Page:RBE Tom2.djvu/283
пот Евтихий, е на лов за глигани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите. Знан., 1875, бр. 15, 237.
ВЛАДЕТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владетелски. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сеугне станал оръдие на силните боляри. И. Груев, Лет., 1872, 218.
ВЛАДЕТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който владее, управлява, господства. Българите са твърде благосъс-тоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владе-телното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави,.., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ. Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. Той е от благородно коляно и е граф владетелен.. Селото и селяните.., това е негов имот недвижен. Н. Бончев, Р (превод), 123.
2. Остар., сега юрид. Който дава право на собственост над нещо. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — "владала". НК, 1958, бр. 34, 2. Вла-детелно право.
ВЛАДЕТЕЛКА ж. Жена владетел. От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица.., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество. У, 1871, бр. 16, 254. • Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция.., да са спази сецяла владетелка над християнските народи. НБ, 1876, бр. 46, 180.
ВЛАДЕТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Владетелка. Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им. Знан., 1875, бр. 8, 125.
— От рус. владетельница.
ВЛАДЕТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената. А. Каралийчев, НЧ, 16. Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона. В. Марковски, ПЗ, 282.
2. Който е присъщ на владетел. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил. В. Геновска, СГ, 65.
ВЛАДЕТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Държава, област, начело на която стои владетел. Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владе-телства. П. Радов, КТБР, 76.
2. Само ед. Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. Поло-ния, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийско-то владетелство. Е. Васкидович, ПП (превод), 46.
ВЛАДЕЯ, -ееш, мин. св. владях, прич. мин. св. деят. владял, -а, -о, мн. владели, прич. мин. страд. владян, -а, -о, мн. владени, несв. 1. Прех. Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. Едно време оаща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше дд пдсочи отгде минава истинският синор. И. Йовков, ПК, 146. Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците. Д. Талев, ПК, 206. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. — Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно... Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71.
2. Прех. и непрех. С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти. А. Дончев, ВР, 106. Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели. К. Величков, ПССъч VIII, 8. Там в местността Меропа, там под смо-ленския свод / нявга в дивната Родопа е
