ВОЕННОПЛЕННИК, мн. -ци, м. Лице от въоръжените сили на една воюваща страна, попаднало в плен.
ВОЕННОПЛЕННИЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и. Прил. от военнопленник. Военнопленни-чески лагер.
ВОЕННОПОЛЕВЙ, -а, -о, мн. -й, прил. Който съществува, който се извършва или действа във военна обстановка, при бойни условия. Руските военнополеви пощи, създадени у нас през време на войната, са въвели употребата на пощенските кутии. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Военнополеви съвет. Военнополеви съд. Военнополева хирургия.
ВОЕННО-ПОЛИТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Военен и политически. Военнополитически събития. Военно-политически групировки. Военно-политически съюз. Во-енно-политическа криза.
ВОЕННО-ПОЛИЦЕЙСКИ, -а, -о, мн.
-и, прил. Военен и полицейски. Военно-по-лицейска държава. II С изписване военнопо-лицейски. Който се отнася до военна полиция. Военнополицейски моторизирани части.
ВОЕННОПРЕДСТАВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е представител на войската в някакво отношение. Военно-представителен ансамбъл. Военнопредста-вителен хор.
ВОЕННОПРЕСТЪПНИК, мн. -ци, м. Лице, което е извършило престъпление против мира и човечеството или против законите и правилата на войната. След Втората световна война в Нюрнберг и Токио заседаваха специални международни военни съдилища, които произнесоха присъди над много германофашистки и японски военно-престъпници. КБЕ I, 544. По-интересна в това отношение е историята на така наречената "Малка крепост", защото тя е правена като затвор за военнопрестъпни-ци. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 173.
ВОЕННОПРОМИШЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до промишленост за военни цели. Военнопромишлен комплекс. Военнопромишлен център.
ВОЕННОРЕВОЛЮЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с подготовка и провеждане на въоръжена революционна борба. Ние набързо конструирахме новия Врачански окръжен военнорево-люционен комитет. К. Митов, ПБ, 10з. Во-еннореволюционна област.
ВОЕННОСВЪРЗОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е предназначен за установяване на връзка между военни части чрез телефон, радио и др. Аз бях отишъл в пощата, превърната сега във военносвързо-чен пост — телеграфен, телефонен и пощенски. К. Константинов, ППГ, 288.
ВОЕННОСЛУЖЕЩ, -ият, -ия, мн. -и, м. Лице, което е на действителна военна служба; военен. Общото число на военнослужещите не може да надминава 20 хиляди души, включително офицерите и чиновете от допълнящите части. Борба, 1919, кн. 2, 33.
ВОЕННОСТРАТЕГЙЧЕСКИ, -а, -о,
мн. -и, прил: Който е свързан с военна стратегия, който има стратегическо значение във военно отношение. Партизанските части нападали всекидневно пътища, воен-ностратегически и стопански обекти, вражески войски. Г. Караславов, Избр. съч. III, 301. Тоя мост е правен от турците току пред Балканската война (по веоннострате-гически съображения). П. Росен, ВПШ, 119. Военностратегически позиции. Военностра-тегически пътища. Военностратегическа база.
ВОЕННОСЪДЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се отнася до военен съд, който е свързан с разглеждане и решаване на дела във военен съд. Военносъдебно право. Военносъбеден закон.
ВОЕННОУЧЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с изучаване на военно дело. Военноучебно заведение. Военноучебни сборове. Военноучебен план.
ВОЕННОФАШЙСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се осъществява, който се извършва от фашисти в съюз с войската. Вое-ннофашистки режим. Военнофашистки бунт. Военнофашистки преврат.
ВОЕННОФЕОДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който е свързан с военен феодализъм. Развитието на търговския обмен,., и упадъкът на турската военна мощ бързо подкопават основите на вое-ннофеодалната спахийска система. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.
ВОЕНЩИНА, мн. няма, ж. Неодобр.
1. Събир. Военната върхушка на една държава, агресивно настроена и влияеща върху общественополитическия й живот.
2. Военен дух и военен начин на живот, отличаващ се със сурова дисциплина и ограниченост само в тесноспециални военни знания и интереси. Тоя човек, който бе напуснал офицерската си кариера — .. — поради омраза към военщината, запази .. печата на военщината .. до края на живота си. К. Константинов, ППГ, 320. Нека Банката види, че хората не се поддават вече на дреси-ровка. Нека види собственото си безсилие пред един колектив, отдавна скъсал у себе си с военщината... Д. Добревски, БКН, 40. Всяка сутрин преди уроците учениците се строяваха в четири редици. Всяка редица имаше свой десетник. Той излизаше и поздравяваше учителя.. — Нещо на военщина прилича тя! — клатеха глави селските първенци. Ст. Дичев, ЗСI, 359-360.
