да разгледа на мястото работите. За такъв са избра негово високопреподобие архимандрит Константин и му се поръчаха освен тези преглеждания още много други важни екзархийски работи. Лет., 1876, 11.

ВИСОКОПРОДУКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отличава с голяма продуктивност; много продуктивен. Противоп. нископродуктивен. Около София съществуват много благоприятни природни и икономически условия за развитие на високопродуктивно животновъдство. ВН, 1959, бр. 2508, 2. Високопродуктивен сорт пшеница. Високопродуктивни породи животни.

ВИСОКОПРОИЗВОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отличава с голяма производителност; много производителен. Противоп. нископроизводителен. Навсякъде в производството ръчният труд се заменя от високопроизводителни машини. К, 1963, кн. 9, 22. Високопроизводителен труд.

ВИСОКОПРОСВЕТЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е много просветен; много образован. — Право да си кажа, не можах да си помисля дори, че някога ще видя в моето отечество тъй високопросветени жени, каквито виждам сега пред себе си. Ст. Костов, М, 41. Кой знае — може би картината, която току-що свърших, ще получи висока оценка от журито и централно място в предстоящата изложба. Може би ще дойде една наистина високопросветена тричленна комисия, ще огледа двете зали и ще спре не другаде, а пред моето табло. С. Северняк, ВСД, 105.

ВИСОКОРАЗВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е достигнал висока степен на развитие. Високоразвита икономика. Високоразвита промишленост.

ВИСОКОРАЗРЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до висока степен на производствена квалификация, до висок разред. Високоразредната работа не трябва да се възлага на слабоквалифицирани работници.

ВИСОКОРАЗРЕ`ДНИК, мн. -ци, м. Работник, който има висока степен на производствена квалификация, висок разред. Над 2 000 работници, .. високоразредници ще повишават своите знания* в различни форми на техническото обучение. НМ, 1963, бр. 246, 2.

ВИСОКОРЕНТАБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който се отличава с висока рентабилност; много рентабилен. Високорентабилни предприятия.

ВИСОКОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който произхожда от знатен род. По-високородните велможи му правеха задължителните поклони, а по-малко знатните му целуваха скута. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39.

ВИСОКОРО`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, тяхно. Титла на високопоставени лица, употребявана у нас в миналото. Ваше високородие г-не Найдене! Ние сме уверени, че колкото и да ви умоляваме .., повече щете са потрудите за давията на покойний х. Рашка. АНГ I, 518.

— От рус. высокородие.

ВИСОКО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Само в съчет. Високосна година. Всяка четвърта година, която има 366, а не 365 дни (с 29 вместо 28 дни през м. февруари).

-От рус. высокосный.

ВИСОКОСЛА`ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Остар. Книж. Който се ползва с голяма слава; много известен, много прочут. — Високославний и благочестивий царю, Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлитат нашата света църква. Ив. Вазов, Съч. XIII, 133. Нашето високославно правителство заляга и приема мери, за да устрои благоденствието на народите, които населяват царството. СбПер. п I, 67.

ВИСОКОСКО`РОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се движи или е свързан с висока скорост. Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове .. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления. ДТ, 1998, бр. 172, 3.

2. Информ. Който е свързан с висока скорост на електронна връзка или електронен пренос на данни. Телефонът „Нокиа“ 8310 е базиран на технология, която му позволява високоскоростен достъп до Интернет. 24 часа, 2001, бр. 83, 30. Вируси като клипове са най-новите нашественици по високоскоростните магистрали на Интернет. 24 часа, 1998, бр. 215, 24. Високоскоростна интернет връзка.

ВИСОКОСО`РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За растения и под. — който е от много качествен сорт. Високосортни зеленчуци. Високосортни плодове. Високосортни семена.

ВИСО`КОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. 1. Издигнатина на земната повърхност; височина. Умерена високост на сушата и малко изострена зове са могила; по-голяма .. високост продълговата нарича се бърдо. Ив. Момчилов, МПЗ, 71. // Планински връх. Главни високости на големите планински бърда в Европа са: Мон Моди и Мон Пердю, в Пиринейски. Ив. Богоров, ВГД (превод), 20.

2. Прен. Само ед. Издигнатост, възвишеност, благородство. Тя се обвиняваше пред дъщеря си, че чувствуваше високостта на тази нравственост, без да има силата да отъмне сърцето си от любовта, която го овладаше. Б. Горанов, ЖСГ (превод), 112. В какво състои високостта на мислите, от гореказаното доста добре са разбира. Т. Шишков, ТС (превод), 113.

— От рус. высокость.

ВИСОКОСТЕ`БЛЕН и ВИСОКОСТЪ`БЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е с високо стъбло. Противоп. нискостеблен (нискостъблен). Тук гората беше високостеблена, прошарена с редки храсти и имаше пролуки между дърветата. Д. Фучеджиев, Р, 208. Слънцето влизаше в стаята през източния прозорец, но преди да докосне с пръсти насрещната стена, то се провираше през гъстите клонаци на една току-що разцъфнала високостеблена круша. А. Гуляшки, ДМС, 7. Въздухът прониква в хилядите жили на планината .., тече в сенките на долините, шепне отсам във високостъблените царевици. З. Сребров, Избр. разк., 158.

ВИСОКОСТОЯ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има голямо служебно или обществено положение; високопоставен. Умствени или духовни интереси в най-широк смисъл в тези времена имали главно духовните лица и покрай тях — охолните боляри. Затова авторите, читателите и купувачите се разпределят почти изключително между тия две високостоящи класи на тогавашното общество. Б. Ангелов, ЛС, 135-136. В нечестни сделки и доставки били замесени и най-високостоящи правителствени лица. Ист. X и XI кл, 240.

ВИСОКОСТЪ`БЛЕН. Вж. високостеблен.

ВИСОКОСЪЗНА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е много съзнателен. Патетично звучи да кажеш, че някой е високосъзнателен, но има хора. Тези високосъзнателни хора подчиняват себе си най-напред на дълга и на онова, което трябва да направят.

ВИСОКОТЕМПЕРАТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. 1. Който развива или при който се използва висока температура. Противоп. нискотемпературен. Високотемпературните лъчисти отопления работят с температура 450-600°C* и се наричат отопления с инфрачервени лъчи. Й. Вучев и др., О, 61. Високотемпературни пещи.

2. Който се осъществява при висока температура. Високотемпературна вулканизация.

ВИСОКОТЕХНОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с използването на високо развити технологии. Правим чипове за „Рено“ и високоскоростни влакове .. Правят се големи инвестиции в тези високотехнологични направления. ДТ, 1998, бр. 172, 3. Днес в парламента ще се обсъжда проектозакон за високотехнологичните дейности. △ Високотехнологичен продукт.

◇ Високотехнологичен парк. Спец. Комплекс, център, средище за развитие на високи, обикн. информационни технологии или съвкупност от разположени на различни места компютърни фирми, работещи съвместно по общи задачи в това направление. Ако искаме в България да има високотехнологични паркове, трябват компютърни специалисти. 24 часа, 2000, бр. 9, 7. Специалистите във високтехнологичните паркове са разпръснати по цял свят и общуват чрез компютри, свързани в една система. ДТ, 2001, бр. 123, 36.

ВИСОКОТОПИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За вещество — който се топи при висока температура. Топителната зона на пламъка има най-висока температура, .. В нея се загряват високотопими вещества. М. Кожухаров и др., АХ, 18.

ВИСОКОУВАЖА`ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се ползва с голямо уважение и почит. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен тютюнотърговец Владимир Златев, пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта. X. Русев, ПС, 5-6.

ВИСОКОУВАЖА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. в обръщение. Който е достоен за голямо уважение и почит. — Високоуважаемий г-н Големанов и драги съгражданино, с Вашата щедра десница се издигна нов храм на светлина и просвета в нашия, със славни заслуги в миналото, роден градец. Ст. Л. Костов, Г, 22-23.

ВИСОКОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. 1. Който е много умен, прозорлив. Труди се прилежно, да не будеш суров, но смислен, защото за онова ще се покажещ защо си високоумен, а за това разумен. Й. Стоянович, ДСС (превод), 69.

2. Който е проява, израз на тънък ум, прозорливост. Със своето лукаво предложение от шестмесечна амнистия, Портата развърза устата на вретището, в което криеше своята високоумна дипломация на Восток. НБ, 1876, бр. 39, 152.

3. Който се мисли, който се смята, че стои над другите, който е с голямо самомнение; високомерен, надменен, горделив. Они [гърците] безмерно са високоумни, недоволни и себехвални. Г. Икономов, КЗ, 40. Треба да се пазиме, да не би ги [децата] направили сос премного похвали горделиви и високоумни. Й. Стоянович, ДСС (превод), 33. Той не е .. горделив и високоумен, но „кротък и смирен на сърце“. КТЕМ, 208.

— С. Врачански, Неделник, 1806.

ВИСОКОУ`МИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Качество или проява на високоумен; високоумство. Богатството ражда гордост и високоумие. КТЕМ, 410. Изполнени са сос гордост и сос високоумие ония, които произхождат от знаменити родители. Й. Стоянович, ДСС (превод), 2.

— С. Врачански, Неделник, 1806.

ВИСОКОУ`МСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Високоумие.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с голяма устойчивост. Високоустойчиви лакове.

ВИСОКОУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има много знания, познания. Ако будеш любител науки, ще будеш и високоучен. Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоучени и трудолюбиви. X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.

2. Който е израз, проява на много знания, познания. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразбираема. Зл. Чолакова, БК, 117.

ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Високочестотен. Високофреквентни радиовълни. Високофреквентен ток.

ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отличава с висока художественост. Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание. △ Високохудожествено произведение на изкуството. △ Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.

ВИСОКОХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.

2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.

ВИСОКОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо чело. Противоп. нискочел. Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд. А. Гуляшки, ЗР, 277. Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава. Ем. Станев, ПЕГ, 66.

ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. Противоп. нискочестотен. Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.

◇ Високочестотен ток. Електр. Електрически променлив ток с честота над 10 000 херца. По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори. К, 1963, кн. 3, 35.

ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Техн. За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура. ВН, 1961, бр. 3143, 4.

2. Фотогр. Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. Високочувствителна лента.

ВИСОКОЯ`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който притежава висока якост. — Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана. РД, 1981, бр. 67, 1. В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит. О, 1991, бр. 2, 9. Високоякостен чугун.

ВИСО`Н м. Рядко.. Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. „Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи, .. които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“ Н. Райнов, БЛ, 250. Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с висон (тънка ленена тъкан). П. Р. Славейков, СК, 25.

— От гр. βύσσоς.

ВИСОТА` ж. 1. Обикн. мн. Поет. Обширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в поднебесни висоти. П. К. Яворов, Съч. I, 27. Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.

2. Обикн. мн. Височина (в 3 знач.). До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблачни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти. Бл. Димитрова, Л, 171. Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръзват с друга. Й. Груев, УЗ, 6.

3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква културна

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/221-240&oldid=11004“.