Page:RBE Tom2.djvu/310

От Читалие
Версия от 15:08, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


срамежлива българка, като че почна да сеща влечение към нея. Ал. Константинов, БГ, 16-17. Той заспиваше и се събуждаше с неволното и непосилно влечение към образа на Стефка, която сега му се мяркаше в душата като благатък блян... А. Страши-миров, Съч. 1,194.

3. Обикн. мн. Остар. Движение на вода в море, океан и под. в определена посока; течение. Оттам плува по-нататък и сякой ден по малко, защото трябваше да ся за-вардва от противните ветрове и от морските влечения. П. Кисимов, ОА I (превод),

137.

4. Остар. Физ. Гравитация. Теглението на едно тяло към центъра на друго нарича ся влечение. Ив. Богоров, ВГД (превод), 360.

ВЛЕЧЕШКАТА нареч. Разг. Влечеш-ком; влачешката.

ВЛЕЧЕШКЙМ нареч. Диал. Влечеш-ком; влачешким.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЕЧЕШКОМ нареч. С влечене; влачешком. Раненият идеше насам влечешком.

ВЛЕЧКИ, обикн. мн., ед. (рядко) влечка

ж. Диал. Чехли; влечалки. Папукчиите изработват три-четири вида папуци,.. детски, .. тулумбаджийски, заострени, наричани още "влечки", защото се носят като чехли. Н. Хайтов, А, 65. Джена влезе, облечена в роба от зелено кадифе, с пендара на шията, с позлатена гривна, с червена престилка и жълти влечки. К. Петканов, ДЧ,

260. Борис почука на вратата. Още един път.Ида, ида,чу се отвътре глух глас, скръцна друга врата, потътриха се влечки. Д. Талев, И, 183.

ВЛЕЧУГА ж. Остар. Влечуго. Пребих, стъпках змията отвратителна / и пътя си поех без шум... / Аз знам влечуга друга, зла, язвителна. Ив. Вазов, Съч. III, 150.

ВЛЕЧУГО, мн. -и, ср. 1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни с непостоянна температура, покрити с рогови люспи или щитове, повечето от които влачат тялото си при движение. КерИИа. Влечугите са тоже добре застъпени по нашата планинаот обикновения незлоблив гущер .. до отров-ната усойница. П. Делирадев, В, 177. В края на кредния период измират господствува-щите в средната ера главоногиамонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните. ПН, 1935, кн. 8-9,122. Полуводни влечуги.

2. Всяко отделно животно от този клас. Още две крачки. Змии, гущери и всевъзможни люспести и лигави влечуги. Хр. Радевски, Избр. пр III, 112. Това отровно влечуго [ас-пидата], сродно с индийската кобра, беше дълго около петнадесет стъпки и никак не бе безопасно. Гр. Угаров, ПСЗ, 520. Той се огорчаваше,.., че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Ив. Вазов, Съч. УП, 92.

Прен. Руг. За изразяване на оскърбително отношение към някого, който няма собствено мнение, който се унижава, угодничи, ра-болепничи пред някого, за да постигне целта си. Амбицията да се издигне и полугладните студентски години го бяха превърнали в безшумно и услужливо влечуго. Д. Димов, Т, 378. "Влечуго"с яд помисли Бара-нов за полковника. "Иска да се хареса не с достойнството си, а с любоугодничество".

X. Русев, ПС, 42. Мизерията на духа роди влечуги много, / душици дребни и сърца, пропити с мъст. / Прости им в този час, не ги осъждай строго, / бъди на оня свят щастлив и лека пръст! Н. Генчев, РД, 18.

ВЛЕЯ. Вж. вливам.

ВЛЙБВАМ СЕ, -аш се, несв.\ влйбя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Влюбвам се. Уплаши ся и думаше в себе си,.., че изказа нещо, което никога не трябваше да каже на един мъж, който бе напуснал всичко за нея и който беше ся влибил в нея тъй страстно. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 123. Женитбата ти ще обрадва цял свят. Да бяхте на двата края на света, трябваше да се срещнете и влибите. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 744.

ВЛЙБВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от влибвам се; влюбване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЙБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбен. Но видеше ли Найда, той загубваше и ума и дума,.., и връщаше се у дома си, разсърден на себе си и още по-влибен в Найда. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. Той [императорът] му отне между другото и самата негова жена, отлична на хубост, в която беше крайно влибен. Т. Шишков, ИБН, 193.

ВЛИБЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбчив. Напротив, Юпитер бил много влибчив, защото той тая слабост избозал заедно с млякото от коза. Ч, 1875, бр. 6, 264.

ВЛЙБЯ СЕ. Вж. влибвам се.

ВЛЙВАМ, -аш, несв.', влея, -ееш, мин. св. влях, прич. мин. св. деят. влял, -а, -о, мн. влели, прич. мин. страд. влят, -а, -о, мн. влети и влян, -а, -о, мн. влени, св., прех.

1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия. Хим. VII кл, 1950, 35. Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин "обменяме" до няколко литра от кръвта на болния. НТМ, 1966, кн. 212, 53. Лудо хоро те [русалките] ще залюлеят, /