Page:RBE Tom2.djvu/11

— шум — вавилонско стълпотворение. П. Спасов, ХлХ, 314.

— От асир. собств. през гр.

ВАВИЛОНЯНИН, мн. вавилоняни, м. Остар. Вавилонец. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Чудомир, Избр. пр, 242. Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни. Г. Иошев, КВИ (превод), 2.

ВАВИЛОНЯНКА ж. Остар. Вавилон-ка. Щом са извести за пристигванието на вавилонянката.., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята. И. Адженов, ВК (превод), 75.

ВАГАБОНДАЖ м. Остар. Книж. Вага-бонтство. Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били ва-габондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.

ВАГАБОНТ м. Разг. Неодобр. Вагабон-тин. _т- Тоя вагабонт минува тук още за честен човек! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.

ВАГАБОНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неодобр. Вагабонтски.

ВАГАБОНТИН, мн. вагабонти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи "да ги преработят". След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.

Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате... Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.

— От ит. уа§аЬоп<1о (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. ЕХ. 1860.

— Други (остар.) форми: багабонтин, вагабондин.

ВАГАБОНТЛУК, мн. -ци, м. Просто-нар. Неодобр. Вагабонтство. — Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлу-ци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 42. — Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка. Ем. Станев, ИК I и И, 214.

ВАГАБОНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо ва-габонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и П, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед.

Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар —/... /Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.

ВАГАБОНТСТВАМ и ВАГАБОНТ-СТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам като вагабонтин.

ВАГАБОНТСТВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствам; вага-бонтствуване.

ВАГАБОНТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Проява, постъпка на вагабонтин; ва-габонтщина. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881 бр. 210,4.

ВАГАБОНТСТВУВАМ. Вж. в а г а-бонгствам.

ВАГАБОНТСТВУВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствувам; вага-бонтстване. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му ва-габонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.

ВАГАБОНТЩИНА ж. Разг. Неодобр. Вагабонтство.

ВАГАН м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, са-хани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са...сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.

2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.

ВАГАНКА ж. Диал. Ваган.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВАГАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ваган. Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма

— гъста, тъмночервена, почти черна. Д. Талев, ЖС, 393. Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила. СбНУ XIV, 106.

ВАГАШ м. Диал. 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).

2. Няколко дървета сред ниви. Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коре-наж срещу Къркилановия стубел.., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора. Ц. Гинчев, ГК, 280.281.

— Рум. уаеа§.

ВАГИНА ж. Анат. Влагалище на женски полов орган.

— Лат. уа^ша.