Page:RBE Tom1.djvu/931

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена



БРАДЯ`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от бра-дясвам.


БРАЗД`А ж. 1. Ров, обикн. дълъг, но плитък, изоран в почвата с рало, плуг, трактор или изкопан за засяване на зърно, за напояване и др. По оголените черни късове между житата, разсьблекли се по ризи орачи пореха дълги бразди. X. Русев, ПС, 60. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Т. Влайков, Съч. III, 324. Ех, мой дедо, тежко време! / Ралото са едвам влачи / и след него сееш семе, / пот от чело, град от очи! / Кажи, дедо, защо плачеш/над тез дълги бразди черни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 20. Морен орачът из нивата сееше, / сееше в ровки бразди. Ив. Вазов, Съч. III, 172. Тракторът долу оре и отмята /рохкави, сочни бразди. Ив. Бурин, ПТ, 19. Малка девойка бразда копаше / бразда копаше, вода вадеше, / да си пова-дит ран бел босилек. Нар. пес., СбНУ 1, 279. // Дълъг, плитко изоран ров, който служи за граница между две области или държави. Заставата е над село Змейово.. Граничната бразда минава по близките височини на по-малко от един час крив път. Б. Несторов, СР, 42.

2. Дълбока бръчка върху човешкото лице. — Не бива, не бива — повтори бързо боляринът, ала дълбоките бразди все стояха на челото му. Ст. Загорчинов, ДП, 366. //Рязка върху нещо. Когато пластинката трепти, острието на иглата чертае спирална бразда върху диска. Физ. X кл, 1951, 32. Кристалите на пирита най-често имат кубичина форма или формата на петоъ-гълни стени, които често пъти са покрити с успоредни бразди. Геол. IX, 114.

3. Струя, струйка от сълзи, кръв и др.; браз-дулица. Николина плачеше,.., от очите й бликаха потоци сълзи, стичаха се на бразди по лицето, загрозяваха го. Г. Райчев, ЗК, 79. Кратуната се пукна и разляното вино обагри пода на трема с дълга червена бразда, подобна на пролята кръв. Ст. Загорчинов, ДП, 79. Сълзите й затекоха обилно и правеха бразди по засъхналата кръв на лицето и`. Елин Пелин, Съч. II, 150.

4. Продълговата като ивица следа върху някаква повърхност. Шлеповете отминават. След тях по гладката повърхност остава дълга бразда, после всичко изчезва. Н. Стефанова, РП, 14. Вита потърси с очи мястото, където се намираше пещерата и веднага се спусна надолу, оставяйки зад себе си дълбока, кривулеста бразда в снега. Ем. Станев, ПЕГ, 81. Ножиците на фризьора някак., несигурно затракаха над главата му.. Вратът му все повече и повече се откриваше, но не равномерно, а като че ли машинката и ножиците нарочно оставяха видими бразди от оголената кожа и тъмни ивици коса. Ал. Бабек, МЕ, 157. • Обр. Тя беше се запознавала и с други младежи, но по-дълбока бразда в душата й не беше ос-таяла. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 37.


БРАД`ЯСВАНЕ

— Други (диал.) форми: бразна, брезда, брезна.


БРАЗД`А`Ч м. Сел.-стоп. Приспособление към трактор за прокарване на бразди. Пиперът може да се засажда и на площ, предварително набраздена с браздачи към тракторите ДТ-14 или самоходно шаси ДВСШ-16. КС, 1961, бр. 101, 3.


БРАЗДА`ЧКА ж. Сел.-стоп. Земеделска машина, която разбива буците по изора-на нива и прави пръстта рохкава. Сега той искал да опита вместо трета копан да мине с браздачка по гнездата, за да стане пръстта още по-пръхкава. Ст. Станчев, HP, 168.


БРАЗД`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от браздя и от браздя се. Всички процеси, които поглъщат много труд, като дълбока оран, култивиране,.., браздене, торене с култиватор,.., се извършват само с машини. ВН, 1962 бр. 3278, 2.

О Браздене на яйцето. Биол. Начален стадий от ембрионалното развитие на яйцеклетката у многоклетъчните животни и човека, когато се формират трите пласта, от които се развиват всички тъкани и органи.


БРАЗДИ`ЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Сел.-стоп. Специална част на сеялката, чрез която сеитбата се извършва на нормална дълбочина и на прави редове.


БРАЗДИ`ЦА ж. Умал. от бразда; малка бразда, браздичка. Едва сега пионерите забелязаха, че косите на вожда са посивели, а под очите му се диплеха тънките браздици на бръчките. Цв. Ангелов, ЧД, 244,

— Друга (диал.) форма: брезни`ца.


БРАЗДИ`ЧКА ж. Умал. от бразда; браздица. След засяването заровете браз-дичките и ги покрийте със сухи клончета, та птиците да не ги разровят и изкълват семената. Ив. Димитров, ОП, 16. След тях [редосеялките] оставаха прави и успоредни браздички, пълни с добре заринати, грижливо прикътани семена. Ст. Марков, ДБ, 511. Слънцето палеше плещите му, по лу-нестото му лице се стичаха браздички пот. Ем. Станев, ИК, I-II, 103.


БРА`ЗДОВ, -а, -о, мн. -й, прил. Сел.стоп. Който има форма на бразда. Браздо-во напояване. Браздово торене. Браздова сеитба.


БРАЗДОВ`О`. Сел.-стоп. Нареч. от браздов; на бразди. Някои пък [ръководители].., предлагат да се правят бразди и в тях да се поставя торът браздово. РД, 1958, бр. 337, 2Ч


БРАЗДОМЕ`Р м. Сел.-стоп. Уред за определяне дълбочината на браздата при оран с плуг.


БРАЗДУ`ЛИЦА ж. 1. Струйка от пот, кръв и др., която се стича по тялото на човек или животно; бразда. Дядо Захари мъл


БРАЗД`УЛИЦА