та в зимника бяха вградени и хитро потулени празни делви, в които още старият Байо бе крил парите си. Д. Талев, СК, 6.
2. Според народните вярвания — зазиждам живо същество или сянката му в градеж, за да бъде той по-здрав, по-траен. Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! П. Тодоров, Събр. пр. II, 63. Те се разделят на две групи: едните с оръжие в ръка отиват да отпъдят врага, а в това време останалите вграждат жива жертва в черквата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176. Дюлгери чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. Па са решиле девет майсторе: / коя майсторка най-рано доде.. / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУХЬЛТ, 52.
3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два сту-бела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А. Каралийчев, СР, 64. Вграждам шкаф. вграждам се, вградя се страд.
ВГРАЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вграждам и от вграждам се. Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа. О. Василев, ЖБ, 208. Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173.
ВГРАНЯ. Вж. вгранявам.
ВГРАНЯВАМ, -аш, несв.; вграня, -йш, мин. св. -йх, Рядко. Вгранясвам. Това старо гърне ще ви вграни маслото. Ст. Младенов, БТР 1,266. вгранявам се, вграня се страд. ВГРАНЯВАМ СЕ несв.; вграня се св., непрех. Рядко. Вгранясвам се. Маслото се вгранило.
ВГРАНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгранявам и от вгранявам се; вгранясва-не.
ВГРАНЯСАМ. Вж. вгранясвам.
ВГРАНЯСВАМ, -аш, несв.; вгранясам, -
аш, св., прех. Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. Маслото се вгранясва от топлината.
ВГРАНЯСВАМ СЕ несв.; вгранясам се св., непрех. За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.
ВГРАНЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгранясвам и от вгранясвам се; вграняване.
ВГРОЗЯ. Вж. вгрозявам.
ВГРОЗЯВАМ, -аш, несв.; вгрозя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се страд.
ВГРОЗЯВАМ СЕ несв.; вгрозя се св., непрех. Диал. 1. Ставам грозен; загрозявам се.
2. Прен. Ставам неприятен, досаден; омръз-вам. Имала й мама, имала й / една дъщеря Енчица:/.. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави /
— пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си. Нар. пес., СбНУ III, 39.
ВГРОЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгрозявам и от вгрозявам се; загрозяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРУБЯ. Вж. вгрубявам.
ВГРУБЯВАМ, -аш, несв.; вгрубя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя груб; огрубявам.
ВГРУБЯВАМ СЕ несв.; вгрубя се св., непрех. Ставам груб. И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява. Н. Хайтов, П, 47.
ВГРУБЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгрубявам и от вгрубявам се; огрубява-не. В голяма степен вгрубяването [на езика] се дължи .. на буйния неконтролиран, може да се каже, приток на нови чужди думи в езика, дошли заедно с новостите в държавния, икономическия, културния и личния живот на българите от началото на века до днес. Н. Хайтов, П, 47.
ВГЪВАМ, -аш, несв.; вгъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгънат, св., прех. Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се страд.
ВГЪВАМ СЕ несв.; вгъна се св., непрех. За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата. Ем. Станев, ИК III и IV, 455. Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на то$а цясто полето малко беше се вгъ-нало. И. Йовков, ЧКГ, 234. Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка. Ем. Коралов, ДП, 140.
ВГЬВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгъвам и от вгъвам се.
ВГЪВКА ж. Прегънато навътре място по някаква повърхнина. Разгръщаш пътния
