Page:RBE Tom2.djvu/49

От Читалие
Версия от 17:14, 15 декември 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


га беля: забраниха да си варим петмез. Г. Караславов, Избр. съч. И, 187. Тази нощ Герган вареше ракия в казана на тъста си бай Васил Караиванов. К. Калчев, ЖП, 164. Те садят цвекло (чукундур), от което ваят захарта и я продават. Ступ., 1875, бр. , 24. Койчо не тряба да ходи в това проклето школо; нека по-добре иде да шие пан-тофе или да вари сапун. Л. Каравелов, Съч. П, 79. варя се страд. Вкъщи настана паника. Точеха се баници, варяха се яхнии, две-три кокошки с отсечени глави се върдаляха сред двора. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283. Царските власти научили, че се вари контрабандно ракия и издали много строг закон. Й. Радичков, НД, 227.

ВАРЯ СЕ несв., непрех. За ястие — вря на огън, котлон и под. Насядали край огъня в широка землянка, където в два големи котела се вареше овнешко месо, хайдутите приказваха за войводата. М. Марчевски, П,

65. На камината на веригата виси черно котле, в което се вари хошаф. Ил. Блъс-ков, С, 5.

О Вари го, печи го. Разг. Каквито и усилия да се полагат (за човек, който не се поддава на благотворно въздействие). Беше на школа, след като го освобод.иха от председателството, но едва ли с нещо се е променил! Вари го, печи говсе си е такъв и с хубавото, и с лошото. Б. Обретенов, С, 67. Змии варя. Разг. Много се ядосвам. Рибата още в морето, той турил на огъня менче да я вари. Разг. Употребява се, когато някой предприема предварителни приготовления за нещо, чието осъществяване не е сигурно или не е предстоящо.

ВАРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Надвивам, боря (във 2 знач.). Сон ми го варит и ми го кършит, / а немат лудо да ми заспиет. Нар. пес., СбБрМ, 406.

2. Изпреварвам някого, варя се страд. и взаим.

ВАРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Меря си силите с някого; надпреварвам се, надварям се. Като се върнахме от сватбата, варихме се на кушия, пак моята кобила замина и взех пешкиря. М. Кънчев, В, 127. Има един войвода. Ангел войвода, на него никой насреща не може да излезе ..Тъй ли?креснал пашата.Та с мене ли той ще се вари! Та от мене ли по-силен ще да е! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 318.

ВАРЯГИ мн., ед. (рядко) варяг, м. Истор. Византийско и древноруско название на норманите, които през 1Х-Х в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце. Н. Райнов, ВДБ, 61. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.

— От гр. рараууо1 през рус. варяги.

ВАС. Вж. вие.

ВАСАЛ м. 1. Истор. В средните векове в Западна Европа — земевладелец, феодал, получил поземлено владение от друг феодал (сюзерен), към когото е задължен с някои повинности.

2. Разш. Политически зависимо лице или държава. След два дена замина, като остави при Смилеца Азатин-бея в качество на съветник и прибирач на данъка, условен да му се плаща от васала. Ив. Вазов, Съч. XIV, 17. През същата година двамата се срещнали отново в Станимашката крепост, където императорът подарил на бъдещия си зет и нов васал на латинската империя собствения си кон и две отделения войска. Д. Цончев и др., АК, 11. Всички тия княжества [при Балатон, Каринтия и др.] ся управяли от свои князове, васали на българското господарство. Д. Войников, КБИ, 31. В един старобългарски надпис се чете името Димитър, син Дубовнавярно местен феодален владетел, обявил се за васал на турците. Ст. Михайлов, БС, 140.

— Фр. уа88а1.

ВАСАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Истор. Който се отнася до васал. От Тракия направиха Източна Румелия, уж авто-номна, ама я оставиха васална на султана. Д. Спространов, ОП, 91. Събрал беше Бая-зид не само анадолските си войски, но и западните .. — гърци, сърби и наши съотечественици .. И вървяха васалните войски, размесени между другите, през земи, които Амурат беше завоювал, и не срещаха отпор. Ем. Станев, А, 200. Шишман влязъл в преговори с турците, потвърдил наново васалните си отношения спрямо султана и обещал да плаща редовно васалния данък. Ист. X и XI кл, 1965, 88. Ристич са бил приел на аудиенция от султана, което било знак на приятелски отношения между господаря и васалния княз. 3. Стоянов, ЗБВ I,

176. Васално княжество. Васална държава. Васална зависимост.

ВАСАЛИТЕТ, мн. няма, м. 1. Истор. Във феодалното общество — зависимост на по-низш по степен и ранг феодал спрямо по-висш; васал ство.

2. Юрид. Форма на зависимост между държави, при която държавата-васал е подчинена на държавата-сюзерен въз основа на международен акт. Ние се стремим да отхвърлим нашия васалитет към султана; стремим се да освободим останалите в Турската империя сърби. Ст. Дичев, ЗС I, 250. Мехмед Али, независимият паша на Египет, изразявал васалитета си спрямо Портата само чрез годишен трибуттой го плащал естествено заради своята борба против мамелюците, .. защото