той [часовникът] сега бие четири. Й. Йовков, ПГ, 11. Запрелият часовник на стената внезапно започна да бие. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Чуй! Осем бие градският са-хат. П. П. Славейков, ОБ, 6*. • Безл. За определен час — бивам отмерен със звън от часовник. Един часа би. А Бие четири часа.
5. Прех. Спорт. Ритам или хвърлям топка с цел да изпълня дузпа, наказателен удар и др. Заиграха на голове, като единият ставаше вратар, а другият му биеше „дузпи“ и си брояха ударите. Б. Болгар, Б, 231. Бия сервиз във волейбол.
6. Непрех. За сърце, кръвоносни съдове, кръв и пр. — туптя, пулсирам. Дъхът му се спираше и старешкото му сърце биеше страшно от умора. Елин Пелин, Съч. III, 79. Само моето сърце / чувах как тревожно бие. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 122. — Како, много се уплаших! Сърцето ми още бие, ще се пръсне. К. Петканов, M^K,w160. Кръвта биеше в слепите му очи. Й. Йовков, Ж, 1945, 182. Портупеят държеше ръцете си на кръста и вената на челото му лудо биеше. Д. Добревски, БКН, 59. • Обр. Тъжно ми е. И да има / гърди — гърди си да притисна, / сърце, що с моето съгласно / да бий и чезне! П. К. Яворов, Съч. I, 51-52. Бан Бал-дъо беше един от ония малко останали боляри по онова време, в гърдите на които още биеха горещи български сърца. Ив. Вазов, Съч. XIV, 48.
7. Непрех. Разг. С обстоятелства за начин на действието. За огнестрелно оръжие — стрелям. Щях да му пратя една сръбска пушка... Много надалеч бият, но не мерят добре. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Навежда се и поглежда пистолета в ръката на Иван. „Вал-тер“. Седем на шейсет и пет. Добър е. Бие точно. Г. Караславов, Избр. съч. X, 203. Топовните гърмежи се чуваха все по-близо откъм Дряново. — Близко бият Дряновските тъпанари! — казваше някой. И. Йовков, Разк. I, 212. Артилерията все бие нейде зад нас. Л. Стоянов, X, 13. — Тука ще из-копаеме два реда окопи и топовете ще сло-жиме, та ще да биеме чак до Бегово и Раздел. Д. Талев, И, 488. Врагът беше разбрал, че е улучил целта, и биеше безпощадно. Всеки пет секунди удряше снаряд — няколко метра встрани ту зад нас, ту пред нас. Г. Райчев, Изор. съч. I, 62.
8. Прех. Разг. Обстрелвам някого или нещо с огнестрелно оръжие; стрелям. — Но, ако ни бият с топове? — попита Недкович. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 45.
9. Прех. Разг. Убивам с огнестрелно оръжие, обикн. дивеч при лов. Миналата седмица бях ходил пеш да бия патици къде Горубляне. Ив. Вазов, Съч. XII, 49. И зиме, и лете той биеше зайците така лесно, така набързо, сякаш ги имаше вързани или затворени от по-рано в кафез. Д. Калфов, Избр. разк., 284. Тук беше идвал той с другари да бие орли по високите скали. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 185 .Да бяха огън елма-зи/твоите черни очици.. /мена бих сторил мило за драго / пушка бойлия, /../ турци да бия. П. К. Яворов, Съч. I, 63.
10. Прех. Разг. За град — падам върху нещо и го повреждам с ударите си. — Стока ли ще ти станат вече ония лозя?... Град да ги бие, малко ще им бъде. Ц. Церковски, Съч. III, 37. // Непрех. За град, градушка — вали, пада град. — А оназ година, знаеш, град би... Че до тебе дойдох и те търсих у вас... Ти, рекох, се ще имаш. Ц. Церковски, Съч. П1, 234. Божие бе наказание — / засуха бе и градушка би. Н. Ракитин, Ст. II, 95.
11. Прех. Преработвам мляко, като го удрям, разбивам в бутало, за да получа масло; бутам. Старицата, която сега бие масло в буталката, е закърпила грижливо торбите за житното зърно. А. Каралийчев, ПД, 69. Гюла на врата стоеше, / прясно си млеко бийеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 23.
12. Прех. Разг. Побеждавам, надвивам (при борба, война, състезания, спортни игри, избори и под.). Най-много приказваха и спореха за това, дали Германия ще надвие Русия и ако я нападне, ще може ли да я бие. Г. Караславов, Тат., 188. — Напоследък все ме биеше на шах, проклетникът! А. Гуляшки, СВ, 41. Вяра вяра не бие. Погов. Н. Геров, РБЯ I, 198. „Левски“ би „Славия“ с 1 на 0. А В изборите ги бихме. Вий победихте пог-решките на поданиците си.., но още сте роб на гнева си; той ви е най -последният неприятел, когото трябва да биете. Кр. Пишурка, МК (превод), 103.
13. Прех. Разг. С предл. п о. Превъзхождам някого в някакво отношение, в областта, означена от съществителното. — Ти се пукаше от яд, че аз имах по-добри бележки от тебе и особено те биех по математика. Г. Караславов, Избр. съч. X, 122. Нарзанов не искаше потомство. — С големи не се разбираме, камо ли с малки. И без нас България бие другите народи по тази плодовитост. Г. Стаматов, Разк. II, 92. Бие го по успех.
14. Прен. Непрех. Разг. В съчет. с накъде (къде). Загатвам за нещо, правя намек за нещо. Някои от студентите почаха да се сещат накъде бие Бай Ганьо и чакаха от минута на минута да си открие картите. Ал. Константинов, БГ, 49. Те още не казваха нищо определено, но Кръстевица разбираше накъде бият приказките им. Г. Караславов, ОХ I, 11. Вика ме да ми каже подробности и да си поговорим... разбираш, къде бие... и заедно да отидем у Ангелови. Ст. Л. Костов, Г, 35.
15. Прен. Непрех. Разг. С предл. върху и на и същ. за чувство. Въздействам върху някакво чувство, опитвам се да събудя някакво чувство (означено от съществителното). А за да възбуди по-жив интерес и по-силно чувство у простодушните слушатели, той хитро взе да бие и на тяхното махленско честолюбие. Т. Влайков, Съч. III, 90.
