ВОДОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. В съчет. Водомоторен спорт.
Спорт, който се упражнява със специални моторни лодки. Наред с таблата, посветени на водомоторния спорт, тук има и най-разообразни модели на лодки, ветроходи. ВН, 1960, бр. 2960, 2.
2. Който е свързан с такъв спорт. Водомоторен клуб. Водомоторни състезания.
ВОДОМОТОРЙСТ м. Спортист, който се занимава с водомоторен спорт. За купата на Речния транспорт ще се борят 60 водо-мотористи. ВН, 1961, бр. 3066, 1.
ВОДОНАГРЕВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
след числ. -я, м. Техн. Топлообменен апарат за загряване на вода с пара, гореща вода или газове.
ВОДОНАГРЕВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до водонагревател, който служи за загряване на вода. Когато пещта е разположена под горния котел, той се нарича котел с водо-нагревателни тръби, а когато пещта е монтирана под долните малки цилиндри, инсталацията се нарича котел с водоизпа-рителни тръби. Р. Ранков и др., М, 33. Во-донагревателно устройство.
ВОДОНАПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с придвижване, пренасяне на вода под налягане. Водонапор-на кула. Водонапорен канал. Водонапорни съоръжения.
ВОДОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Който не пропуска вода, през който не прониква вода; водонепропусклив, водоупорен. Подовете трябва да бъдат гладки, водонепроницаеми, с наклон, позволяващ ефикасно оттичане на водата. Ив. Златев и др., МЗ, 76. Водонепроницаема обвивка. Водонепроницаем пласт.
ВОДОНЕПРОНИЦАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на водонепроницаем; водонепропускливост. Водонепроницае-мостта на бетона се увеличава с увеличаване съдържанието му на цимент, както и с увеличаване възрастта на бетона. X. Попйорданов и др., ПИ, 120.
ВОДОНЕПРОПУСКЛЙВ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Който не пропуска вода, през който не прониква вода; водонепроницаем, водоупорен. Водата, която преминава през варовикови скали, достига до водонепропускливи пластове, следва техния наклон и често излиза на повърхността на земята в буйни карстови извори. Геогр. УШ кл, 1965, 84. Водонепропусклив терен. Водонепропускливи тъкани. Водонепропусклива скала.
ВОДОНЕПРОПУСКЛЙВОСТ, -тга, мн. няма, ж. Спец. Качество на водонепропусклив; водонепроницаемост. Водонепропускливост на почвата.
ВОДОНОСАЧ м. Рядко. Водоносец.
ВОДОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е свързан с пренасяне, превозване или отвеждане на вода. Сега музиката на трактора и комбайна, на бликналите чешми и водоносните канали променя и душата, и бита на добруджанеца. Ст. Станчев, ПЯС, 114. Водоносно буре. Водоносни двуколка. Водоносна тръба.
2. Който съдържа вода или служи като източник на вода. Водоснабдяването на езерото става от подземните води на водоносните пластове на околните хълмове. В. Бешовски и др., ЕП, 17. Водосборната област на реките Рилска и Илиина обхваща средната, твърде висока и водоносна част на Рила планина. Пр, 1953, кн. 1, 41. Сякаш водоносен облак се зададе и плисна, така пришумяха дрехите на коленичилия народ. К. Петканов, СВ, 28. В тази водоносна тъкан може да се натрупа толкова вода, колкото е необходима на растението от един дъждовен период до друг. Ст. Драганов, ФБР, 32. Всяко домакинство си има нарочно пригодени кола с каци и един чифт добитък с отделен човек, който най-малко половината от годината губи за пренасяне на вода за нуждите на домакинството. Образуват се цели кервани от такива коли, които се движат към малко останалите водоносни пунктове, намиращи се често пъти на разстояние от по 25-30 км. П. Де-лирадев, БГХ, 92.
ВОДОНОСЕЦ, мн. -сци, м. 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водар, водоносач. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъке-лите, изтичаха към Марица, напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на поетата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Тук бяха дошли мнозина от тия, които бяха участвували в сраженията на Шипка — като войници, като обоз или като водоносци и помощници на санитарите. В. Геновска, СГ, 318.
2. Човек, обикн. в безводни страни, който разнася и продава по улиците вода за пиене; водар, бунарджия. Още не стигнал до Руме-ли хисар, вече чуваш гласовете на града: викове на водоносци и шербетчии, глъчка от покритите чаршии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 298-299. Специални водоносци .. продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра. ОФ, 1956, бр. 3558, 3.
ВОДОНОСКА ж. Специална кола за превозване на вода за работници, войници и др. Тихо, без говор и шум, те [ротите] потеглиха назад в мрачината. Отзад вървяха водоноските и картечниците. М. Кремен, Б, 87. Локомобилът влече батозата. Влече още един фургон, една кола и една водонос-ка. Б. Шивачев, ПЮА, 120.
ВОДООБМЕН, мн. няма, м. Спец.
1. Смяна, обмяна на водата в резервоари, ба
