Page:RBE Tom1.djvu/987
БУ`ЙВАМ, -аш, несв.; буйна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. За растение — израствам ибуйно. Татул растеше и край реката до Иордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой. Г. Караславов, Тат., 151. Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буй-нала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше. Тонич, СбСт, 304. Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой. Ст. Даскалов, ЕС, 47. Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: /— хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари! Ив. Бурин, ПТ, 16.
БУЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от буйвам.
БУ`ЙКИ мн., ед. (рядко) буйка ж. Детск. Детска обувка. Тате ще дойде, да ти донесе червени оуйки — котка го майка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 108. Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки. Ст. Чилингиров, ХНН, 11.
``ЙНА. Вж. буйвам.
БУЙНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буен. Ако ли пък някой по-отво-рен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета,.., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145. — Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си. ВН, 1961, бр. 2978, 2.
БУЙНО нареч. 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена,.., към пропастта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб. Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. Сега крнят се хвърляше буйно и бясно напред. Й. Йовков, ПК, 209.
2. Много нагъсто и нависоко. Отец Игна-тий вървеше все между буйно вретенилите ниви. Елин Пелин, Съч. II, 84. Буйно израснали коси.
3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата. Ив. Мартинов, ПМ, 102. Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В. Бончева, АП, 63-64. Такава беше тя и в своята обич към Пазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.
БУЙВАМ
4. С много жизненост, енергия; вихрено. А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана. Т. Влайков, Съч. 1,1925,253.
БУЙНО КОС, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с буйна коса. Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж. Г. Караславов, ПМ, 29. Трябва да видиш буй-нокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца. А. Гуляшки, Л, 455. Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / ../ Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи. Бл. Димитрова, Л. 105.
БУЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, проява на буен. Децата извикаха едноглас-но от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро. К. Петканов, ОБ, 46. Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа. Ем. Станев, ИК I-II, 407.
БУЙНОЦВЕТНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Буйно разцъфтял. • Обр. Хубавите крехки начатци от буйноцветнала-та българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Лет., 1872, 223.
БУЙРУМ частица. Простонар. Заповядай; буюр, буюрун. Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум. Ем. Манов, ПЯ, 77. Кога си гладен, сине, буйрум
— ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни. А. Гуляшки, ЗР, 103. — Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве! С. Чернишев, ВМ, 64.
— От тур. buyur.
БУЙСТВАМ и БУЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйству-вал, пиянствувал. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно. Г. Караславов, Йзбр. съч. I, 79. • Обр. Мътна като боза, тя [реката] буйствува-ше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци. 3. Стоянов, ЗБВ I, 212.
Б>ИЙСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствам; буйствуване.
БУЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буен, неудържим, стихиен, мощен. Защо
БУТИ`СТВЕН
