Page:RBE Tom2.djvu/280

От Читалие
Версия от 18:07, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


216. Пешо започна разказаотначало малко неловко, но после сам се зарази от интереса, с който го слушаха, започна неусетно да влага повече тайнственост в случката, отколкото тя в същност имаше. П. Вежинов, СО, 63. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! / Не съм помислял даже! Ем. Попди-митров, СР, 135. влагам се, вложа се страд. Написаха особени билетчета от едно до тридесет и шест; тези билетчета се вложиха в една шапка и който успя, грабна от шапката по един номер. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 71. Във всичко, във всяка работа трябва да се влага сърце. Ив. Димов, АИДЖ, 158. — Въпросът е там, че никоя банка не държи парите си в касите. Парите се влагацг в акции, в търговия, в предприятия. Й. Йовков, 04, 81.

О Влагам в устата на някого нещо (някакви думи, фрази, мисли и под.). Книж. 1. Карам някого да изказва едни или други чужди думи, фрази, мисли и под. Геновска изкуствено влага в устата на героите изкуствени изрази и думи. С, 1951, кн. 5, 178. Скоро, много скоро тя разбра, че други влагаше тия смели и страстни изповеоц в устата на простодушния продавач. Й. Йовков, ПК, 41. 2. Приписвам на някого едни или други думи, фрази, мисли и под. Княз Фердинанд не винаги е постъпвал като конституционен господар. Това първият министър трябваше да знае и да не влага в устата на княза фрази, които противоречат на действителността. 1\ Кирков, Избр. пр I, 78.

ВЛАГАНЕ ср. Отгл. същ. от влагам и от влагам се. Всъщност каква беше моята критика! Не се изказах против роднинст-вото,.., нито за неефективното влагане на средствата, което,.., ощетяваше по-ниските заплати. Д. Дублев, ПП, 56. Примерът с разпространението на някои книги, написани съвсем непопулярно и предназначени за по-избрани читатели, показва нагледно какво е могло да се постигне тук при влагане на повече ревност от автори или от редактори и издатели. М. Арнаудов, БКД, 41-42. В ресторантите е въведена строга отчетност при влагането на продуктите. ВН, 1952, бр. 167, 2.

ВЛАГИЦА ж. Умал. от влага. — Мисля утре мисиреца си да прекопая. Станал за копан,.. Пък сега и влагица хубава има, та санким... Ст. Марков, ДБ, 151.

ВЛАГОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Много влажен. Небето, бистро и влаговито, в упоение се е надвесило над дъхащата земя, сякаш да я разбуди с целувка от ут-ринна дрямка. Ив. Кирилов, Съч. II, 50.

ВЛАГОЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Агрон. За почва — който лесно поглъща влага. За памуковото сеитбообращение трябва да се определят участъци с дълбоки, проветриви, топли, богати на хранителни вещества и влагоемни почви. М. Мичев и др., 3,103.

ВЛАГОЕМКОСТ, -тта, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемност.

ВЛАГОЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Агрон. Влагозадържане, влагоемкост. Най-важният резултат от химическото извет-ряне е образуването на глината, която придава на изветрелите скали ново свойствовлагоемност.. Благодарение на него почвите задържат необходимата за вирее-нето на растенията вода. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 7. Капилярна влагоемност. Хи-гроскопическа влагоемност.

ВЛАГОЗАДЪРЖАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Способност на почвата да попива и запазва в порите си траен запас от влага; влагоемност, влагоемкост. Влагозадържане-то има голямо значение за правилното развитие на селскостопанските растения.

ВЛАГОЗАПАСЯВАНЕ, мн. няма, ср. Агрон. Влагозареждане. При такава голяма нужда от влага за есенниците и за други култури кооперативните стопанства в окръга не вземат мерки и за влагозапасява-не. РД, 1961, бр. 286, 1.

ВЛАГОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който вирее на влага, който обича влага. Зеленчуковите култури са влаголюбиви. М. Мичев и др., 3, 100. Влаго-любиво растение.

ВЛАГОМЕР м. Техн. Уред за определяне влажността на въздух, почва, дървесина идр.

ВЛАГОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, мн. -

и, прил. Спец. Който не пропуска влага. Влагонепроницаема тъкан.

ВЛАГОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който съдържа влага или служи като източник на влага. Влагоносна среда.

ВЛАГОПОГЛЪЩАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат влага, да се просмукват с влага; влагопромокаемост.

ВЛАГОПРОВОДНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Спец. Свойство на някои вещества да пропускат влага. В резултат на добрата влагопроводност на някои материали сушенето се ускорява 20-25 пъти. Д. Лалев и др., НМП, 68.

ВЛАГОПРОМОКАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Влагопоглъщаемост. От съществено значение е обвивната хартия [за бонбоните] да има ниска влага и ниска влагопромокаемост. А. Генадиев и др., ТЗ, 69.

ВЛАГОСЪДЪРЖАНИЕ ср. Спец. Количеството влага, съдържащо се в 1 м3 или

1 кг сухо вещество.

ВЛАГОУСТОЙЧЙВ, -а, -о, мн. -и,

прил. Спец. Който не се променя, не се раз