Речник на българския език/Том 1/241-260

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 131. — Ще бием, ще трепем, докато не остане нито един агарянец по нашите земи. Ст. Дичев, ЗС I, 135.

— От евр. собств. през гр. ἀγαρηνός.

АГАРЯ`НИН, мн. агаряни, м. Остар. Агарянец. Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“ Ц. Гинчев, ГК, 346. Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина. Н. Хайтов, ПП, 13.

АГАРЯ`НКА ж. Остар. Жена агарянин.

АГАРЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60.

2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. — Защо ви е тази поганска дума прикачена на честното име? „Хаджи“ е агарянско наследие, променете го. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. „Само те, само братята руси ще спасят народа — .. — Пак те ще ни спасят от това иго агарянско“… Д. Ангелов, ЖС, 671. — Нашият народ е познал някога славни дни и тяхната сияйна красота и днес осветява мрака на тежкото, безчеловечно агарянско робство! Ст. Дичев, ЗС I, 237-238. Рая агарянска бяха те, както що е рабска целокупната земя българска и неверниците грабители с хули и камшици гнетяха и самоковчани. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60.

3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец. Ал. Константинов, БГ, 3. Агарянски нрави.

4. Като същ. агаря`нско, мн. няма, ср. Агарянска власт, агарянска държава. — Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непокорниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане. Ст. Загорчинов, ДП, 419.

АГАРЯ`НСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло.

АГАШЕ`ТИН м. Остар. Презр. Иронично, презрително прозвище на ага1. От тия последните [турци] имало някои агашетини, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели. З. Стоянов, ХБ, 303.

— От тур. aga.

АГДА` ж. Диал. Сгъстена гроздова мъст.

— Тур. agda.

АГЕ`НТ1 м. 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. — Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията. М. Грубешлиева, ПП, 89. Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества [жито] на много ниски цени. П. Спасов, ХлХ, 438. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.

2. Прен. Посредник, проводник на интересите на някого. Фалшивите гербови марки наводниха .. може би околийски началници и много други служители по държавната лестница да са били волни и неволни агенти на това гнусно държавно обирничество. Бълг., 1902, бр.* 452, 2. Колко странно вълнение събуждаха у него тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти! Д. Димов, Т, 544.

3. Неуниформен, обикн. таен полицейски служител. Къщурката на Симеон се намираше почти на края на града, всред непроходими пространства от кал .. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места. Д. Димов, Т, 227. Ламбрев с ординареца си и с един агент от комендантството отиваше към квартирата, която бяха му определили. Й. Йовков, Разк. I, 166. На гарата — пусто, сноват полицаи, / на изхода група агенти стоят. Т. Харманджиев, П, 48. Таен агент.

4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. Агент на чуждо разузнаване.

◇ Дипломатически агент. Остар. Дипломатически представител на една държава в друга.

— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.

АГЕ`НТ2 м. Книж. Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бавно* из скалите, нейното действие е главно химическо. Геол. IX кл., 54. Има данни за отравяне на зайци вследствие неправилна употреба на химически торове. Всички изследвания в научноизследователските институти потвърдиха, че смъртността е настъпила в резултат на химически агенти. ЛР, 1979, кн. 2, 11. Микробни агенти.

— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.

АГЕ`НТИН, мн. аге`нти, м. Остар. Агент1. Като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които,.., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр.* 3, 12. И в самата пловдивска станция апостолите имаха свой агентин, някой си Стоян Панагюрецът, в стаята на когото влязох да си оставя шапката и турих на главата си нарочно приготвения фес. З. Стоянов, ЗБВ I, 286.

АГЕ`НТКА ж. Рядко. Жена агент1. Вечер конни стражари обикаляха околните улици, неочаквано изскачаха агенти, жени агентки. Ст. Мокрев, ПСН, 113.

АГЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агент1. Агентски, глухи стъпки зад гърба. / Това съвсем не са човешки стъпки! Бл. Димитрова, Л, 80.

АГЕ`НТСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Представителство на една държава в друга; агенция. После помисли мрачно, че, каквото и да се случи, Магдалина ще бъде доведена в българското дипломатическо агентство. Ив. Вазов, Съч. NII, 34. Цанов е ходил да преговаря с руския агент за гаранциите,.. Агентството е отговорило, че гаранциите, които дава, са следвующите: Няма да допуснат ничия окупация, гарантират ни, от нападенията на Турция и Сърбия. С. Радев, ССБ II, 104.

2. Зданието, където се помещава такова представителство. В това време войската заобиколи двореца, навлезе в хотел „България“ и постави постове по прозорците. Дворецът скоро беше обграден и откъм руското агентство. В. Геновска, СГ, 464.

АГЕНТУ`РА ж. 1. Само ед. Събир. Група лица или организации в служба на интересите на чужди държави. — Чуждите дипломати в Цариград съставяли донесенията си по слухове или по информацията на нарочно издържана агентура в столицата и по-рядко из някои провинциални центрове. В. Мутафчиева, КВ, 14. — Трябва да ви предупредя — подхваща шефът, възприел отново сериозния си вид, — че условията в България са твърде различни от условията, при които сте свикнали да работите. Местните органи са изключително бдителни… Агентурата ни е съвсем разнебитена, а което не е разнебитено, е с твърде посредствени възможности. В. Райнов, С, 1972, кн. 11, 29.

2. Остар. По-малък клон на учреждение, предприятие и под.; представителство. Стойността на поръчките се внася на текущата ни сметка в клоновете и агентурите на БН Банка. К, 1926, бр. 79, 3. Обединяването на господарите логически изискваше и сливането на техните комисионерски агентури в чужбина. А. Гуляшки, Л, 473.

— От нем. Agentur през рус. агентура.

АГЕНТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до агентура (в 1 знач.). Партизанското разузнаване, и особено агентурното, взело грижата да уточни и отбележи на карта всички минни полета, вълчи ями, телени заграждения и други укрепителни съоръжения на противника. Ал. Гетман, ВС, 106. Агентурни отдели на американските разузнавателни центрове.

АГЕ`НЦИЯ ж. 1. Представителство или служба за транспорт, посредничество или информация. Още рано следобед агенция АДН съобщи, че са получени първите сигнали от космоса. РД, 19591 бр. 256, 6. Извади си Иванчо пътен билет от агенцията и, успокоен от тази грижа, оттеглиха се с дяда си попа в едно ближно кафене. Ил. Блъсков, ПБ III, 80. За получаване на надеждни резултати от оценяването [на университетите], които да гарантират равнището на образователния процес, се препоръчва създаването на европейска мрежа на националните агенции, която да разработи общи .. стандарти за качество. АБ, 2000, бр. 51-52, 16. Българска телеграфна агенция. Параходна агенция. Автомобилна агенция. Търговска агенция.

2. Зданието или канцеларията, където се помещава такова представителство или служба. От вестникарската агенция изскочиха внезапно окъсани дечурлига и като врабци, пуснати от кафез, се втурнаха в разни посоки. Д. Димов, Т, 75. Пътниците се събраха в малката студена стая на автомобилната агенция. Л. Александрова, ИЕЩ, 9.

— Ит. agenzia.

АГИА`ЗМА ж. Остар. Аязмо. Никой да са не намесва в туй, що се касае до лозята, градините,.., агиазмите, мелниците и до други подобни здания, къщи и дюгени, които принадлежат на зависящите от Патриархията църкви. ДЗОИ (превод), 25.

— Гр. ᾰγιασμα ’светена вода’.

АГИО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: свет, напр.: агиобиография, агиология и др.

— Гр. άγιο-.

АГИОГРА`Ф м. Лице, което пише жития на светци; житиеписец.

— От гр. ἀγιογράφος.

АГИОГРА`ФИЯ ж. Литер. Вид църковна литература, посветена на живота и делата на лица, провъзгласени от църквата за светци.

— От гр. άγιογραφία.

АГИОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агиография, до жития на светци. Агиографска литература.

АГИТА`ТОР м. Лице, което върши агитация. Комисарите обаче усложниха сами своето положение [в изборите], като се превърнаха от представители на царя,.., в обикновени агитатори. Тяхната агитация бе разпалена, нетолерантна и крайно недобросъвестна. С. Радев, ССБ I, 279. Изборите наближаваха и в селото взеха да обикалят агитатори и от града, да събират мъжете и да им държат разпалени и дръзки речи. Г. Караславов, С, 134. Тук съм длъжен да кажа и това, че апостолите, после Левски, не срещаха големи затруднения в пропагандата,.., защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път, в по-главните градове и села. З. Стоянов, ЗБВ I, 344.

— Лат. agitator ’човек, който раздвижва, вълнува’ през рус. агитатор.

АГИТА`ТОРСТВО, мн. -а, ср. Разг.

1. Само ед. Дейност на агитатор.

2. Обикн. мн. Агитаторски приказки, думи, изказвания. Ах, колко щеше да бъде похвално за нашите начело мъже,.., наместо да развращават населението със своите агитаторства,.., то да биха си дали труд, патриотическа грижа да вникнат в състоянието на населението. ВЦ, 1888, кн. 20, 32.

АГИТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от агитация. Начович нямаше нито тежката ръка на Ремлингена, нито престижа на неговата руска униформа. Под новия си началник администрацията почна да се разпуска. Едно обширно агитационно движение захвана тогава да се организира в княжеството. С. Радев, ССБ I, 331. Агитационна дейност. Агитационни материали. Агитационен апарат.

АГИТАЦИО`ННО. Нареч. от агитационен. — И ти ли се въодушеви от пълния хамбар? — засмя се Асен. — Това нещо действува на хората агитационно! А.* Гуляшки, СВ, 87.

АГИТА`ЦИЯ ж. 1. Устна или печатна дейност за въздействие върху съзнанието и настроението на обществото в полза на (или против) политическата идея или партийно мероприятие. Докато крайните либерали чрез печата, .. , чрез една ожесточена агитация, .. , обвиняваха Цанкова, че е пожертвувал конституцията, той бързаше, напротив, да я въдвори в цялото управление. С. Радев, ССБ I, 426. Навсякъде той [Пеев] си е навличал преследване от турската власт заради участие в революционната агитация. М. Арнаудов, БКД, 235. — Трябва да се засили агитацията сред войниците. — На всяка цена. Да се борим за всеки войник! Ако успеем да проагитираме добре войнишките маси, те после сами ще направят каквото трябва. Д. Ангелов, ЖС, 238. Нищо истинско, народно, нищо в защита на народните интереси не се забелязваше в тия агитации. Ил. Блъсков, КУ, 44.

2. Дейност за убеждаване на някого в полза на нещо или против нещо, за участие в нещо. Може би най-важното започваше отсега нататък: нужна бе агитация, трябваше тия прости селяни да се убеждават един по един, че мелницата работи и по-хубаво, и по-бързо. Л. Стоянов, П, 452. Предизборна агитация. Масова агитация. Лична агитация. Правя агитация. △ Водя агитация.

— От лат. agitatio ’подбуждане към нещо’.

АГИТИ`РАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Правя агитация за нещо или за някого. — Ние трябва да засилим влиянието си в селата. Да наредим на нашите хора да агитират всред селяните, че всичките им несгоди идват от либералите. В. Геновска, СГ, 99. — Агитирах между работниците да отидат в партизанските отреди. Г. Караславов, Избр. съч. III, 272. В Буково той открито агитираше за него и в навечерието на избора раздаде много бюлетини. Т. Влайков, Съч. III, 293.

2. Прех. Разг. Убеждавам, скланям някого за нещо. — Какво те прихвана пък сега? — Спомних си как ме агитираха да се откажа от проекта моят Иванчев и другите двама питекантропа от завода. Е. Манов, БГ, 9-10. — Но,.. , ти знаеш, че бате Рангел всичко прави за наше добро .. — Ти мене не ме учи! Искаш да ме агитираш ли? Д. Кисьов, Щ, 24. агитирам се страд. от агитирам във 2 знач.

— От лат. agito ’раздвижвам, подбуждам’.

АГИТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агитирам и от агитирам се. Нужни бяха ятаци, а тяхното издирване и агитиране не можеше да стане другояче освен чрез лична среща. Сл. Трънски, Н, 159.

АГИ`ТКА ж. 1. Печатно произведение (стенвестник, плакат и под.) с агитационно съдържание. — Горе на тавана имаме цял сандък с агитки и всякакви брошури. А. Гуляшки, МТС, 93.

2. Група лица, които изпълняват литературно-музикална програма с агитационен характер. — Ни една агитка не е тръгнала из село, нито лозунг някакъв сме написали. Ст. Марков, ДБ, 171. Хорова агитка. Младежка агитка.

3. Нов. Разг. Група лица, запалени привърженици на някого или нещо, които се събират, за да окажат активна подкрепа на този (това) към, което са пристрастени (спортен отбор, политическа сила, лидер и под.). Агитката на ЦСКА напусна стадиона още на полувремето. 24 часа, 1998, бр. 323, 1.

— Рус. агитка.

АГИТМАТЕРИА`ЛИ мн., ед. (рядко) агитматериа`л м. Остар., сега ирон. Материали за агитация.

АГИТПРО`П м. Рядко. 1. Отдел за агитация и пропаганда в комунистическа партийна организация в Съветския съюз и др. комунистически страни.

2. Агитпропчик.

— Рус. агитпроп.

АГИТПРОПАГА`НДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар., сега ирон. Който е свързан с агитация и пропаганда. ВНС възобнови 45-годишната практика да бъдат вменявани на медиите теософски и агитпропагандни функции вместо чисто информационно-развлекателни. 168 часа, 1991, бр. 25, 25.

АГИТПРО`ПСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от агитпроп.

АГИТПРО`ПЧИК, мн. -ци, м. Рядко. Ръководител на отдел за агитация и пропаганда. След шока, който изживя съветската космонавтика и нейните агитпропчици, когато Армстронг и Олдрин стъпиха на Луната, можеше да се очаква, че аварията с Аполо 13 .. ще предизвика .. задоволство. Нищо подобно! Г. Данаилов, ДС, 257.

АГИТПУ`НКТ м. Рядко. Място, помещение, където се предоставят агитационни материали и се събират агитатори за инструктаж.

АГИТТАБЛО`, мн. -ла`, ср. Рядко. Табло с агитационни материали.

АГИ`ЦА ж. Аговица.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .. , 1951.

АГЛИ`КА ж. Диал. Иглика. Няма там бяло кокиче, .. / в поля чернока аглика / на всяко рано пладнище / злат мензохарец в равнище, / ни ален божур в странище. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 939. Гергана еще Никола / двамата лика прилика / като два стърка аглика. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 936.

АГЛИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Игликов. Зададе се Крали Марко / от планина агликова. Нар. пес., СбВСт, 123.

АГЛИКОВИ`НА ж. Диал. Място, обрасло с иглика. Ой та тебе Бельо побратиме / къде ходиш Бельо по планина / по планина по агликовина. Нар. пес., СбНУ XXVI, 130. Разболя се Стоян, добър юнак, / на планина на агликовина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯд, 2.

АГЛИ`ЧЕ ср. Диал. Иглика.

АГЛИ`ЧИНА ж. Диал. Иглика, игличина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АГЛОМЕРА`Т м. 1. Геол. Природни струпвания от неспоени скални и минерални късове.

2. Техн. Късове руда или скали, получени от слепяване или пресуване.

— От лат. agglomeratus ’съединен’ през рус. агломерат.

АГЛОМЕРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който е съставен от агломерати. Туфите биват пепелни, кристални, лапилни, бомбени и агломератни. Г. Георгиев, П, 172. Агломератни лави.

АГЛОМЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Свързан с агломерация. Агломерационен процес. Агломерационна машина. Агломерационна фабрика. Агломерационна пещ.

АГЛОМЕРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Метал. Топлинен процес, при който чрез спичане става слепване на съставните частици на дребнозърнести или праховидни руди, рудни концентрати и др. в едри късове.

АГЛОМЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Агломерирам се. Ситните руди агломерират чрез спичане или брикетиране. Н. Николов, М, 165.

АГЛОМЕРИ`РАМ СЕ непрех. За минерали — ставам агломерат, превръщам се в едър къс чрез спичане на дребни праховидни руди.

— От лат. agglomero ’присъединявам’.

АГЛОМЕРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агломерирам и от агломерирам се.

АГЛО`СИЯ, мн. няма, ж. Мед. 1. Вродена липса на органа език.

2. Липса на способност да се говори; немота.

— От гр. ἀγλωσσία ’безезичие’.

АГЛУТИНАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. На който е присъща аглутинация1. Аглутинативни езици.

АГЛУТИНАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от аглутинация2.

АГЛУТИНА`ЦИЯ1, мн. няма, ж. Езикозн. Образуване на граматическите форми на думите в угрофинските, тюркските и някои други езици чрез прибавяне към корена на една след друга отделни еднозначни морфеми, употребявани в езика като самостоятелни думи.

— От лат. agglutino ’прилепване’.

АГЛУТИНА`ЦИЯ2, мн. няма, ж. Мед. Явление, при което под въздействие на аглутинини се събират на купчина бактерии, червени кръвни телца или други микроорганизми.

АГЛУТИНИ`НИ, мн., ед. (рядко) аглутини`н м. Мед. Противотела, които се образуват нормално в организма или при различни инфекциозни болести, като предизвикват аглутинация.

АГЛУТИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Предизвиквам аглутинация2 в организма. аглутинирам се страд.

— От лат. agglutino ’прилепвам’.

АГЛУТИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от аглутинирам и от аглутинирам се.

АГЛУТИНИ`РАЩ, -а, о, мн. -и, прил. В съчет.: Аглутиниращ език. Езикозн. Език, в който формообразуването се извършва чрез аглутинация1; аглутинативен език.

АГЛУТИНОГЕ`Н м. Мед. Реактив на аглутинини, който се съдържа в червените кръвни телца. В еритроцитите на човека се намират два различни аглутиногена. М. Василев и др., ВБ, 473.

— От лат. agglutino ’прилепвам’ + гр. γένος ’род’.

АГНА`ТА, ж., мн. -и, прил. Диал. Агнитна. Агнати му овчици, ройни му пчелички! Н. Геров, РБЯ V, 610.

— Друга (диал.) форма: ягна`та.

А`ГНЕ, мн. -та, ср. Малкото на овца. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Й. Йовков, ПГ, 141. Отдалеч се чуеше реването на един бик .. ; после блеянието на агнета. Д. Попов, СбРС (превод), 80. Днеска слънце е огряло, / пойно птиче е запяло, / агне радостно забляло. Ран Босилек, Р, 34. Агнето го гледай по опашката, а ерето по гърдите. П. Р. Славейков, БП I, 1. Коза агне не кози. Послов. Агне отдели ли се от стадото, вълците го изядат. Послов. Вълкът варди агнето от лисицата да го изяде той. П. Р. Славейков, БП I, 85. Кроткото агне от две майки бозае. Послов. И вълкът сит, и агнето цяло. Погов. Печено агне. Агне сукалче. Гергьовско агне. Прен. Разг. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към любим, близък човек. Мила дружка ми заспала .. Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. П. Р. Славейков, В, 23.

◇ Кротък като агне. Разг. Много кротък. На ти, вълко, агне. Разг. За нещо, дадено или получено наготово, без труд.

— Друга (диал.) форма: я`гне.

А`ГНЕНЕ ср. Отгл. същ. от агня се. Много от тях [овцете] измрели веднага, .. Пък за агнене и дума да не става — до една ще се изяловят. Ст. Марков, ДБ, 28.

— Друга (диал.) форма: я`гнене.

А`ГНЕНЦЕ, мн. -а, ср. Агънце. В агъла блееха малки агненца. Г.* Райчев, ЗК, 228. Там се родила, живяла, / мамина мила Гергана / Гергана пиле шарено / Гергана кротко агненце. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 936. Язи ща да та прегърна / като агненце, байну, гергьовско, / като пиленце петровско. Нар. пес., СбНУ, XV, 26.

— Друга (диал.) форма: я`гненце.

А`ГНЕЦ м. 1. Смн. агънци`. Голямо агне. — Че как ще взема да се сърдя и горча, когато цялата душа ми се смее, като гледам как се озъбил зачервеният агнец в тепсията? Д. Немиров, Б, 34.

2. Само ед. Агне, което се принася като жертва. Татко, от една страна, Момчил, от друга, а пък аз помежду тях като жертва, като агнец. Ст. Загорчинов, ДП, 442. Агнец заколения.

Прен. Само ед. Изкупителна жертва (обикн. за Исус Христос). А Исус, като се връщаше от Галилея, понеже мина оттам Йоан, като го видя, рече на двамата си ученици: „Ето агнецът божий, който отнема греховете на света“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 111.

3. Само ед. Църк. Хлябът като Христово тяло в безкръвното християнско жертвоприношение. Дискос е свещен танир, на когото ся полага агнецът, или тялото Христово. З. Петров и др., ЧБ (превод), 47.

4. Само ед. Църк. Изображение в средата на кръста върху просфората.

А`ГНЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на агне, който е от агне. Агнешките кожи повече на пазар от овчите. Погов. Агнешки крачета. Агнешко бутче. Агнешко месо. Агнешки дреболии.

2. Като същ. агнешко, мн. няма, ср. Агнешко месо. Агнешко печено. Агнешко с ориз. Агнешко със спанак.

— Друга (диал.) форма: я`гнешки.

А`ГНИЛО, мн. -а, ср. Диал. 1. Агнене. В същото стопанство една овца доби 5 агнета през годината при две агнила. ОП, 358-359. • Нар.-поет. Агня агнило. Най-додох, Ганке, най-додох, / да питам, Ганке, тейно ти, / де щем агнило да агнем? /Де щем агъли да вийме? Нар. пес., СбГЯ, 236.

2. Място, където се агнят овце.

3. Само ед. Време, когато се агнят овце. По агнило беше, овцете пасяха ей там, на поляната .. Като се оягне овца и остане назад да ближе агнето си, те [кучетата] ще легнат до нея и ще я пазят. Й. Йовков, ЧКГ, 225-226.

— Друга форма: ягни`ло.

АГНИ`ТНА ж., мн. -и, прил. Диал. За овца — която често се агни. Овчици агнитни. Н. Геров, РБЯ V, 610.

АГНИ`ЦА ж. Диал. Млада овца, която още не се е агнила.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, .., 1951. — Друга (диал.) форма: ягни`ца.

АГНОСТИ`К, мн. -ци, м. Филос. Последовател на агностицизма.

АГНОСТИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Философско идеалистическо учение, което отрича възможността да се опознаят обективната действителност и нейните закономерности.

— От гр. ἀ ’без’ + γνω̄σις ’знание, познание’.

АГНОСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агностицизъм и от агностик. Агностически възгледи. Агностически позиции.

А`ГНЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Агня се.

А`ГНЯ СЕ несв., непрех. За овца — раждам. — На бея бяха овцете. .. Ама овце без брой, момче! Вълци налитат, агнят се — кой ще ти държи точна сметка? Б. Несторов, СР, 133.

— Други (диал.) форми: а`гна, я`гня (се).

А`ГО, мн. няма, м. Диал. У българо-мохамеданите — по-голям, по-стар брат; бате. Момчето отвърна на поздрава, а сетне кимна и към Метко. И двамата то нарече аго, защото бяха големи колкото аго ми Али и негови приятели. Вл. Полянов, БВП, 32.

А`ГОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ага1; аговски. Притърча се Кузо с поклон, / и смирено той попита/за агово здраве. Ив. Вазов, Съч. IV, 89. Стояна беда бедиле /.. / за ена овца ялова, / ялова овца — агова, / та го в темница метная. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 69. Агова жена. Агови двори.

2. Като същ. Обикн. членувано аговия, аговата, аговото, мн. аговите. Интимно обръщение на ага към по-млад човек или към негов близък. Ти, аговото, не крий лице от мене. Ст. Младенов, БТР I, 58.

А`ГОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на аго; батев, батков. Агова къща.

А`ГОВИЦА ж. Жена на ага1; агица. Севда цяла трепереше и се оглеждаше. — Какво искаш? Защо идеш пак — викна аговица. — Нека се махне тоя мъж. А. Дончев, ВР, 224.

А`ГОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агов1. Хайдуткаба .. е била сборище на хайдутите, .. , които от памтивека са намирали убежище и отмора в лесистия персенски пущинак. Отдъхвали си от потерите, поделяли си награбеното аговско имане. Н. Хайтов, ПП, 92. Аговски син.

А`ГОДНИЦА ж. Диал. Плод от черница; черничева бобонка.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АГОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до агония. Агонални конвулсии.

АГОНИЗИ`РАМ, -аш, несв., непрех. Намирам се, съм в агония. Едни отдавна бяха издъхнали, други, ранени тежко, стенеха от болки, трети агонизираха. Из цялата черква се носеха стенания и глухи пъшкания. Г. Караиванов, П, 71. Някъде заспали затворници започваха вече да хъркат и техните нестройни и неприятни звуци се чуваха като стонове на хора, които агонизират, задушени от силна и безмилостна ръка. Г. Караславов, Т, 81.

АГОНИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агонизирам.

АГОНИ`ЧЕСКИ -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Агонален. Удвояваха се често агоническите, диви и страшни хъркания. БД, 1909, бр. 1, 3.

АГО`НИЯ ж. 1. Мъчително състояние преди смъртта, предсмъртни мъки. След кратка агония старецът, проснат на гърба си, отпусна глава, затвори очи — само пулсът му още биеше последните си няколко удара. Д. Калфов, ВП, 77. Мъчителна агония.

2. Прен. Мъчителен край, ликвидиране на нещо. Постепенно заедно с агонията на парламента върви и агонията на вестника. Стигаме до положение да не можем да го печатаме и разпространяваме. П. Дертлиев, ДП, 286.

— Гр. ἀγωνία ’борба’.

АГОРА` ж. Истор. 1. В древна Гърция — голям градски площад.

2. В древна Гърция — Народното събрание, което заседавало на такъв площад.

— Гр. ἀγορά ’площад’.

АГОРАФО`БИЯ мн. няма, ж. Мед. Болезнен страх от преминаване през големи открити пространства — площади, широки или шумни улици и под. Акрофобията е усещането за нестабилност, което изпитвате при големи височини, а агорафобията — страх да се движите по оживени улици. ВД, 1999, бр. 33, 5.

АГРА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е свързан с обработването, ползването и владеенето на земята; земеделски. Аграрна реформа. Аграрна страна. Аграрна политика. Аграрен въпрос.

— От лат. agrarius.

АГРА`РНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: аграрен, напр.: аграрно-суровинен, аграрно-икономически и др.

АГРА`РНО-ИНДУСТРИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от индустриален. Аграрно-индустриална страна. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.

АГРА`РНО-ПРОМИ`ШЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от аграрен и от промишлен. Аграрно-промишлена страна. Аграрно-промишлен комплекс.

АГРА`Ф м. 1. Спец. Закопчалка за официална дреха.

2. Архит. Скулптурно украшение в центъра на свод на постройка, което служи за подпора.

— Фр. agrafe от agrafer ’закачвам’.

АГРАФИ`Я, мн. няма, ж. Мед. Мозъчно заболяване, при което се изгубва способността да се пише при запазен интелект и движения на ръката.

— От гр. ἀ ’не’+ γράφω ’пиша’.

АГРЕГА`Т м. 1. Техн. Сложна машина от няколко свързани помежду си (обикн. унифицирани) машини за извършване на обща работа. Доилен агрегат. Електродобивен агрегат. Агрегат за прав и променлив ток. Металургичен агрегат. // Сложна част от машина, представяща завършено цяло. Агрегат за хладилници. Дизелгенераторен агрегат.

2. Минер. Механично свързани минерали с различна форма. В природата кристалите не се срещат винаги поединично. Много често те са събрани в групи (агрегати). Г. Георгиев, МП, 62.

3. Геол. Свързани в по-големи бучици почвени частици, образувани в резултат на циментиране на дребни частици от почвата, съдържащи калций и неразтворими във вода. Структурна почва наричаме оная почва, при която почвените частички са свързани от глината и хумуса в по-големи бучици .., наречени структурни агрегати. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 10.

4. Книж. Сбор, нещо съставено, съединено от отделни части в едно цяло, като отделните части запазват свойствата си; спойка, конгломерат. От естествено-исторична гледна точка човечеството е едно цяло, .., но от социологично гледище то представлява пъстър агрегат от слабо споени помежду си по-малки групи — племена. М. Герасков, Б, 1919, кн. 4, 97.

— От лат. aggregatus ’съединен, събран’ през рус. агрегат.

АГРЕГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до агрегат, който е свързан с агрегат. Агрегатна машина. Агрегатен метод. Агрегатна лампа. Агрегатен анализ. Агрегатно отделение.

◇ Агрегатно състояние. Физ. Едно от трите основни състояния на телата: твърдо, течно и въздухообразно.

АГРЕГА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Геол. Процес на механично свързване на минерални частици; агрегация. Устойчивостта на водния запас нараства в образуващата се почва по-късно поради възникване на агрегатност — поява на сложни структурни агрегати. П. Боянов, П, 130.

АГРЕГА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Геол. Агрегатност. Този процес на свързване, агрегация, протича под влияние на различни фактори и при определени условия. П. Боянов, П, 232.

АГРЕГИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Спец. За вещества — съединявам се, свързвам се плътно с други еднородни или разнородни части от някакво вещество.

— От лат. aggrego ’събирам, присъединявам’.

АГРЕГИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от агрегирам.

АГРЕМА`Н, мн. няма, м. 1. Дипл. Официално съгласие на една държава да приеме за дипломатически представител на друга държава посоченото от нея лице. Назначаването на всички видове дипломати по света става след получаването на т.нар. агреман (съгласие на другата страна). 168 часа, 1991, бр. 25, 23.

2. Муз. Орнамент, мелодическо украшение.

— Фр. agrémpan.

АГРЕСИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се стреми към агресия, който е свързан с агресия; завоевателен. Агресивна държава. Агресивна война. Агресивна политика. Агресивен пакт.

2. Разг. Който напада; нападателен. Бе настъпил раздразнителният стадий на пиянството му, през който той, от страхлив и раболепен, ставаше агресивен. Д. Димов, Т, 441. // Разг. Който съдържа, изразява нападки, закани. Агресивен тон. Агресивно държане.

3. Спец. За води и газове — който влиза в химическо взаимодействие с различни скали и строителни материали, като ги разтваря или разрушава и по този начин се намалява тяхната здравина. Агресивни води. Агресивни газове.

АГРЕСИ`ВНО. Нареч. от агресивен. Държи се агресивно. △ Меките води действуват агресивно на бетона.

АГРЕСИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Качество или проява на агресивен. Но партизаните вече знаеха, че този неприятел бе изчерпал своята агресивност. От няколко дни българските военни части не предприемаха никакви акции. Д. Димов, Т, 562.

2. Спец. Способност на води или газове да разрушават скали и строителни материали, като влизат в химическо взаимодействие с тях. Агресивност на водата. Агресивност на газове.

АГРЕ`СИЯ ж. 1. Воен. Полит. Непредизвикано въоръжено нападение със завоевателна цел на една или няколко държави срещу друга държава с навлизане в територията й. Фашистка агресия. Империалистическа агресия.

2. Псих. Насочена навън (към другите) или навътре (към себе си) явна или скрита враждебност.

3. Прен. Нападателна проява, нападателно поведение. Детето е склонно към агресия.

— От лат. aggressio ’пристъп, нападение’ през рус. агрессия.

АГРЕ`СОР м. Обикн. за държава — този, който извършва агресия или участва в агресия; нападател, завоевател. ООН е образувана върху принципа за колективните действия срещу агресията. Агресорът може да отстъпи само пред сплотения фронт на демократичните сили. ВН, 1958, бр.* 2131, 3. Фашистки агресори.

АГРИКУЛТУ`РА, мн. няма, ж. Книж. Земеделие.

— Лат. agricultura.

АГРИКУЛТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Книж. Прил. от агрикултура; земеделски. Агрикултурни мероприятия.

А`ГРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Агрономически, напр.: агрогрупа, агрокръжок и др.

2. Земеделски, селскостопански, напр.: агроминистерство, агропромишлен, агромелиорация, агробиология, агроботанически и др.

— От гр. ἀγρός ’поле, нива’.

АГРОБИ`ЗНЕС м. Нов. Дейност, работа, свързана с производството на земеделски стоки и търговията с тях като източник на печалба. Предприемчивите, които искат да инвестират в агробизнес, .. са несигурни в перспективите на начинанието си. 168 часа, 2000, бр. 40, III.

АГРОБИОЛО`Г, мн.* -зи, м. Специалист по агробиология.

АГРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от агробиология и от агробиолог; агробиологически. Агробиологична наука. Агробиологичен институт. Агробиологични изследвания.

АГРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агробиологичен. Агробиологическа наука.

АГРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука за общите биологични закони в земеделието, животновъдството и използването им в практиката на селскостопанското производство.

АГРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до земеделски растения. Агроботаническа градина.

АГРОКЛИМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до влиянието на климата върху земеделските култури. Агроклиматична обстановка.

АГРОКОМПЛЕ`КС м. Едро селскостопанско предприятие на промишлена основа. Тенчо Козичката .. сега работеше като механизатор в агрокомплекса. Ст. Поптонев, ОБл, 144.

АГРОЛЕСОМЕЛИОРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до агролесомелиорация. Агролесомелиоративни мероприятия. Агролесомелиоративни бригади.

АГРОЛЕСОМЕЛИОРА`ЦИЯ ж. Спец. Система от залесителни, агротехнически и хидротехнически мерки, дейности с цел да се подобрят някои неблагоприятни почвено-климатични условия, за да се получат по-високи и трайни добиви в селското стопанство.

АГРОЛО`ГИЯ ж. Наука за съставните части и физическите свойства на почвата с оглед на увеличаването на добива от земеделските култури.

АГРОМЕЛИОРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се отнася до агромелиорация. Агромелиоративни мероприятия.

АГРОМЕЛИОРА`ТОР м. Спец. Специално подготвено лице, което работи в областта на агромелиорацията.

АГРОМЕЛИОРА`ЦИЯ ж. Спец. Система от мерки, дейности за подобряване на почвата с цел да се осигурят по-високи добиви в селското стопанство.

АГРОМЕТЕОРОЛО`Г, мн. -зи, м. Специалист по агрометеорология.

АГРОМЕТЕОРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Свързан с агрометеорологията; агрометеорологически. Агрометеорологични наблюдения. Агрометеорологична станция.

АГРОМЕТЕОРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Агрометеорологичен. Агрометеорологическа станция.

АГРОМЕТЕОРОЛО`ГИЯ ж. Дял от метеорологията, който изучава влиянието на метеорологичните условия върху земеделските култури с цел да се получат високи и качествени добиви.

АГРОМИНИСТЕ`РСТВО, мн. -а, ед. Нов. Аграрно, земеделско министерство; агроведомство. Агроминистерството ще започне проверки по фурни и складове. 24 часа, 2000, бр. 11, 7.

АГРОНАУ`КА ж. Агрономическа наука; агрономия.

АГРОНО`М м. Специалист по агрономия. Агроном някакъв давал мнение, че в това село щял да стане чудесен кооператив, защото земята била плодна, а имало и подпочвена вода за градини. .. Кр. Григоров, Н, 41.

— От гр. ἀγρονόμος ’надзорник на земеделски имоти’.

АГРОНОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрономически. Агрономична химия. Агрономично почвознание.

АГРОНОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от агроном и от агрономия; агрономичен. Агрономически факултет. Агрономически институт. Агрономически науки.

АГРОНО`МИЯ, мн. няма, ж. Наука за земеделието, за селското стопанство. // Тази наука като учебна дисциплина, специалност във висше учебно заведение. — Ще замина за София — каза Евстати .. — Ще запиша агрономия. А. Гуляшки, МТС, 19. Завършилите техникуми /.. / имат право да кандидатствуват във всички специалности във: .. XXII. Земеустройство .. 2. Висшите селскостопански институти: агрономия. НК, 1958, бр.* 11, 4.

— Гр. ἀγρονομία.

АГРОНО`МКА ж. Жена агроном. Изглежда тя няма близки, защото при нея живее едно момиче, агрономка, .. , което по цял ден обикаля из полето. Й. Стоянов, ПД, 94.

АГРОНО`МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агроном. Агрономска длъжност. Агрономска служба.

АГРОНО`МСТВАМ и АГРОНО`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Упражнявам професия на агроном. „Защо ще ходи да агрономствува някъде си! Не, тук ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.“ А. Гуляшки, Л, 504.

АГРОНО`МСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от агрономствам.

АГРОНО`МСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разг. Професия на агроном. Занимава се с* агрономство.

2. Само ед. Разг. Агрономия. Следва задочно агрономство.

3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия. А. Гуляшки, МТС, 277-278.

4. Здание, в което се помещава такова учреждение. Наложи се Нонка да ходи сама чак .. в агрономството. И. Петров, НЛ, 52.

АГРОНО`МСТВУВАМ. Вж. аргономствам.

АГРОНО`МЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от агроном; млад агроном. Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова. С. Северняк, П, 49.

АГРОПЛАНИ`РАНЕ ср. Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието.

АГРОПОЛИТИ`КА ж. Политика в областта на селското стопанство.

АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до политическите движения на земеделците. Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база. НВ, 1997, бр. 102, 25.

АГРОСЕЛЕ`КЦИЯ ж. Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им.

АГРОСТО`КА ж. Нов. Селскостопанска стока. ЕС [Европейският съюз] се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки. НВ, 1997, бр. 102, 4.

АГРОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аграрното стопанство. Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството. М. Мичев и др., З, 52.

АГРОТЕХНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агротехника.

АГРОТЕ`ХНИКА ж. Система от мерки, дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство.

АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.

АГРОТЕХНИ`ЧКА ж. Жена агротехник.

АГРОФИ`ЗИКА ж. Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията.

АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до агрофизика. Агрофизически изследвания.

АГРОФО`Н, мн. няма, м. Сел.-стоп. Съвкупност от агротехнически условия и дейности. При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си. ПЗ, 1981, кн. 10, 26.

АГРОХИМИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агрохимия.

АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрохимически. Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.

АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил от агрохимия и от агрохимик; агрохимичен. Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.

АГРОХИ`МИЯ ж. Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство.

АГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, З.

АГУ`Ч м. Диал. Овен. Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори: / — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната. Нар. пес. СбВСтТ, 40.

АГЪ`Л, мн. -и, м. Диал. Заградено място, кошара за презимуване на овце. Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и другите кучета оставаха отвън агъла. Й. Йовков, АМГ, 26-27. — Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292.

— Тур. agıl.

АГЪ`М. Диал. Почтително обръщение към турчин. Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава. Д. Талев, ЖС, 462.

А`ГЪНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от агне; малко агне. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно агънце с бели ботушки и звездичка на челото. А. Каралийчев, ТР, 188. Стига сме йели, йели и пили / йели и пили клъсти агънца. Нар. пес., СбНУ XXVI, 46. Идат, ходят овчерите, / водят карат вакли овце / и агънца и еренца. П. Р. Славейков, ЧПО, 1883, 37. В такива минути тя се гушкаше до него, кротка и мълчалива, като малко бяло агънце. Елин Пелин, Съч. I, 90.

Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете или любим, близък човек. Ела при мене, агънцето ми.

2. Само мн. Диал. Бели петънца по ноктите на човек.

◇ Агънце-багънце. Обикн. в детските приказки гальовно название на малко, хубаво агне. Имало едно време една баба. Тя си имала шарено агънце багънце. Т.* Влайков, Пр I, 48. Кротък като агънце. Разг. Много кротък.

— Друга (диал.) форма: я`гънце.

АГЪРЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. 1. Всичко (обикн. пари), което се дава от момкова страна на родителите на момата при годежа; прид, баба`-хакъ`, венчанина. — Докато не видя Юрталана в къщата си да й закачи алтъните на шията и да ми брои агарлъка, аз тая работа [годежа] не я имам за опечена. Г.* Караславов, С, 49.

2. Разш. Откуп. Ще прихване от теб я агарлък, я дреха, я що ли да имаш. Ст. Младенов, БТР I, 58.

— Тур. agırlık.

АД, а`дът, а`да, мн. (рядко) а`дове, след числ. а`да, м. 1. Само ед. Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня. Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където й* е мястото — за рая или за ада. Елин Пелин, Съч. I, 207. — Ще го накараме да каже какво пише в това проклето писмо, па ако ще после в ада да горим! Ст. Дичев, ЗС I, 445.

2. Прен. Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват. Що ставаше в тоя ад, където се гърчеха човешки тела, където нокти и зъби скърцаха върху камъните, а от ослепелите очи капеха сълзи и кръв? А. Дончев, СВС, 644. Все пак старата не можеше да се освободи от мисълта, че главно тя бе причината за нещастния брак на дъщеря си, за тоя непрекъснат ад в къщи. Д. Калфов, Избр. разк., 102. Това беше повече от ад, хиляди адове вкупом — това беше Хирошима. .. Хората бяха изчезнали, изгорели, стопили се в дим. .. П. Бобев, К, 61. Върху една полукръгла вдлъбната скала, .., пада непрекъсната маса от ослепителна блестяща пяна на стотина метра дълбочина. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.* З, 56. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък .. Не зная как погледът ми се спря на ято черни птици, .. Отде бяха дошли, не зная, но щом стигнаха над тоя пламтящ и страшен ад, изведнъж се сепнаха. Й. Йовков, Разк. II, 159-160.

3. Само ед. Прен. Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки. Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят страшните мисли и да забрави .. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад. Ив. Вазов, Съч. IX, 185.

◇ Ад несит. Ненаситен човек; грабител, изедник. Изчадие на ада. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви, изчадие адово.

— От гр. собств.

АДА` ж. Остар. и диал. Остров. Руските кораби минаха покрай кулата и бяха наблизили до праговете, стражата ся оттегли към адите до малкия праг. Ел. Мутева, РБК (превод), 180. Млада кралица ша бъда, / ако си сториш, напраиш / на море кивгир мостове / и бял мермер камъни, / сред море ада голяма. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 92.

— Тур. ada.

АДА`ЖИО нареч. Муз. 1. За темпо в музикално произведение — бавно. Втората част на сонатата е в адажио.

2. Като същ. ада`жио, мн. -а, ср. а) Музикално произведение или част от него, изпълнено в такова темпо. Пианистът изпълни много добре адажиото от концерта. б) Бавна част в класически балет, съпроводена от музика с напевно лиричен характер и съставена предимно от комбинации на широки и плавни движения.

— Ит. adagio.

АДАЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жителка на ада`, на остров; островитянка.

АДАЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Жител на ада`, на остров; островитянин.

— От тур. adala.

АДА`М м. Според библейското предание — първият човек на земята, създаден от Бога.

◇ От (дядо) Адама; от Адам и Ева. Разг. От много стари времена, от много отдавна.

АДАМА`НТ м. Остар. Диамант. — Ширно е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта му. Н. Райнов, БЛ, 16.

— От гр. ἀδάμας, -αντος ’стомана’.

АДАМА`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от адамант.

АДАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Доктрина на адамитството.

— От фр. adamisme.

АДАМИ`Т м. Истор. Привърженик на адамитството. Царицата се влачи с адамити! / Лудяла по Кирила Босота`! К. Христов, В, 63.

— От евр. собств.

АДАМИ`ТКА ж. Истор. Привърженичка на адамитството.

АДАМИ`ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Прил. от адамит и от адамитство. Адамитска ерес.

АДАМИ`ТСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозна ерес, разпространена в България през средата на XIV в., начело на която стоял монахът Теодосий и чиито привърженици проповядвали, че обществените различия са създадени от хората, а не от бога и че всички хора се раждат равни (затова на проповед се събличали голи като първия човек Адам, според библейското предание).

АДА`МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на Адам. Адамово ребро.

◇ Адамова ябълка. Анат. Горната изпъкнала част на гръкляна у мъжете. Откъм портата се зададе възрастен мъж, .. тънкият му врат изглеждаше още по-дълъг, с изпъкнала, ръбеста адамова ябълка. Д. Талев, ЖС, 50.

◇ В Адамово облекло. Разг. За мъж — съвсем гол. — Извинявай, бях в адамово облекло, у нас е адски горещо — рече той, когато отвори вратата и пусна Ивана при себе си. Ем. Станев, ИК I, 218. От (дядо) Адамово време. От незапомнени времена, от много отдавна. Скрити в гората между високи буки, накладоха огън в един кух дънер, останал от адамово време. Л. Стоянов, Б, 63.

АДА`МОВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Адамит. Потопът на безверието залива света.* Ето исихасти, ето адамовци… Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125.

АДА`МОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Присъщ на Адам. Той [Кирил Босота`] ходеше из търговските улици съвсем гол, .. В такава адамовска голота той проповядваше на народа безсрамието и разюздаността на страстите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 130.

АДАПТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от адаптация. Адаптационна способност.

АДАПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Биол. Приспособяване на организъм или на сетивните органи към околната среда, към окръжаващите условия. // Разш. Приспособяване на някого към някаква среда, някакви условия на живот.

2. Книж. Приспособяване, нагаждане на текст с оглед да се направи по-достъпен за читателите и слушателите. Адаптация на романа „Фауст“ за учебни цели..

3. Преработка на един жанр в друг, за да се приспособи за друга цел. Телевизионна адаптация на романа „Тютюн“.*

— От лат. adaptatio ’приспособяване’.

АДА`ПТЕР м. Техн. 1. Адаптор.

2. Печатна платка, която се поставя в слотовете за разширение на компютър за осигуряване на комуникация с външно устройство (монитор, твърд диск и др.) или мрежа. Неотдавна се появиха също твърди дискове, а се разработват и мрежови адаптери. Кеш, 1993, бр. 23, 31.

— Англ. adapter.

АДАПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който има свойството да се приспособява към околната среда, към окръжаващите го условия.

АДАПТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на адаптивен; приспособимост.

АДАПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Приспособявам, нагаждам;* адаптирам се страд.

АДАПТИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. За организъм или сетивен орган — приспособявам се, нагаждам се към условията на околната среда. // Разш. Приспособявам се, свиквам в определени условия, с определени хора и под.

АДАПТИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адаптирам и от адаптирам се.

АДА`ПТОР м. Спец. 1. Електромагнитен уред, с който чрез високоговорител се възпроизвежда звуков запис.

2. Приспособление във фотографически апарат, позволяващо да се използуват по-тесни ленти или по-малки касети от размера на апарата.

— От англ. adapter.

АДА`Ш м. Разг. Едноименник, съименник. Вика се, адаши сме, и мене ме викат Иван. Ив. Вазов, Съч. XVII, 48. — Добър вечер. Иван Серафимов. „Адаши“ — горчиво си помисли Иван Андреев. В. Пламенов, ПА, 64.

— Тур. adaş.

АДВЕНТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Бот. За корени и пъпки, развити на несвойствени места при растенията — придатъчен, добавен. Адвентивен корен. Адвентивни пъпки.

— От лат. adventus ’пристигане, дохождане, появяване’.

АДВЕНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рел. Протестантско сектантско учение, което проповядва близко второ пришествие на Христос.

— От лат. adventus ’пришествие’.

АДВЕНТИ`СТ м. Привърженик на адвентизма.

АДВЕНТИ`СТКА ж. Привърженичка на адвентизма.

АДВЕНТИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с адвентизъм. Адвентистка църква.

АДВЕРБИА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Грам. Който е със значение на наречие; наречен. Адвербиален израз. Адвербиална употреба.

— От лат. adverbialis.

АДВЕРБИАЛИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Грам. Преход на дума от някаква граматическа категория в категорията на наречията.

АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Грам. Употребявам като наречие дума от друга категория на речта;* адвербиализирам се страд.

АДВЕРБИАЛИЗИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Грам. Придобивам значение на наречие.

АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.

АДВЕ`РБИУМ м. Грам. Наречие.

— Лат. adverbium.

АДВЕРБИАЛИЗИ`РАНЕ ср. Грам. Отгл. същ. от адвербиализирам и от адвербиализирам се; адвербиализация.

АДВОКА`Т м. 1. Лице, завършило юридическо образование, с права да представя официално, да защищава страна в съдебен процес и да дава съвети по юридически въпроси. Адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Й. Йовков, Ж, 1945, 71. — От София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела. Г. Караславов, Тат., 227. Беше решила [майката] на всяка цена да ожени своята дъщеря точно за тоя гост, .. Вярно, провинциален адвокат, .., но пък човек с бъдеще. Д. Бегунов, ЧОД, 26.

2. Прен. Човек, който защитава* някого. Тая идея тъй дълбоко бе загнездена в него, че от румелийската революция до избирането на новия княз той ще бъде най-ревностният адвокат на българите пред Европа. С. Радев, ССБ II, 495. — Знам кой те учи тебе! — ревна отново Юрталана. — Знам кой ти е новият адвокат! Г. Караславов, С, 156.

— От лат. advocatus ’призован’ през нем. [Advokat]. Други (остар. и простореч.) форми: авока`т фр., абока`т, авука`т.

АДВОКА`ТИН, мн. адвока`ти, м. Остар., сега простонар. Адвокат. — Умно момче.. добър адвокатин е тоз Радков — .. — Дай му каквото щеш дело — ще го спечели. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Аз трябва да занеса някои нужни документи и други сведения на адвокатина. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 49-50. Тогаз той намислил да изучи правоведение и да стане адвокатин. П. Р. Славейков, Пч, 1891, кн.* З, 40. „Ама вий .. защо се обаждате, вий адвокатин ли на ректора ще ставате!“ Ал. Константинов, БГ, 73.

АДВОКА`ТКА ж. Жена адвокат. — Да беше поне учителка, лекарка, адвокатка. .. всичко друго, но не и актриса! … Д. Димов, ЖСМ, 10.

АДВОКАТЛЪ`К, мн. няма, м. Остар., сега простонар. Адвокатство. — Ти не разбра ли, че от потънала гемия и от адвокатлък в Турция пари не се изкарват! Ст. Дичев, ЗС II, 273. Кметът беше хитър… Времената бяха тежки, положението се влошаваше. Искаше му се да напусне и да си подхване пак адвокатлъка, но знаеше, че точно сега няма да го освободят. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 253.

АДВОКА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адвокатски (в 1 знач.).

АДВОКА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на адвокат или е свързан с професията му. Адвокатска професия. Адвокатски съвети. Адвокатска защита. Адвокатска практика. Адвокатски стаж. Адвокатска кантора.

2. Който е съставен от адвокати. Адвокатски колектив. Адвокатска колегия.

3. Присъщ, свойствен на адвокат. — Обвиняват ме, че съм нарушавала адвокатската етика и съм се опитвала да използувам частни връзки със съдиите. .. Д. Димов, ЖСМ, 21. — Не бързай, помисли си, имаме достатъчно време за това. Но всяка дума да е на място — аа, не искам излишни фрази и адвокатски игрословия. П. Михайлов, МП, 57.

АДВОКА`ТСКИ. Нареч. от прил. адвокатски; по начин, присъщ на адвокат. — Добре, защищавайте както знаете, по адвокатски, но в съда няма да ми противоречите. Защитата си аз сам ще изнеса, тъй както се полага на комунист. Д. Добревски, БКН, 245.

АДВОКА`ТСТВАМ и АДВОКА`ТСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Упражнявам професия на адвокат. — Отворено момче, способно момче. Една година как адвокатствува — и пари направи, пари. .. Й. Йовков, М, 17. Нина: Значи, адвокатствуваш? Мери: О, и да знаеш как!. .. Кантората ми гъмжи от клиенти! Д. Димов, ЖСМ, 16. По онова време Светозар Дионисиев адвокатствуваше в окръжния град. А. Гуляшки, ДМС, 55.

2. Прен. Разг. Застъпвам се за някого, защищавам го от нападки, обвинения, обикн. без да е необходимо или без да имам право. Тези хора не познават това село. А щом не го познават, по-добре да замълчат и да престанат да адвокатствуват все от името на турските селяни. РД, 1950, бр. 223, 2.

АДВОКА`ТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствам; адвокатствуване.

АДВОКА`ТСТВО, мн. няма, ср. Професия на адвокат. Той се занимаваше и с адвокатство, и с политика. Ив. Вазов, Съч. VII, 10.

АДВОКА`ТСТВУВАМ. Вж. адвокатствам.

АДВОКА`ТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от адвокатствувам; адвокатстване.

АДВОКАТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Адвокатствувам.

АДВОКАТУ`РА, мн. няма, ж. 1. Събир. Всички адвокати, адвокатското съсловие като цяло. // Професионално адвокатско сдружение, колегия.

2. Помещение на адвокатска управа.

АДВОКА`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. обикн. ирон. от адвокат. — Състари ме този мой син .. Събрал се е с тайфа от офицерчета и адвокатчета .. Нощ през нощ по бардаците осъмват. В. Геновска, СГ, 135. На друга, четвъртита маса в срещния ъгъл до тезгяха се редеше друга постоянна група. В нея влизаха останалите млади учители, .., три нови адвокатчета и неколцина безработни интелигенти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 44.

АДВОКА`ТЩИНА ж. Неодобр. Похват за доказване на нещо с хитро извъртане, усукване, смятан като присъщ на адвокат. — Адвокатщината, както ти я наричаш, е същинско зло и не се знае докога — започна Сотиров, .. — По-рано и аз негодувах против твоите приказки, смятах ги несправедливи, но сега виждам, че си прав. Ем. Станев, ИК I, 77.

АДЕКВА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Равностоен, напълно съответствуващ. Хаос от самовластие, многовластие, но и безвластие [по време на кърджалийството] заливал земите ни. Затуй, че такова съотношение не може да бъде изразено с достатъчно адекватен нему термин, ще го означаваме все пак като „анархия“. В. Мутафчиева, КВ, 38. Адекватни понятия. Форма, адекватна на съдържанието.

От лат. adaequatus.

АДЕКВА`ТНО. Книж. Нареч. от адекватен. Едничкото поведение, което му [на Пазвантоглу] позволявали обстоятелствата, бил неутралитетът. Въоръжен неутралитет, постепенно превърнал се в глух конфликт между самовластника и местните християни. Точността изисква да признаем, че този конфликт бил подет не от Осман Пазвантоглу, .. Но самият факт, че близо до Видинско пламнала борба, която изразявала по-адекватно интересите на поробените християни, отколкото туй постигнало отцепничеството на Пазвантоглу — този факт станал вододел в размириците из разглеждания край. В. Мутафчиева, KB, 283-284.

АДЕКВА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. книж. Качество на адекватен.

АДЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който е свойствен на прилагателното име; адиективен. Адективна функция.

2. Който има функция, служба на прилагателно име; адиективен.

— От лат. adjektivus ’прилагателно’.

АДЕНИ`Т м. Мед. Възпаление на лимфните възли; лимфаденит.

АДЕ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: жлеза, напр.: аденовиден, аденовирусен и др.

— Гр. ἀδήν ’жлеза’.

АДЕНОГРАФИ`Я ж. Мед. Описание, снимка на жлезите.

АДЕНОИ`Д м. Мед. Разрастване на лимфните възли в носоглътката във вид на подутина.

АДЕНОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн.* -дни. Мед. Прил. от аденоид. Аденоидна тъкан.

АДЕНОКАРЦИНО`МА ж. Мед. Злокачествено образувание на жлеза.

— Лат. adenocarcinoma.

АДЕНО`М м. Мед. Доброкачествен тумор от жлезиста тъкан. Аденом на щитовидната жлеза.

АДЕНОПАТИ`Я ж. Мед. Заболяване на лимфните жлези.

— Лат. adenopathia.

АДЕ`ПТ м. Книж. 1. Убеден последовател, привърженик на някакво учение или течение. В 90-те години символизмът намира своите адепти в другите страни, включително в руската литература. ЛФ, 1958, бр.* 11, 2. Адепти на философията. Адепти на толстоизма.

2. Лице, което е било посветено в тайните на алхимията през средните векове.

— От лат. adeptus ’спечелен’.

АДЕ`Т м. Простонар. 1. Обичай, ред, приет в дадена среда. — След войната народът се промени, .. Иска да яде повече, не пости, не държи за старите адети. Ем. Станев, ИК I, 199. Софра като се сложи — / ще има ядене. Адетът е такъв. К. Христов, ЧБ, 90. Днес е Ивановден и ние по селата имаме адет да квасим, кого де срещнем, за здраве. Ил. Блъсков, ПБ III, 53. А Марко му тиом отговара .. / Фала тебе, Яно коюмджиа, / зер по вазе дали адет нема / млади булки рака да цаливат. Нар. пес., СбНУ XLIV, 11. На вето село нов адет не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 279. Във всяко село и адет, във всяка къща и табахет. Погов.

2. Навик, нрав на някого. Едрю: Върви ти, аз ще дода. Васил Ваклин: Не! Напреде да те видя аз! Знам ти адета аз тебе — се назад се връщаш. Й. Йовков, Б, 16. — Ти имаш обичай на всекиго ум да даваш, а не виждаш, че си вчерашно хлапе! Много ще има да пати главата ти от тоя ти адет. А. Гуляшки, СВ, 272. Другояче не можеше да каже, не можеше да рече „не е така“, защото той нямаше адет да лъже. Т. Влайков, Съч. I, 154. Отрежи на свинята зурлата, тя пак адета си не забравя. Погов.

— От араб. през тур. adet.

АДЖАДИ`САМ. Вж. аджадисвам.

АДЖАДИ`СВАМ, -аш, несв.; аджади`сам, -аш и аджади`ша, -еш, мин. св. аджади`сах, св., прех. Остар. и диал. 1. Жаля някого или нещо; жал ми е за някого или нещо и се старая да му спестявам неприятностите. Ти казваш, .., но аз нищо не зная. Наистина аджадисвам тя; и най-подир, при всичкото си утеснение мога да направя нещо за тебе. П. Р. Славейков, ЦП (превод), III, 90. Дошла работата до нашия преводач, поискал Каравелов от него обяснения. — А бе, Ботйов, аджадисай ме най-после, джанъм! З. Стоянов, ХБ, 164.

2. Пестя, икономисвам. Ний са научихме, че е заръчано на руско-гръцките агенти да аджадисват парите за турските чиновници. СбПер. п, 1930, 72. аджадисвам се, аджадисам се, аджадиша се страд.

— От тур. acı ’болка, мъка’. Други форми: аджеди`свам, аджеди`сам, аджеди`ша.

АДЖАДИ`СВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от аджадисвам и от аджадисвам се.

АДЖАДИ`ША. Вж. аджадисвам.

АДЖАИ`П неизм. прил. Диал. 1. Чудноват, странен. — Аджаип хора сте вие! З. Стоянов, ХБ, 78.

2. Като нареч. Чудно, странно (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. acayip.

АДЖАМИ`ЙКА ж. Разг. Неопитна жена. Тя е още аджамийка, лесно ще се излъже.

— Друга форма: аджеми`йка.

АДЖАМИ`ЙСКАТА нареч. Разг. Аджамийски. — Ние така майсторски ще го изкопаем [скривалището] , че .. — Пак аджамийската сте го намислили — поклати глава старецът, — не може тъй да стане, не. К. Калчев, ЖП, 348.

— Друга форма: аджеми`йската.

АДЖАМИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Присъщ, свойствен на неопитен човек. Петканов едва се сети за някогашното разтурено събрание. — Такива аджамийски работи няма да правим, дядо Андрей — успокои го той, — сега лично Шлосера ръководи цялата работа. К. Калчев, ЖП, 347. Аджамийска постъпка.

— Друга форма: аджеми`йски.

АДЖАМИ`ЙСКИ. Разг. Нареч. от прил. аджамийски; неопитно. Много аджамийски постъпва. △ Аджемийски разсъждава.

— Друга форма: аджеми`йски.

АДЖАМИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество или проява на неопитен човек, на аджамия; неопитност, неумение поради липса на опит. Не очаквах от него такова аджамийство.

— Друга форма: аджеми`йство.

АДЖАМИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. гальов. от аджамия. Мойто либе на пут пооди, / с конче аджамийче, с лоши дружина. Нар. пес., СбНУ XI, 10.

— Друга форма: аджеми`йче.

АДЖАМИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Аджамийство. Направил го от аджамилък.

— От араб. през тур acemilık. — Други форми: аджемилъ`к, аджемълъ`к.

АДЖАМИ`Я ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. 1. Който още не умее да прави нещо, не разбира от нещо; неопитен, глупав. Макар да е толкова умен, .., ама е все още аджамия, още мисли, че каквото лети, все се яде, а друго е, като се ожени човек и завъди челяд. Д.* Талев, ЖС, 339. Така за Илариона той помнеше, че бил дошъл в Андрос с един Хилендарски калугерин на име Пантелеймон, .., но и двамата били „много аджамии“, незрели още за системата на Каири. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 314. Залюбиле се, душо, две луди млади, / две луди млади — две аджамии. Нар. пес., СбБрМ, 375. Я остави твое / конче доралия, / че то си е малко, / малко аджамия, / па си земи моя, / стара Шаргалия. Нар. пес., СбНУ XXV, 35.

2. Като същ., м. Неопитен човек. Аз ако и да бях възрастен вече, .. се подружих с аджамиите, с чираците. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 38.

— От араб. през тур acemi. — Друга форма: аджемия.

АДЖА`МКА ж. Диал. Вид мъжка антерия от шаяк, дълга до кръста, с извито по врата огърлие и едноредно или двуредно закопчаване. Иззад един шипков храст изведнъж се показа от кръста нагоре съвършено бял човек в гайтанлия аджамка. Д. Вълев, З, 280.

— Друга форма: адже`мка.

А`ДЖЕБА частица. Простонар. Във въпросит. изречения за подчертаване на недоумение, съмнение, чудене по някакъв повод. Изтракаха по калдъръма няколко конника. Минаха край нас и кривнаха към хана на Янаки чорбаджи. Агите се спогледаха и си думат: кой ще да е този, аджеба. П. Росен, ВПШ, 52. Ами защо ли аджеба около целия дворец имаше цеп, па и кавалерия тръгна из улиците? Ал. Константинов, Съч. I, 142. — Бай Коста — .. — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба у вас? М.* Кремен, СС, 16.

— От араб. през тур. acaba. Друга форма: а`джаба.

АДЖЕ`М м. Остар. 1. Персиец. Като засвиреше с другаря си аджем шах Али, всички верни се забравяха и с душа се възнасяха на небето... Ц. Гинчев, ГК, 154. 2. Като прил. Персийски; аджемски. — Снощи вечерята ни беше много сиромашка, сега ще имаш и пиле, и аджем пилаф. Ив. Вазов, Съч. NII, 119.

— Тур. acem.

АДЖЕ`МИН, мн. адже`ми, м. Остар. Аджем, персиец.

АДЖЕ`МСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от аджем; персийски. Миндерите му [на новия сарай] бяха по-тесни и постлани с аджемски килими. Ц. Гинчев, ГК, 29. — В село тая вечер ще ядем аджемски пилаф и баклава. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. От буйний пламък светна / пристегнатий на кръст аджемски лют ханджар. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 32.

АДИАБА`ТА ж. Техн. Кривата, изразяваща графично адиабатната промяна в състоянието на газа.

АДИАБА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който става, който се извършва без обмяна на топлина с околната среда; адиабатичен, адиабатически. Адиабатен процес. Адиабатна изолация. Адиабатно свиване на газ. Адиабатни промени в състоянието на газа.

— От гр. ὰδιάβατος ’непроходим’.

АДИАБАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатична атмосфера. Адиабатично сгъстяване.

АДИАБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Адиабатен. Адиабатически процес.

АДИАБАТИ`ЧНО. Техн. Нареч. от адиабатично; адиабатно.

АДИАБА`ТНО. Техн. Нареч. от адиабатен; адиабатично.

А`ДИДАСКИ мн., ед. (рядко) а`дидаска ж. Разг. Нов. Вид маратонки, произведени в германската фирма за спортни стоки „Adidas“. Купих си нови адидаски.

— От нем. собств.

АДИЕКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, Прил. Езикозн. Адективен.

От лат. adjektivus ’прилагателно’.

АДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Безсилен, немощен, слаб.

АДИНО`РМ м. Апт. Лекарство, което се произвежда от растението горицвет (Adonis vernalis) и се използва за лечение на сърдечни заболявания. Подобни растения с действие върху сърцето има много у нас. Познат е горицветът, от който се произвежда препаратът адинорм. К, 1964, кн. 4, 34.

АДИ`О межд. Разг. Сбогом.

Ит. addio.

АДИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е получен от прибавяне, събиране или става чрез прибавяне, прилагане. Адитивно смесване на цветовете. Адитивен начин за получаване на цветно изображение.

— От лат. additivus ’който се прибавя; прибавен, приложен’.

АДИТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство, качество на адитивен.

АДМИНИСТРАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с администрацията като система от изпълнителните органи на държавно управление. През време на византийското робство Плиска не била вече голяма крепост, но продължавала да бъде важен административен център. Ст. Михайлов, БС, 49. Административно деление. Административна единица. Административен район. Административно учреждение. Административна длъжност.

2. Който се занимава с администрацията в държава, селище, учреждение. Административни органи. Административни власти. Административен апарат. Административен персонал. Административно ръководство. Административни служители.

3. Който става по разпореждане на изпълнителните органи на властта. Какво ли не предприели хората, да се спасят от Мишовата любознателност. . Давали му покани за примиери, приеми, коктейли. . И административни мерки взели. Л. Янов, СЗ, 7. Административен надзор. Административна наредба. Административен акт.

◇ Административно право. Юрид. Дял от правото, което се занимава с регулиране на реда и отношенията в областта на държавното управление.

АДМИНИСТРАТИ`ВНО нареч. 1. По отношение на администрацията, на изпълнителните органи на управлението. Административно страната се дели на окръзи и околии.

2. По начин, присъщ на администрацията; по административен ред, начин. На някои места в страната задачите по прибиране на реколтата се движат административно.

АДМИНИСТРАТИ`ВНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: административен, напр.: административно-икономически, административно-ръководен, административно-стопански, административно-управленчески и др.

АДМИНИСТРА`ТОР м. 1. Длъжностно лице, което участвува в изпълнителните органи на управлението на държава, селище, учреждение, предприятие. В управлението на България, .., той прояви истински талант на администратор. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115. Управителят не бе добър администратор, .., често сам нарушаваше установения вътрешен ред на болницата. Д. Ангелов, ЖС, 40. През 1890 г. .. биде назначен за директор на Серското педагогическо училище .. Като училищен администратор той се показа неоценим. Бълг., 1902, бр. 453, 2.

2. Лице, което завежда администрацията на вестник, списание. Когато се завърна в София, той стана администратор на издателство „Ехо“. ВН, 1959, бр. 25421, 2.

— Лат. administrator през рус. администратор.

АДМИНИСТРА`ТОРКА ж. Жена администратор. Ако човек носи очила, редно е снимката му в паспорта да е с очила. Не е прилично всеки път да сваля очилата и да се пули пред чиновничките от спестовна каса или администраторките в хотела. Л. Янов, СЗ, 37.

АДМИНИСТРА`ТОРСКИ, -, -о, мн. -и, прил. Присъщ, свойствен на администратор. Администраторски способности. Администраторски наклонности.

АДМИНИСТРА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Изпълнителните органи на управление в държава, селище, учреждение, предприятие и техните функции като едно цяло. Най-после през юни нас ни повикаха в Плоещ, при княза Черкаски, натоварен с въвеждането администрация в България. Ив. Вазов, Съч. VII, 178. Чиновници по администрацията се вземат от българската интелигенция. Г. Бенев, БК (превод), 84. // Стесн. Отделна служба в учреждение, която се занимава с такива функции. Запозна се с него във Военното издателство. Той беше редактор на вестник „Отечество“, а тя работеше в администрацията. М. Грубешлиева, ПП, 14. Ще получите разяснения за нужните документи в администрацията.

2. Събир. Всички длъжностни лица в управа на селище, предприятие, учреждение; административен персонал. Начело на всяка област заставаше .. комисар с права на княжески наместник — да се разпорежда с цялата област и да заповяда на войската, полицията и администрацията. В. Геновска, СГ, 118. А събирането на данъците ставаше се` по-безпощадно*, .. Масата, .. роптаеше. Към тия причини на недоволство се прибавяше и нетактичността на администрацията. Тя бе неопитна и партизанска. С. Радев, ССБ I, 249.

3. Сграда, помещение, в което се намира управата на селище, учреждение. Няколкото високи здания с хубава фасада, които се издигаха в центъра на града, представляваха администрацията. Сл. Трънски, Н, 36.

— От лат. administratio ’подпомагане, служене, ръководене’ през рус. администрация.

АДМИНИСТРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. 1. Занимавам се с управление, работя като администратор; управлявам, ръководя. // Неодобр. Управлявам, давам разпореждания формално, бюрократично, не по същество. — Елате да видите и разпитате хората, а не да администрирате отгоре. Ст. Даскалов, СЛ, 306.

2. Завеждам администрацията на вестник, списание.

— От лат. administro.

АДМИНИСТРИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от администрирам. Империята, която познава добре могъществото на единната и стройна система на управление и администриране, не е могла да не види опасността, която идва с новата държава. О, 1980, кн. 5, 9. Приходите от данъците няма да се изпращат в Цариград, а ще остават в страната и употребяват изключително за нейното администриране. Пряп., 1903, бр. 80, 3.

АДМИРА`Л м. 1. Най-висш чин в командния състав на военноморска флота. Този влиятелен турчин бил адмирал през гръцката революция. П. Делирадев, В, 207.

2. Лице, което има такъв чин. Адмиралът бавно пое към щаба на флота. Д. Добревски, БКН, 26. Венецианскийт адмирал си загуби живота в морския бой при Дарданел. С. Бобчев, СОИ, 124.

— От араб. през нем. Admiral.

АДМИРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Адмиралски. Той писа от брега на адмиралния си кораб до своя приятел Франклина. С. Бобчев, ЖФ (превод), 107.

АДМИРА`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Адмиралски. Не ся мина много време и видяха две големи ладии .. Американците, които бяха вътре .. не показаха нето боязн, нето някое недоверие, като ся качиха на адмиралова кораб. П. Кисимов, OA II (превод), 138.

АДМИРА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Свързан с адмирал. Адмиралски чин. Адмиралски кораб.

2. Свързан с военноморски флот. Адмиралски флаг.

АДМИРА`ЛСТВО, мн. няма, ср. Чин, служба на адмирал.

АДМИРАЛТЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свързан с адмиралтейство.

АДМИРАЛТЕ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Върховна управа на военна флота. Джеймс Кук е роден през 1728 г. в графство Йоркшир, .. Той бил даден да учи занаят, обаче моряшкият живот го привличал силно. От прост моряк благодарение на мореплавателските си способности той бързо се отличил пред адмиралтейството и бил назначен за помощник-капитан на кораб. А. Бешков и др., ИГ, 107.

2. Зданието, в което се помещава тази управа. Адмиралтейството е срещу морската градина.

— Рус. адмиралтейство.

АДМИРА`ТОР м. Книж. Възторжен почитател, поклонник на някого или нещо. Не току тъй съм бил винаги твой почитател и адмиратор и съм следил с внимание и възторг живота и делата ти. Ал. Константинов, Съч. I, 63.

— От лат. admirator през фр. admirateur.

АДМИРАТИ`ВЕН, -вна, -вно*, мн. -вни, прил. Книж. Който предизвиква адмирации, възхищение.

— От лат. admirativus.

АДМИРА`ЦИЯ ж. Книж. Възхищение, възторжено одобрение с израз на почит. Симпатиите не закъсняха да го окръжат от всички страни и да създадат около писателя една атмосфера на обич и адмирация. Б. Митов, СбАСЕП, 43.

— От лат. admiratio през фр. admiration.

АДМИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Изразявам възхищение и възторжено одобрение към някого или нещо. Адмирираме и издателство „Хемус“, в лицето на неговите ръководители, за повече от навременния и високообществен почин да издаде в няколко тома цялото творчество на покойния даровит писател, критик и публицист. Б. Шивачев, Съч. I, 186. Успешната постановка е щастливо координиран на всички тия единични съществени елементи на спектакъла. Такова координиране бе постигнато при Шекспировата комедия и ние го адмирирахме. Р, 1926, бр. 213, 3. адмирирам се страд.

— От лат. admiror.

АДМИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от адмирирам и от адмирирам се.

АДНОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Езикозн. Който стои при име, определя име; приименен.

— От лат. adnominalis.

А`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който е от ад или на ад, пъкъл; адски. — Ние пък ще поговорим за скончанието на света и за дървото Елисеево, което четирите реки адови поят. Ст. Загорчинов, ДП, 372.

2. Непоносим, ужасен; адски, пъклен. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света. Д. Талев, ПК, 53.

◇ Изчадие адово. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви; изчадие на ада. — Ти .. изчадие адово — започна той задавено, — ти, богоненавистни човече, как посмея да посегнеш върху светия кръст! Д. Талев, С II, 182. Като видя похитителя си, попът трепна и го прокле тихичко: — Анатема, изчадие адово! Душата ти нечестива в геена огнена дано потъне! Г. Караславов, Избр. съч. II, 228.*

◇ Чрево адово. Книж. Много лошо, неизгодно място или положение. — Херцеговците са друго, а ние сме друго; ние се намираме во чрево адово; само да мръднем и ще ни изколят като овци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 34.

АДО`НИС м. 1. Митол. Красив младеж, любим на Афродита, когото тя превърнала в цвете, след като бил разкъсан от преобразения на разярен глиган бог Арес.

2. Поет. Изключително, божествено красив младеж.

3. Многогодишно тревисто растение от семейство лютикови с големи красиви жълти или яркочервени цветове, което се среща по каменисти места и се използува в медицината за лекуване на сърдечни заболявания; горицвет, слети коса. Adonis vernalis.

— Гр. от собств.

АДОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, -и, прил. В съчет.: Адонически стих. Литер. В древногръцката поезия — последният стих в сафическа строфа, състоящ се от трисрична и двусрична стъпка — дактил и спондей или дактил и хорей.

— От гр. ἀδώνιαχ ’празници в чест на Адонис’.

АДОПТА`Т м. Юрид. Лице, адоптирано, осиновено от някого.

— От лат. adoptatus.

АДОПТА`ТОР м. Юрид. Осиновител.

— Лат. adoptator.

АДОПТА`ЦИЯ, мн. няма, ж. Юрид. Осиновяване.

— От лат. adoptatio.

АДОПТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Юрид. Който се отнася до адоптация; осиновителен.

АДОПТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Юрид. Извършвам адоптация, осиновявам някого, адоптирам се страд.

АДОПТИ`РАНЕ ср. Юрид. Отгл. същ. от адоптирам и от адоптирам се; осиновяване.

АДО`ПЦИЯ ж. Юрид. Адоптация.

— От лат. adoptio.

АДРЕНАЛИ`Н, мн. няма, м. 1. Мед. Хормон на надбъбречната жлеза, който регулира кръвообръщението и усилва обмяната на веществата.

2. Лекарство, получавано главно по синтетичен начин, употребявано като подкожни инжекции, капки, мехлем за намаляване на кръвотечението при операции, против остра сърдечна слабост и шок, при пристъп на бронхиална астма и др. Като се инжектира в човек адреналин, повишава се от една страна кръвното налягане, а от друга, повишава се количеството на кръвната захар. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От лат. ad ’при’* + renalis ’бъбречен’.

АДРЕНАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от адреналин. Адреналинов серум.

АДРЕ`С м. 1. Данни, указание за местонахождението и името на лице, учреждение и др., написани върху плик, телеграма, колет и др., до които се изпращат. Наведен над отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Той подаде бял надписан плик и си отиде. Комков се наведе до печката и внимателно заразглежда адреса. Там пишеше: „За г-н Илия Комков“. М. Кремен, СС, 79. // Точното местожителство (улица, номер) на лице или местонахождението на учреждение и др. Извади [Мери] от чантичката си тефтерче и бързо написа с писалката адреса си. Бр. Йосифова, БЧМ, 53. Той се позамисли, па ме помоли да му дам адреса, където съм на служба. Ал. Спасов, С, 50. Променям адреса си.

2. Тържествено писмено обръщение от представители на учреждение, организация и др. към лице или учреждение за израз на благодарност, поздравление и др. През пролетта на седемдесет и девета година тя бе ходила с група карловки в Търново, да поднесат адрес на Учредителното събрание. В. Геновска, СГ, 190. Ентусиазираните хора й поднесли художествено написан благодарствен адрес. Ст. Грудев, ББ, 57.

◇ По адрес на някого. Книж. По отношение на някого (обикн. за казани лоши думи, клюки и под.); за някого. С такъв човек е удоволствие и насаме да поприказваш, .., и табла да поиграеш и да позлодумничиш по адрес на някой несимпатичен приятел. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Никой не ни казваше, че големият руски учен [И. П. Павлов] беше заявил по адрес на комунизма: „За вашия социален експеримент,* .., аз не бих пожертвал и крака на една моя жаба“. Г. Данаилов, ДС, 211. Други пък, .., подхвърляха двусмислени шеги по адрес на председателя и на цялата управа. К. Калчев, ЖП, 15. По негов адрес пуснали различни клюки. △ По негов адрес не казаха нищо. Сбъркал съм адреса. Разг. Неправилно съм насочил намеренията, целите си или обвиненията си и оставам излъган. Добре си е научил урока — мислеше си Герган — само че е сбъркал адреса. К.* Калчев, ЖП, 142.

— Фр. adresse. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АДРЕ`СА ж. Остар. Адрес. Чехският ландтаг благодари, в една адреса, австрийския цар за препознаването на чехското царство. Лет., 1873, 156.

— Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.

АДРЕСА`НТ м. 1. Лице, което адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подател.

2. Отправител, изпращач на съобщения. Нещата се навързваха и Македон се досети каква е била бомбата. Нали на няколко редакционни съвещания Жаркова и Борисов се бяха борили да излезе техен материал, много сензационен и … опасен. Не само за адресанта, като се имаше предвид кой е. И. Велчев, КЕЛ I, 41.

— Фр. adressant.

АДРЕСА`НТКА ж. Рядко. Жена, която адресира, изпраща писмо, пратка и под.; подателка.

АДРЕСА`Р, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Рядко. Адресник.

АДРЕСА`Т м. 1. Лице, до което се адресира писмо, пратка и под.; получател. Накрая уговорихме начините за осъществяване на техническите връзки между окръга и областта: явки, подставени адреси и адресати, куриери, пароли и прочие. Ц. Драгойчева, ПД, 322.

2. Получател, възприемащ съобщение. Опростената схема на езиковата комуникация е: адресант — съобщение — адресат.

АДРЕ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан с регистриране на местонахождението, адреса на гражданите в дадено селище. Адресна регистрация. Адресна служба. Адресно бюро. Адресна карта. Адресна книга.

АДРЕСИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Поставям адрес на писмо или пратка до някого. Драката сложи дописката в плика, залепи го, адресира го и излезе навън. Т. Монов, СН, 108. // Изпращам писмо или пратка на определен адрес. Павел се намираше в Аржентина и отвреме навреме се обаждаше с писма, които адресираше до майка си. Д. Димов, Т, 70. Писмата си адресирай на същия адрес.

2. Книж. Отправям писмено обръщение към някого; определям за кого е предназначено това, което съм написал. Но Фучик още имаше трибуна в списание „Творба“ и там написа уводната статия „Школа за провокации“. Той адресира тая статия към „уважаемите господа, .., които изопачават истината за Лайпцигския процес“. В. Геновска, ПЮФ, 65. За това им помагат сами онези, към които тия песни са адресирани. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149. адресирам се страд.

— От фр. adresser през нем. adressieren.

АДРЕСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от адресирам и от адресирам се.

АДРЕ`СНИК, мн. -ци, м. Спец. Книга със списък на гражданите и заведенията в дадено селище или в страна с адресите и занятията им.

АДРЕСУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Адресирам. Засега молим всички наши кореспонденти, приятели и спомоществователи да адресуват всичко по следующият адрес. Хр. Ботев, Зн I, 1874, бр.* 11. И му връчи две писма, адресувани на редактора на списанието. „Зарите на истината“. Ив. Вазов, Съч. IX, 86. адресувам се страд.

АДРЕСУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от адресувам и от адресувам се; адресиране.

А`ДСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е свързан с ада, с пъкъла. Ти води суровий Данте / в рай и в адските предели. Ив. Вазов, Съч. IV, 111. Всред сенките, които окол нас / там мяркаха се смутни и безбройни, / вървяхме бавно ний под адский свод. К. Величков, Ад (превод), 65. • Обр. Адска тъмнина царува пред нас. Л. Стоянов, Х, 13. Безмълвна нощ и адски мрак. .. П. К. Яворов, Съч. I, 29.

2. Прен. Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно. Д. Димов, Т, 436. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда. К. Калчев, СТ, 220. Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого. Сл.* Трънски, Н, 119. Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.

3. Прен. Рядко. Коварен, пъклен. Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души! З. Стоянов, ЗБВ II, 298. Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .., тя се мисли и размисля за там. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн.* 14, 50.

△ Адски камък. Разг. Сребърен нитрат. Адска машина. Остар. Устройство с взривител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други. К. Константинов, ППГ, 279.

А`ДСКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. Слънцето припичаше адски. Д. Димов, ОД, 297. Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна. П. Михайлов, ПЗ, 76. — Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса. П. Незнакомов, ТС, 28.

АДСОРБА`Т м. Спец. Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.

АДСОРБЕ`НТ м. Спец. Вещество, което поради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив. Хим. XI кл, 1958, 97. Минерални адсорбенти. Активен адсорбент.

— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.

АДСО`РБЕР м. Техн. Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.

— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.

АДСОРБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец.За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си;* адсорбирам се страд.

АДСОРБИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.

АДСОРБИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от адсорбирам и от адсорбирам се.

АДСОРБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. и, м. Спец. Адсорбент. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисяване на течности. Хим. XI кл., 1965, 90.

АДСОРБТИ`В м. Спец. Адсорбат. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив. Хим. XI кл, 1958, 97.

АДСОРБЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адсорбция. Адсорбционен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорбционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.

АДСО`РБЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. Адсорбция на газ.

— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.

АДСТРА`Т м. Езикозн. Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.

— От лат. ad ’при, около’ + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.

АДХЕЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адхезия. Адхезионни сили.

АДХЕ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Спец. Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.

— От лат. adhaesio ’прилепване’.

АДХЕРЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Присъщ, свойствен.

АДЮ`НКТ м. В Западна Европа и дореволюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петербургский университет. Н. Бончев, Съч. I, 157.

— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’.

АДЮТА`НТ м. Воен. Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кортеж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България. В. Геновска, СГ, 453. Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния и полковия и на адютантите. М. Кремен, Б, 21. — Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича. В. Андреев, ПР, 135.

◇ Адютант на полк (дружина). Воен. До 9.IX.1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината. В. Геновска, СГ, 301.

— От лат. adiutans, -antis ’помагащ’.

АДЮТА`НТИН, мн. адюта`нти, м. Остар., сега простонар. Адютант. Адютантинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън. Св. Миларов, СЦТ, 10.

АДЮТА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на адютант. Конят, .., доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото. Й. Йовков, Разк. I, 243. Адютантска униформа.

2. Свързан с адютант. Адютантска служба. Адютантски задължения.

АДЮТА`НТСТВО, мн. няма, ср. Воен. Длъжност на адютант.

АДЮТА`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от адютант; млад адютант. „Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелдакът“. Г. Стоев, З, 58.

АЕ`Д м. Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите.

— От гр. ἀοιδός.

АЕРА`ТОР м. Техн. Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator.

АЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Чрез който се извършва аерация (в 1 и 2 знач.)*. Аерационни тръби. Аерационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.

АЕРА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. Аерация на почвата.

2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата.

3. Метод на въздухолечение чрез продължително и системно дишане на открито.

— От фр. aèration ’проветряване’.

АЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам аерация. аерирам се страд.

АЕРИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аерирам като прил. Спец. За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако .. водата е силно аерирана. Ст. Станчев, Х, 27. Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви. М. Мичев и др., З, 99.

АЕРИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от аерирам и от аерирам се. При тези условия — пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи [за рибите], ние успяхме да постигнем резултати [в рибовъдството]. ЛР, 1978, кн. 6, 26.

А`ЕРО- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др.

2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др.

— От гр. ἀήρ ’въздух’.

АЕРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. Противоп. анаеробен. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата. Биол. IX кл, 33. Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.

АЕРО`БИ мн., ед. (рядко) аеро`б, м. Биол. Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород.

— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби.

АЕРО`БИКА ж. Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. Фантастичната си фигура Нели поддържа с аеробика. Д, 1994, бр. 6, 8. Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика. ВЖ, 1998, бр. 40, 21.

— От англ. aerobics.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/241-260&oldid=2588“.