ВКУСНО нареч. 1. Обикн. при гл. готвя, приготвям и под. — по такъв начин, че приготвеното е с приятен, доставящ удоволствие вкус. Хубаво беше наготвила и тя
— не дип много, ала вкусно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 250. Нурие разпалваше с борина малката печка и слагаше да ври гърнето с чорба. Вкусно умее тя да готви, дори баница може да разточи, макар че едва сваля големия котел от водника. Л. Галина, Л, 85-86.
2. С апетит, като изпитвам удоволствие от вкуса на храната. Докато Ана дъвчеше и вкусно примляскваше, в пристъп на разкаяние Влахов мислеше, че е несправедлив към нея. А. Наковски, БС, 143. Иван Серафимов пиеше вкусно и набождаше господарски месото. В. Пламенов, ПА, 68. Как другарят може да допусне, / че не ти достига нещо днес? / Имаш хубав дом, обядваш вкусно, / край мъжа и теб отдават чест... Д. Методиев, ШТ, 76. Наядох се вкусно.
3. Остар. С усет към красивото; с вкус. Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове,..; паплачи от малки, вкусно облечени жени. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. Въведоха ме в една вкусно наредена стая, от която се гледаха чудесните градини на стария сарай. Св. Миларов, СЦТ, 194.
ВКУСНОТЙЯ ж. Разг. Много вкусно ядене. — Как се нарича тая вкуснотия с пилешкото, която беше направила вчера? А Масата била отрупана с всякакви вкус-нотии — плодова торта, еклери, меденки, малки банички, ореховки и какво ли не още.
ВКУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вкус (в 1, 2, 3 и 4 знач.). Отчупвам на Карамфила парченце шоколад. След първото вкусово усещане очите й се разширяват, добиват израз на божествено наслаж-дение. Н. Стефанова, ОС, 23. Мислело се е, че нийде другаде не може да вирее чай, който да притежава тънки вкусови достойнства и аромат, както в Китай. Л. Мел-нишки, ПП, 36. Вкусовите качества на полуфабрикатите от смляно месо се подобряват чрез прибавяне на подправки, яйцау тлъстини и др. М. Гаврилова и др., ТПХI и П, 83. Когато шимпанзето живее в зоологически градини, то проявява някои човешки вкусови предпочитания и започва да усвоява човешки маниери при хранене. Г. Марков, ЧМ, 22. Вкусово възприятие. Вкусов нерв. Вкусови органи.
О Вкусови вещества. Спец. Растителни или синтетични вещества (оцет, червен пипер, чер пипер, чубрица, канела и др.), които се използват в готварството като прибавка към ястия за придаване на приятен вкус; подправки.
ВКУСОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Който е свързан с вкусовщи-на. Това не е някакво субективно, вкусов-ско предпочитание [оценката на Яворовото творчество], а градация въз основа на най-проверения, най-обективния критерий — общественото значение и роля на изкуството. ЛФ, 1958, бр. 2, 1.
ВКУСОВЩИНА ж. Книж. Субективно неправилно разбиране и оценяване на естетическите ценности. Споровете, разискванията по проблемите на литературата,.., когато са свободни от бремето на.., ес-тетщината и вкусовщината,.., могат да допринесат твърде много за придвижване напред на нашето общо литературно развитие. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. За късите разкази на редица наши писатели,.., пишат къси ре-цензийки техни колеги. Тези рецензийки се отличават с много пристрастия, с много забележки, с доста вкусовщина. ЛФ, 1958, бр. 13, 2.
— Рус. вкусовщина.
ВКУСЯ. Вж. вкусвам и вкусям.
ВКУСЯ. Вж. вкусявам и вкушавам.
ВКУСЯВАМ, -аш, несв.; вкуся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Хриз ги [бедрата на жертвите] тогава изгаря, с черно ги вино полива,/ а покрай него момците със петозъбци стояха. / Щом изгоряха бедрата, те [данайците] дробине-то вкусяват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19. И когато в края на 40-те години Славейков вкусява от пленителната руска поезия,., той е открил окончателно и самия себе си, и пътищата на новата българска поезия. ЛН, 1927, бр. 11, 1. вкусявам се, вкуся се страд. Часовете бягат честити и бързи; сладко и страстно тогаз се вкусява удоволствието. Ч, 1875, бр. 4, 172.
— Друга форма: вкушавам.
ВКУСЯМ, -яш, несв. (остар.); вкуся, -иш, мин. св. вкусйх, се., прех. и непрех. Вкусвам. Кой може да го увери, че вечно ще вкуся от хубостите на видимия мир? Д. Немиров, Др, 33. вкусям се, вкуся се страд.
ВКУШАВАМ, -аш, несв.; вкуся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Остар. Вкусвам. Ти почна да роптаеш против тая власт, — аз те натиках в участъка и когато, по милост, ти хвърлях една кора хляб, аз на блестяща трапеза,.., вкушавах неведомо за теб наслаждение. Ал. Константинов, Съч. I, 209. Доста дълго време седях под увисналите клони на един габър и упоен вкушавах това мрачно наслаждение от тишина и ужас... Ив. Вазов, Съч. XVII, 130. Нема на простия и сиромаха не трябваше да даваме да вкуси и той барем малко от онези душевни наслаждения, от които по-стоянно вкушавате вие — чиновници, офицери и богаташи? Т. Влайков, БСК III, 276. Когато езичникът е излизал от храма, усещал е сърцето си разширено, освежено. Християнинът излиза смазан от'църквата, сърцето препълнено със страхове, които му запрещават да вкушава от наслаж-
